Киви
Задъхах се,  докато го изчета,  но аз постоянно съм така напоследък 

Сменихте грешните таблици значи,  само така 

Днес ми харесвате. Целеустремени постове.

Аз лично покрай детето и бременността отсях излишните хора около мен. И продължавам. И ми е супер сама навън. Когато проходи, няма да имам избор и ще трябва да търпя некви хора, но пак ще е избирателно. Явно е до нрав, но грам не са ми притрябвали. Общувам си с вас, с мъжа ми, с двама приятели и две приятелки. И да- и двете са с деца, но не говорим за деца винаги. А с тези без деца- избягвам въобще да ги занимавам. В крайна сметка, като им дойде времето, сами ще отворят темата хахахахаах. Продължавам усилено да нямам мерак да си говоря на Ние.
Който ме харесва, знае как и къде да ме намери.

Еми, направо ме обрисува. 

Добро утро!Много ми хареса поста на Киви, аз не мога така да пиша, но мисля точно това.

Живота, се променя, приоритетите ни също.Важното е във всеки един момент да сме в мир и хармония със себе си и да даваме най-доброто.

Котето е добре, има огромен шев на гърба, извадил е сумата му и гадости, но не е рак.Това е успокоението.Вчера обикаляше и мяукаше жално и гладно из апартамента, днес и дадохме храна и вече е спокойна и доволна до някъде.Ще я водим на контрола днес да я види.И понеже при нас няма празни ни тръгна една серия ум да ти зайде.Минала седмица спукахме гума, задна-айде нови гуми, сега операцията на котката, а снощи изгоря реотана горния на фурната.Чакам да видя кое е следващото.Обявих фалит предсрочно тоя месец!

Добро утро

Пак ми се струва, че едните си пеят едно, а другите съвсем друго.. Никой не казва, че приоритетите не се променят, аз го усещам от сега, без да имам в ръцете си дете.. Никой не казва, че света ти не започва да се върти около чудото.. Въпросът е да запазиш онази част от себе си, в която да имаш мярка и да не обсебваш хората с твоят единствен интерес, ако имаш само това, а по-скоро да слушаш и да се разнообразяваш.. Ако си запазил и други интереси, да коментираш тях.. Детето в един разговор, винаги ще присъства, не е въпросът в неспоменаването.. Винаги ми е било интересно, винаги съм се интересувала от децата на другите хора, винаги съм се занимавала с тях, ако присъстват.. НЕ Е В ТОВА ВЪПРОСЪТ Имам приятелки, с които няма какво да си кажем, ако аз не съм до толкова чела и компетентна по бременни или бебешки въпроси по принцип, защото аз отдавна се интересувам от това.. Има и други, които имат деца и дори на моменти са по-интересни от самата мен.. Такива хора харесвам, на такива се възхищавам.. Те също са пренаредили приоритети си, те също са си останали вкъщи, те също не си купуват сандали на токчета, но са интересни не само с темите за бебета и деца, макар това да е ежедневието им.

Същото е, все едно аз да говоря непрекъснато за бебеправене.. понеже видители от 2 години само това правим  Еми не съм засичала овулации, не съм занимавала никой, който не ме е питал с моите проблеми и грижи, нито съм затрупвала с ненужна информация, която другия не го касае.. Стигам до това, опитваме, ще стане, ако е някой по-запознат си казвам нещата, които ме пита и точка. 

Няма как такова сериозно нещо да не те промени.. И пак казвам, никой не иска да си остава същия хлапак, след появата на нов живот.. Узряването, ако не се е случило до момента, е неизбежно.. Това е прекрасно, но пак с голямото НО..


Хубав ден 

Цитат на: pandapanda в 20.06.2017 16:20

Усещате ли, че хората с деца сме на едно мнение, а тези без на друго всяко нещо с времето си, както се казва

Абсолютно! Нищо не е такова, каквото си мислиш, че ще е бъде, преди да държиш "чудото" си в ръце.

Няма как да запазиш себе си, ставаш един друг човек, в някои случаи по-добър, в някои случаи по-лош.

