Момичетаааа, благодаря ви 

Ще се завърна с разказ веднага щом успея да си събера мислите, за да разкажа събитието от положителната му страна.

Загадъчна както винаги. Нямам търпение да разказваш!

Сигурна съм, че е било прекрасно и сега ни заиграваш с това си изречение... Събуди толкова интерес, нямам търпение да чуя куку-разказа ти  

И аз чакам хумористичен и положителен разказ

Честито на патерички луди младоженци 

Мисля, че прекаляваш с почивката.. Време е да ни разкажеш 

Почивам си Тони, ама съм се захванала и с новите проекти Най-сетне на английска земя 

За сватбата - не знам какво и как да кажа. Не искам да разказвам, просто не беше това, което исках. Не искам да се сещам даже. Гнева ми не е утихнал още.

Стига де 

Викиииии недей така  Сигурна съм, че само в твоите очи не е било ОК, просто с тези идеи няма как да не се е получило интересно според мен И все пак добър/лош...чакаме разказ

Вики, много съжалявам да прочета това и то точно от теб. Я горе главата. 
Ако все пак решиш, може да ни споделиш. 

След време ще разказваш...Охо, да знаеш колко булки и свекърви сме си изтрили темите за сватбите и от кошчето даже Не си нито първата, нито последната, дето не иска да предава особено значение на тези дни. Да сте живи и здрави, ела поне в месечната тема 

Абе аз, че ще разкажа - ще разкажа, даже на два пъти започвах, ама то звучи повече като оплакване, за това си го оставям малко да отлежи. Аз съм от хората, които не умеят да се отпускат. Не умея да забравям и да "не си го слагам". И само да кажа, че цялото разочарование ми дойде изненада - нито един от параграфите, за които се притеснявах не беше издънка, а съвсем други неща, които не очаквах.

Получих си част от професионалните снимки. Някак ме успокоиха - очаквах съвсем да съм намусена на всички, но има някой и друг сполучлив кадър.

Тя мойта кривотия край няма, ама все пак след толкова месеци, заслужавате да чуете/видите резултата.
Започвам разказ в картинки

Разказа си ще започна от 18.09 - петък.

Както ви казах, отидохме в Сф за да си купи Теодор риза и обувки и на тръгване да вземем баба ми и една приятелка. Да, но той се разболя и вместо да пътуваме по план в четвъртък се наложи да го оставим за петък, защото той не беше в състояние дори да се вози, да не говорим да кара. Останахме и в петък сутринта трябваше да тръгнем - решихме, че аз ще карам. Не бях шофирала от 2 години, да не говорим за дълъг път, да не говорим за десен волан. Тук ми дойде големия шок, направо не ми стигаше другото ами и това. Карах зад тате, двете коли - дядо, куче, баба и милион внучета. В началото ми беше голям шок след 100км. се отпуснах
Другото доста напрягащо беше, че в 3 часа имах час за масаж - част от моминското ми парти. Както и да е, по едно време Теодор се посъвзе и взе да кара той. Пристигнахме в Шумен в 4, часа ми отпадна. Директно отидох в хотела да занеса разпределението на масите и да платя основната сума, да доуговоря разни неща. Да кажа, че все пак не искам сервирани салати и тн.
Резервацията за моминското парти беше от 8. В 7:30 една приятелка пристигна от Сф... докато я изпратя на някъде да се изкъпе и приготви... в крайна сметка едно момиче отиде и вися самичко час и половина и в 9 и нещо се събрахме всички. Между временно една приятелка ми се обади, че не искала да идва по еди си кви причини. Нямала пари, било и неудобно и нз си какво. Такъв скандал и вдигнах, че след 40мин. беше на уреченото място.
Бях супер уморена от пътуването и веднага се метнах да се обличам и оправям за излизане, което съвсем ме довърши.
Като отидох в заведението бях гроги.
Там всичко мина нормално - пийнахме, подарих им подаръците. Те ми бяха забравили изненадите в една кола, която вече пътуваше към Сф. Та всъщност имах торта - с един много приятен младеж по боксерки, защото знаят, че по-натуралистични неща няма да ми харесат.



Подариха ми и една рамка за снимка с целувка и пожелание от всяка една от тях.



