Тони, Наде, описанието му беше дори по-колоритно ама го накарах да го редактира, защото беше абсолютна идиотщина.  Предвид факта, че го чаках почти месец да се хване да го напише и накрая като ми сервира това...просто щях да падна.

Мануела, и аз съм те запомнила теб още в началото, когато ми писа лични. 

Свекс, то след това стана дори по-смешно, защото майка му ми казва : "Охх извинявай, че така реагирах, все пак...от тебе го очаквахме, ама не и от него" 
Като че ли е очаквала от мен да се омъжа без него.
А относно бебето, в момента нищо не правим по въпроса, по ред причини - липса на постоянна работа, респективно на доход, което пък не ни позволява собствено жилище на този етап. Тук където живеем в момента, не че не може да гледаме бебче, но определено разбиранията ми добри условия за отглеждане на дете са различни и не включват съквартиранти.

Фери, аз явно създавам впечатление на особено духовита и забавна, но всъщност съм му като майка - само ходя след него и мърморя за нещо. Доста съм сериозна и винаги гледам нещата да са под мой контрол.
За сметка на него, който не приема абсолютно нищо на сериозно и не се вълнува от нищо, ама като ви казвам нищо, разбирайте НИЩО, това ме влудява на моменти. Винаги всичко му е шега, като цяло е много лек харектер, но е страшно труден за жевеене. Направо е неуправляем. 

Сега ще ви поразкажа малко за нашите идеи и разбирания за сватбата.

Do's and Don'ts

И така стигнахме до тук. Решихме да се женим, имаме пръстен и близки, които вече се вълнуват, булка, която цял живот се е занимавала със събиране на сватбени идеи, защото иска сватбена агенция и никаква идея как си представяме нашия празник.
Няколко неща бяха сигурни и изяснени от предишни разговори "ако решим да се женим".

Едното, което се знаеше, че няма да имаме църковен брак. Първо защото моя мъж е атеист, никога не е влизал в църква и твърди, че ако влезе тя ще се събори отгоре му и второ, защото, ако се наложи разтрогването на църковен брак е доста сложно. Аз съм кръстена, но с времето все повече се отдалечих от тези виждания, особено след годините прекарани в учене на философия.
Второто, беше че ще направим подписването в Бирмингам. Все още съм сърдита на България и това ми е един вид протест. Другото е, че моя мъж не иска да се жени пред каквито и да било хора.
Третото нещо - тържеството в България да е в Шумен, първо защото повечето ни приятели са от там и ще е по-лесно настаняването на 20 човека, вместо на 80 и второ заради финансовата страна, в пъти по-евтино ми излиза да е в провинцията.

Знаехме също, че не искаме романтични измислици. Нито сме толкова влюбени, нито пък някой ще повярва, че сме естествени, при положение че всички ни знаят как се държим и как си говорим. Та изведнъж така да вземат едни сърца и влюбени погледи да прехвърчат...малко не е в наш стил.
По повода се свързах с две агенции. Тези мили жени ме загубиха още на първия разговор, като взеха да ми разтягат някакви локуми, колко съм уникална и колко уникална трябва да е сватбата ми за да ме олицетворява. Стана ясно, че няма да имаме агенция и започнах сама да мисля нещата.

Друго, което искахме беше всичко е семпло и изчистено. Не исках да давам пари за неща, които никой няма да оцени.
Искахме да е смешно, да е забавно, не искам нито една сълза. Достатъчно си рева докато гледам клипчета и организирам нещата. На сватбата искам да ми е весело.
Исках работата с професионалисти да бъде сведена до минимум. Просто не мога да оставя на друг да прави нещата. Исках изцяло сватбата да е в приятелски кръг, за да може да се приеме по-лично от всички и всеки по някакъв начин да се чувства част от празника.
Вярвайте ми, ако имаше как да си сготвя сама менюто и това щях да направя.
Просто мисълта, че ще има неща извън мой контрол ме влудява.

Шаферки, в смисъла на пърхащи около мен и облечени като захарен памук не исках, моите приятелки не са много по сватбите.
В крайна сметка шафери ще са брат ми и сестра му. Единия познава всички гости от едната страна, другия от другата, разпределила съм им задачите и се справят чудесно за сега.

