Добро ви утро!

Аз идвам да се оплача. Теодор го боли рамото, от тинейджър. Като го претовари и почва повече. Та тия дни голямо мрънкане мрънка, че го боли, мажем се, правим масажи и така. И снощи го бъзикам: Ти едно рамо да те заболи и вече го караш на умиране.  
И той: Оо ще видиш тебе ако те заболи, колко е гадно ... и така.

И тая сутрин към 5 се събуждам от болка в рамото. Направо... ужас някъв. Без причина, снощи си легнах и всичко беше супер. Та такива истории при нас.


Миме, на нашта кума кученцето го блъсна една жена преди години. Докато го разхождаха на улицата пред тях. Преживяха го, взеха си друго. Една година по късно го блъсна кола и него... и познай, същата жена!!!! Това направо беше някакво невероятно съвпадение.  

За подаръци за градчета си говорите, аз сега видях нещо друго дето ми хареса и тотално не знам какво да реша.   Моя град да ме прощава.

Тони, винаги съм искала голяма елха. И все нямам място за нея.
Обожавах Коледа вкъщи като дете, адски ми липсва това усещане.


Я кажете нещо за ядене, дояло ми се е нещо на фурна. Да не е супа/яхния. Нещо по-сухо.

Хахахха, Чери, не се съмнявам, че при теб идеите за подаръци извират.
Аз вчера случайно измислих какво да подаря на ММ Утре, ако ми остане време ще мина да разгледам. Трябва да побързам да го купя, че те излизат във ваканция около празниците и ще ми е трудно измъкването от вкъщи
Отивам да правя спанак с ориз на фурна. Ще сложа и яйца отгоре като в гнезда. Не обичам много цялостните заливки.

Ей най накрая и на мен да почне да ми става коледно като видях елхата на Тони... да ви кажа олекна ми като взехме жилището.  Утре имаме среща с хазяйката да подпишем договор и почвам да събирам багаж от понеделник

Чери тва е някво зверско съвпадение  

Ох, не ми е лесно. Сега да ви кажа за какво се разревах - има гъсеница в гювеча    То е ясно, че е чушките, за втори път ми се случва и то в първата чиния, в моята. И как се е промъкнала - баба ми е чистила чушките, пекла ги е, белила, снощи ММ ги е рязал и никой не я забелязал.  То нищо му няма сигурно, ама ми стана гадно и не мога да го ям и ми стана мъчно, че вчера ММ сам всичко свърши, че бях много уморена и сега май никой от нас няма да го яде 

Panda, току що ми направи просветление за нещо, което ми се беше случвало като дете. Бяхме в Копривщица с нашите и ядохме печени чушки и аз намерих гъсеница в моята. Хвърлих я, разпищях се и почнах да плюя. Тогава никой не ми повярва и ме убедиха, че съм си внушила.
И сега както го казва: "то е ясно от чушките" ми става на мен ясно, че само аз не съм го знаела. 

Пандичке, <3. Хем ми стана супер смешно, хем мило с твоята гъсеница. И аз все плачех за какво ли не като бях бременна. В случая щеше сигурно да ми се доплаче, че горката гъсеница е умряла.

Али, дано да не им върви, да. Ама то за първото детенце не поради хубава причина се спря кампанията.

alexandrova_90, моля те ми прати информацията за детенцето.Ще погледна и линка на minalina, но от тук нямам достъп.

Аз пък почти се разплаках за кученцетата на познатата на Вики  Егати малшанса... Вчера гледах 100 пъти рекламата дето беше пуснала Ина на немската верига Едека с дядото...всичките пъти ревах  Днес ММ си нямаше друга работа да ми каже как наш приятел, който живее в едно село до София нямало да колят прасето а щели да го стрелят, че било по-хуманно  Не знам как може подобно нещо да се нарече хуманно...и сега го мисля тва просто прасе...и теленцето дето им е в двора и от малко го гласят за наденици  Големи хищници сме тва хората...грозна работа 

Вики, сега има ли пак куче тази жена? Този твоят Теодор те е урочасал без да иска  Мусака?

Панди, много си сладка 

Фери, рекламата я бях пуснала аз  И да, пак имат кученце.

Фери, ти вегетарианка ли си?

И аз днес най-после я гледах тази реклама и се разплаках.. Бе3 звук съм, както знаете, ама е адски тъжна и реална!!!!!! 

Вики, извинявай за грешката

Ина, да, от миналата година Изключения правя само когато сме на гости да не обидя домакините хапвам по малко месо...иначе мога на картофи,ориз и паста да живея...виж от млечните продукти не мога да се откажа  

Чери, това е ужасно съвпадение. Предполагам, че кумата ти не иска друго куче.

