Цитат на: nadelina88 в 22.06.2017 16:22

Убивате мееееее хахахахахххх

Така де, да не си помислиш, че само твоят мъж има нужда от "мотивация"

Цитат на: nadelina88 в 22.06.2017 16:22

Убивате мееееее хахахахахххх

Значи, Наде, при толкова идеи, ако догодина не си омъжена, ние ще го мотивираме твоя Митко . Само го дай насам 

Наде, зареждай се с романтизъм, черпи идеи ,хващай го  за ушите и към гражданското    Майтапът настрана -възхищавам ти се аз не бих издържала толкова, ако искам нещо и не се случва, колкото и да обичам някого. Виж ако в моята глава беше все тая дали сме женени или не, сигурно нямаше да ми прави впечатление, но не знам как е точно при вас. И все пак евала за търпението. 
ПП Ето и Миленка го е написала. Както повтаря ММ " Жената каза и ние решихме", та Форумът каза и Митко да решава вече 

Включвам се към агитиращите Митко  Според мен, Наде, ти си му създала такава комфортна среда, изпълнена с любов, че на него нищо не му липсва и не бърза за никъде.

Иначе аз моето мило не съм го подсещала за брак, исках даже да го сплаша малко и като заговорехме за сватба, казвах, че има време. Просто трябваше сам да достигне до такава мисъл и въпреки, че вижда моята "негативна" нагласа, пак да ми предложи - един вид да се докаже. Всъщност идеята беше узряла при мен, точно когато той е започнал да планува предложението - година преди да се случи, преди това ми се струваше направо немислимо да се женя, никого не бях мечтала за това.

Да ви кажа - след толкова години съжителство, въпреки желанието ми да се женя, от една страна се бях примирила, че той не иска, от друга дозрях до идеята, че ако искам да съм с някой, не ми е необходим брак, за да съм с него.

И да си призная - понякога съжалявам, че се оженихме изобщо. Първо - всичката гадост, през която минахме преди това...второ - заради всичката гадост след това

Изобщо - бракът не е гаранция за нищо

Че кой казва, че е гаранция...
Аз исках сватба, като празник за нас двамата и не съжалявам, емоцията беше невероятна.
Също държах на брака при условие, че ще имаме деца и затова съм на същото мнение и сега

Пък аз след цялата лудница съм сигурна, че СЛЕДВАЩИЯТ път ще сме само АЗ, ТОЙ и децата

Цитат на: marry_me в 22.06.2017 17:29

Пък аз след цялата лудница съм сигурна, че СЛЕДВАЩИЯТ път ще сме само АЗ, ТОЙ и децата

Хахахахахахахаха

Цитат на: Marri в 22.06.2017 17:24

Че кой казва, че е гаранция...
Аз исках сватба, като празник за нас двамата и не съжалявам, емоцията беше невероятна.
Също държах на брака при условие, че ще имаме деца и затова съм на същото мнение и сега

Да - може би бих направила нещата по друг начин и биха ми се получили по- добре, както и да ен.
А за децата - от една страна съм съгласна, от друга ми е все тая

П.С. Не ми обръщайте внимание - от оня ден с кучето и още няколко случки съм в "се ми е тая и ми дреме на...шапката" настроение...

Скай, като знам колко си привързана към кучовците, в твоя случай прочета е АЗ, ТОЙ и кучетата  

А под следващ път не визирам само сватба, а всички масово-културни мероприятия  

За мен е важно човек да е щастлив от решенията си, а ако не, то да се нагоди някак към сегашната ситуация и пак да е щастлив. Женен или не, с деца и без, трябва да се търси някаква хармония, нещо, което да те кара да си кажеш - хубаво ми е на душата!

И друго важно - да не се премисля прекалено, да не се вторачваш в нито една посока до фанатизъм. Всичко с мярка е добро. Опитвам се да следвам тази психология, че животът е по-прост, отколкото си мисля - хубаво е да има онези Важните събития, ако те те правят завършен, ако не, намери това, което те допълва.

При всички случаи, ако има разминаване във вижданията и очакванията по такъв въпрос като брака, има проблем.
Или възгледите на един от двамата се променят, което не е задължително да се нарече компромис, хората се променят, възприятията също, или пътищата се разделят.

Ние се шегуваме тука за конкретният повод за предложение, но така като гледам при всички (при нас определено),  решението от половинките е вече взето, само му се слагат времеви рамки с малко помощ.

П.П Тези дни съм като на друга планета, направо не знам какво ми става, сигурно е от жегата...

Наде, ти може и да си традиционалисти, но традициите не са това, което бяха

Днес ми е егати деня първо Бамбук събори една порцеланова купичка с овесени ядки, накиснати в гореща вода, преди два часа. Купичката не се счупи ама само мислех порцелан и гореща вода и направо забих. Тя водата отдавна е била истинска, ама така се уплаших, че в първия момент ме беше страх да погледна. След това на площадката той тръгна към улицата, а на мен ми се закачи чантата за една ограда и имах чувството, че супер дълго време се боря да се откача. Една жена го видя на къде отива и го хвана за ръка, жива и здрава да е и тя и детенцето и! Докарах си някой друг бял косъм. Сега Бамбук е навън с баща си , аз да се освестя малко.
Та в такива дни как да бъда себе си, като не съм на себе си.

Мицеларна вода ползвам на Гарниер. Когато се сетя да я ползвам съм доволна от ефекта.

Цитат на: pandapanda в 22.06.2017 20:10

Та в такива дни как да бъда себе си, като не съм на себе си.

Мдаа,  майчини неволи

Благодарим на всички!!! 

Малее... Отдавна не бях виждала Кико.. Станал е голям красавец!!!!!!