Кумове - не сме имали нито избор, нито колебание. Нямаме сериозно обвързани приятели. Само една двойка, която е от Шумен, моя приятелка от детските години и нейния приятел, които много добре си пасна с Теодор. Много отдавна бяхме им казали, че някой ден те ще са и така и стана. Не сме близки, в смисъл да сме излизали много заедно или да сме били в една компания, просто хора с които имаме химия.
Тук е моментът, да кажа колко съм им благодарна и съм във възторг колко на сериозно са взели задачата си. Колко финанси са предвидили и как си съобразяват цялата година със сватбата ни. Наистина съм убедена, че са правилен избор.

Ох, ами това е най- трудното, да направиш нещата така, че да изглеждат прости и естествени...Хем да има контрол, хем да не личи. Ама ще се справиш, няма къде на ходиш .
Сега вече ми се изясниха работите около подписването и жененето, ама не съвсем женене. Напълно съм съгласна, браво . Хехе, този тип действия и отношения ми са по- близки и разбираеми. То повечето мъже чакат да ги "буташ" и обгрижваш, та нищо ново под слънцето.
Не се съмнявам, че ще бъде сватба за чудо и приказ и много ще се забавлявате

Ами честита тема и от мен. Вашата сватба определено е на двама луди. Последно не разбрах ще подписвате ли, че не знам дали ще ви дадат бележка от психото 

И последно сватбата ти на 27 август или септември е? Тотално се обърках 

Сайта ви е много як, браво

Сватбата е на 20 септември, нали така беше.. Запомнила съм го, че е на баща ми след рождения ден Подписването е август

Подписването в Англия, нали? Доколкото си спомням няма да има Бг подписване   ох, мноого ми е трудно да съм "up to date" с вашиъе истории, Чери!...

Ехеее...ама вие таман ни хванете спатиите и пак се объркате, май вместо да внасям яснота, всявам смут 

Подписването е на 27.08.2015 в Бирмингам.
Празникът с приятели е на 20.09.2015 в Шумен


Панди, добре дошла в темата ми. Радвам се, че ти е харесал сайтът. Постарахме се... или поне част от нас.
Относно психото - тук не искат никакви такива документи и медицински. Всички луди са свободни да се женят и множат. 

Момичета, аз все пак да взема да ви кажа какво беше това "ще се женя, няма да се женя".

Истината е, че аз съм луд фен на сватбите. Наистина искам да имам агенция и тн. Но... идеята за брак ме влудява. Има и още малко предистория - ние първо решихме, че ни е време за дете. Това се случи малко след Нова година.
И от там, седмица-две по-късно решихме да се женим. В общи линии заради детето. Аз все съм си представяла, че ще се омъжа след като вече имам дете, обаче моя мъж излезе голяма консерва и ми заяви, че иска да се оженим преди детето, за да не си мислели хората, че се женим само заради него, а не защото искаме да сме заедно. Ок, приех му логиката и се съгласих. След няколко месеца обаче много ни се обърка ситуацията с квартирата, работата и стабилните приходи (междувременно аз реших, че пак ми се учи) и отложихме бебето. Съответно, една сутрин се събудих и реших, че вече нямам причина да се женя. И отмених сватбата. (което ми напомня, че този мой изблик ми струваше двойно плащане на всяка една такса.) Добре, чудесно ММ се съгласи, обаче се чух с баба ми и просто като я чух колко е ентусиазирана... сърце не ми даде да им кажа, че сме си променили мнението. В крайна сметка, ако пък чак толкова нещо не ми хареса... никой не ме е вързал.

