Гримираха ме, само двете с гримьорката бяхме и тя ми каза, че за първи път и се случва толкова спокойно да работи. Винаги около булката кръжали хора, а ние си бяхме сами двете и беше голям купон.







Тръгна си тя и аз осъзнавам, как вече мойте хора трябва да са тръгнали към мен. Добре ама аз съм по къси гащи и потник и сам сама в стаята. Никой не идва - ни приятелки, ни майка ми... По едно време звъни едно момиче. Направо я накарах да се качи и да ме облече. (Тя принципно е от страната на Теодор.) Облече ме и дойдоха и мойте приятелки. 




Тук може би беше най-голямата ми грешка за целия ден. Свекърва ми ми се обади и каза, че тръгват. Аз и казах: "Готова съм, ама забавете още 5, макс 10 мин." Тя какво е чула, какво е разбрала - спряла е всички и е казала забавете се 15 мин, булката не е готова!!!!Е тия 15, станаха на 20 и ми отиде на кино целия график. Сърдита съм и... ама ква файда.
Просто трябваше да им кажа да тръгват и това да е... все 5 мин щяха от задръстване да ги загубят.
Нашите не знам къде се замотаха, аз седя сама с мойте приятелки и чакам да дойдат да ме вземат, като усещам как ще дойдат преди родителското тяло да се е появило.
Това си го обяснявам така - аз съм супер самостоятелна и винаги се оправям сама с всичко, някак си нашите нямат навика да се въртят около мене. Просто... страшна ми е връзката с тях, ама тя се проявява в тихите моменти, а не когато обикновено се редят сълзи и сополи.
С мойте приятелки седим и истерясваме, те повече от мене, щото щяха да го изпитват на вратата. Ама в тоя момент ми дойдоха дюшеш трима приятели. Директно дадох задачите на тях и девойките се успокоиха. Отворихме мини бара в стаята и обърнахме коя каквото намери. Аз пих 50 уиски на екс. Преди това някакво хапченце за нерви и само усетих как всичко ми става като на филм.
Тате дойде и влезе при нас.
Момчетата и мама пазеха отвън.
Задачите им:
1. Първия трябваше да зададе на Теодор 3 въпроса:
- На коя дата сме се видели за първи път?
- Какво съм му подарила за първия рожден ден откакто сме заедно?
- На коя дата ми е подарил пръстена?
2. Втория трябваше да го накара да напише 3 думи без правописна грешка:
-изскачам
-сграда
-обучение
3. Третия трябваше да го накара да изброи три причини, защо се жени за мен.
И така.... хилим се ние и чуваме клаксоните...

След минути вече бяха горе пред вратата.






Мама взимаше пари, момчетата задаваха въпроси, а момичетата висяха на пантите и на ключалката за да чуят нещо отвън. По едно време целия коридор избухна в смях и осъзнах колко много хора има.
И така.... Вече доволно изоставахме от графика.
Казах да го пускат вече, обаче аз бях във втората част на апартамента, а тате седи в предверието. Пита ме да го кара ли да прави нещо - аз му казах "Бъди себе си, достатъчно ще ги стреснеш."
Нахълта Теодор в стаята и само чувам тате да вика:"...Ти къде...мене май не ме беше предвидил!"
Милия ми мъж загуби звук и картина и ни напред ни назад. Тате го накара да си свали обувката и да я напълни с пари - само ми я показва през вратата и вика: Това стига ли ти...?
Та накрая поисках ключове от кола, дадоха ми и тях.
След това вече нямах търпение се показах. Честно казано не помня нищо, не видях Теодор, беше ми супер неловко да го погледна, той и той се въртеше и нищо. Поговорихме с другите и аз по едно време викам:"Абе 100 пъти ти казах, че трябва да ме целунеш като влезеш... да ми кажеш, че съм хубава...." и от там 100 човека избухнаха в смях. Целунахме се и тръгнахме.

Промених фотосесията, тръгнахме за паметника 1300 години Бъргария, вместо за Плиска.
Това ми е болна тема.
Снимките са ужасни, тъпи, скучни и малко! 1000 човека седяха и ни гледаха. Просто ми е ужасно. Вече със сигурност знам, че мразя да съм център на внимание.











