О, Скай, то си е точно като дете. Трепериш му, притесняваш се, дресираш го, защото точно това правим и с децата - Не тичай, спри се, пресичаме, седни, не тук, не там... С кумицата едни и същи неща викаме - аз подир детето, тя подир кучето.
Ама погледът е един път! Толкова любов може да ти даде едно такова животинче! И ние имаме мерак за животно, но ще изчакаме няколко години. Иначе нашият Алф ще му разкаже играта.
Миме, ти си много кротка. Аз директно бих й забила въпроса на тая ти комшийка
Ох, взех си детенце от яслата Олекна ми! Така се гушкаше само! Другите реват, нашата се хили и се гушка.

Добър вечер!
Мина и дипломирането.Доста добре беше организирано-малко ме стреснаха,че ме няма в списъка,а то за отличниците било на отделно.Бяхме в Аулата и си беше доста тържествено.Имам си и значка Отличник и няколко книги,пък и ни извикаха първи,та и бързо мина.После се видяхме с една колежка и приятелят й ирландец.Като цяло беше много приятно.
Аз пък не мога да си открия третата част от подаръка за градчето,а мислех утре да пращам,ама явно в понеделник...дано стигне навреме.
Хубава вечер от мен от утре ще гледам да се включвам по навреме

Рони, честито  Ама много учена се извъди, чак и отличничка 

Али, супер е сладка твоята Мария...представям си как се е залепила за теб  Пак ще кажа, че много искам момиченце 

Скай, разбирам те напълно за животинките...ние така сме се вдетинили с тоя заек и с кучето, само дето още не са проговорили  Иначе те са си душички...каквито и простотии да правят си имат само нас, особено зайката ми няма и как да сигнализира ако ѝ има нещо...не може да издаде звук, че е жадна или гладна...бетер дете си е, и така си я и гледаме  снощи Куката (зайката) се беше размазала до Боби
и той я гали, а тя си умира от кеф... става вече време да си лягаме, той ми вика ама не мога да стана - като спра да я галя и започва да ме ближе  Викам остави я тая манипулаторка...само и само да не я затворим се подмазва  Та така  Иначе ние ходим от време на време до Долни Богров да видим душичките и да ги разходим...ако имаме паро носим и малко храна

Оф, аз нарочно не ходя там, защото ако отида, ще е рев цял ден после и ще искам да си тръгна с всичките, а нямам къде да ги сложа.

Ние това се смеем, че живи- здрави в къщата ще станем като зоопарк...

Скай, даже не става на въпрос за махане на животинката, заради бременност. Просто предполагам, че няма да да я има физ.възможност да се грижиш и за животинче, ако си с бебе на ръце. Разбира се има ли желание,има и начин. Не съм го преживявала и не знам как ще е.
Винаги обаче съм си мечтала да имам куче  в семейството и съм сигурна, че ще си го гледаме като детенце.
Моята приятелка си беше взела една малко кученце от улицата, за да се грижи за него. Когато обаче разбра, че е бременна реши да го махне. Ако не се лъжа наистина го дадоха някъде,или поне се надявам.
Темата с животните наистина е сложна, затова не бива да се  задълбочавам.
Мога само  да кажа брааво на такива хора като теб.

Али, бива ли сега за шапка да се дърпаме за косите.   Е, толкова ме беше яд, че ми идеше да я оскубя малко, ама щяха да ни се смеят хората за какво е цялата работа.

Вероника, честито за дипломирането.

Я като ревете на рекламата си помислете дали ще ви е много добре да ви извърти я свекър, я някой друг роднина по мъжка линия номера с некролога . Ама честно, има ли някой намерение да празнува с тях?
Нали скоро си говорихме кой къде и как, помня аз, помня...

Цитат на: svekarva в 03.12.2015 17:35

Я като ревете на рекламата си помислете дали ще ви е много добре да ви извърти я свекър, я някой друг

Я свекърва...

Да си призная - все по- малко ми се иска да се прибирам да си празнувам в къщи. Или за да съм съвсем точна - ходи ми се, ама е тоооолкова далеч. И все не може да угодиш на всички. Все някой сърдит, че не си го видял достатъчно. Пък като си останем у шопско, такива като нас си отиват по родните градове, едно спокойно, лежерно, да си ходиш на кафенце, на разходка с "най- красивия" (кучето), да си свършиш някоя работа по хобито...идилийка!

Иначе много ми се иска да направим къщата и да мога да си събирам всички приятели и роднини у нас, на голяма маса, да си се веселим и да ни е весело, и да сме си всички...ама да съм си у нас хахаха

Свекърва, на мен цял живот дядо ми е липсвал и за това много ме впечатли. Обаче току що ме размисли колко права си!

С дядо ми Коледа не празнуваме защото той не е много по тая част и защото вече почти никой не може да го издържа. След инсулта врътна яко. Повтаря едно и също и най-лошото е че то не съдържа нищо...цитирам: "Абе то... Кака Пена /използва се за всички жени/ си знае... ама то не е... Да беше като хората... Щото то да не земеш да не кажеш, че не знаеш" Което няма никаква връзка с предходна тема и така, той не ни издържа и ние него. Като беше в час викаше: Колкото по-рядко се виждаме, толкова повече се обичаме.

