Аз за мои работодатели не мога много да кажа, че все с конкурс ги избирам еднииии... Виж, мъжо сега е в софийска фирма и се чувства добре. Шефът му е пръв сред равни и винаги е насреща за елементарни неща дори.
На мен ми е странна една друга ситуация. Наскоро си говорим с моя приятелка и става дума за пари и заплати. Те нямат брак, а детето им е колкото моето. ОК, решили без брак - личен избор. Ама си деляли бюджетите Та тя сега не се чувства добре, защото от време на време се налага да се моли за пари на мъжа си, щото видиш ли 340 лв майчинство не стигат. Пък и да кажеш, че не живеят заедно. Живеят, даже в комплект с неговата майка и баба... Сигурно в тях всичко се надписва по залъци До толкова е научена да бъде еманципирана, че заради едната гола чест не си събират парите вкъщи.
Тони, то работата на компютър не се брои. Ученето пък хептен, защото то 10-тина години (включвам и средното тук) нищо работа не е да се напънеш да научиш нещо. За "ползите" от монитора няма да говорим

Здравейте

Тони, поздравления за предложението Ама не разбрах, какво искаш да обясняваш на шефовете ти за бебе. Всяка жена в детеродна възраст във всеки момент може да има бебе, с или без да е планувано  

Браво и на Санта Теодор, че се е сетил как да оправи машината

Фани, аз се чудех, защо си взех мъж от село, ама то било, за да му е това кусура това ми хареса

Аз още съм хремава, ама мисля, че се оправям вече

Аз да ви кажа най си обичам българска кухня. От чуждата обичам побългарени версии. Винаги съм си мислила ако ида да живея в чужбина какво ще ям  

Панде... Това му е интересното, че когато постъпвах на работа може би 2-3 месеца по-късно, ме изпратиха на едно обучение, което струваше на фирмата 700лв... Едната ми шефка тогава ме привика и каза, ако мислиш да забременяваш или да напускаш, да знаеш поне една година да изчакаш или да не те изпращаме теб.. Тя просто си е такава   Сега просто ще се презастраховам, хем да съм си казала и да ми е леко на съвества, че правим опити и когато стане няма да пожертвам и дори да се наложи 8 месеца да си стоя в нас (а дано не е разбир асе) не бих пожертвала това, за да кибича в офиса и да бера ядове   Да си знаят, че не са ми приоритет 

Али, нашите са с такива разделени бюджети   Винаги съм им се чудела...при все че и двамата ми дядовци до последно си даваха пенсията/заплатата на жените си   Разни хора...разни идеали  

Ние с Боби също не си събираме заедно парите...той се занимава с всички сметки, аз повече за пазаруване и ако трябва нещо по-голямо да се купува е който има повече спестени пари   Сега покрай ремонтът обаче няколко месеца му свършваше за 1-2 седмици заплатата и карахме само на моята...нямаме стриктно разделение  

По повод работата и бебето...на мен ми е леко гузно, че скоро започнах на новото място и сега ще им тропна, че ще отсъствам 1-2 години  Ама на интервюто стана ясно, че наскоро съм се омъжила и никой не повдигна въпроса за бебета, та се надявам да не им пука толкова 

Цитат на: pandapanda в 18.12.2015 15:48

Фани, аз се чудех, защо си взех мъж от село, ама то било, за да му е това кусура това ми хареса

Така, така! Майка като не успее нещо да изкусури и казва "Да е кусурлия, че да е кадемлия"
Тони, аз имам и един друг поглед върху нещата. Дано не се стига до там, силно стискам палци Ако обаче ти се налагат повече изследвания, лечение и тн по повод бебе, е хубаво самите работодатели да са наясно. Не се знае кой с какво може да помогне. Моя приятелка получи 100% помощ от работодателите по повод инвитрото й.

