Веднага докладвам за менюто, но първо за щолена искам да кажа, че козунакът например е къде, къде по-сложен. Ето малко снимки от мен и да стане ясно защо ми липсва това тази година.







Ето защо го сравнявам с козунаците, за тези снимки се изисква един цял ден работа




Така.... за менюто за гостите. Честно казано аз не присъствах много, даже вечерта се шегувахме с половинката, казвам му кажи сега как мина обядът.....в повечето време или сервирах или се занимавах с хранене, преобуване, приспиване или просто укротяване на Сами, който нещо не хареса гостите.

Сервирах всичко без десертите и изчезнах. Като отсервирах резултатът беше, празни съдове на свежата салата и свинското на тиган с лук, което жената нарече друсан кебап, аз си мисля, че въпросното ястие се прави от телешко, но не съм сигурна/тук на въпроса жената е българка, а мъжът швейцарец/, от пилешкото бяха взели, но то беше много тежко, така че не може да се изяде много от него, тиганиците се харесаха също, пастетът от патладжан-не, обяснимо е, тук го ядат само на грил печен, гарнитурата с орехи и лук беше опитана, но до там.
Аз се появих за десерта, френската селска торта обра точките, много им хареса, както и сладките. Получих предложение да ме промотират на едно място, да изработвам тези сладки в домашни условия, ще видим какво ще стане.
Ходихме на разходка и като се върнахме пихме кафе с плодова салата и крем с маскарпоне, и това обра точките, чак ме изненадаха.

Колкото до хобито и професионалната преориентация, в това ми е надеждата, за съжаление нямам големи шансове, да не кажа никакви.
За да ме разберете, ще дам пример. Голямото момче в това семейство, което е на 16, още няма дори навършени, учи в професионално училище за готвач. Вече е трета година и практикува още от първата, т.е стажува, като тази година имат само два пъти в месеца по един ден занятия в училище, всичкото останало време стажуват, всеки ден от 6 до 16ч..... Представете си след още една година, когато завърши, колко практика ще има....и с какъв курс, който да изкарам тук, бих могла да се конкурирам с него.....

Забравих да отговоря на Али, топлим се на подово отопление с вода, много чисто и топло, без никакви уреди, които да заемат място, идеално за малки деца, които се търкалят по пода

Не, нямам предвид да се сравняваш с професионалисти и хора с опит, а точно обратното.
Одеве нямах време да кажа защо ми дойде това на ума. Има една българка, ама и забравих името, която е станала много известна в средите на по- заможните. Започнала е да прави домашна храна за гости, по домовете на хората и полека - лека е хванала вкусовете. Даже май точно в Женева е пробила. Тук готвеше успоредно с майстори в шоу програма. Естествено, това не се случва с всеки, пък и никой не знае дали си е имала "ракета" да я изтегли в подходящия момент с подходящите средства. Та нека ти го пожелая, може пък нещо друго да ти се отвори на теб

Ехеееее супер са тия чинии! Пожелавам ти да се реализираш, колкото и трудно да ти се струва, за да може повече хора да ти опитат произведенията  

Друсаният кебап не се ли прави и с домати и чушки, само че мисля, че е със свинско  

Подово отопление и ние много искахме, ама много пари трябваше да дадем и нямаше как  

Да, говориш за Петя Шифлер. Тя е прекрасен човек и много се радвам, че щастието й се е усмихнало, но нейната история е друга. Тя е омъжена за швейцарец, потомствен собственик на хотел в Давос, много известен ски и не само курорт, стартира там в кухнята, за лично удовлетворение, понеже, както можем да се досетим, не е по финансови причини.
Но спор няма, много еродирана личност, която работи върху себе си и има много знания и умения, които не се натрупват случайно. Определено е работила за тези резултати, възхищавам й се!

