Върнах се от кафето и от обиколка по дежурните задачки. Моята приятелка чак се зарадва как сме без деца седнали да си поговорим и.... Почти само за децата ставаше дума Тя сега изживява пускането на нейното дете тепърва на ясла и се почва една. вярва на всяка махленска клюка кой какво казал, пък какво станало, пък еди кой си какво чул
За зелените човечета щях да ви казвам - хич го не смятайте за критерии. С първата бременност в 3-я месец бях истински Шрек Влязох ли в 4-я с нож ми се отряза цялото гадене. Е, женско чакахме. С втората бременност бях малко като циганките - разбрах, че чакаме бебе някъде към 3-я месец. Хич не съм се вслушвала в тялото си, че толкова много неща имах за слушане и вършене Е, имаше дни, в които ми се гадеше, ама не беше придружено от драстично отслабване. Е, пак женско И за киселините и косата не е вярно, това по-нататък ще го слушате като митове и легенди.
По темата с техниката съм се изказвала - ние самите с ММ сме изостанали. Това по критериите на някои приятели или на девера например. Той и в тоалетната влиза с телефона. Видим ли се, разменяме по едно "Здрасти!" и той отваря лаптопа. Даже на сватбата, на която бяхме заедно, видях, че приклещи ММ във фоайето на хотела, за да му показва клипове от you tube
Най-пресният ми пример с детето е от времето, когато беше болна. Отиваме в поликлиниката. Пред кабинета на педиатърката ни е стълпотворение. Аз нося книжка на Дребосъчка и започвам да й чета, само и само да не я гоня из коридорите и да пазим ред. Леле, като ме накачулиха 5-6 деца с ей такива очи Ами и на тях им беше интересно! Аз затова обичам тишината. През другото време ми се налага да говоря и то много. Иначе мога да открадна малко време, ако пусна песнички. Пусна ли детско и веднага ми се примрънква да го сменям. Ни Маша, ни Мечока, ни някой друг. Ами не гледа Добре ни дошло! Ама все пак говоря за двегодишно дете. На 5-6 нещата ще се променят, няма как.
Пищящи и врещящи играчки ще имате. Сега обмислям вариант да се отървем от голяма част от тях
Ще прочета разказа, въпреки че каквото съм чела от О`Хенри, супер много ме натоварва. Майка пък ги е чела с истински интерес всичките му неща.
Пускам ви една украса за вдъхновение. Вчера попаднах на идеята от безкрайното ми ровене от сайт в сайт.

Аз не ги обичам книгите за личностно израстване. Само като им прочета заглавията и вече ми е доскучало. Не че съм някакъв пън, ама това малко ми прилича на оная мисъл, че животът се случва, докато правим планове за него. По темата с развитието на детето, аз като захвана някаква тема, ама я обръщам из основи, всичко изчитам - нормата, отклоненията, диагнозите, съветите, леченията. И накрая психясвам. Та и с това трябва да се внимава.

Мари, пак в допълнение на твоето мнение, което ми беше много интересно, от известно време водя Ясен в събота или неделя в едни детски центрове в мола, защото времето навън е скапано, не става за излизане. И там има съоръжения на няколко етажа, с всякакви изморителни физически активности, за огромно мое учудване, след тях се прибира превъзбуден, не може да заспи, побърква се, говори насън, скача, реве. Точно наопаки на това, което си мислех. С телефона доста добре реди едни пъзели, които понякога ми дават половин час спокойствие, а и пренесе уменията върху дървени пъзели после. Така че мисля, че зависи и до дете. Аз като бях малка ненавиждах да ме карат да вися навън като прани гащи, дай ми да си седя вътре и да играя на тетрис примерно. За книжките не смея да кажа, че звучи някакво много помпозно как съм чела книги и каква съм умна, видиш ли.
В тая връзка се сещам как преди 10 години в университета едва двама човека носеха лаптоп на лекции и ги гледаха странно. А сега малкият брат каза, че цялата зала са отворили по един компютър и така им преподават. Аз самата съм тежък случай на интернет зависимост.

Значи вчера цял ден бобове и манджи, днеска таблети и деца. За дЕдо Мраз никой нищо не казва? 

П.П. Каранешева, мерси за мнението! Ние с татко му много си говорим с Ясен, пък и таткото е логопед по образование и го наблюдаваме под лупа, но натискът отстрани за това какво трябва да може да прави детето е тежък. 

Миме, аз не от суеверие чаках, а просто не се чувствах добре физически, за да излизам и да се срещам с хора. Най-близките ни знаеха,защото се чуваме всеки ден. Аз и малко проблеми имах в началото, та съвсем се бях ошашкала и се скарах със свекърва ми даже, защото се беше похвалила на всичките си приятелки. Сега вече съм им дала зелена светлина.