С баба ми на село направихме опит преди две години. И там не се получи. То и се доспа, а ние таман бяхме седнали. Другото не можела да дъвче, това и било противопоказно за жлъчката... Абе не си е работа.


Вероника, честито дипломиране и от мен! 

Миме, както казах кумовете имат кученце пак.
А към Скай и Али баща ми в последните години твърди, че обича кучето повече от нас с брат ми. И му вярвам и го разбирам. Нас ни няма, като ни има всеки с претенциите си. А Топси е просто.... извънземен. Наистина е като член от семейството и когато трябваше да организирам сватбата, вече бях капарирала хотела с ресторанта и тн. и управителката ми заяви, че не приемат кучета в хотела. Ами вярвай ми, че бях готова да сменям всичко, заради малкия. И то без грам да се ядосам, че "кучето си е ангажимент", просто все едно да ми кажат, че не мога да заведа брат ми някъде...

Здравейте  мишлетаАз,както винаги,ви чета ,но не ми остава време да пише,,,та за това- посред нощ......
Първо честито на Миленка за квартирата Със здраве да им се радвате ,както се казва
Честито дипломиране на отличничката Вероника много успех за напред ,,
Днес беше международния ден на хора с увреждания,и ние с един колега фризьор ,се включихме в една инициатива,да зарадваме една групичка деца-тийнейджъри,като има направим прически и гримче голям празник стана,,бяхме им накупили малки подаръчета-коледни лакомства и веселбата започна.Толкова чисти душички,толкова искрени очи не бях срещала доста време.Хем ми се скъса сърцето,хем ми беше радостно като ги гледам щастливи...Много смесени чувства...Наденце не знам как издържаш,ти си железна...
Пуснахме коледни песнички,да потанцуват..Прегръщаха ни,целуваха ни,и искрено се радваха на всичко.Попитах едното момиченце какво иска за Коледа,а тя ми отвърна химикал,но хубав,,,лъскав...Ох,,,казах и: само химикал ли,не искаш ли хубав шал или хубави обувки (понеже ми се представи не с името си,а каза аз съм дама) ? А тя не,аз всичко друго си имам Това прекрасно момиченце,е осъзнало сложната житейска философия,а ние...повечето не я разбираме...за съжаление..
И накраяслед дълго изпращане,тъкмо си подреждах нещата в колата и едно от момченцата се затича,прегърна ме и ми каза,благодаря,че ги направи усмихнати моите момичета  Едвам се сдържах да се кача в колата и потегля,та да се нарева като хората....Чисти души...
Като съм започнала с болните теми Фери това с прасенцето детого разказа,ми епредочите едва ли не всяка Събота.Спомням си момента ,в който спрях да ям свинско,сигурно съм била 5-6годинки.Отидохме на гости при баба,седнахме в кухнята и отвън се чу страшен писък.ПОгледнах през прозореца ,и видях съседа на баба да забива нож в гърлото на Гошко (прасето) а тосе мяташе и себореше толкова жално,че не спрях да рева целия ден.Идо днес ,особено сега около Коледа в нашия край варварски,дойде ли Събота и Неделя се чуват същите мъртвешки писъци отвсякъде.Дори като го пиша и една буца е заседнала в гърлото ми.Не е човешко,и не е хуманно...А и знам от баба ми,че прасето усеща,когато влизаш при него да го храниш,и когато влизаш да му вземеш живота....Знам,че светът така е устроен,,,дрън дрън....но не го приемам..Може би ,ако не бях видяла с очите си тези гледки,щях да си плюскам на воля пържоли,но не мога дори да помириша месото....
След цялота това драматично писане,нещопо-ведро..Тони  много ме вдъхнови с голямата елха,аз поради липса на място,всяка година я отлагам,но сега може би им дойде редът.Видях,че ще има големи елхи в Кауфланд следващата седмица,дано да са хубави .Днес си поръчах на един дърводелец имитация на камина,за украса в салона,,,нямам търпение да стане готова и ще ви я покажа 

Личи си,че интервала на лап топа ми зацикля,,,,,навсакъде имам грешки 

Добро утро, нямам време, да чета темите назад, на тази на Лолитка ме разплака рано сутрин. Скоро бях на среща с безработни младежи до 29 год. Дойде една групичка от 30 млади хора, които бяха глухонями, такива красиви и интелигентни деца скоро не бях виждала. Храна ме яд, че нямат не могат да имат добра реализация, работата която ставаше за тях беше само за миячи на коли. Не можели да работят в големите вериги за бърза хранене, защото всичко било на звукови сигнали.

Добро утро


На нас често ни пишат хора с увреждания, дали си търсим персонал и дали сме склонни да вземем на работа, хора с физически увреждания, но при нас няма как.. Ние сме 6 човека офис и всичко останало е само физическа работа..  

