уф, това с повръщането не е от водата. И аз повръщах накрая и си мислех че само на мен ми се е случило. Направо не ми се мисли, че все повече наближава вторият път

на мен ми слагаха мокри марли на устните докато чакахме разкритие,иначе след операцията веднага си пиех вода,не ми се е гадило но бях много жадна 

Цитат на: no4ko24 в 10.07.2009 22:16

Аз искам по-скоро да попитам за нещо свързано с раждането 
Вярно ли е, че докато траят контракциите и напъните не ти дават да пиеш вода? Или пък ако си с епидурална? Някой ми го беше казал.

На мен ми дадоха няколко пъти даже по време на самото раждане, но аз не бях с упойка

Хайде и аз да разкажа за моето раждане преди да съм забравила подробностите .

На 22 юли в 1.30 през нощта усетих, че ми изтичат водите. Звъннах на доктора и той каза, да отида в отделението сутринта в 7 часа, а ако имам болки да отида веднага. Нямах болки, спахме с мъжа ми до сутринта и отидохме. Доктора ме прегледа - никаква родова дейност. Сложи ми таблетка и ме настаниха в една стая да чакам таблетката да подейства да получа контракции и т.н. Към 10 часа сутринта вече усещах леки контракции. В 12 на обяд доктора ме прегледа пак никакво разкритие. В 15 часа същото положение, само, че контракциите ми станаха доста болезнени. Дойде при мен мъжа ми. Стоя в стаята разхождахме се, и така до 20 часа когато пак при прегледа никакво разкритие. А аз имам уговорка за епидурална упойка и с нетърпение чаках заветните 4 см. Тогава доктора каза, че ще ме включат на система в предродилна зала. Междувременно моя мъж като ме гледаше как се мъча и каза - второ дете ли - забрави . И така пуснаха ми система Оститокцин и започнаха адските мъки. В 22 часа имах 1 см разкритие. След това яки болки и аз си виках на всяка контракция и като ме пуснеше спях по 2 минути до новата. Така в 12 часа пак 1 см, в 2 през нощта пак и вече в 4 през нощта казах на доктора, че умирам да ми спират системата и сутринта да ме реже секцио. Той не искаше и му казах, че просто не издържам повече, много време се мъча и той ми спука още някакви води и ми направи 4 см разкритие. Веднага извикаха анестезиолога и ми включиха епидуралната. Е такъв кеф няма. Болката спря и аз съм заспала. В 6.30 сутринта вече на 23 юли доктора идва и ме будят и ми вика - О ти похъркваш даже. Прегледа ме имах 6 см разкритие. Доктора вече се ядоса, че всичко става много бавно. Към 7 часа започнах да усещам яка болка и все едно ми се ака, и повиках да ми сложат още упойка. Доктора ме прегледа и каза, че имам пълно разкритие и да започна да напъвам. Да ама аз нямах много сили, ама напъвах и по едно време викат айде  в родилна зала. Само, че аз не мога да стана, защото първо, че 12 часа съм вързана с колани да слушат тоновете и второ краката ми от упойката не ме държат. Едвам ме натовариха на една количка, после на родилния стол и викат пак напъвай. И доктора ми скача на корема, и аз понеже са ми казва ли, че тоав скачане адски боляло и виках без да ме боли. И така след 5 минути бебка се роди. Изпитах едно такова облекчение. Межувременно доктора ме беше клъцнал. След това ми поставиха трета доза епидурална, и започнаха да ме шият, ама не болеше. Беше ми толкова весело. Стоях 2 часа в родилна зала и след това ме преместиха в стаята. Нищо, че раждах най-дълго станах веднага  за разлика от другите момичета и даже всички ми се чудеха. И така, няколко дни след раждането започнах да осъзнавам какво преживях, поплаквах си вкъщи, но важното е че всичко свърши.

Goldi, твоето раждане много прилича на моето. Явно при изтичане на водите целият процес е бавен, пък и те изморява повече, защото вече знаеш, че се е започнало и чакаш ли чакаш и си боли през цялото време...