Панде, точно на същото се чудя и аз. Даже ми стана много мъчно как кумата ми реагира напоследък...вярно,че в главата са ми само такива приказки, вярно,че тя живее с бременна в 7 месец и там нон стоп е същата тема, ама... понякога ми ги изръсва едни, дето не ги очаквам и се разстройвам, друг път много се интересува и пита. Кво да направя, че не съм от типа жени, които имат по 10 близки приятелки?! Аз имам 2, едната е бременна, едната не е. И двете са на няколко хиляди км от България...та като не се чуваме и виждаме всеки ден, само за бебета се говори- кой какво е купил, обсъждаме количките и т.н. Ясно ми е,че й идва вповече.

Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.
Тони, така си е! На 1.5г не им е необходим и според мен.

Забравих да похваля украсите на Лолитка и на Мари. Лолитка, много ми хареса гирлянда на корниза. Определено привлича внимание. И тези цветя на елхата ми харесват. Това си е баш бяла коледна звезда, мен ако питаш. Пък как харесвам естествен паркет...
Мари, на какво се топлите, че не палите камината?
Ха, ние сме в някаква друга вселена сега, защото сме женени с дете. Нашите приятели масово са неженени или малко женени, ама повечето без деца. Сигурно и ние сме им надували главите с подобни теми, дето тях хич не ги блазни.

Панде, Нати, да ви кажа и на двете, че според мен тези ваши приятелки правят оценка на собтсвения си живот и малко или много.. не мога да кажа завиждат, защото не е правилната дума, а просто виждат това, което те нямат.. Мъж, семейство, дете.. Специално на Пандето, щом казва, че преди са си обсъждали такива неща редовно.. При Нати може да е и защото кумата ти е на съвсем друг етап и не се интересува наистиан от бебешки неща, а всички и говорят за това, но неминуемо се замисля, а бе аджеба кога ще ми се случат и на мен.. Някаква равносметка, защото сте били заедно в училище, насам натам и изведнъж ти си женена и очакваща дете, а до колкото знам тя не прави подобни планове скоро

Неприятно е със сигурност.. Аз например много натъжавах моята любима шаферка с всички мисли около предложението, апартамента, сватбата, екскурзиите, а тя още си нямаше дори приятел.. Не го правех нарочно, ама мен това ме вълнуваше  

Нов отговор.. днес няма да се смогва 

Тони  днес думите ми бягат, та затуй не съм многословна. Харесва ми като философстваме!

Те и на мен не ми идвт.. малко объркано съм го написала, ама поне смисъла се разбира.. хаха Нали пък си обичам да философствам 

И при мен бебешката тема не ми е на дневен ред обаче винаги питам, изслушвам приятелките си, интересувам се, защото даденият човек ми е близък и щом за него това е важна и основна част от живота му, значи и за мен е така. Но аз може да съм изключение, знам ли 

Лоли, много красива украса 

Аз да кажа пък като единствената двойка,която не е женена и няма дете от приятелския кръг. Всички около ММ имат деца или въобще нямат половинки,но тия вторите са 3-4ма приятели-ергенчета. Миналата година аз бях изпаднала в униние как съм стара (24) и нямаме деца и не се женим...просто защото сядаме на маса и се почва как спят децата,ходят ли,не ходят ли,какво са казали...и все едно аз изоставам.Като се видях с моите си приятели и си викам абе аз луда ли съм? После пък и като започнах с работа с деца и исках поне в свободното време да няма деца около мен,е,няма такъв шанс.Това обаче не означава,че като кумата беше бременна не съм я изслушвала,но просто след разговора да не се замислям толкова вглъбено,така или иначе това са чувства непознати за мен. Сега за сватбата гледам аз да не досаждам на хората,които не се интересуват,за да не натъжавам някого,че няма гадже или че не е женен.

Аз за сега нямам в най-близкото обкръжение деца, има само една женена двойка. Честно казано нямам търпение и другите да се задомят, защото яко ми пречат на моя живот. Звънят на Теодор за щяло и не щяло. Ето например от вчера единия почна нова работа и предложи на Теодор да го кара и да го взима от работа, щото "нали е близо до твойта"   И така всеки ден по цял ден. Друг пък един на скоро се сети - може ли да дойда да живея във вас до януари, щото се скарах със съквартиранта ми...
Охх пак го ударих на отдушник, ама честно - завиждам ви как живеете сами. В нашто семейство сме освен ние двамата...и който още дойде.
Но имам две-три братовчедки с деца. Еми не е като едно време. Седнем да пием по едно вино и се почва "Мамо, ама той ме плюе", "Мамо, може ли да отида за сладолед". И на всяка дума се прекъсваме. Аз нямам нерви и почти не им звъня. Но пак казвам - те са хора, с които не са ми сред най-близките приятели.


Охх 100 часа го пиша тоя пост, сигурно ще има 20 нови отговора.
Ама пека една канелена торта... с надеждата да се усети Теодор да ми свали коледната украса от тавана. 