Аз си спомням, че дълго време обвинявах прабаба ми за инцидента с кучето. Това си случи на село. Бях малка, играех с децата навън. По едно време баба ми излязла да ме вика да се прибирам. Излязла с кучето, за да го разходи и тъкмо да си ме прибере. Аз отказвах, защото не ми се прибира и тя тогава ми каза какво е станало с кучето. Първо не повярвах, защото си мислех,  че ме лъже, за да ми привлече вниманието. С кой акъл съм си го мислила това, не знам. Явно по-късно съм осъзнала,че с такива неща шега не бива. Оказа се все пак, че за съжаление е права и кучето ми го няма  Беше го блъснал някакъв полицай.
Дълго ми беше мъчно, дори сега като се сетя. Обичам кучетата ужасно много и ме е страх, че прекалено много ще се привържа към него. Пък и с дете не знам колко би било удобно.

Дано да се съберат парички за всички нуждаещи се.
Защо не правят ДМС номера, така много повече хора ще успеят да се включат?

Чери, мусаката е добра идея. Яде ми се.
Може пиле с картофи или ориз, разни запеканки..... ох гладна съм.
Теодор защо не се обърне към специалист? Баща ми има такива проблеми, но при него чак рамото му се вади. Знам,че е болезнено.

Али, какво измисли за подарък на ТМ? 

Панди, съчувствам ти, защото мразя такива пълзящи гадини. Представям си какво ти е.

Рекламата с дядото забравих да я гледам снощи. Сигурно ще е доста тъжно.

Цитат на: always_and_forever в 03.12.2015 15:30

Защо не правят ДМС номера, така много повече хора ще успеят да се включат?

Али, какво измисли за подарък на ТМ? 

Рекламата с дядото забравих да я гледам снощи. Сигурно ще е доста тъжно.

Миме, за огромно съжаление от тези номера печелят хора, които не са свързани с болните. Има ДДС, има такса за мобилния оператор... Бяха казвали, че от 1,2 лв при болния отиват към 60-70 ст.
Намислила съм да му взимам шапка. Преди време му откраднах неговата ушанка Така му бях завзела и един анцуг, който са му подарили по-малък номер. Е, анцуга си го върнах като подарък, ама ушанката не съм Това естествено ще е част от нещата. Друго още не съм наумила. Зорът е идеите да тръгнат - после лесно!
Рекламата си е тъкмо ревлива като за теб Шегата настрана! Жалко е, ама има много истина в нея. Хубаво е сега около празниците да се сетим и да намерим начин да се видим с хора, пред които вечно се оправдаваме с липса на време.

Али , как не се сетих, че е такава работата. та нали все някой трябва да си пълни гушите на гърба на болните.

За подаръците си права. Трудно е да се измисли първият, пък после идеите текват.

Като каза за "откраднатите ушанки" се сетих как миналата година ми отиде любимата шапка. Нали всеки път като сляза от колата съм се натоварила и явно тогава съм я изпуснала някъде покрай колата, което е на 2-3 крачки от входа. Търсих шапка, няма ми шапката. Умрях от яд. Отива Влади една вечер на събрание на блока, за да обсъждат санирането на блока. Връща се моя Влади и ми вика, знаеш ли какво видях, еди коя си от другия вход с твойта шапка. Е.аси наглата. С кой акъл ще намериш чужда шапка на улицата и ще си я сложиш на главата?
И така един ден мама дойде да ме вземе с такси от нас и тъкмо оная с шапката излиза...с моята шапка. Показах и на мама и тя вика, даааа твоята е.

Няколко месеца след това, така изпуснах една от любимите блузи на Влади. Пак така до колата и след няколко минути вече я нямаше. Добре, че моето момче не ми се разсърди. Голяма съм блейка.

За рекламата съм сигурна. Само като гледам дядото ми се свива гърлото.

Цитат на: always_and_forever в 03.12.2015 15:30

Обичам кучетата ужасно много и ме е страх, че прекалено много ще се привържа към него. Пък и с дете не знам колко би било удобно.

Няма как да ме се привържеш. За съжаление, факт е, че животните имат по- кратък живот. Моите 2 котки си заминаха. Голяма мъка хора. Обаче докато беше само една останала си взехме кученцето. И някак си не усетих момента, в който къщата ти е празна и няма кой да те посрещне... 23 години гледахме котки. Този ми в Бургас живя 23 години...

Сега си гуша кученце и направо ми е като дете. Няма да влизам в спор дали е или не като дете. Просто се привързваш, трепериш му...И той като те погледне с оня влюбен кучешки поглед - как да му се сърдиш :-)

А за това дали е добре за детето - въпрос на лично виждане и усещане. Аз съм абсолютен привърженик на това децата да си имат животинка. И не мога да проумея как хора, които са гледали една животинка 8 години, я изхвърлят (буквално я изхвърлят) защото жената е бременна и ще имат бебе...Да, ако детето има алергия или нещо лошо за здравето - да, напълно разбираемо е. И пак - просто да го изхвърлиш...не да  му потърсиш дом или нещо подобно...

Точно тая седмица едни хора си зарязали 8-10 годишното куче в приюта, защото жената бременна. Не мога да ви опиша ужаса в очите на животинката, просто беше брутално. Те не разбират и си имат само нас...

Ох, сори, тая тема ми е болна и много на сърце. Просто аз съм си такава. На времето съм нямала какво да ям. Буквално съм карала само на картофи и спагети, но за котките винаги е имало храна :-(