После се преместихме в една дискотека, от където аз си тръгнах много бързо. Музиката не беше моята, нито евтиния алкохол, нито засиленото циганско присъствие. Оставих ги да си допразнуват. Като се прибрах Теодор вече беше приключил с неговото парти по същите причини и беше в леглото. А той и не можеше да пие, ядеше само солети и хич не беше за партита. Така.... легнах си и аз и тук дойде първата криза. Като ме хвана една паника, че нещо пропускам, че не е нормално всичко да е толкова просто....взе да не ми стига въздух, да ми се вие свят.... ужас, точно паническа атака. Станах, пих вода, пих валериан и си легнах. Заспала съм, но от там вече ми беше ясно, че нервите няма да ме отпуснат. Станах в 7 на 19ти и започнах с опитите да ям. Не и не...гадеше ми се от всичко. В  8 вече бях свършила 3 от задачите за деня. Тук е момента да благодаря на сестрата на ММ, братовчедка му и техните. Бяхме утях през целия ден и бяхме като работилницата на Дядо Коледа. Един лепи, друг изрязва, трети реди снимки по рамките, четвърти принтира схеми с гостите... а свекър ми като момче за всичко - търчи до магазините за каквото ни притрябва.
Следобеда направихме среща с водещия и dj. Доуточнихме се, минахме да купим цветя за кумата и Теодор си отиде при приятелите, а аз при момичетата, които вече бяха в хотела. Пихме уискинце, измислихме как да ме пазят пред вратата на следващия ден, хилихме се и се прибрах.
Теодор се прибра към 2, бях му сърдита, че толкова е закъснял ама... той си е такъв. Спахме заедно в техните, та това не го спазихме.

20.09.2015
през моя поглед

Станах сутринта в 7, събудих всички - буквално ходех и виках "ставай да ми правиш компания". За деня беше останало само да се надпишат имената на гостите върху листенца. Не станаха както ги мислех и ги написах на платнените листа от украсата. До 7:30 бяха готови и се започна едно редене за банята. Свекърва ми се изниза първа за козметик, фризьор и останалите. Слава Богу, че тя беше по-напрегната от мене.
Свекър ми отиде да вземе платата от кетъринга за утях. А аз останах да направя чиниите с мезета. Направих ги и почнах да се чудя какво да правя...имах цялото време на света. Обадих се да преместя всичко с половин час по-късно, защото иначе имаше един мнооого голям интервал между кумовете и идването при мен. Към 11 отидохме в хотела да украсяваме. Двете ми приятелки от Сф, братовчедката на Теодор, сестра му, моята братовчедка и аз. Та за половин час направихме залата. Стана много добре. Страшно ми хареса, семпло, интересно. И взех, че огладнях. Чудо!!! Слязох в лоби бара момичетата да пият по кафе, аз да хапна. В това време пристигнаха двама приятели от Търново, златните ми момчета. Звънна кумата, че идва за грим и точно тогава звънна и гримьорката и фризьорката. Качихме се четирите в апартамента - на мен прическа, на кумата -грим. Страхотни са тази дами, толкова спокойно и сръчно работят. Мама в това време беше при моя бивш фризьор.
За моята коса мога да кажа, че не беше съвсем това, което исках, защото никой не се нави да ме подстриже. От 9 морета вода ми донесоха, да не си режа бритон и се съгласих. Иначе прическата беше ааадски удобна, от никъде не стягаше и не мръдна и един кичур през цялото време. Теодора Руженова ме направи.
За грима - Валерия Руженова, дъщеря и. Никакви забележки, страхотна е. Грима не мръдна.
Мама и кумата също се харесаха.

От тук ми става трудно да разказвам, защото настъпи хаос.
Фотографката закъсня - не по нейна вина. Пратих я аз веднага в Теодор да снима, а брат ми се качи при нас с гримьорката да направи някоя и друга снимка.В един момент ми се обажда свекърва ми и ми казва: "Не се притеснявай, всичко върви по план. Тръгнахме за кумовете, само фотографката не взехме." 
И аз - шок! Само момиче, в непознат град с два огромни фотоапарата. Поела съм ангажимент, пращам я на адрес, а ония тръгнали 5 мин. по-рано, че било задушно и искали да излязат. След 5 мин. свеки ми звъни - "Ааа тука е фотографката, ама аз не съм я видяла, че са я взели".
Пффф отдъхнах си. Започна се едно преследване по етажите на хотела. Една търси тампони, друг пристига и ми се обажда, трети звъни да пита в колко да е готов....А асансьорите ужжааасно бавни. Просто колко време загубих в тях.... В един момент осъзнавам, че главата ми е празна и не помня абсолютно нищо. Нито графика, нито кой какво трябваше да прави. Блокаж. Сетих се, че залата е пълна с кашони и опаковки от украсяването и някой трябва да ги прибере. Пратих златните ми момчета. 
Ей хора - приятелите са голямо нещо.