Тони и аз така правя за рождените дни като теб.Всеки ми е важен.В семейството на моя мъж не беше така ама ги научих.А много обичам и годишнината на нашите.Винаги правим нещо със сестра ми!Просто обичам семейните празници.

А аз никога не съм празнувала рождени дни като нормално дете. В къщи не се даваше да се канят деца. Празнувала съм така само веднъж и даже беше доста тъпо...

Обикновено все съм била навън с 1-2 човека да се почерпим...откакто се помня. И винаги много ми е било тежко това. Сега поради липса на място, винаги се събираме с приятели пак навън, но ги събирам всичките 12-15 човека - да се видим, да си поговорим и така де...

Иначе с времето ми стана яко така, защото нашите приятели не се познаваха в началото, но така с годините се поопознаха и сега даже понякога си помагат един на друг - едната е юристка, другият прави мебели, третата е архитект...на кой каквото му трябва хаха

Добро утро!
Аз от няколко поста все тръгвам да описвам едни наши приятели и после се отказвам, но като продължаваме темата вече ще го кажа. За мен това дете е голямо очарование. Когато аз се запознах с тях (ММ им е приятел от повече от 10 години, те двойка, а той трето колело- както си казват мормонско семейство) ... та детето беше на 6м. Видяхме се в заведението под тях, за да се запознаят с мен. Детето го донесоха в кошница и го сложиха директно на масата. От тогава до сега това дете не ги спира да ходят, където и да е, обяснява й се като на възрастен човек абсолютно всичко. Беше на година и 6 м., когато бяхме с нея на НГ в Арбанаси. Не разбрахме, че има дете с нас - беше душата на купона, танцува хора, а ние вече бяхме изпозаспали по масата. Каза само "нани", хвана баща си за ръка и си отиде да спи. Тръгна на ясла на малко над 1 год. без рев и плач, пожела сама да спи в отделна стая на 3 г. без нито една нощ плач, казва, че татко й хърка и си е по-добре така, става си през нощта, ходи си на гърнето и демонстративно си затваря вратата- сигнал да й се изхвърли гърнето. На 4 г. е и миналата седмица бяхме с нея на бирария, рисуваха си кротко с ММ и точно когато й дойде време за сън, поиска да си тръгват. Тези хора не се взеха на сериозно като родители, не се вторачиха в детето и им се получи чудно, не са го пренебрегвали, просто не пренебрегнаха и себе си. За сравнение имам друг пример на стоене в къщи и непрекъснато съобразяване с детето, което вече им се качи на главите, все е чувствително, неразбрано, недоволно и наистина тревожно. Ами честно казано искам да съм от първите, не са по-малко родители и резултатът им е усмихнато, контактно и самостоятелно за годините си дете. Не визирам никого нито в един от посочените примери само споделям лични наблюдения. 

Тони, лошото е, че много фирми не искат да дават много пари на заместниците по майчинство и търсят различни варианти. Аз не се оплаквам там, където бях доскоро,  дадоха ми доста добра заплата за заместничество, предвид и моя опит, но на фона на титуляра и на средната заплата в тази фирма беше доста по-ниско. От друга страна пък за тези пари нямаше как да намерят човек с опит също като при вас. Въпросът е да се осъзнава колко опитни кадри привличат със зададената заплата и да се осигури обучение. Лошото е, че ще ангажират и теб и то не в много подходящ за тези неща момент. Мен никой не ме обучи и се тормозих доста време преди да взема решение, че здравето ми е по-ценно от това да треперя, че съм объркала нещо, което никой не ми е показал в дълбочина как и защо се прави.

Фани, понеже миналата година имам спомен, че го празнувахте на 25 и съм решила, че тогава е роден. Да ти е жив и здрав! Много жизнен, усмихнат и любопитен към света    

Мен пък от сутринта ме вдъхнови ето тази дама:
http://www.boredpanda.com/rainbow-colored-apartment-amina-mucciolo/


Като фен на ментовото слагам една тортичка за здравето на Кико!