Булче 

Киви  

Най-мразя да изляза с някой и той да ми говори само за себе си и за нищо друго. Вярно, че съм добър слушател, но ако си поне малко съобразителен...И другата крайност. Имах една приятелка, на която трябваше да й вадя думите с ченгел, за да каже нещо. Ами много ме натоварваше това...Сега гледам, че малко се е осъзнала и е станала по-комуникативна. И преди да имам дете съм се съобразявала, разпитвала съм, пък и ми е било интересно. Никога, обаче не съм обсебвала някой с моите си неща, защото не искам и на мен да ми го прилагат този номер. Но тук трябва да си поне малко съобразителен.

Преди да родя си говорехме с Влади, че всичко ще си бъде, както преди и след раждането. Ами няма как да е както преди! Много неща се променят, най-вече приоритетите на хората. И не говоря за нещо лошо, просто вече не може да си толкова айляк, както преди. 

И те така...Хубав ден на всички! 

Здравейте

Голяма дискусия заформихме. Добре е това, в спора се ражда истината.
Тони, не съм съгласна с теб, обаче. Бебеправенето не бих го сравнила с бебе. Сега просто не си представяш, доколко няма да разполагаш със себе си през първите месеци. Много рядко хората са чак толкова обсебени от децата си. Ако с някоя няма какво да си кажа, е защото съм изгубила общи интереси като цяло. Признавам си, че веднъж не спрях да говоря за Бамбук с надеждата да съм досадна и да не ме търсят повече. Та моментата има две страни - както хората с деца могат да са досадни на хората без деца, така и обратното е възможно.

Иначе Тони, напълно те разбирам. Когато бях в твоите седмици, тези, които чакаха второ в бебешките групи ми се струваха обсебени, сега ни се струват нормални

Честит ви най- дълъг ден! Обикновено го свързвам с "Великият Гетсби", нали в книгата правят голямо парти по случая.
Маги, добри новини за котката са това Иначе нали знаеш, кофти работите са до три, няма повече да има в близко бъдеще
Хаха, Киви, също възприемам Карлово и Сопот за едно. То и голото място помежду им е съвсем малко, а исторически и географски как да ги делиш? На мен много ми харесва и Баня, редовно водехме децата там, че имаше и хубав минерален басейн.
Даа, животът е забързано колело и минава в надежди, че хубавото тепърва предстои. Така сме устроени, не можем да кажем "О, миг, поспри, ти тъй си хубав!", щото нали Мефистофел ще ни вземе душата и айдееее
"Ше видиш" обикновено заменям с "ще те видим", защото доста изказвания на неминали по пътя звучат клиширано и почиват на теоретичен материал, който няма как да обхване всички нюанси на разнообразните ни личности . Хехе, само трябва да внимавам вече това "ще видя" да не ме направи свръхстолетница
Моят личен стимул е не да дам най- доброто /щото понякога е хубаво човек да се пести/, а да видя забавното във всяка натегната ситуация. Сега, преди тържеството, бях инструктирала майка ми да не се оплаква къде какво я боли, а като и пожелаят "Да си жива и здрава, до сто да докараш!" да отговаря с "И на вас да ви се връща!". Правихме ние сухи тренировки, на самия ден все гледах да съм около нея и да я държа под око и работата изглеждаше опечена. В един момент обаче се отпласнах и тя щом ми видя гърба, дочух вечната и песен: Оххх, хич не искам да живея, да си ме прибира Господ... Тя Мира /аз/ не ми дава да казвам, ама това моето не е живот - не мога да чувам, да ходя, да спя, всичко ме боли...." И аха да продължи видя, че я гледам строго и отсече:"..... и на вас да ви се връща!", та си прозвуча съвсем като прокоба

Свекс, добре, разведри обстановката 

Ох, смея се сама в стаята, но е така.Аз съм забранила на моята баба да се оплаква.На 85 години е почти, да трудно ходи, но ходи, обслужва се сама, вижда, чува, значи е добре.И тя все вика Искам да мра, ама се е вкопчила в живота и със зъбите си и а да се почувства зле и се ходи на доктор.Е в понеделник и записах час за гастроентеролог.

Момичета живота се променя.Само ще кажа на всички бъдещи майки, не бъдете критични към себе си в първите месеци след раждането.Това само ще ви срине.Живота е динамичен, всичко се променя и само вие знаете кое е правилно или не в дадена ситуация.А детето го променя коренно.