Фани, значи съм познала кой е разказът, ама постът ми се е загубил между другите . Сега остава Аличка и още някой да го прочете и да те питаме какво мислят учениците по темата.

Тамън днес реших да работя и ни спря системата  Ами...всичко ми сочи, че не трябва да се работи  Сега ще ви потормозя малко докато нямам работа 

На мен пък винаги ми е било интересно да си говоря с приятелките ми докато бяха бременни, после за децата...не ми тежи изобщо Спомням си даже братовчедка ми като беше бременна и я разпитвах разни неща от чисто любопитство, пък и исках да знам, че се чувства добре...тя като че ли малко ми се сопна, че много питам ...явно всеки различно го приема 

Иначе ние вече казахме на по-близките си приятели...даже беше много смешно защото нали ви казах, че едната ми шаферка се хвана на ММ с братовчед му и аз ѝ бях казала на нея, ама не съм казвала не казвай на Пламен...Боби пък една вечер говори с леля му и братовчед му (Пламен) и той вика ама засега тайна ли е и Боби му каза, че Цвети (шаферката ми) знае, ако за това пита...та си бяха мълчали и двамата защото нямат потвърждение от нас 

На роднините на тати още не съм казвала...ама там е малко по-особен случаят и мисля да ми мине изследването за хормоните и тогава 

Вики, ние сме самички, ама в нас е битак (и даже ще отложим долния етаж за пролетта)...така че хич не ни е чак толкова розово, та в този ред на мисли завиждам на вас, че поне сте на чисто и подредено 

И аз не чета книги тип "Подсъзнанието може всичко" или някакви как видиш ли можеш да станеш свръхчовек...

По въпроса с технологиите съм на мнение, че като всяко друго нещо, просто трябва да има някаква граница и да не се изпада в крайности...пак ще дам за пример детето на братовчедка ми: Почти на 2 години е, не му се дава да се докосва до никаква техника, телевизорът е вдигнат нависоко, за да не го облъчва...като отиде при баба си се изключват всички техники пак за да не се облъчва...с не знам си какви специални неща го хранят, даже братовчедк ами много се кара на майка си като му даде например парченце сирене или баница или нещо такова...ми това е крайност според мен и всеки път си казвам...дани не стана такава 

Вики, ако е моя мъж, без да кажем 5-6 пъти сам няма да се сети. Просто са му толкова неща в главата, че хич не му е до украсата ни.  дано при теб се получи. Ама канелената торта я бих правила с кеф когато имам време. Пусни рецепта!
След малко за разказа 

Украсата ми слезе от тавана.  Той Джон е по-ентусиазиран от мене и му напомняше.

Тортата е супер проста - правя тесто за меденки и го разливам на тънко в една тавичка. И така 2-3 блата. Колкото искам и ги слепвам с крем нишесте. Това си го измислих днеска, че ми се ядеше нещо сладко.

Сега се сетих, че трябва да купя коледни тениски. Миналата година си взех една много яка ама се размъкна от 2 носения. А Теодор успя да олее неговата с кола на втория час и не се изпра. Той днеска се накипри с една коледна шапка да ходи на работа. А аз в момента ви пиша с диадема - рогца. (изрових ги от коледните кашони) 

И в този ми прекрасен вид, чакам да дойдат от Бритиш газ да ни променят настройките и да станем на месечна сметка с тока и газта, вместо на ваучери както до сега. 

За първи път чета разказа на български. Даже не помнех, че така се казва. Е, ясно - не ми харесва стилът Чела съм и други негови неща, ама сега кои - бягат ми Майка, като завършила английска гимназия и съответната филология, както и класната ми (пък със същото образование), са пленени от разказите на О`Хенри.
Ние с роднините сме в кръга на Реймънд. Да са близко, за да носят яденето топло. Но не прекалено, за да не идват постоянно. Да са далече, ама да не остават да спят, но все пак да се събираме... Приятелите пък сравнително отскоро са по квартири с половинките. И тук е драма, че досега само в нас сме се събирали. Явно сме най-баламите. ММ страда, че никой от неговите приятели не ни покани на вечеря дори.
Хриси, Така, така. Човек трябва да е информиран. Ти хубаво питаш, че се нагледах на невежи родилки. И друг път съм казвала, но бях изумена, когато вече родили жени попитаха кога ще спре кървенето и с ужас разбраха истината. сигурно очакваха за 5-6 дни и да са пушки
Аз пък се метнах на друга вълна! Тия дни играем една игра с ММ да познаем песен или артист/ група. И двамата сме меломани, няма стилове, няма изпълнители - важна е самата песен. Може една единствена песен да харесваме на даден изпълнител, но не го зачеркваме тотално. Та сега съм на вълна Savage Garden. Никога не са ми били в топ 5, ама ми е влюбено тия дни явно