Бе то в сайта всичко си е казано точно и ясно, ама като вземеш да обясняваш защо е така, човек се обърква . Ами много сте млади, затова още не знаете е.... ли ви се, женили ви се, както казва приказката...Да, не сте вързани и ако нещо не върви, или ако срещнете друг, нито ще сте първите, нито последните. Обаче ако имате дете, няма как да го върнете. Та момчето в случая е постъпило много мъдро, колкото и да говориш, че е абсолютно безгрижен. Оженете се, вижте 2-3 години ще я бъде ли работата и тогава бебето. Ние поне разсъждавахме така навремето и първият син се появи на четвъртата година след сватбата. Има и нещо друго - ако не се ожените, дори и да сте си лика и прилика, след време хич няма да ви се иска, ще потънете в ежедневието и "има време"-то /проблеми винаги ни връхлитат ненадейно/и като се погледнете, станали сте на 100 години и не сте вече за деца. Казвам го, защото две двойки близки наши приятели още се мотат като гаджета и в мигове на откровеност казват, че съжаляват.
Горе главата, няма защо да се ужасяваш от брака , ние сме с теб

Толкова писах и накрая го изстрих, идеше ми да си ударя телефона от земята  

Вики спокойно, като се подпишеш  няма да те бесят
Ще видиш как в деня на сватбата ще разбереш колко много любов има между вас.. Как се случва някаква магия исе заздравява още повече връзката ви
В началото на подготовката на всички им минават такива мисли " трябва ли да се омъжвам" ,  "това ли е човека за мен" а после си викаш "сега е по хубаво"
Хайде разкажи до къде стигна с подготовката, покажи ни какво изработи ти.. Знаем, че правиш хубави и интересни дреболии  

Много вярно, момичета! Хем ни се иска, хем не ни стиска. Всички сме минали по тоя път. Но брака/детето си е естественото продължение на нещата. Не можем цял живот да си останем гаджета. Брака не знам, но децата определено сплотяват двойката. Ще видиш, всичко ще се нареди   я давай малко снимки на нещата и какво ще представлява подписването в Бирмингам? Ще имате ли обети?

Абсолютно.. Аз в началото исках да подпишем, да мине тържеството и да се разведем, че да не полудея с идеята за обвързаност.. Аз по-обвързана едва ли има как да бъде.. С ипотека, с 5-годишна връзка и тн.. Само детето липсва, но психиката на свободолюбивите личности като мен е кукувска хахаха 

Чери, време ти е да покажеш нещица

Чери, аз си чета редовно,ама нямам много време да пиша...
Сайтът е супер готин! Много ме изкефи гледната точка на ТМ. 
До някъде ти разбирам подбудите да не искаш подпис. Аз в началото много се дърпах, но после ми дойде ентусиазма при подготовката и някак си свикнах с идеята.Реално с или без подпис ние/вие пак ще бъдете семейство, ако се възприемате като такова.
Няма ли да ни покажеш някоя красотичка вече? Виждали сме 2 варианта на букета, но няма да се учудя и 3ти и 4ти да има С толкова много идеи в главата....аз сигурно щях да преправям моя всеки ден, ако не го бях забравила в СФ и не ми го бяха изпратили за довършване 2 дни преди сватбата.

О, букета...  Като си спомням колко оригинални са и двата му ваиранта, згарям от нетърпение да видя и другите красотички.
А сайтът е изключително оригинален също. Гледаните ви точки, няма какво да ги коментирам. Много се забавлявах докато ги четох

Ама девойки, щом и вие сте от уплашените, защо не казвате бе? А ме оставяте да си отменям сватбата и да си мисля, че съм единствената с подобни терзания. 

Снощи да ви кажа какво сънувах. Сънувам една котка да ражда котенца. И сега проверих съновника -  Сънуваш ли котка с малки котенца, ще се задомиш или ще имаш потомство.
Добре де, ама тия котенца мяукаха. А за мяукащи е друго - Чуеш ли насън мяучене на малки котенца, ще разбереш, че си бил мамен в любовта, или ще се разтрогне бракът или годежът ти.

Та тъй...сега ще поизчакам да видя, кое предстаказание ще се сбъдне. 

Искате да ви показвам, ама то реално нямам кой знае колко за показване.

Понеже първа е Бирмингамската сватба, ще покажа нещата за нея.
Най-напред обаче да ви покажа ритуалния дом. За съжажаление обаче не намирам снимка на по-малката зала, в която ще е нашата церемония.