22.06.2017 12:08
Хаха, мислех вече да спра, ама Булче пак ме подсети и за друго, дето си мислех, докато пишех. На мен като бебе и дете, и въобще през целия ми живот никой никога не ми е пазил тишина... Едно, че майка ми също е била от тия, дето много не се стряскат и в резултат бях най-хилавата, най-леко облечената в градината и най-здравата. Друго, че баща ми работеше на смени и нямаше как в 2 през нощта да спи пред входната врата, защото живеехме с баба и дядо в едната стая и ние тримата- в другата. Та човекът трябваше все пак да си ляга и майка ми абсолютно умишлено не ми е пазила тишина. Резултатът спя като пън и не само спя като пън на шум, но и ако се събудя съм абсолютно способна да се врътна и да си заспя пак. 
ММ е отгледан по коренно противоположната схема, измисляне на маймунджалъци за яденето, слагане на кърпа в гърба като е потен и пазенето на абсолютна тишина, докато спи. Думи на майка му са " Леле, имахме един петел в комшиите и като закукуригаше ми идваше да ида и да го заколя, че ми буди детето". Резултатът изнежено дете, което едва в пубертета си израства всички видове заболявания и мъж, който страда от недоспиване, защото се буди от най-малкото нещо и не е способен да заспи след това. Ами, той не е доволен и се дразни, че майка му така го е отгледала и завижда на моя сън.
Случката на Тони ми напомня за това, че всеки родител възпитава детето си по различен начин и се съобразява с това, но трябва да знае, че само той е длъжен. Рано или късно то ще се сблъска със света, който не му е длъжен да му пази тишина, и по никакъв начин да се съобразява с него, а повярвайте ми след една възраст тази мисъл е много трудна за преглъщане. Виждала съм дете, което е казвало" Щом не ми даваш да направя еди си какво (нещо, на което не му е времето, мястото и е в пълен ущърб с всичко), аз утре ще ти донеса една отровна бира и ти ще се отровиш и аз ще те заровя и ще си правя каквото пожелая", последвано от сцени на агресия или автоагресия.
Сигурна съм че това дете е много обичано, обгрижвано и ценено, но съм сигурна и че вкъщи мама не смее да му каже не и сега кой е светът, че да му отказва нещо и да иска да спазва някакви норми на поведение, така че да съжителстват и да се чувстват добре - обществото и бъдещият възрастен в него. 
Само давам пример за това какво се случва и с прекаленото обгрижване и защита, а честно казано и родителите бяха се видели в чудо до къде ги е довело всичко това и определено не го бяха целели. Имам и пример пред очите си за такова дете само че е на 40 години и все още вкъщи никой не смее да му каже не, а то ходи и раздава юмручно правосъдие навън, когато светът откаже да се съобрази с желанията и разбиранията му. И пак казвам родители са образовани, възпитани и скромни хора, всичко е правено с най-добри намерения и с най-голямо вълнение и радост, че имат дете.
Във всичко това пак казвам не визирам никого, не споря с никого и не налагам мнението си на никого. Разказвам от собствен опит какво съм наблюдавала и защо моите убеждения са такива. И повтарям гаранция, че въпреки тях, няма да ми се случи друго, никой не може да ми даде.
Просто като с всяко друго нещо - различни хора, различни начини на мислене и гледни точки. Всеки възприема нещата според собствения си характер и разбиране. В тази дискусия никой няма да си смени гледната точка и да се убеди в правотата на другия, защото просто имаме различна гледна точка и различен опит, личен или косвен. В крайна сметка е важно да има щастливи родители и щастливи деца, пък другото са си празни приказки и различни пътища към постигане на тази цел. Така че аз мисля да спра изказванията по тази тема. Ще поживеем, ще видим.
ММ е отгледан по коренно противоположната схема, измисляне на маймунджалъци за яденето, слагане на кърпа в гърба като е потен и пазенето на абсолютна тишина, докато спи. Думи на майка му са " Леле, имахме един петел в комшиите и като закукуригаше ми идваше да ида и да го заколя, че ми буди детето". Резултатът изнежено дете, което едва в пубертета си израства всички видове заболявания и мъж, който страда от недоспиване, защото се буди от най-малкото нещо и не е способен да заспи след това. Ами, той не е доволен и се дразни, че майка му така го е отгледала и завижда на моя сън.
Случката на Тони ми напомня за това, че всеки родител възпитава детето си по различен начин и се съобразява с това, но трябва да знае, че само той е длъжен. Рано или късно то ще се сблъска със света, който не му е длъжен да му пази тишина, и по никакъв начин да се съобразява с него, а повярвайте ми след една възраст тази мисъл е много трудна за преглъщане. Виждала съм дете, което е казвало" Щом не ми даваш да направя еди си какво (нещо, на което не му е времето, мястото и е в пълен ущърб с всичко), аз утре ще ти донеса една отровна бира и ти ще се отровиш и аз ще те заровя и ще си правя каквото пожелая", последвано от сцени на агресия или автоагресия.
Сигурна съм че това дете е много обичано, обгрижвано и ценено, но съм сигурна и че вкъщи мама не смее да му каже не и сега кой е светът, че да му отказва нещо и да иска да спазва някакви норми на поведение, така че да съжителстват и да се чувстват добре - обществото и бъдещият възрастен в него. Само давам пример за това какво се случва и с прекаленото обгрижване и защита, а честно казано и родителите бяха се видели в чудо до къде ги е довело всичко това и определено не го бяха целели. Имам и пример пред очите си за такова дете само че е на 40 години и все още вкъщи никой не смее да му каже не, а то ходи и раздава юмручно правосъдие навън, когато светът откаже да се съобрази с желанията и разбиранията му. И пак казвам родители са образовани, възпитани и скромни хора, всичко е правено с най-добри намерения и с най-голямо вълнение и радост, че имат дете. Във всичко това пак казвам не визирам никого, не споря с никого и не налагам мнението си на никого. Разказвам от собствен опит какво съм наблюдавала и защо моите убеждения са такива. И повтарям гаранция, че въпреки тях, няма да ми се случи друго, никой не може да ми даде.
Просто като с всяко друго нещо - различни хора, различни начини на мислене и гледни точки. Всеки възприема нещата според собствения си характер и разбиране. В тази дискусия никой няма да си смени гледната точка и да се убеди в правотата на другия, защото просто имаме различна гледна точка и различен опит, личен или косвен. В крайна сметка е важно да има щастливи родители и щастливи деца, пък другото са си празни приказки и различни пътища към постигане на тази цел. Така че аз мисля да спра изказванията по тази тема. Ще поживеем, ще видим.
.
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
