Привет!
И аз не харесвам да се работи с шефа в един офис. На предната ми работа тя отговаряше за цял регион и по цял ден беше в телеконференции, които мен не ме касаят, но ми се налага да пазя тишина, а в крайна сметка при мен пък идват хора с въпроси, които не мога да обсъждам в коридора. Равни в общ голям офис сме били и на мен ми беше много приятно, защото все пак има някаква комуникация, работата спори и не се усеща. Може би си зависи от хората, но аз този екип много го харесвах, бяхме на една възраст жени и имаше за какво да си говорим.
При нас пък се получава обратното все повече ни избягват, защото нямаме дете. На мен лично ми е малко мъчно + това че опитваме от скоро, но от друга страна балансирам с това, че дори най-здраво стъпилите на земята родители достигат етап, в който започват да говорят за децата еси до степен досаждане и/или нямане на друга тема и се чувствам пощадена. Интересите ми са разнопосочни и включват и възпитание на децата (най-малко заради специалността ми), но ми се иска да обсъждам и други неща. Иска ми се да е като тук, където всеки си говори за сватбата, детето, но и обсъждаме много други теми, но уви все по-рядко се случва.
Машка, лошо е да се провалят планове, но съм сигурна, че накрая винаги нещата се случват по възможно най-добеия начин стига човек да не вложил прекалено много енергия в ядосване, че не е станало точно както е искал и успее да се наслади на момента макар и дошъл по различен начин
Нещо много съм станала дзен напоследък

Аз пък нещо днес ще ровя по закони за етажна собственост, защото нашите диваци вече ми лазят по нервите и ще има разправия.

Все пак ще се намери някой дето да разцентрова дзена
Тони, сигурна съм че всичко ще е прекрасно, щом ти си го измислила

Стига толкова засега, че ми изтръпнаха пръстите да кълва по тоя екран. Хубав летен ден!