Теодор и сестра му



Аз и брат ми

 

Тръгнахме си и аз започнах с истериите. Крещях на всеки, ама който ми мине през погледа.
Свекърва ми вместо да ни чака в ресторанта, тръгна с нас... Брат ми и сестра му, вместо да настаняват гости бяха и те с нас. Накрая се оказа, че времето е щяло да бъде достатъчно да отидем и до Плиска.  Айде нова истерия.... накрещях се на шофьора, що не ми е казал, че имаме време.

Видеото и фотото нещо не се спогодиха. Видеото, понеже е на годините на тате, реши, че може да казва на фотографката, която е 93 набор какво да прави... тя пък се изнерви.
Абе....
Върнахме се пред хотела и там ни чакаше изненада.
Двама мотористи пилиха гуми и прави кръгчета. Мнооого яко се получи, само дето аз почти накрая разбрах, че е заради нас, мислех че случайно са си там хората.
Влязохме и там ни чакаше водещия с последни инструкции.
Каза да изчакаме да опъне платното и да обяви влизането ни. Докато чакаме във фоайето това да стане ме хвана втората криза.
Изпотих се, стана ми лошо, разтреперих се. Накарах да ми разкопчаят роклята отгоре щото не можех да дишам. И заявих, че си тръгвам! Е тогава вече и кумовете се видяха в чудо.
Естествено останах, ама се заяждах на Теодор за всичко. Скарахме се.
Както и да е....
Обявиха, че влизаме и влязохме. Залата беше супер. Свещи, лампички, есен... супер уютно.











И всичките ни приятели.
Родителите ни чакаха за захранването.
Едвааам преглътнах залъка от питката. Гърлото ми се беше стиснало.

Седнахме и започна лудницата.
Тук вече сигурно няма да е хронологичен разказа ми, защото не помня.

Първо беше речта на кумовете - добре се справиха. Нищо не помня от нея. 
Последва нашия танц. Не танцувах с тате първо, явно водещия беше забравил, ама и аз не му напомних умишлено. Нашия танц беше ужасен. През цялото време се карахме, ама не млъкнахме. По време на него пък Теодор се паникьоса и само ми повтаря "извикай някой да танцува с нас" и така сигурно 400 пъти.. накрая му се развиках да млъкне, че и аз не искам да танцувам ама няма къде да ида. Гръмнаха 4 огнени стълба и цялата зала стана на крака и започна да свири и да пляска. Това се получи доста добре.



После малко хорца, чупихме питката - почти наравно я отчупихме.



След това имаше една игра - изкара 6-7 гости и ги накара до си теглят по едно листче със задача.
Водещия има стандартни, ние малко ги променихме.
-Аз ще пия на екс
-Аз ще пея
-Аз ще танцувам с баба Мери (моята претенциозна баба)
- Аз ще играя сиртаки с бащата на младоженеца
- Аз ще водя хорото
и последното беше "Горчиво"

Последва много весело изпълнение на задачите.

След което имахме втора изненада - едни от приятелите ми свирят класическа музика - виолончело и кларинет. Бяха си донесли инструментите и изсвираха 2 народни песни - Лудо младо и Стар мерак, страхотно се получи.
Направо ми напълниха сърцето.
Разревах се и не спрях да им пляскам, защото не го очаквах изобщо.



Веднага след това беше танца с тате и си продължих да рева... и докато танцуваме гледах как цялата зала реве с мене. Тате само ми повтаряше на ухото, че това е моя ден и трябва да спра да плача.

Голяма си шматка, да знаеш! Много си красива, сигурна съм, че хората са се забавлявали. А украсата ти е страхотна. Много добре си се справила и то почти съвсем сама! Я кажи от къде са листенцата, че ми трябват.

Няма лошо, че си плакала, ти си си емоционална, от километри се вижда!

Пожелавам ви много години да се карате и после да се сдобрявате пламенно!

Вики, Панда точно ти го е казала! Ти си прекрасна булка, да знаеш! Като модел от списание си, я се стегни! Сватбата изглежда страхотно украсена. Винаги ще има по някой, който да не е доволен от представянето,ама не може да се угоди на всеки.
Важното е, че с Тодор сте заедно и се обичате. Другото е бош лаф, както се казва!
Много прегръдки от мен и горе главата!

