Добро утро!
Аз за днес си бях приготвила амбициозна програма, но естествено ударих греда. Да кажем, че утре тръгваме на море, а аз от днес не съм в положение за море. Предвид опитите и намеренията ни като двойка ми е двойно криво, защото в неделя ни е годишнината и вече сънувах как тогава правя тест и подарък на ММ. Не че опитваме отдавна и е фатално, но... ми е криво и хич не ми се стяга багаж.

Плюс че напоследък ми е доста болезнен този период, повече от преди... Както и да е опитвам се да си създам настроение, че при мен нещата не стават, както казва майка "мъж го искам, сега го искам, на легло го искам" в нито една сфера досега. Все е от много опити и с много труд или препядствия всичко. Съдба! Съжалявам за излиянието, ама май само тук мога да си го кажа. Както и да е... продължаваме напред.
Иначе за предложенията.... ММ не искаше сватба, но още в началото каза, че е за брака. И двамата сме от стабилни семейства и явно за нас това си е наложения модел. Даже на първата ни среща на площада пред общината в Пловдив играеха някакви хора и той ми каза " Ми аз да ти кажа хоро не мога да танцувам", на което аз си викам " първа среща пък че няма да играе хоро на сватбата ме подготвя"

.Той пък в последствие си призна, че го е пуснал, за да знам, че иска нещо сериозно. Просто за него беше без значение поредността деца, брак, а за мен като македонско чедо си беше важно. Татко и без това го гледаше под вежди като му сервираше шкембе сутрин преди да се оженим, хаха - "харесвам те, ама внимавай".

Сега като минем покрай ритуалната или хотела ММ признава, че сватбата ни е била много хубава и не съжалява за нея. Иначе ако не бяхме на едно мнение за брака може би в един момент нямаше да сме заедно, няма смисъл някой да се пренебрегва за друг, защото рано или късно ще му тежи тази жертва. Когато нагласата е обща няма значение кой ще изрече думите, ясно е, че накрая мъжът ще е на коляно.

Кико е голям сладур! Много харесвам русокоси момченца

Хайде отивам да стягам багажа!