Сега погледнах една рецепта за този друсан кебап, наистина е със свинско и като изключим чушките и сушените домати, наистина това съм приготвила, без да знам

Такова подово е доста рисково, понеже трябва да може да функционира без проблем поне 20 години, че има ли проблем си разбиваш цялата къща. Предполагам, че тук е много скъпо, понеже се презастраховат, но много се радвам, че го има.

ЕДИТ Много завиждам на всички момичета с езикови гимназии, тези езици сега са ми такава мъка....., не защото нямам желание, но едно е да го учиш в училище по система, съвсем друго е сега....

И аз се разрових за този друсан кебап, че ми стана интересно - това с доматите и чушките се води някаква дунавска рецепта...иначе оригиналът май е верно като на Мари

Потвърждавам за езиците - тези, които съм учила в училище нямам проблеми с тях...сега се хванах да уча италиански, ами...доста мъка си е, то нямаш вече и време и желание, пък и не ми го набиват по 5-6 часа на ден в главата  Нямам и възможност да отделям толкова време, колкото ми се иска + главата ми вече е заета с н на брой други мисли и италианският трудно се прокрадва 

Фани, не й се сърдя, очаквах го. Ти да видиш и за Хелоуин какво беше. На елхата има 1638 цвята, по прозорците също. Не знам от къде ги е взела.   Другата Коледа ще е по-различно.

Мари, признавам си, че много ти се възхищавам за всичко, което правиш. Страхотна домакиня си. Оприличавам те на майка ми, защото и тя много обича да се вихри в кухнята. Обича да експериментира с рецептите. Много й се отдават сладкишите и тортите. Сама си прави козунаците и баклавите. Винаги гледа да спретне нещо вкусно.
Страхотни вкусотии си сътворила ти. Направо ми напълниха очите.

Свекърва  отново за разказа.

Фери, и ние когато излязохме на 8 декември всички ме питаха, дали поне чаша вино няма да пийна за наздраве. И как така не съм пиела кола, защото знаят, че много обичам. Ами излъгах ги, че не ми се пие сега точно. А миналата седмица отивам с една приятелка да хапнем едни много хубави бутер банички. Поръчах си две и тя остана много учудена как съм щяла да ги изям. Амии как да й кажа, че й кроасан от бутер тесто с шоколад мислех да си поръчам, но си останах с мисленето, защото тогава вече щях да бъда подозрителна. Ще ги видя как ще реагират, когато разберат.

Добро ви утро от мен  

На мен ми е много коледно.   Успах се за последната събота в колежа преди ваканцията, сега си седя в хола, хапвам мандаринки и шоколад (подарък) и нямах търпение да вляза да ви видя какви ги вършите вие. Тия дни съм особено пристрастена към форума.  То си ми личи.

Фани, ти пък как го каза "И тя в думите и езиците хич я няма". Аз не съм толкова зле  
Особено в думите...приказвам даже повече от нужното.  

Което ми напомни една история, дето онзи ден на теб щях да казвам, пък и на другите де. Дето беше споменала за твойта in-low че си разпределя децата по бабите и тя си живее живота. Та...
Преди години при вуйчо ви беше същото. Дойде ли петък - братовчедка ми се оставя на баба Вампирия и вуйчови отиват на нечия вила за уикенда. Та мама и тате са го коментирали вкъщи, помежду си. Как нас на всякъде ни разхождат (театри, екскурзии, зоопарк...), а братовчедка ми от двора не излизаше. И аз явно съм чула нещо и съм си направила изречението в главата.
Качвам се една вечер при баба ми и братовчедка ми там и аз с отварянето на вратата : "Ооо пак ли ти я тропосаха?" Добре де, ама с детския ми акъл кой да предположи, че вуйчо ми е зад вратата и аз просто не го виждам. Ауу като чу... какъв скандал стана...  Та цялата ми история беше, да ви предупредя какво говорите пред децата, щото стават разни изцепки. Предполагам, че не ти показвам топлата вода, ама се сетих за историята.

