kleo_20  боли самата контракция, а интервала между тях не  а и в началото контракциите не са чак толкова силни и стряскащи за да се притесняваш 

Ха, ами аз понеже винаги съм била със супер безболезнен цикъл, почти незнам какво е това силна менструална болка.Имала съм най-много някакви леки неразположения в слабините.Значи трябва да си напрегна въображението и да си представя какво би била силната болка 

.Значи трябва да си напрегна въображението и да си представя какво би била силната болка 

колкото  и да си го напрягаш-не можеш да си представиш тази болка..но като му дойде времето ще разбереш

Толкова ли е силна???И наистина какво се усеща между контракциите???Аз толкова се плаша от неизвестното макар че не може човек никога да е напълно подготвен но все пак!

Стига бе Клео...... то колкото и да ти го обяснят момичетата сигурно едно с едно не си прилича, така че дишай спокойно - неизвестно ще е на 100 процента .То като почне и ще свърши и малко да боли и много, само това ще ти е в главата-да излезе дребо и това е.Споко!!!!

Цитат на: kleo_20 в 09.06.2008 13:58

Толкова ли е силна???И наистина какво се усеща между контракциите???Аз толкова се плаша от неизвестното макар че не може човек никога да е напълно подготвен но все пак!

а ти от секциото отказа ли се? Аз май съм останала с грешно впечатление, че искаш секцио... А пък една моя приятелка едвам се добрала до болницата и родила в асансьора на родилното и при двете си раждания - толкова било бързо, че даже не разбрала че ражда, не се втелясвай предварително, не може да знаеш дали не си от "лесно-раждащите"  преди да пробваш, нали?

Ами аз не съм се отказала ама мъж ми не ми дава!! Каза ми че искал да родя нормално нямало по-хубаво от нормалното раждане!!Ако доктора каже нормално да не съм си правела оглушки за секцио!!!

Цитат на: kleo_20 в 09.06.2008 14:46

Ами аз не съм се отказала ама мъж ми не ми дава!! Каза ми че искал да родя нормално нямало по-хубаво от нормалното раждане!!Ако доктора каже нормално да не съм си правела оглушки за секцио!!!

Tака ами, то всеки си решава сам, но защо ти е да те режат ако нямаш показатели или случая не наложи. Ще стискаш зъби и ще се опиташ да докажеш на себе си, че си способна да се справиш и с това предизвикателство на живота.
И аз май съм станала като Сиска - искам всичко да знам, да видя, да пипна, направо се плаша от любопитството си. Сякаш ще пиша роман след това.... И сега с тези покупки само си записвам кое е добро, кое не, чета по нета и ходя със списъците по магазините. Ама такава съм си обичам всичко да е под контрол, че когато има ред по-лесно се реагира с извънредни ситуации!
Аз сега се връщам от болницата, където мисля да раждам (едната от тях де, тъй като според ситуацията съм се спряла на две) и там ми показаха родилното, стаята за подготовка преди раждане, стаите за бременни, и дори в един от кувьозите там видях едно малко недоносено бебче....толкова малко и сладо, че само към него гледах докато ми обясняваше акушерката за процедурите и условията.

Да ви разкажа и аз на две на три как мина моето раждане докато не съм забравила На 15.05 се срещнахме по обед с доктора които ще ни прави секциото – прегледа ни човека и каза великата дата 20.05 запази ни час ангажира и операциаона и каза от болницата ще ви се обадят утре да ви кажат в колко часа да отидете и какво да си носите.Прибрахме се по живо по здраво аз си се мотах из нас и вечерта към 22.00 ми падна тапата.Мъж ми спеше викам няма да го будя нито имам болки а и тапара беше много чиста без кръв без примеси викам си ще устискам поне още 2 дни.Сутринта го изпратих на работа и го предупредих че може и да не устискаме до 20.05. Към 10 запалих колата отидох на пазар – мотах се пазарих близо 2 часа и таман да плащам на касата оле – с извинение напикавам се.Не мога да го контролирам.Касиерката вика какво става обяснявам тя вика не е тоалет водите ви са се пукнали госпожо искате ли помощ.Отказах защото нищо не ме болеше.Аиде пак на колата и у нас разтоварих торбите ама то взе да тече повече .Обадих се на мъжа ми тои вика бягаи в болницата.Таман застягах багажа обадиха се от болницата да ми кажат какво да нося на 20,05.Викам няма 20 идвам сега часът беше вече 2 след обед.Аиде пак на колата и в болницата .Приеха ме хората Започнаха да правят изследвания след около 1 час се почви и съпруга почакахме малко докато се освободи операционна и в 17.30 следобед малкото жабче проплака.Родих секцио със спинална упоика,мъжът ми беше с мен в операционата докторите си говориха за някакви пъпеши чух си детето и го видях в момента в които го извадиха. Да не ставам многословна няма страшно за всички които са предпочели секциото станах още същата вечер след 3 дни вече чистех след празнувалите в къщи.Кураж и късмет

Vessi, ти си направо мъжко момиче , как си запазила самообладание в тази ситуация !

Веси, браво, мила! Бебчо явно много е бързал да се видите! И аз все си мислех, че нашата мома ще тръгне преди датата за секцио, но на нея май хич не й се излизаше.
Радвам се, че и ти бързо си се възстановила след секциото. Целувки на малката шушка с шрекрасно име!

Веси,насръхнах при твоя разказ ще има да разправяш каква Геройня си била Много се радвам,че всичко е било ок при теб а и бебчо си е знаел кога да се появи

Ей това е бързо раждане Браво на смелата майка щом сама се е оправила

Честно казано майката му е самообладание.И контракции си имах - в магазина започнаха през около 45мин докато се бутам из нас звъня по телефони и после чакам в болницата станаха през 15 мин.Като знаеш, че няма кои да ти помогне и ако си извикаш такси трябва да чакаш поне 45мин /това е много странно тука/ въоръжаваш се със всичкия кураж които имаш и се закарваш в болницата сам.В такива моменти на човек му минават такива тъпи мисли ....през цялото време ме беше страх да не измокря колата бях си послала един чуван за смет на седалката и не смеех да мръдна.Абе загубена работа явно е начин мозъка да се разтовари.

Браво Веси!  Поздравявам те за самообладанието!    Важното е да запазиш спокойствие, а не да се шашкаш и всичко ще бъде наред!