Али, пазаруването беше интересно, защото тя се представя като голям организатор, способна да създава идеи, да взима решения и да ръководи хора и бизнес от много малка, а действията и са лишени от всякаква логика. Направен е списък /на ръка написан/ с необходимите продукти по всяко ястие, в поредност на готвенето. Пише примерно
червена маруля и тя отива да я търси /щото не я познава как изглежда като сурова/, после пише
сирене и тя тръгва да търси и разпитва къде е. Да, ама третото е
чесън, жената откъде да знае, че е зеленчук и като такъв е при марулите, пък и що ли да гледа какво има на околните щандове или да си сортира в екселски файл /примерно/ зеленчуците и да ги накупи изведнъж и да продължи едва тогава към другите сектори

. Уж голям експерт, пък не гледа по табелите кое на каква мерна единица се продава и не беше изтеглила половината неща. Задръсти опашката на касата и се върна към везните с все пълна количка, но пък в крайна сметка забрави да мине повторно през касата и излезе без да е платила.

Добре, не е пазарувала хранителни стоки, само онлайн можела, ама то алгоритъмът е все същият, без значение дали пълниш физическа количка или виртуална с шивашки материали.
Дето се вика, не прави връзка с централния
Киви, аз не съм преставала да върша нещо с ръцете си, но не ми носи удовлетворение. Реално творческата ми дейност се свежда до това, да повторя нещо, правено от друг и да го пригодя за моите цели и в най- добрия случай да измисля как да го направя с налични материали и умения. Не мога да го измисля изцяло, както и съм далече от съвършенството при изпълнение, което търся. А в старата работа имаше ситуации, в които трябва да мислиш за да откриеш проблема, да забелязваш и запомняш незначителни уж детайли и да правиш връзки. Отчасти ми е природна даденост, а в последствие съм доразвила с работата тези знания и умения. Това ми е силата и с това съм по- добра от другите, съответно ми е кеф да го правя и да виждам резултата.