Пандето го е казала, ама а баш ней-точно.. моментът с баща ти е трогателен.. ревло, много си красива

Нов отговор....

Цитат на: nansita в 29.09.2015 20:11

Винаги ще има по някой, който да не е доволен от представянето,ама не може да се угоди на всеки.

То за сега няма такъв, освен мене. Даже такива коментари чух - все едно на различни сватби сме били 

Ама направо си Drama Queen  като гледам май проблема е само в главата ти, всичко ми изглежда перфектно! Обичайте се, обичайте се и пак се обичайте! 

Вики,  много красива булка си била, страхотен грим, нежна прическа и роклята ти стои.... уау.... Спомням си разказа как си я избирала,  определено добро решение,браво!
Много добър избор на фотограф,  намирам снимките за много въздействащи и пълни със съдържание.
Украсата..... страхотна. Особено много ми харесаха рамките със снимките и фенерите.
Явно напрежението ти е дошло в повече,  жалко че не си имала възможност да се разтовариш предварително,  така и ти щеше да усетиш магията на празника.
Мъчно ми стана като прочетох за сватбения танц и съпътстващите го емоции,  но пък на снимките друго се вижда.
Живи и здрави бъдете и се обичайте,  другото... не е важно
Справила си се отлично с всичко,  поздравления!

Вики, много сте хубави и всичко е страхотно. 
Не знам защо се е получило така, но наистина и според мен всичко си е било в твоята глава. Явно напрежението се е натрупвало и точно в най-неподходящия ден се е проявило. Аз точно заради това се опитах да се настроя, че няма как всичко да мине толкова гладко, колкото ми се иска.
Важното е, че вие сте прекрасни и ви пожелавам да бъдете безкрайно щастливи, както и да се обичате лудо. 

Знаех си, че трябва да ви разкажа, за да ме успокоите.

Вчера идва това момче, дето ни беше свидетел тука на брака и вика: "Бах тая сватба... не мога да се съвзема още. Такова танцуване, такова чудо... "
И аз го гледам  На мен най-притеснено ми беше, че хората не танцуваха много. Казвала съм ви, че за мен това беше най-важното. Имаше моменти с празен дансинг и това ме вадеше от релси. Постоянно си мислех, че им е скучно. А след това чух, че просто им е било топло от толкова танци и за това са ходили на терасата. Наистина като говоря с някои от гостите, мисля че сме били на различни сватби. Аз само проблемите съм видяла.

Така, още имам да ви доразкажа - продължавам.

После имаше втора игра. Тя си беше моя измислица. В основата си е играта с обувките.
Само, че... изкарахме родителите ни и им връчихме по един балон. На нашите бял, на неговите черен.
Бяха с гръб едни към други - от едната страна майките, от другата бащите.
Задаваха им въпроси и всеки вдигаше балона, ако прецени, че става дума за неговото дете. Ние бяхме дали предварителни отговори на въпросите за сравнение.
Тя стана супер смешна, направо се пръснаха от смях всички.

След нея последва една реч от мама, която смая всички.... За 25 години мама е мама,но такава никога не съм я виждала. Грам не и се разтрепери гласа, а речта и беше... странна.
По-скоро като лекция. 10 минути, някакви схеми с ръцете ни кара да правим, да се хващаме по определен начин... направо ни остави без думи. Всичко живо рева.



Хвърлях букета - хвана го една девойка дето много искаше и дето само си говори колко иска да е булка.
Теодор кога и как е отказал да хвърля жартиер не разбрах.
До последно щеше и накрая пак се отказа.





Дойде време за тортата - представа си нямах как изглеждаше. Заклевам се, помня само, че пред мен имаше нещо и трябваше да го нарежа. Не я видях. Честно.
Отрязах парче и не сме се мазали, хапнахме по една хапка и това беше. Нещо си приказваше водещия, как трябвало цялото да го изядем без ръце и нe знам си какво и аз започнах да си го хапвам. А грам не ми се ядеше И той вика: "Ама на мъжа ти трябва да даваш, не да си го ядеш сама..."
И цялата зала гръмна в смях.