аз докато намеря време да рзкажа и ще забравя всичко
И така имах си дата за секцио на 6-ти юли,будилника беше навит за 6 часа,но още в 5 сутринта се събуждам със страхотни болки в кръста при което изпадам в паника защото си мисля че получавам бъбречна криза и така на 30минути си ме прерязва кръста,а майчето ми обеснява че тя като раждала и имала контракции я болял корема не кръста.Тръгнахме за болницата,докато чаках да ме приемат чувах страхотни викове на раждащи жени и много се уплаших .правиха ми клизма(не беше толкова гадно колкото очаквах) моята лекарка дойде да ме прегледа  и ми вика"Росинке ама ти си с 2 см разкритие,искаш ли да се пробваш нормално?!" и в този момент чувам аз пак един страхотен вик от родилната зала и категорично казвам"НЕ".Пуснаха ми тонове,правеха ми някаква проба за алергичност и дойде време на катетъра,по ужасно нещо не съм изпитвала ,и след като ми го сложиха ме оставиха да лежа сам самичка около 10минути,а контракците ми започнаха да се усилват а никой не идваше....накрая се появи една акушерка и ме заведе в операционата,докато се усетя какво става и ми стана много горчиво в устата и започнах да викам"ох нещо много ми горчи...."и повече нищо не помня имахме уговорка с милото и майка да им клипна като тръгнем към операционата,но аз от болки забравих и когато една акушерка отишла при тях и се развикала"Бързо бързо таткото да идва да снима бебето" те се изненадали,кога са ме отрязали (после казаха че много добре се е получило че не съм им клипнала,за да се притесняват)като излязох от упойка ме заведоха в интензивно,спомням си само милото как ми викаше "много е рошава,много е рошава" а аз само виках"Боли............"
много ме болеше след операцията около 1час,виках да ме приспят и се ядосвах защо никой не ми слага обезболяващо,а то трябвало мъничко време да подейства  и така съм заспала.След няколко часа ми доведоха бебка да я видя,тя вообще не плачеше и си помислих че ще е много неревящои бебе (да ама не)Престоя ми в болницата беше страшно подтискащ,плачех доста и на 5тия ден се успокоих и даже ми стана мъчно че ни изписват луда работа
Сега като се сетя колко се чудях по кой начин да родя,се радвам че избрах секциото,след този един 1 час след операцията в който изпитавх неописуеми болки,никога повече не ме е болял разреза,на втория ден ходих съвсем нормолно и даже ми връчиха беба,няма нито един външен шев,единственото което ми притеснява че трябва да поизчакам с упражненията за прибиране на коремчето.

Копирам си и тук разказа за раждането на малката Невена:
Та значи всичко започна още на 25.07.(в събота) в 23:00 с болки в кръста, но честно казано не ми мина и мисъл, че всичко се започва. Към 2:00 усетих вече някакви по-чести свивания в корема, но не бяха никак болезнени и не ги засичах. Заспивах, събуждах се , а коремчето ми все така от време на време се свиваше. Към 5:00 вече реших да засичам и  ... контракции на 15 минути по 30 секунди, но пак никакви болки. И така до към 9 когато вече реших все пак да се обадя на доктора, който щеше да ме изражда. Тъй като се оказа, че е извън града (на вилата си), ми каза да отида до болницата и ако доктора, който е на смяна прецени, че съм за приемане да му се обади и ще дойде. Да ама не - оказа се, че съм си с 1,5-2 см разкритие и ме върнаха. Легнах да се пробвам да поспя, после хапнах за обяд и пак си легнах и към 14:00 пак започнах да засичам, че вече все ми се струваше, че са по-начесто. Оказа се, че вече са на 7-8 минути и вече по около 38 секунди. Пак не изпитвах почти никаква болка - просто все едно си беше цикъл...
Към 16:00 пак се обадих на доктора ми и се разбрахме да отида в кабинета му да ме прегледа - уви разкритието си беше толкова. Прати ме в болницата да ми бият някакво болкоуспокояващо, което или ще спре болките (които всъщност аз нямах) или ще предизвика самото раждане (т.е. разкритието да се разшири). Та от там в болницата и от там в къщи. Контракциите така и не спряха, но вече към 19:00 бяха на 5-6 минути. Засичах ги малко повече от час и пак се обадих на доктора. Каза ми да си вземам багажа и да отивам в болницата, че ще ме приемат дори и да нямам разкритие. Към 21:00 вече бях в приемния кабинет и за мое учудване се оказах с 4 см разкритие. Обадихме се на доктора ми, направиха ми клизма и аз докато си свърша работата той вече беше дошъл.
Започна се вече същественото  В предродилна на магарето ми спука мехура - водите бяха чисти. После легнах да правят запис на тоновете на бебето. Незнам колко време продължи това, но ми беше странно защо не изпитвам почти никаква болка (имайки предвид, че на съседното легло едно момиче се тръшкаше и мяташе и ревеше от болка, а даже й бяха дали болкоуспокояващо). Писах си смс-си с кума ни, който беше заедно с мъжа ми в двора пред родилното, за да не чуват въпросното момиче как вика.
По едно време ми сложиха някаква система, после и болкоуспокояващо и след няма и 5 минути започна да ми се ходи по голяма нужда. Акушерките чак се учудиха, че е толкова бързо. Доктора и акушерката, която ме изражда ме накараха още на леглото да напъна 3 пъти - май за да се смъкне бебето (за това не съм сигурна...), а после хайде на магарето в родилна. С 4 напъна се роди моята малка принцеса Невена  . Часът беше точно 22:40. Докато я теглиха и мериха с доктора "залагахме" за мерките й - аз бях по-точна  Казах, че ще е 3300 и 53, а тя беше 3200 и 52 
Имаше шев и кройка - вътрешните незнам колко са, а външните са 4.
Искам да кажа на всички, че наистина това беше най-хубавия ден в живота ми. Просто няма нищо по-хубаво от това. А всичко мина толкова леко и почти без болка, че още на магаретп казах "Мога още утре да родя още едно бебе, ама нека малко да си почина". Всички много се смяха 

