абсолютно вярно,болката при контракциите,особено последните след 7-8 см разкритие са долу в областта на яйчници и си боли,но болката трае секунди и имаш време да си поемеш въздух дето се вика между контракциите.А що се отнася до раждането самото раждане не боли,епизиотомията също,всичко е претръпнало така че кураж и с песен да родиш

Цитат на: shaska в 27.02.2009 11:50

Ами ако не се появят?

oхооо ще се появят и още как, не се притеснявай няма как да не разбереш че имаш контракции, който както и да ми ги беше описвал въобще не си ги и представях така... сама най- добре ще разбереш
успех, леко и безпроблемнно раждане ти желая, скоро да гушкаш живо и здраво бебче

Цитат на: ekaterina_II в 27.02.2009 15:01

...но болката трае секунди ...
...А що се отнася до раждането самото раждане не боли..

ekaterina_II не съм съгласна много с теб, но нека да не плашим бъдещите мами, както много хора са казали, боли но болката се забравя в момента който видиш бебчо

Ками,аз пиша как е било при мен и някои мои приятелки,но разбира се при всички е протичало по различен начин,при някои повече боли при други не,просто може би не трябваше да се изразявам категорично,а само от своя гледна точка

Няма да навлизам в излишни обяснения защо родих с планово секцио, не го исках, имах огромно желание да родя нормално, но вземайки предвид всички обстоятелства се съгласих на секциото.
Ще карам накратко. Раждах в Майчин дом Варна. В деня преди секционо мериха тоновете на бебето и ми правиха тест за упойки, а на мен още от тогава почна да ми прилошава като знаех какво ме чака. Изписаха ми дуфалак, за да не ми правят клизма и си го изпих като се прибрах. На следващия ден рано сутринта към 7 отидохме в болницата, бях първото секцио за деня. Сложиха ми абокат, от който отново ми прилоша (аз просто се ужасявам от всякакви интервенции, да не си помисли някой, че е нещо страшно). Пуснаха ми банките и ме оставиха в стаята с приятеля ми, а аз направо си умирах от ужас и се чудех как да се успокоя.
По някое време дойдоха да ме отведат в операционната и всичко толкова бързо стана, че не можахме нищо да си кажем с бъдещия татко. Първият опит да ми сложат спиналната упойка не беше успешен, но за щастие втория път успях да се сгъна повече и се получи. Хич не исках пълна упойка. Хвана ме веднага, лекарката ми дойде и операцията започна. Аз си треперех малко, май пропуснах да кажа. По едно време започнах да усещам някакъв натиск и след малко извадиха бебето. Видях го секунди и го отнесоха. Успях само да си помисля, че е много мъничко. След малко ми казаха, че е 51 см. и тежи 3500 гр., та се успокоих, че не е толкова малка
От там нататък стана скучно, трябваше да чакам да свършат. Малко ми прилоша и дори повърнах малко слюнка, но после ми сложиха нещо и се оправих. Към края вече треперех много, не можех да се спра и не можех да стоя на едно място. Беше ми ужасно неудобно и само се въртях наляво-надясно. Усещането когато видях как ми вдигат краката беше странно и не особено приятно. За щастие след това всичко свърши и ме заведоха в стаята ми. Видях гордия татко, който беше държал вече дребосъчето ни и това беше всичко, от което имах нужда.
Около два часа след раждането продължавах да треперя страшно много. Завиха ме с одеало, но на мен не ми беше студено. Продължавах да не мога да си намеря място, мразех да лежа по гръб, но дори обърната настрани не ми беше по-добре. По някое време вече спрях и дори лекичко си усещах краката, та нещата почнаха да се нареждат.
Донесоха ни бебчето, гушкахме си го Мен започна да ме боли понеже ме отпускаше упойката, сложиха ми обезболяващи веднъж и дотам беше с болката, повече изобщо не ме е боляло. Около 5 часа след операцията ми се ходеше много до тоалетната и успях да стана и да отида сама От там нататък си ставах и ходех без проблем, болеше, но търпимо. На третия ден някъде вече започна и по-малко да боли. На четвъртия ни изписаха, понеже не ни се стоеше повече.

И аз да разкажа как мина раждането На 28ми в 3:00 сутринта започнаха да ми изтичат водите, контракции нямах. В 4 ме приеха в болницата с 4 см разкритие и слаби контракции, които към 5 доста се засилиха. Доста болезнени бяха и в 7 бях с пълно разкритие, и така раждането започна. Родих с 4 напъна и епизиотомия, поне мен доста ме боляха. Шушко беше тръгнал освен с главата и с едната ръчика , затова имам доста 4 външни и незнам колко вътрешни. Наистина всичко се забравя като гушнеш бебчо

Цитат на: Бухтичка в 05.03.2009 09:17

Няма да навлизам в излишни обяснения защо родих с планово секцио, не го исках, имах огромно желание да родя нормално, но вземайки предвид всички обстоятелства се съгласих на секциото.