Свекс, нашите станаха 4 броя.На моя мъж брат му падна и се потроши жестоко.Тичане, лекари, разправии.После гумата, котката и вчера реотана.Направо съм застинала в потрес и чакам.На гумите и реотана се смях.Купуват се!На котката вчера ревах като я видях приспана.Моника сънува кошмари тая нощ, сутринта стана и тича да я види дали е добре.Котката и била приятелка, иска да не я боли и много да внимаваме, че има рана!

Свекс , моята баба беше точно обратното, лелее само някой да и каже да си жива и здрава, ще се хвали, ще му благодари. Много обичаше живота и да е жива. Няма да забравя една вечер преди нова година, почина сватята и, и тя на 80+ години. Нашата бабка си пуснала музика на радиото, щрака с пръсти, пляска, весели се  . Най-любимо и беше да слуша музика, чакаше с нетърпение едно предаване по локалните телевизии където хората се поздравляваха за хубави поводи. Всеки ден изкарваше най-хубавите си дрехи, слагаше си кремче, червило, винаги боядисана и с прическа.

Маги дано спрят тези проблеми, реотана не го броим към проблемите, тъй че 3 стигат 

Много ми хареса поста на Киви.  И аз намалих височината на токчетата това лято. Морето е мираж на този етап и евентуално (в сферата на напразните надежди) може да му се порадвам някой уикенд в края на лятото. С мъжо мечтаем за Албена! Е, все някога той ще завърши и ще има много отпуска, а децата ще са в готовност за пътуване.
Обаче ми е хубаво! Защо? Ето миналото лято ви казах -от 2011 не бях работила лятно време и много ме натоварваше всичко. Не можех да приема да се прибирам в 6 (най-рано) и да нямам чак толкова много време за мъжа ми и за детето, а вън да се пука хубаво време. Сега е друго! Аз също обичам да имам план за деня, за седмицата... Майчинството обаче ме научи да съм много гъвкава на плановете. Много странна смесица е от планиране и сладко безвремие. Плашещо е колко бързо ми се налага да сменям дните от календара. Затова и гледам да се насладя максимално на времето вкъщи с малкото дете и да намирам спокойствие за щуротиите на голямото.
Маги, дано котето бързо да се оправи! Много са ми страшни подобни ситуации. Милите животинки са членове на семейството, а не просто присъствие вкъщи.
Свекърва, съсипа ме с тази прокоба! Много ми е познато всичко, защото прабаба ми живя почти до 90. Живееше с недоволство от своята безпомощност, обаче и с хъс, стимул и желание да не стои на едно място, а вечно нещо да прави.

Булче, все едно моята баба описваш.. Дори като се премести на село да живее, пак с най-хубавите си дрехи, с червилото, къдриците, прическата.. Винаги.. Като някой й подареше за рождения ден тенджера или посуда някаква, повече не биваше канен.. Тя си обичаше личните подаръци, чанти, парфюми.. А някой посмееше да сбърка, веднага го наказваше  

Ох аз още се чудя как може да подариш за рожден ден на жена ютия, например.Моя баща направи такава грешка на една нова година.10 пъти го предупредих, че ще има проблем с майка, той не та не, имала нужда.Да тя има нужда ама го купи ей така без повод.После беше революция в къщи.Мерал знае, такива неща са за къщата не за мен.

Хахаха, ех това с подаръците. Мен познати като ме питат - купи ли нещо на мъж ти за еди-какво-си. Ми не. Е КАК ТАКА...

И аз почвам - ми за 23 години познанство, вече сме си подарили почти всичко. Той не нови часовници, вратовръзки, гривни, гердани, ризи...мога само тениски и кецове да му купувам, а това се случва през цялата година. ДеТ се вика - и той не ми подавява нищо, ма не съм се тръшнала. Макар, че ей така ми подари преди доста време прахосмукачка за РД-то, та ми беше малко терсене...

Иначе - вчера в парка, поредният тъпак с пуснато куче, скочиха да с бият с ПрекрасниЙ и щото му било най- лесно да ги разтърве, го напръска с лютив спрей. Няма да коментирам, че ми идеше да го пречукам, няма да коментирам какво му беше на мама на момчето, ама след като го измих, аз бях цялата червена от люто. Щях да се задуша от изпаренията, тъкмо се успокоиха нещата и заспах, и в 4 сутринта се събудих пак цялата червена, всичко ми гори, направо вих срещу луната...мазах се с едно плодово кисело мляко, щоТ нямах нищо друго в къщи...та цяла вечер бях с вкус на боровинки Много е гадно това значи...