А шоколада дето го ям ми беше много приятна изненада снощи. Бях най-дългат ми смяна и свършвах последна. Колегите си бяха заминали. Качвам се да се в офиса разпиша и да си чекирам картата и виждам опакована кутийка с мойто име и картичка... от едната колежка. Ауу колко готино ми стана, като за край на деня. Прибирам се и гледам John си украсил и в неговата стая и ни оставил картичка на масата. И тя много красива и ми стана много мило. А шоколада, беше шоколадв чипс... Не бях яла до сега и много ми хареса, на тъничко.  

Та сега отивам да купя още картички, защото се оказва, че не ми стигат. Бях купила 15 и сега мисля да взема още 10тина.  

На Мари сладките са супер, като всичките и рецепти.  

Миме, ми вземи я бАрни тая украса малко и си готова.   Абе знаеш ли какво щях да те питам, виа нали живеете със свекърите ти или греша? Щото като говорим за готвене и ти все мислиш какво да правиш, вие отделно ли си готвите от тях? Извинявай, че питам. От чисто любопитство е.  

Свекърва, книжките едва след като я публикувах се усетих, че може да минат за идея за подарък. Но да, аз имам толкова страхотни спомени с тях, че с удоволствие бих ги подарила. Първата пък беше с аудио касета едно време, с песничките.

Здравейте!

На разказа освен да се вгледам в съдържанието друго не мога, защото ми е много далечен. А това как бихте продължили историята много го мразех. Особено ако трябва да е в стила на автора.

Миме представих си украсата у вас. На теб ти е смешно, но на майка и сигурно и се струва шедьовър

Илюстрациите на свекърва ги имаше и в моя книжка, не знам какво издание. Тези на Чери са ми напълно непознати.

Ах, Мари, защо си толкова далече, само ме изкушаваш с вкусотии !!!!!!!!

Аз отдавна не пия, така, че това не беше подозрително за никой  

Огладнях от снимките на Мари, освен да се заема с някакви сладки и аз някой ден. Хич не обичам да правя сладкиши по принцип, защото основно си хрупам направо шоколад.

Чери, да засега сме с тях, макар че свекърът пътува често, пък свекървата често остава при майка си, ама да, като цяло е така. Най-често аз готвя, като се съобразявам с нашите предпочитания. Ако питам свекъра, той все месо или боб ще иска. Готвя за всички по принцип. Никога не съм казала, че правя нещо само за нас. Който иска яде.  Нямаме и традиция да сядаме заедно на масата, защото обикновено ние вечеряме рано, а те по-късно.При нашите не е така и аз така съм свикнала, но какво да се прави.

Панди,  не просто шедьовър.  Ама тя и на майката вкуса малко куца, та детето няма от къде да черпи правилното вдъхновение.

Мари, прекрасни нещица си показала, много добре изглеждат!

Черешкатааа,   бе снимала дома си нейде тук, уникално подреден, показах го на моя човек, много уютно и красиво, чак мъж дет не разбира,  да се впечатли, браво. . И на мен ми е коледно, ама още нямам украса. Общо взето съм затрупана от работа покрай празниците, че при моите работодатели нови- ден година храни.....

Добро утро!
Аз спретнах едни палачинки, че много бурканчета сладко сме отворили, та малко да се отървем!
Вики, наистина приказна украса.Аз не знам защо на свекърва илюстрациите са ми по-познати.Тези на Черешка не ги разпознавам.
Мари, имам усещането,че напоследък в България след раждането масово жените се преориентират и започват да правят нещо домашно и много уютно-било то с шиене,ръкоделие, сладкарство.Честно казано много ми е приятно да си купувам такива нещица.Не знам при вас как е ,но дано ти провърви. Сподели,моля рецептата за коледни сладки,която най-много ти допада.
Фери, и при мен е същото положението с италианския.Започнах да го уча, че много мерак имам,минах 1 ниво, ама нямах време за повече с работата.Е, много по-трудно схващам и по-бързо забравям.Не знам изобщо дали ще стигна до там да говоря що годе свободно с тия темпове.... За пиенето-мен откакто сме казали,че ще се женим като кажа не ми се пие или че вече не пуша и ме гледат въпросително...Но едва ли някой ще заподозре, ако е в шумотевица,че ти не пиеш или и да заподозре ще си замълчи (поне аз така правя) докато ти не кажеш.
ЕДИТ: Мери,видях че си ги споделила рецептите.Сега ще ги разгледам