Ние сме с общ бюджет.. Аз съм финансита на семейството, което е изтощително в месеците, когато разходите превишават приходите, но рядкос е случва да дърпаме от спестяванията за текущи нужди, за щастие. Винаги успяваме да спестим. Аз съм много стисната, ММ е с широки пръсти.. На седмица може и 50 лв да му стигнат, ако толкова решим, че му отпускаме в неделя вечер ще си ги изхарчи.. Може и 100 да решим и тях ще си ги похарчи.. Дупе знае 2 и 200.. Аз съм пестелива от към дневни разходи, ама за дрехи и такива глупости харча много  

Нашите винаги са били по същия начин..
Кумата ми израстна с разделени бюджети на майка й и на баща й, като винаги имаше.. "аз ти купи това, баща ти да ти даде пари за онова" много ми беше странно.. Сега гледам и те с кума са на принципна на Фери, което пак ми е странно и не ми харесва. Нищо лично, Фери, просто не съм свикнала така  

Ние откакто сме се събрали, сме с общ бюджет. Което на моменти много ме дразни. Даже скоро се опитах да наложа да си разделим всичко. Понеже всички сметки са ни фиксирани. Тока е еднакъв и на 6 месеца - приравнителна, наема... Щото има много харчове, с които не съм съгласна или на мен са ми други приоритетие. Ама така го говорихме и си продължихме по старо му. Като общ имам предвид - всеки с картата си, като и двамата си имаме ПИНовете. Аз знам точно колко е получил, той знае за мен, защото фишовете ни идват на домашния адрес. Докато нашите - те са с отделен и имат представа кой колко взима, но никога с точност. От едно време заплатата на единия е за разходите по колата и за пазаруването (и нашите училищни). На другия - за подърци през месеца, пътувания и сметки.

Тони, сега те разбрах  

При нас парите станаха общи като решихме моите да отиват дирекно в банката, а неговите да са за харчене. Но аз държа да си ми и захранена картата, така че ако си харесам нещо да си го купя

Тони ме провокира с коментара за колегите от производство, та се сетих в далечната 2007 година, във фирмата, в която работех, идваха хора, които бяха полуграмотни, но заради големият бум в строителството бяха свикнали на заплати 500+ за провинцията и беше пълен и тотален абсурд, хора с добро образование и опит, на отговорни длъжности, работеха за много по-малко.

Вики, винаги е така, поне така си мисля аз, приоритетите на мъжете и жените относно парите са различни, но когато се правят взаимни отстъпки, нещата се получават.

А...Тони, аз не кавам, че ми харесва (за родителите ми)...даже изобщо, но тези неща не мога да ги променя след като те вече 27 години така живеят Живи и здрави да са ми, колкото и да се карат, все пак са заедно (не вярвам, че още се обичат), за разлика от родителите на много мои приятели

Вики, ако това разбираш под общ бюджет и ние сме така с картите/пиновете и заплатите...даже онлайн банкирането си управляваме взаимно

Що се отнася до нашия бюджет...засега не сме имали пререкания по този повод, а и при положение, че са ни почти еднакви доходите, не виждам причина да ги събираме на едно + почти навсякъде плащаме с карта и ми е много по-удобно да не нося кеш   Тони, няма драма...просто разтягаме ластици

Много сте изписали и все чаршафи.
Каквото запомних, запомних.

Браво на Теодорчо на Чери.

Браво и на Тони. Хубаво е, че  са те оценили хората. Ей, сега, ако беше една кариеристка щеше да си кажеш "ще градя кариера, бебето ще чака". Ама не си, браво.

Али, лошо си се наквасила. Това ми е най-неприятното, повръщане или разстроен стомах. Дано бързо да ти мине.

Ние с Влади от както сме заедно, винаги сме били с общ бюджет. И двамата сме пестеливи и накрая все непредвидени неща излизат и мен ме хваща яд.  Не мога да си представя всеки да си разполага със неговата си заплата и толкова. Така ми е по-семейно, ама ние така сме си свикнали.

За бюджетите сме приказвали и друг път. На общ бюджет сме, в който обаче допринася най-вече мъжо. Харча му парите и не се срамувам от това. Минала съм го периода на състезанието с него. Не е за мен да съм шеф, а той е. При това положение как да го настигна... Аз пък се грижа повече за дома и децата. Като не му оттърва да си търси друга.   Така сме се разбрали ние с него и тъй ще е.   Добре му е на него така, на мен също.

