О, те в на нашите входа много се стараят. Ама имат и огромно огледало в асансьора, та е още по-лесно и по-красиво стои. Оттам ми идва меракът.

При нас мухата-месарка е майка ми. Ако може, на Бъдни вечер ще накълца мезенце. Ама аз и татко не даваме

Като традиции при нас имам чувство, че повечето са дошли от жените, а не от мъжете. От на баща ми страната Коледа не се е празнувала. Дядо беше от много богат род - граждани, живеещи в центъра в огромна къща с прислуга. Те не са имали земи, животни, не са колели, а са имали заведение навремето. Естествено всичко им е одържавено в един момент. Баба ми пък е родена в едно село, което е изкуствено създадено. По някакъв царски указ са оземлявали хората, които са били склонни да се преместят по онзи край. Иначе корените на рода й са от Пазарджишките села. Така в това село не може да се каже, че е имало някакви традиции, особено след 9-ти септември. Пък и на баба родителите са се преместили в града, когато баба е завършвала гимназия. Татко винаги е повтарял, че с тази Коледа са му развалили хубавия празник Нова година. Това са празнували, това ги е вълнувало.
От страна на майка пък Коледа се е празнувала винаги! Просто в селото на баба традицията се е пазела. Постните ястия, питката, прекъдяването... На Коледа са се приготвяли най-хубавите меса от прасето. По онзи край се прави и един бабек със ситно нарязан праз, който се валя в пепел.
Преди празниците винаги се е ходело на селото на баба ми. Там се гледаха животни, колеха се по две прасета, едно теле, седмица преди това пуйки, кокошки... Работа да искаш. Денят преди Бъдни вечер сме украсявали вкъщи. Татко винаги се прибираше с огромна елха от работа и беше голяма радост да извади кашона с играчките. Всяка година си припомняхме коя топка откъде и кога е купувана, коя от коя по-хубава, коя сме забравили, коя помнехме. Голямо ахкане и охкане беше

За Бъдни вечер майка приготвя печени чушки пълни с боб. Обожавам ги! Даже с татко често мрънкаме, че не е нужно да е Коледа, за да ни ги приготвя

Баба прави асеновградски сърми (сърмички от по една хапка). Прави и тиквеник с халва и баклава с подсладител. Задължително се минава през деня оттам и се прибираме с огромните торби. Майка само една година направи содена питка, но стана по-твърда от тефлонов тиган

Не сме прекъдявали вкъщи, заради татко, че на него му идва в повече

Подаръците в детските години ни ги мушваха под елхата сутринта на Коледа. С комшията (мой набор) тичахме още сънени да видим на кого какво са му подарили. После се оправяхме като за излизане и започваше коледуването. Винаги съм имала сурвачка. Той пък едната година взе моята старата и с нея 10 години върша из квартала

Обикаляхме по комшиите с домашно тъкани торби. Даваха ни плодове, орехи, парички, шоколадчета. Бяхме много щастливи да преглеждаме съкровищата си и да се хвалим с новите подаръци. При нас поне коледуването и сурвакането малко се омесват и не са традиции като по книга. Много мили спомени ми изникват в съзнанието - цветни и в подробности. Сега този ми комшия е в Англия и се радвам от сърце, че ще си идват с жената и детето по празниците. Още се смеем с него и разнасяме из квартала кой бил щедър навремето, кой стиснат, кой какво ни е дал по Коледа.