Благодаря ви, момичета, радвам се на новите, които се присъединяват.
Flutter, радвам се, че ще останеш, но си мисля че има още какво да видиш и кажеш на форума.
Аз съм подробна и многословна, така че ако ви загубя интереса просто скролвайте надолу
Решението за бракПри нас нещата не протекоха по обичайния начин, защото и двамата сме малко особени.
Преди време, едно много романтично предложение обикаляше сайтовете и го изгледах заедно с моя мъж. Накрая му заявих: "Ти нали знаеш, че ако ми предложит по такъв начин, ще ти откажа?"
А той ми отговори: "Ти нали знаеш, че няма да ти предлагам."
Аз мисля, че бракът е решение в период, в който и двамата сме достатъчно подготвени за него.
Не ми се струва справедливо да ми се появи с пръстен, когато той е готов. Ами ако на мен не ми е до брак в този момент?
Все едно аз да коленича с един биберон и да кажа: "Ще ми направиш ли бебе?" И той готов-не готов трябва да се съгласи ли?
Не. Със сигурност не е моят начин.
И така, как го решихме.
Една вечер стана дума за халки и аз се разрових в интренет да му покажа, тези, за които говорехме.
И нямаше как да не стане дума за сватба когато говорим за халки.
Аз му казвам: "Между другото, ние като решим да се женим, нали знаеш, че трябва да кажем на баща ти от предната година, за да има време да реагира с алкохолната реколта."
Той: "Е ти що говориш, като че ли ще се женим след 5 години."
И аз: "Ами...де да знам, ти кога мислиш да се женим?"
Той: "Ами аз мислех тая година, да е." (добре, че беше средата на януари).
Аз оставам с отворена уста : "Как така тая година...ти знаеш ли колко неща има да се организират?"
И той: "Ами добре де, почвай...избери дата и там каквото трябва и готово! Айде ся излизам, че ме чакат."
И отиде да спи с един колега, щото тая вечер се бяха уговорили да си правят събиране по мъжки.
А аз си останах сама, леко цапардосано от идеята, че тая година ще се женя и трябва да организирам нещата.
След малко ми докара една приятелка, че и нейния мъж щял да е на купона им и да не сме скучаели.
Така ние си отворихме една бутилка вино, включихме още две приятелки на скайп и ми отпразнувахме промяната в плановете.

ММ пък купил уиски и черпил наред и разпращал СМСи на пияната си тиква, та започнаха да валят въпросителни и поздравления.
Прибира се той сутринта и ми заявява: "Аз май се вълнувам, вече. Аааа и да не забравя, какъв ти е размера на пръстените?"
Дадох му аз размера ми и зачаках да избере пръстен. След два дни аз разглеждам банковите извлечения и виждам плащане на доста нестандартна за неговите харчове сума, към някаква бижутерия. И таман звъня телефони на приятелки, да измислим как да се правя на изненадана и се чука на вратата - доставка от въпросната бижутерия. Развалих си сама изненадата. Вечерта той се прибра, направи вечеря и подреди масата. Седнахме да ядем на музика, без никого на скайп (което почти не се случва) и без никакви игри. Подари ми той пръстена, отварям го и виждам, че е 6 номера по-голям!
Е...оказа се че съм му дала USA размери, а не UK.
И така, дойде време да кажем на родителите....
Ето го и пръстена