и при мен така се получи.
Аз родих с операция, по съвет на лекаря след като ни описа рисковете. Всъщност за раждане немога да говоря, защот реално непомня такова. В последният момент епидуралната упойка не ме хвана и аз много се  разстроих. Леко паникьосах докторите, защото неспирах да плача (беше извън мой контрол) и се наложи да раждам с пълна упойка. След това като се събудих от упойката само повтарях : Бебето как е? Бебето как е? Не спирах, докато не ми казаха,ч е всичко е ок с него и мен. Незнам защо толкова се стресирах. Изкарах лека и безпроблемна бременност без никакви сигнали забезпокойство, но самото раждане направо ме разби емоционално. Глупаво беше спомняки си сега, но тогава емоционалният ми свят се обърна нагоре с краката.
Но както и да родите мили мамчета, то ще се забрави. Ще останат хубавите спомени от срещата с вашето малко човече

Я да ви питам още нещо. Моята кума е раждала два пъти секцио, последното преди 10 години и ми каза, че след като и направили операцията са и пускали система за контракции, които били много болезнени. Това сега прави ли се

liali спомена, че са й пускали система с окситоцин след секциото, но защото не са тръгнали лохиите. Иначе не мисля, че е практика - мамите, раждали секцио, ще кажат 

Не са ми слагали окситоцин на мен, не съм имала никакви проблеми.

Цитат на: goldi в 09.03.2009 22:20

Я да ви питам още нещо. Моята кума е раждала два пъти секцио, последното преди 10 години и ми каза, че след като и направили операцията са и пускали система за контракции, които били много болезнени. Това сега прави ли се

Това пък за какво са го правили?  На мен не са ми пускали системи за контракции и не виждам смисъл от тях, въпреки че някой май беше казал, че не му били тръгнали да изтичат лохиите и се наложило да предизвикват контракции, за да тръгнат, но не съм много сигурна. 

П.П. Да, точно Лиали беше (спомням си, че скоро го четох), но не е практика!  Явно само ако има такъв проблем. 

И на мен ми сложиха система с окситоцин след операцията, направиха го, за да започне да се контрахира матката и да тръгнат лохиите. Но аз системата си я носих от предродилна, само ми зареждаха нова. Мисля, че към 4-5 банки ми вляха, но не съм сигурна . Но мисля, че това със системата е практика. То оттам почва болката след секциото. Но за ви кажа от тея обезболяващи, които ми слагаха в реанимацията още ме боли едната буза . Тогава като попитах дали мога да откажа, ми казахе, че не можело. Слагаха нин някакво силно обезболяващо и понеже не се разнасяло лесно и затова имало този остатъчен дискомфорт. Но определено не е болка за умиране.

Цитат на: siss в 09.03.2009 20:50

.....самото раждане направо ме разби емоционално. Глупаво беше спомняки си сега, но тогава емоционалният ми свят се обърна нагоре с краката.
Но както и да родите мили мамчета, то ще се забрави. Ще останат хубавите спомени от срещата с вашето малко човече

И при мен беше така .

И на мен не са ми слагали система с окситоцин. Само ми биеха инжекции в корема. За да не се съсирва кръвта май.
Раждането ми остави прекрасен спомен.

Цитат на: goldi в 09.03.2009 22:20

....след операцията са и пускали система за контракции, които били много болезнени. Това сега прави ли се

Цитат на: solecito в 09.03.2009 22:27

liali спомена, че са й пускали система с окситоцин след секциото, но защото не са тръгнали лохиите. Иначе не мисля, че е практика - мамите, раждали секцио, ще кажат 

аз понеже съм разказала подробно как мина раждането ми няма да се впускам в подробности... само искам да кажа за окситоцина...
Петя е права, на мен ми пуснаха такава система САМО  и единсвено, защото не ми тръгнаха лохиите!!! Около мен в реанимацията имаше още 5 жени родили секцио този ден и на нито една от тях не им се наложи да им сложат такава система.... така че не се притеснявайте (за тези който им предстои да раждат секцио) не е задължително... а пък и да се наложи, при щастието и невероятната радост от появата на бебето нищо друго няма значение и болка и чудо изчезват... вярвайте ми така е...!!!!

Аз да задам един малко невеж въпрос - поставянето на катетър задължително ли е, защото ми се вижда много болезнено?

При операция няма как всева да  пак трябва да се оренира