11.12.2015 13:11
Май е време и аз да прочета разказа, отлагах го, заради последния на Свекърва с кончетата... три дни ми се свиваше сърцето от мъка... Не знам дали съм го казвала, но мен ме е повече жал за животните, отколкото за хората... Ужасно звучи, но е така... Преди година пътувахме за София , ММ шофираше и не успя да избегне едно изчезнало на пътя таралежче... Еййй до София не спрях да рева... После го сънувах седмици наред... Луда съм си знам, но е по-силно от мен.. По господари на ефира даваха преди време репортажи за бити кончета, лелееее и до сега като видя циганска каруца с конче, ми идва да му извия врата на циганина, и даже няма да ми е съвестно... Ужас.. това не беше много в коледния дух....
Какво да кажа? Ето за такава любов говоря.
Така да обичаш, че и в нямането си да искаш да зарадваш любимия човек.
Искам още такива...







Нещастните случаи, да жал ми е, когато са невинни хора, ама другите 

, когато чуем дадена песен по радио, на заведение, по телевизията... Особено когато пътуваме е много често срещано надговарянето ни на тази тема. Така в университета един от най-близките ми колеги работеше като ди джей от дълги години. Е, с него едни шантави разговори! Хората не могат да хванат темата или стила на музиката 