Продължихме до към 4, като имаше над 40 човека гости, които бяха с намерението да останат. Но... ресторанта и DJ яко се издъниха и всички се пренесоха в един клуб. И там до 8 сутринта. Яд ме е, че не отидох. Ама вече бях толкова кисела и бясна... Брат ми, братовчедките ми, фотографката, Теодор и останалите от неговата компания просто са се разцепили... платили са една заплата на DJ за да остане докато стоят и те. 
Страшно съм разочарована от ресторанта - отсервираха от ръцете на хората.
Буквално на тате са му взели чашата от ръката.
А DJ... тотално съм изумена от това, как може да не усещаш хората. Не меже да ти е пълен дансинга и ти да пуснеш песента от Кръстника и да го опразниш. Е това си е талант за чупене на купона. Както и да е... живи и здрави да са, със сигурност няма да им ползвам услугите за бъдещи празници.

И все пак... Яд ме е, много. Особено за снимките. Яд ме е, че имах ужасно много време и не знам как и къде го загубих, яд ме е, че можех да се снимам с гостите и да ги пратя да си слизат към града, а ние да се снимаме на спокойствие, а направихме обратното. Първо нашите снимки направихме и те висяха и чакаха, което ме изнерви и ме накара да претупам нашите снимки.
Сега довлякох всичко тук и ще правим сватбена фотосесия. Намерих фотограф, роклята и костюма са на химическо и все пак... една нормална снимка с нашите нямам. 
Яд ме е... съвсем друго трябваше да е. Сега докато пиша, направо ми идва да скоча от някъде, как може да съм толкова застреляна и да не мисля логично в по-екстремни ситуации.
Ама.... мога само да чакам времето да мине, да ми отсее спомена.

Извън емоциите да си кажа гледната точка.
Хиляди пъти пак бих организирала сватба и никога повече булка.  Липсват ми изборите и решенията около сватбата. Но такава сценична треска не съм очаквала никога.
За роклята - е няма толкова удобна просто. Умрях си от кеф, страшно съм доволна.
За косата и грима - казах вече, че съм много доволна. От водещия - отново съм без забележки, освен да не ми бише довел тоя неадекватен dj...
Кумовете - е такива ги пожелавам на всеки. Страхотни. Просто страхотни.
Гостите - нямах изненади с присътващи и не дошли, нямах и отпаднали в последния момент.
Никакви забележки нямам към облеклото им. А нещото, за което съм най-най благодарна и впечатлена - инициативата с блокчетата и боичките.Получихме ужаааасно много, ама много. Ама от най-завеяните приятели бяха най-големи торбите. Ако има нещо успешно и надскачащо очакванията - това е.
И майната и на сватбата, важното е че отидохме в онко-хематологията и занесохме три чувала и един кашон с неща, за тия деца, дето имат по-сериозни грижи от мойта пиклива фотосесия.
Безкрайно съм доволна от това. Книгата с пожелания я бях отписала, ама водещия като ровел в една торба за балоните я намерил и я пусна из гостите.
На нея също и хвърлих един стабилен рев.  Не съм се и надявала на такива писания.
Никак не държах на нея, а сега съм супер благодарна, че той я даде да пишат.
Фигурктата на тортата предизвика супер бурни реакции. 
Букетът ми обра доста комплименти. 
Друго от фактологията не се сещам.

да ти кажа право, отдъхнах си... Реших, че изобщо не е имало тържество и си избягала
Това официалните снимки ли са? Обикновено се чака около 20-тина дни, затова питам.
Ти си втората булка от форума, която истински разбирам   Сигурно защото и аз бях толкова гневна след това /и още ми държи влага вече 37 години/. Като чета или гледам чуждите сватби и си казвам "е, нима не заслужавам нещо такова, защо не ми се случи, аз ли съм виновна или хората около мен просто не се стараят и не им пука" Сега, когато разказвам за този ден, всички се заливат от смях, но за мен си беше як шамар по достойнството ми 
Не искам да те успокоявам, но гледай напред Сама виждаш, че има много по- важни неща в живота. И кой е казал, че сватбата трябва да е най- прекрасният спомен? Мисля си, че е точно обратното, та да не ни се иска да се женим втори път
От сърце желая новите снимки да са прекрасни. Обаче двамата сте толкова красиви, че аз гледам само вас и фона изобщо не го забелязвам.