Относно дали се обичат...и вие след 30 години няма да се "обичате" в очите на децата си. Просто любовта не е същата, кой каквото иска да си говори. Ние с моя като се знаем от 14 годишни (вече повече от 20 години), да не мислите че се обичаме по същия начин сега, откакто като сме били на 14. Това означава ли, че не се обичаме? Не, просто е различно. Даже един приятел, който много добре знае колко време сме заедно, го беше питал - добре де, вие със Златина всъщност какви сте? И това, защото като излезем и седнем на заведение, не започваме да се мляскаме и да си бъркаме по...дупките...

А за бюджета...ние никога и не сме имали различен бюджет. Сега с всички кредити той събира всички пари и плаща, но никога не ми е отказал нещо. Понякога е дразнещо, но е такава ситуацията сега.

Никога не съм разбирала отделните бюджети и няма да ги разбера, но всеки човек си има схващания За мен е така - ние сме семейство. Парите ги харчим за нас. Сега ще си купя аз нещо в повече, утре той...Какво като аз вадя повече или той вади повече. Това не значи, че този с по- ниската заплата е по- глупав или неможещ. Просто ситуацията е такава. Ние сме били от двете страни - и двамата сме взимали повече от другия...все тая. Справяш се с проблемите някак и както Тони каза- дупе знае 2 и 200.

Цитат на: skylife в 18.12.2015 17:08

Никога не съм разбирала отделните бюджети и няма да ги разбера, но всеки човек си има схващания За мен е така - ние сме семейство. Парите ги харчим за нас. Сега ще си купя аз нещо в повече, утре той...Какво като аз вадя повече или той вади повече. Това не значи, че този с по- ниската заплата е по- глупав или неможещ. Просто ситуацията е такава. Ние сме били от двете страни - и двамата сме взимали повече от другия...все тая. Справяш се с проблемите някак и както Тони каза- дупе знае 2 и 200.

Така, така. 100% съгласна съм.
В моя конкретно случай обаче, става дума за постоянни заеми на Тошо, Пешо,Гошо и Мошо...дето ако някой ден ни ги върнат си купуваме къща от раз. Аз си правя сметка, че тая седмица имаме ...толкова... пари и съм предвидила съответните разходи, разпределени в 4те седмици на месеца. И нашия се прибира и ми заявява, че еди си кой имал една идея и много в момента ми трябвали 10-20-100 лева/паунда и той "нали ме знаеш къв съм". Та да ти кажа ми писва от малоумните му приятели и все да се чудя как да си направя аритметиката, заради някви тъпи схемаджии.

Един път да съм от малцинство в мненията,макар донякъде.Като тръгнахме и заживяхме заедно всеки си имаше отделни пари и примерно единият един път напазарува,другия -друг път.Родителите и на двамата са на общ бюджет-парите в майките,бащите със стотинки в джобовете.За мен човек трябва да си има някакви пари за собствено самочувствие, отделно от общите.Така че ние се спряхме на вариант да имаме обща каса,в която всеки дава по равно и харчим за пазаруване,ток,вода и т.н. и отделно си имаме лични,ако примерно аз искам да си купя блузка,той дънки и т.н. Естествено той като мъж често ми прави големи подаръци и аз ги приемам.Правим си таблици за всеки месец и си записваме харчовете.Така сме и за сватбата.Предполагам като имаме деца пак ще сме на същото мнение,но просто парите в общата част ще са по-голяма сума. Естествено,че ако аз имам нужда от нещо и нямам пари като поискам ще ми даде и обратно.Но на мен не ми се нрави аз да нямам или пък той да няма,защото видиш ли са общи.
Иначе моите гаджета все са били от "нашата черга".Сега с ММ са ни абсолютно идентични семействата,даже родителите ни са с една и съща марка коли Не съм научена да гледам имуществото,защото майка и татко си купиха апартамент от нищото със заеми и без чужда помощ и съм виждала,че има ли разбирателство всичко се постига.За мен е важно какъв е човекът,а не какви моментни финансови възможности има или какво недвижимо имущество притежава.