Вероника, тези които съм показала на снимките и съм публикувала са ми най-любими, всичките, избрани от много други
Но може би най-любими са ми меломакарона.
Иначе при мен е обратното, преди да родя се занимавах много повече с цветя вкъщи, имах страхотен, приказен балкон, както и вътрешни аранжировки, с шиене на гоблени, с фотография малко, с кулинария, много.

Сега съм една малка крадла на време, което всъщност го няма никакво и всичко правя под огромно напрежение, поради което малко по малко се отказвам, просто се губи удоволствието.

Благодаря на всички за милите думи, бих ви направила на всички по един такъв комплект, ако бяхте по-наблизо. На мен това ми доставя радост, някой да хареса и оцени.



ЕДИТ забравих да пиша, че много ми допаднаха правилата за екрани на Ина, много съм съгласна и засега ги следвам без да съм ги знаела.

Личи си, че е работен ден и почти всички сте на линия
Ние направихме хубава разходка с Дребосъчка. Уредихме момата с нови ботуши и то малко на майтап. Баба настояваше да й вземе като коледен подарък. Днес е дъждовен ден за ясла, напук на слънчевото време. Е, беше необходимо вече да пекне, че все едно мрачно стоеше последните дни.
Аз лично много обичам да чета. Повече романи и по-малко разкази, но и тях не ги отказвам. Просто ми идват кратки, а ми се иска една хубава история да е по-детайлна. По този повод снощи се сетих (ама беше късно и не ми се влизаше да пиша) за една уникална книга. Имахме я като откъс в някакъв учебник. Беше фантастичен английски Толкова ясно и описателно беше написано, представях си цветен всеки детайл. В последствие няколко години по-късно си чакам 280 на езерото Ариана. Хвърлям по едно око към книгите втора ръка и Книгата!!! Купих я моментално - преводът на български беше направен от френски. Уникалното беше, че не си беше изгубила чарът. Ето информация за романа: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%B0_(%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD)
Чери, и аз не ги помня тези книжки. Трябва да ги потърся На свекърва книгата я знам и съм сигурна, че я имам останала от детството на майка. Много детски книги намерих, обаче някои ми се губят къде може да са прибрани.
Фани ме подсети и за Михаил Вешим "Руският съсед" и "Английският съсед". Там селата бяха Плодородно и Ново плодородно - почти като Българско сливово Също ги препоръчвам като книги. Съвременни, с чувство за хумор, съвсем различен стил. Разтоварващи са типично по български - смях през сълзи
Много съм мразела разсъждения какво е искал да каже авторът Това беше причината да не искавм да кандидатствам с литература. Толкова са закостенели в мисленето си критиците За съжаление и българската филология е много пренебрегвана и нереализуема. Имах съквартирантка, която това учеше, и обожавах да чета книги заедно с нея. А за продълженията - никога не са ни мъчили да мислим над тях
Мари, поклон пред теб! Уникални неща си показала! Не знам дали някога бих била способна да сътворя в един месец всичко това. Аз лично сладкиши много обичам да правя и палачинки. Това е нещо ненатрапчиво, сравнение с вечният въпрос какво да се сготви, за да има вечеря Вчера гледах едни суфлета и ме сърбят ръцете да ги пробвам... Може би утре!
Отплеснах се

Али, честити ботушки на твойта Дребосъчка.
Отварянето на линка не се получава поне при мен.