Като Лоли каза за детето, че е отговорило, че си има всичко.. се сетих за едно момче в Белоградчик, което беше спасило едно ромче.. Това момче, изоставено от майка си, а поради невъзможност да се грижи за тях с братята им и от баща си, искаше само тетрадки, химикалки и моливи, защото друго си го имал.. Имал си и спестени пари.. От тези, които му се полагат.. 30-40лв на месец.. С тях си купувал хубави тетрадки и топка, казваше, че не се храни в училище, за да спести и му стигат   Такива деца има много.. Понякога и аз си казвам, не трябва да държиш толкова на материалните неща, трябва да се задоволявам с това което имам.. Не винаги ми се получава, защото когато имаш всичко.. искаш още.. Тъп меркантилен свят  

Поста го пиша от 1 час.. Сигурно ще има 100 коментара...

Видеото ни е божествено... Мислех, че ще го гледаме на няколко пъти.. Еми дори Илиян след работен ден и предстоящ такъв.. Не е мигнал и за секунда.. Адски интересен.. Перфектни кадри, супер монтаж.. Невероятни са .. Не е видео, а филм! Вече категоричната ми позиция е, че който може да си позволи подобно видео, въобще не трябва за секунда дори, да се замисля за това, защото емоцията е страхотна.. и да бих го гледала отново.. Нямам търпение да ни дойдат на гости приятелите, за да го гледаме пак!  


ЕДИТ: Нито един коментар след Каранешева  СЪБУДЕТЕ СЕ!!!

Аз винаги съм се чудела...такива хора не могат ли да работят работа на компютър? В общия случай не се изисква много комуникация, а просто да обработваш данни/документи или нещо подобно...Тъжно е, че са толкова неглижирани, но според мен има и други опции освен миячи на коли   Друг е въпросът до колко работодателите са склонни да наемат глухонеми  

Ние една Коледа ходихме да украсяваме благотворително и занесохме разни неща в един Дневен център за деца с увреждания...ей, направо ми замря сърцето като ги видях   А тия жени там, акълът не ми побира какъв емоционален и психически товар носят всеки ден... Не искам да влизам в подробности, но бяха много тъжна картинка   и понеже много се бях впечатлила и ми се отрази и на съня, ММ каза, че вече няа да ходим на подобни дейности, защото много тежко ги приемам  

Да отговоря на въпроса на Свекърва...ами честно казано хич няма да се изкефя на нещо подобно, но ще ни послужи ще ни е за урок най-вероятно

Тони, и аз пиша ама ме изпревари

Аз пък само чета от вчера,ама днес реших да се включа по повод глухонемите или хора с увреждания. Докато бях студентка по квота приеха в по-долния курс 2ма глухонеми. Специалността е такава, че без да чуеш какво ти обяснват, малко трудно можеш да схванеш. Въпреки учебниците с малко остарла информация, момичето много се интересуваше и четеше, превеждахме й статии от чужди езици за иновациите в областта. Обаче на прктическите занятия абсолютно никой не й помагаше, защото на преподавателите не им се занимаваше. Сега не знам какво се случва с тези 2ма човека. Преди година-две имаше репортаж как момчето има желание да ходи на стаж,но никъде не го вземат заради неспособността му да говори. Та репортерите се свързаха с една от големите лаб. в София и му уредиха стаж- момчето само се беше научило на добър моделаж без никой да му покаже тънкости. Дано още да е на работа там.
Хората масово не желаят да се занимават с хора с проблеми-цъкат с език и си казват "пази Боже!", чукат на дърво и отвръщат поглед. Нещо като защитна реакция. Истината е,че работата с такива хора не е трудна, не е и лесна- трябва търпение просто.
Утре слагам коледната украса! За сега съм нагласила един икейски буркан, пълен с коледни лампички на батерии. Свети ми като нощна лампа.
Един въпрос имам- я кажете,който скоро е минал по пътя с бременеенето,как си държахте лаптопа в легнало положение? На корема не става- малчо ме рита и явно му е дискомфортно, пък пустите ръце къси- не стигат буквите,ако подпра машинката на краката...всеки с проблемите си!

Ей, забравих да ви споделя- от днес съм домакиня.  Вчера като за последно очаквах поне да докарам проекта до средата,ама не се получи. Един документ чаках- с подпис и за целия ден не се намери кой да ми го подпише и подпечата. В Държавна администрация действат по-бързо, казвам ви! НО, спирам да си мисля за работа, отварям списание Кенгуру и започвам да чета и да попивам като гъба. Питайте ме след 10 минути какво съм запомнила 

Добро утроооо!
Тъкмо влизам сутринта и започвам да ви чета и хоп SMS имате пратка... И започнах да ви се хваля,че ще си чакам подаръчето от форума и след малко момчето ми се обади,че е долу 
Повече няма да издавам.
Кажете има ли тема или ако не-на кой да пиша,че да си показвам красотите