ПП: Видях, че Тони е била пъргава, докато пиша, ама оставям и моята

Привет от мен!

Честит рожден ден на Кико! Да е жив и здрав, да расте весел, умен и добър

Както е казала Тони, за мен празниците са особен момент, в който ти се отдава възможност да проявиш повече грижа, да се поглезиш с нещо, което не върви да се подари просто, защото е вторник, например. Не че винаги си подаряваме скъпи неща, но се стараем на Коледа и на рождените дни да обмислим подаръците повече, за да намерим нещо, което наистина е мечтано за другия. Ето сега, за рождения си ден, получих много книги - всичките такива, за които дълго съм мечтала, ама все не ми се даваха пари за луксозните издания. Освен това една от тях е на физична тема - т.е. милото се е постарал, търсил е и ровил, въпреки, че не разбира толкова от това, да намери, нещо, което ще ми е от полза. Как да не го обича човек! Сега за неговия рожден ден съм решила да му взема дрон с камера, остава ми да проуча обаче марките, ако някой има наблюдения, може да сподели 

И аз това имах предвид с темата, като я подхванах за родителите и децата.. Затова дадох и примера с Милена и Филип.. И аз искам да съм от първите, то и детето следва да го позволява, но според мен е както свикне.. Онзи ден бяхме излезли с моя приятелка, понеже беше мрачно и се канеше да вали, отидохме в Ринг Мол.. По едно време след 1-2 часа, малката заспа в количката и ние обикаляхме и си говорехме, още в началото тя ме помоли да говоря тихо, за да не я събудя.. Пък предвид, че сме навън и бебе спи, не мисля, че бях гръмогласна.. Еми не ми е ок, това дете да е свикнало до такава степен на тишина.. Ами другите хора около нас?   Другите ни приятели пък не могат да пътуват повече от 100км с детето (което вече е на 3 и половина) в колата.. Ако живееха на 400км от морето, никога нямаше да го заведат??! Едва ли.. Просто не им се занимава да го научат да е спокойно в кола и да може да пътува..

И така.. Спирам, че пак ще има недоволни и несъгласни от казаното, аз съм страничен наблюдател, но ми се иска да съм от другите, които приспособяват живота си към детето, но и неговия към техния и стават едно цяло..  

Хайде и от мен една мъжка торта за Кико
Да е жив и здрав, рода да ви продължи!
Булче, първо твоя, после моя да подготви С уговорка да не подкокоросва никого да ме изненадва с подаръци, обаче

Свекс, няма да давам идеи за съдомиялна или сушилня, обещавам 

Аз съм човек който примерно възприема родителството като подарък от живота, не ми тежи грам, радвам му се.  Примерите на адиктед не са толкова нетипични, моето дете също е мъкнено навсякъде, изкара по-миналата година 4 дни с нас на Нова година на купони, ходил е на море, вили, къси, дълги почивки всичко. Миналата НГ го оставихме на баба му че едно исках малко да си почина и второ върлуваха вируси. Но не е нетипично.

Ще дойде момент в живота в който като приспиш дете не само ще шъткаш всички ми и няма да дишаш за да не го събудиш, брат ми чак сега осъсзнава защо се нервирах като тряскаше врати докато малкия спи. А пък да не говорим че спането на шум за мен е безумие, ние да не би да спим на шум за да искаме и децата да спят на шум? Или пък недай боже ще се молиш на всички богове детето да спре да се дави от рев в колата защотоооо не иска да се вози. С мм сме пяли Зайченцето бяло по магистралата на цял глас в един сняг, щото Звярченцето мало не спираше да се дере....

Ей да е жив и здрав Кико и много да ви радва!  

Булче, съгласна съм от части, ама не съм искала аз да стоим в мола, докато детето спи.. Ходи обяснявай на хората да мълчат и децата да не пищят  Иначе за пътуването все пак го водите някъде нали.. И се опитвате да промените ужаса от пътуването. 

