Ми преди малко си прочетох епикризата от операцията и там пише че ми е поставена спинална анестезия
И бях в пълно безсъзнание 

Бях и с двете упойки при раждането и наистина е кофти поставянето, но пък след това не съм имала никакви проблеми. Имам мигрена, но не съм имала проблеми след това. Вода не съм пила никаква. Пиех сок, но от следващия ден.
Аз сама си избрах упойката. Всъщност анестезиологът ме посъветва да НЕ съм с пълна упойка, защото спиналната анестезия е много по-щадяща за организма (пък и аз не исках да пропусна срещата с беба).

Цитат на: jasmine в 26.03.2009 10:53

Ina_lemon,да в Бургаската болница ще раждам .Аз обаче мисля да предпочета пълната упойка,защото мисля ,че няма да издържа да съм  в съзнание и всичко да чувам

Относно чуването - извинявам се предварително, но много филми гледате! Не си мислете, че ще е като в "Спешно отделение" или "Анатомията на Грей", например. Няма да чуете реплики от рода "Скалпел, моля!". При мен (а и не само) в операционната звучеше музика и през цялото време разговарях с анестезиолога и мъжа ми, докато останалите се "трудеха"  над корема ми.
Няма нищо страшно - докато се усетиш и вадят бебо и ти го показват, а после само за него си мислиш и не обръщащ внимание на нищо друго!

Има и нещо друго, заради което се радвам, че макар и по стечене на обстоятелствата, бях със спинална. Излязох от операционната в 12.40ч някъде. Да 2ч някъде писах смс-и, говорех по телефона и се опитвах да асимилирам факта, че станах мама и всичко това с усмивка на уста и невероятно готини емоции. Упойката започна да ме отпуска ЧАК към 3 и нещо. До 4.30 нямах нужда от допълнително обезболяващо, и после си поисках.
На др ден сутринта имаше 4 планови операции-секцио и момичетата ги докарваха в реанимация ревящи от болка. Защото ги будят веднага след като свърши манипулацията. Поради незнам точно каква причина им казаха, че трябва да минат два часа преди да им сложат обезболяващо и те буквално си плачеха от болка девойките и сигурно е имало защо. Да не говорим, че ги боляха и гърлата от интубиращата тръба и не смееха да се изкашлят или засмеят.
При всеки е различно, разбира се, но като ги гледах се радвах, че се е наложило да съм със спинална.
А за това какво чуваш и какво не по време на секциото - ми да, чуваш си всичко. Въпрос на етика, морал и възпитание на доктора е какво ще говори. Там не може да се предвиди нищо. При мен влезе вече накрая един ,няма да му казам името, от по-бруталните доФтори в града е и като започна - лелеееее, тая цялата кръв нейна ли е, ама детето оживя ли .... и всякакви подобни простотии. А да, и с цигара влезе. Аз му влязох в тона обаче и нито се шашнах, нито ми стана тъпо нито нищо. Но така реагирах аз. Сигурно ще има някой, който ще припатка на масата като чуе подобни простотии.

Цитат на: jasmine в 26.03.2009 10:53

Ina_lemon,да в Бургаската болница ще раждам .Аз обаче мисля да предпочета пълната упойка,защото мисля ,че няма да издържа да съм  в съзнание и всичко да чувам

мила изживяването е много хубаво !!!!! чуваш как бебо проплаква за първи път, е на мен не ми дадоха да я цункам, ама бързаха да и пуснат изследвания и да я занесат на кислородна маска   но ми беше много интересно. В интерес на истината имаше реплики от рода на "скалпел", двете докторкки ме обсъждаха какви са ми тънки съдовете, как добре че съм секциоо, абе чувах си всичко, нищо не виждах тъй като имах преграда, питаха ме постоянно как съм, а анестезиолога си говорихме какво хубаво име сме избрали, какво е времето, как деня бил специален, че и неговата дъщеря е родена на същия ден. Какво ме правят в момента, даже когато вадиха беба, той помогна като ми натискаше под гърдите. После ме похвалиха как не съм мрънкала и как всички ако били като мен кортки е щяло да бъде супер, но аз наистина се чуствах много добре, няколко пъти ми повтори за водата, после след 24 час с айран и после леко захранване със супа , така докато отида до wc-то. Иначе краката започнах да ги мърдам половин час след  операцията.

