айде да се включа и аз за катетъра Преди да вляза в родилна зала, за нормално раждане, една акушерка се опита да ми сложи, но мен ме заболя и лекарят ми й каза да не го слага. Изобщо незная защо й трябваше да опитва, но се радвам че я спряха на време. Една болка по-малко

ЕЕЕЕЕЕЕЕ момичета най-накрая-имам си малка златна кукла.Родих на 6.03 нашето съкровище-Палома-3,200 и 48 см. Та да разкажа за раждането...
Болките започнаха още на 5.03 в 11,00 ч. но бяха поносими...започнаха по време на консултацията за бебка, бях на запис, но машинката не показваше контракции, а мен си ме наболяваше.Та викам на доктора-Докторе боли, а той ми вика: "Еми ще раждаш де...".Та прибрихме се с таткото от Майючин дом, болката беше ниско долу и ме прерязваше, ама беше и през цял 1 ч...а иначе си чатех, решавах кръстословици, та чак и спинках....Голямата борба започна към 19,00...контракциите станаха на 45 мин., после на 30, 15-20 и айде към болницата. Приеха ме с 2 см. разкритие в 23,00 ч.Настаниха ме и ми казаха като станат на 5-7 мин. да се обадя..Еми точно за 40 мин. нещата станаха.Доктора дойде прегледа ме и установихме заветните 3,5 см...последва бръснене, клизма (която да кажа хич не ме болеше) и айде в родилна зала...А там лелееееее..падна едно повръщане и имах чевството че стойката за система до мен направо ще я изкривя...След още някои хиляден преглед доки каза че разкритието е 7 см. и ще пука мехура. След като спука мехура и ми изтекаха водите, някъде на 10 мин. болките станаха непоносими та си поисках обезболяващо (не упойка).Биха ми един бусколизин (който не помогна) пуснаха система с окситоцин, ама докато свършат тая работа разкритието беше пълно и така към родилна зала....Там с 3-4 напъна бебка Паломка излизе..е сега имам малко шефчета ама изживяването като ми я дадоха да я видя беше неповторимо....Та момичета и аз заставам зад това мнение, че самото изгонване на плода не е болезнено, болезнени са контракциите за получаване на разкритие, но всичко се забравя след като видиш малкото вързопче.....
Да пожелая на всички леко раждане и с бебоците всичко да е наред.

какво хубаво разказче, ето едно лесно раждане на една малка принцеска. Радвам се, че всичко е минало по вода 

Имам един въпрос колко дена доло горе напред от термина се прави планово секцио?

Около седмица, може би най-много две преди термин, повече е рисковано според мен и не ти препоръчвам да се съгласяваш ако ти предлагат така.

планово секцио, поне доколкото аз знам, се прави около 2 седмици преди термин  , но има и показания и за по-ранно - зависи от доста фактори 

Прави се обстоен преглед на бебето, на размерите му, на степента на зрялост на плацентата, на количеството на водите, има ли калцирани участъци по плацентата, как са органите на бебето и едва тогава се насрочва дата за секцио, но иначе принципно се прави между две  и една седмици преди термин.
Аз силно се надявам да не ми препоръчат и второто ми раждане да е секцио. Смятам, че плановото секцио е доста стресиращо за детето. При мен понеже се наложи да е по спешност, поне съм доволна, че раждането тръгна само, макар и да не завърши така. Но ако ми препоръчат секцио, сигурно пак така ще пожелая ако е възможно - да изчакам да тръгне сам родовия процес. Ама дотогава има поне две години.....

Не мислите ли, че е по-добре да започне нормално раждане отколкото бебенцата да се родят недоносени, да седят в кувьози и т.н.? Повече от две седмици категорично носи такъв риск според мен, а и лекарите не винаги познават за това, което виждат на ехографа.

Цитат на: ina_lemon в 12.03.2009 19:46

Смятам, че плановото секцио е доста стресиращо за детето.

Аз съм на същото мнение.Една от причините да съм така скептично настроена към плановото секцио е тази,че според мен бебето не е готово да излезе от утробата...2 седмици по-рано например.За тези 2 сед. то ще наддаде толкова много на тегло,ще укрепне повече...Не ми се струва редно да се месим на природата и да даваме тон за започване на раждането.Ако си тръгне само бебето,а в последствие се наложи секцио по спешност си е друга работа...организма е готов,процеса е започнал,просто има леки отклонения от "пътя"
Не искам да предизвиквам пак спорове просто изказвам мнение...

Моят термин беше 11.03, а родих с планово секцио на 28.02. За наддаването на тегло - ами Ели не беше наддала нищо за двете седмици от последния преглед до раждането. Според мен всичко зависи от конкретния случай - няма 2 еднакви раждания.

Последните 4 седмици бебетата наддават супер малко, само няколко грама на ден.
Главното противипоказание на планираното секцио е, че бебетата се раждата неподготвени. При нормално раждане и в тялото на майката и на бебето се отделят стрес-хормони, които подготвят малкия организъм за настъпващата промяната. Планираното секцио, на горките бебета "им идва като гръм от ясно небе"

Мерси момичета исках да знам припципно 

А има ли някакво изследване направено, точно за този стрес на планово извадените бебета, как им се отразява в последствие, колко време трае, и оставя ли някаква следа в живота им. Защото, ако е стрес за няколко дни, който отминава след това, не виждам да е проблем. Въпроса е после да няма последствия нежелателни. Ако някой има инфо да сподели

Цитат на: goldi в 13.03.2009 10:10

А има ли някакво изследване направено, точно за този стрес на планово извадените бебета, как им се отразява в последствие, колко време трае, и оставя ли някаква следа в живота им. Защото, ако е стрес за няколко дни, който отминава след това, не виждам да е проблем. Въпроса е после да няма последствия нежелателни. Ако някой има инфо да сподели

специално за това милото попита д-р Марков в софия , та той каза, че едно бебе родено чрез секцио е стресирано и неподготвено за живота по-малко от това което е родено по естествен път, тъй като едно нормално раждане си има някакъв ред на "действие" и то се подготвя, а секциото го вадят за 5 мин и горкото бебе не знае къде се намира, каза също така, че бебето родено по естествен начин е по-калено , защото се е борило, за  да вдиша първата глъдка въздух !!!!!

при положение, че няма показатели, и аз съм за естественото раждане и се надявам и така и да родя