О да е жив и здрав Кико и много да ви радва.

Много зависи от детето мили мои.Моника и сега не ще да седи на едно място да рисува, абсурдно ми звучи.Водили сме я на нова година нямаше 1г. и бяхме на балкан с приятелски семейства.Не сме се изгубили, напротив променихме се.Няма как да не се промениш.А и повярвайте не знаете какво ще ви се случи.Моника се разболя беше на 47 дни, лежахме в болница.Е повярвайте до много късно не я събирахме с хора по лекарска препоръка, не излизахме на заведение.и сега избягвам детските кътове.Като чуете как диша дете с пристъп, и като видите абокат в малката бебешка ръка, вие сами се променяте.
Аз пеех Две калинки като балеринки, иначе ревеше като магаре!

Аз съвети не давам от както родих.Много говорех и мислех преди това, обаче тая малка дивачка обърна живота ми и всичките ми правила.Сега гледам просто всички да сме доволни!

За това и всички майки ви казваме, ще видите като родите.Родителството не е само грижи, родителството е огромна отговорност!Да има изтрещяващи двойки, но кой не би изтрещял?


Скай, много обичам такива събирания, и ние така станахме една компания с различни хора.Събирахме се защото едните са познат на един, другите на друг и накрая излизаме заедно и ни е много весело.Дискотеките не ни блазнят отдавна ама на заведение или боулинг не отказваме да отидем.

В тоя ред на мисли и от танците излизаме от време на време на кръчма да се наиграем, ама в последно време не мога да се доредя.Все разни задачи, празници и т.н. ни се получават и няма ходене.

Мога да дам пример с брат ми (предполагам че и с мен е било така, но нямам спомени то толкова малка възраст) - когато се роди, аз бях на 11. Животът ни не се промени, освен, че се появи едно ново човече за обичане. Имам предвид - продължихме да пътуваме семейно, всяка година преди и след това ходим по 15-20 дни на море. Нашите са ни приобщили към живота си толкова, че и до ден днешен аз се прибирам с огромно желание вкъщи, и до ден днешен продължаваме да ходим заедно на море и екскурзии.

Съвсем далеч от темата моята сестра сега каза, че си е взела държавния и вече е детска учителка а на мен ми се обадиха по телефона от Фонд асистирана репродукция и мога да ходя да си вземам заповедта. Много съм щастлива!

Браво, Маги!!! Хайде да е скорошен успехът, независимо с или без фонда Браво и на сестра ти 

Добър ден

Фани честит празник! Да ви е жив и здрав малкия юнак..

Обичам рождените дни и да се организира някакво тържество.. С мм сме заедно почти 6 години и не сме празнували рождения му ден, защото е на 1 януари и няма кои да дойде.. Тази година като бяхме на бг и организирах негови приятели и малко братовчеди в едно заведение, следващата седмица след нова година.. За него беше пълна изненада ( той си мислеше, че отиваме да се видим с един приятел, а се оказаха 10 човека хахаххаха.. Поръчах и торта с негова любима тема - механик, та беше приятно изненадан.. Всички му бяха взели и подаръци и беше много хубаво..

Харесва ми когато някои се сети дори и само да ти честити за празника..  

Вчера като първи ден от лятото открихме сезона.. Ходихме на плаж, духаше гаден вятър и имахме усещането, че е студено.. Та натопихме си крачетата, поседяхме малко и се прибрахме..

Ето една снимка.. Хубав ден..

Два нови отговора, не мога да смогна..

ПП: Браво Маги   много се радвам за вас УСПЕХ  

хора, деца всякакви.има такива които казват нани и си затварят вратата, но това не е само от отношението на родителите. просто психиката на всяко бебе е различна вселена.

а дали ще ходите на пръсти  и ще държите чехлите си в ръка, ще видите. според детето е.