Инче и аз като теб с исането на смс-и много се разсейвах, но мен повече ме болеше самото контрахиране на матката, и до колкото разбрах се бият и такива инжекции с митергин и окситоцин и раждалите нормално

Че какво толкова се чува с операционната при секцио,че да не е за издържане?

ЕЛ,ти си първата жена,която след секцио казва,че едва е издържала.Обикновено пишат,че бързо минава операцията,че нищо не усещат,но ето,че има и друга страна на монетата
Аз също при голяма болка повръщам,много е неприятно,на мен ми се случи около 5-6 пъти и наистина това ме довърши,чувствах се като изтискан лимон.Добре,че при теб не се е стигнало до  

Сисе бе, тя Жасмин не е раждала. Пише, че се ЧУДИ дали ще издържи.

Обърках сеееее!Исках да напиша ЕЛ,нали тя писа за секциото

лелеее,момичета като чета всичките тези неща и вси по-горещо почвам да се моля да мога да си родя възможно най-нормално...
Инче,а за такива доктори,за които ти пишеш   главата ми не го побира как е възможно да упражняват такава професия НЕ-това не то разбирам...

Е, Майче, те хората по цял ден по патологии се мотат, и те трябва да изпуснат парата някак си. А дали си секцио или нормално, от такива олигофренични изказвания нито една родилна зла не е защитена предполагам. Ама с усмивка приемаш всичко и това е. Нали в съседната стая къпят бебето, кво ти пука вече кой какво плещи.

Аз лично избрах спиналната упока защото исках да видя бебето. Малко след като ми я поставиха вече се чудех защо ми беше, а не си поисках пълна Е, сега след като всичко мина не съжалявам изобщо. Неприятното при мен беше, че по време на операцията започна да ми се повръща и дори повърнах малко слюнка, но не беше толкова страшно. Другото беше, че не спрях да треперя, цялата се тресях и не можех да си намеря място. Но това минава за 2-3 часа и ако ти отвличат вниманието с нещо не е толкова страшно също. Наистина е много хубаво, че след операцията не усещаш никакви болки, мен когато започна да ме отпуска упойката ме заболя малко, но ми сложиха обезболяващо и повече така и не ме боля, толкова беше. Вода си пиех нормално, но тъй като не ми даваха да ям гледах поне с нещо да си пълня стомаха. Глава не ме е боляла.
Това за чуването...аз не помня да съм чула нещо страшно или неприятно, съвсем нормално си беше всичко, говорех си с една акушерка само.
И двете упойки си имат плюсове и минуси, но за мен лично спиналната упойка е по-доброто и исках да ви кажа, че не е страшно, а вярвайте ми, аз умирам от ужас от всякакви манипулации и ми прилоша само като ми слагаха абоката и като ми мереха тоновете.

Мен не са ме питали за упойката, беше си гадно и на мен също ми се повръщаше. Но се радвам на момента, в който успях да чуя изплакването и го видях. После също много и боли като те отпусне и заусещаш контракцийте на резнатия корем, но всичко изчезва с времето, забравя се болката и идват хубавите моменти.

Относно това какво се чува опредлено съм съгласна, че зависи от докторите - моят лекар и докторката, която му асистираше, си говореха страшно тихо и аз не чух дори една дума, освен това, което ми казваха от време на време на мен. Веднага след секциото, още преди да ме е пуснала упойката, ми сложиха обезболяващо и се наложи да ми дадат още едно чак късният следобяд  За упойката аз лично бях против да съм с пълна и бях много доволна, че практиката в болницата е да правят секциото със спинална.

Цитат на: ina_lemon в 26.03.2009 11:15

А за това какво чуваш и какво не по време на секциото - ми да, чуваш си всичко. Въпрос на етика, морал и възпитание на доктора е какво ще говори. Там не може да се предвиди нищо. При мен влезе вече накрая един ,няма да му казам името, от по-бруталните доФтори в града е и като започна - лелеееее, тая цялата кръв нейна ли е, ама детето оживя ли .... и всякакви подобни простотии. А да, и с цигара влезе. Аз му влязох в тона обаче и нито се шашнах, нито ми стана тъпо нито нищо. Но така реагирах аз. Сигурно ще има някой, който ще припатка на масата като чуе подобни простотии.

Ина, браво на теб! За съжаление такива ограничени индивиди не са рядкост! На мен също ми беше много весело по време на раждането и даже предупредих докторите да не забравят нещо от инвентара в мен и да внимават като ме шият, за да не се разплете ръкоделието после.