О и аз да се разпиша тука, че то мина вече повече от 1 месец от срещата ми с малкия Марти
Та да започна от начало - аз бях решила да араждам секцио и имах даже уговорка с лекар , и ходих на няколко прегледа при него и бяхме насрочили секциото да е на 6 юли. Седмицата преди 6 юли бях на последен преглед при Гинеколога които ми следи бременноста и той яко ме наплаши че бебо е много ниску долу и реши да види дали нямам разкритие - това беше на 1 юли от този преглед направо ревах после адски ме болеше това проверяване за разкритие. За щастие нямах разкритие , но за всеки случай отидох да ме види и този  които си бях избрала да ме изражада т.е. екциото. Човека каза че няма нишо притеснителни и всичко си е по план на 5 юли слетобяд да отида в болницата да ме приемат и на 6 да е секциото. и така дните минаха и на 3 юли на гости ни бяха кумовете да ми вдъхната кораж и да кажат че и те ще чакат в родилното, и си тръганаха към 9.30 и ние си хапнахме и легнахме. В 12.30 станах да отида до тоалета и пак легнах, но след 10 мин силна прерязваща болка и викам а пак ли ми се ходи до тоалета и отидох и изненада тапата ми падна. Отидах да събудя майка ми милото и да отиваме , а такъв страх ме тресеше, че се бях нагласила за секцио а то какво стан. Влязох да изкъпя а майка ми вика абе ти ще родиш в банята  . В 1.11 викам на милото дай да засичаме на колко са контракциите, а той абе какво да засичак аз незнам къде съм и се облякох и към 1.40 бяхме в болницата и аз го одарих на рев че искам секцио, а доки ми вика я ела да видим с какво разкритие си и като ме качи на магарето вика абе ти си с почти пълно разкритие няма за кога да викам екип за секцио. Такъв страх ме хвана , направо ужас. ВЛязох в предродилна и ми спука водите който бях чисти и после айде на другото за раждане. И там мисложиха апарата да засекат тоновете на бебо, че то нямаше време даже и документите да попълнят. ПОгледнах часа беше 2 и си викам дано поне до 3 да  свърши и в 2.15 проплака малкия МАрти . Имах 3 шева но всичко мина добе и то мн бързо

Родии, искам да имам твоето раждане  Стискам си палци!

Цитат на: mariana в 10.08.2009 16:09

Родии, искам да имам твоето раждане  Стискам си палци!

Желая ти го от все сърце - а и на другите мами също 

Като чета,колко лесно са родили някои.Дано и аз родя така лесно.Вече почва да ме хваща страх а съм в седмия месец.

Пете, страхът не ти е помощник. Зная че не е лесно, но колкото по-спокойна си, толкова по лесно преживяваш болката. Аз например загубих сили в момента, в който се притесних че няма да мога да родя нормално, усетих  как паниката ме обзема и загубих контрол над контракциите. Така че мисли че си в сигурни ръце, на хора които могат да ти помогнат, а бебето разчита и на теб, за да се появи на този свят .

Цитат на: darling в 06.09.2009 10:36

Пете, страхът не ти е помощник. Зная че не е лесно, но колкото по-спокойна си, толкова по лесно преживяваш болката. Аз например загубих сили в момента, в който се притесних че няма да мога да родя нормално, усетих  как паниката ме обзема и загубих контрол над контракциите. Така че мисли че си в сигурни ръце, на хора които могат да ти помогнат, а бебето разчита и на теб, за да се появи на този свят .

Права си,трябва да съм спокойна.Незнам дали ще мога да се справя с болката,дано всичко мине добре и да няма проблеми.

С двете ръце подкрепям darling !!! Наистина не трябва да се даваш и за миг на страхът и паниката да те обземат! А бебето разчита основно на теб!  Аз така се бях мобилизирала...и само си мислех, че трябва да помогна на бебето да излезе, защото аз съм тази на която то разчита в този момент...и така пренебрегнах и болки и лоши мисли! 
И все пак пожелавам на бъдещите мами да имат бързото раждане на Роди...а може и като моето де! 

Ми аз исках да коментирам последния пост на Катя ама той пък изчезна  Както и да е, исках само да кажа че много голямо това бебе дето се роди и други акушерско нещо ми направи впечатление 

Иначе това което мен ме стимулира и ще ме окуражава по време на раждането е че всяка болка почва и все някога свършва, ще си мисля как ще съм в помощ на бебето и на себе си ако съм послушна пациентка