Честитооооо! Да сте живи и здрави и изключително щастливи

Много сте красиви и двамата. Да сте много щастливи и все такива луди и приключенски настроени сладури!

Честито на лудите! Да сте все така лудо влюбени 

Ех Вики..тия техники баш когато не трябва се развалят    Дано по-бързо намериш решение, че чакаме разказ и още снимки 

Честито и от мен! Бъдете все така усмихнати, импулсивни и много влюбени! 

П.П. Роклята ти стои убийствено! Като Алиса в страната на чудесата си

Така...малко време на чужд компютър и да ви разкажа

как станахме семейство

Предния ден си говорехме, че остава един месец до БГ сватбата и тн и се роди идеята "Що да не се оженим утре". Звъннахме сутринта много рано, проверихме незаетите часове и имаше само един - 11:30 на 20,08,2015. Запазахме го (няма да обяснявам колко шашнати бяха тези от ритуалната зала, че искаме да преместим подписването: "-Да, за коя дата?  - За днес. - Ъъъ за днес?!Сигурни ли сте?" и така, изгладих ризата и роклята, хвърлихме си по един душ и отидохме да се женим. Времето беше мрачно, но топло, издържа да приключим със снимките и тогава заваля.
Малко съм разочарована, ако трябва да съм искрена. Влязохме предварително само ние, за да проверим данните. Пред това време са настанили свидетелите и са им дали една възглавничка, да сложат пръстените на нея. Влязохме в залата, то по-скоро беше стая. Двама души бяха - една дама, която записваше случващото се и този, който водеше церемонията. Всичко продължи 6 мин.
Бяхме наредени на столове един до друг със свидетелите и този пред нас, ама като пълнени чушчици в тавичка бяхме. Не разбрах защо толкова задушевно го карахме. На първата целувка неговия нос беше между мене и Теодор хахаха. Приветства ни с добре дошли в регистър офиса към обищина еди си коя... с правата дадени му от нея ме попита дали декларирам, че няма причина поради, която да не встъпя в брак. След това попита същото и Теодор, повторихме го и аз и той. След което ни накара да си разменим пръстените, после се обърнахме един към друг (тук Теодор налетя да ме целува, защото мислеше, че сега е моментът) и казахме "Аз.... взимам теб.... за мой законен съпруг/съпруга" и това беше. Каза поздравления и ни пратиха да си ходим. Попитах дали може да си направим няколко снимки, все едно сега се подписваме и си слагаме пръстените. Разрешиха ни, супер любезно седяха и ни чакаха да приключим, което изнерви доста и всъщност нямаме други снимки, освен тези, които съм ви качила. Толкова формално наистина не си го представях. В градината можехме да правим снимки, та и там снимахме два три кадъра и толкова. В брачното ни свидетелство не са нашите подписи, както се подписваме, а ни накараха да им преразкажем какво значат подписите ни и го "написаха". Не знам дали в БГ е така, дано да не е защото е кретенско. Та в брачното ми свидетелство подписът ми е В.М., а на Теодор е ТеееХ защото така са ги разчели. Да не говорим, че ми се налагаше да обяснявам, че на кирилица и на латиница В се пише различно. Освен това ни счупиха момента със слагането на халките  - тръгнах аз да му я слагам и оня ми вика "На другата ръка", та съответно се обърнах към него за да му обясня, вместо да си гледам мъжа в очите.
Та така...
Не е допустимо според мен да работиш в тази сфера, да жениш двойки от какви ли не националности (тези преди нас бяха руснаци, след нас индийци) и да не си чувал, че халките се носят на ралични ръце в различните части на света. А това с подписа направо ме разби...
В общи линии пред баба ви кралица вече сме семейство.
От бързане изгорих ризата на Теодор, та сега ще купуваме нова за сватбата очевидно.

След подписа отидохме в наште приятели, а Теодор се преоблече и замина на работа. Там като са разбрали, че идва от сватбата си са го счупили от подигравки и го пуснаха по-рано да се прибере.
Върнахме се до вкъщи, където ни чакаше съквартирантът - котката имала бълхи. А ние една пъпка нямаме - той е наяден горкия целия. Хайде на юруш до ветеринаря, а аз до аптеката. Понапръскахме из нас с някъв спрей, върнахме се да си допием и се изпонатръшкахме. 
Първия ден като семейство го прекарахме в дезинфекциране и все още пера и препирам пердета и куфари. Въпреки, че до сега бълха не съм видяла...ама в името на кроткото общо съжителство

Та такива ми ти работи покрай нас. Презаверих си билета и си напуснах всички работи - прибирам се в петък 28. Ще се радвам на една софийска форумна среща.

Ами английска му работа е това с подписите...Те да ви бяха накарали отпечатък да сложите, по. лесно май е щяло да бъде
Тук също никой не се съобразява на коя ръка е предвидено да се носи пръстен. Слагай на дясната и толкова, после го мести където си искаш. Хехе, моят хубостник по американски тертип си мерил халката за лявата ръка, ама и в ритуалната, и в църквата му го сложиха на дясната, та по снимките е до кокалчето му. На снахата пръстите нямат разлика, защото работи и с двете ръце.
Много им широка книгата, то сигурно заради разните описания.

Какво говориш... то в свидетелството ми за брак фигурират професиите на бащите ни. Освен трите им имена. 

Не че имам право да се оплаквам, аз си го избрах. Просто си обсъждам.

Друго - вече имам нещо като мазол под халката, сега го забелязвам. Страшно ми е удобна, не ме боли, просто кожата ми е ...странна.

И накрая - на това подписване ми беше толкова неловко, дето бяхме само ние двамата и свидетелите. Представям си какво ще е на сватбата. Направо съм в ужас. В смисъл срамувам се да съм център на внимание.
Снощи се хванахме уж да упражним сватбения ни танц, защото до сега никога не сме танцували двамата. И поне да видим как ще се държим един до друг - поредна катастрофа. Първо умряхме от смях. После се заговорихме и спряхме да слушаме музиката и се клатехме в няма такъв ритъм... абе ужас някъв. Много, много зле. Теодор продължава да иска да махнем първия танц, аз също не изгарям от желание да го танцувам. А DJ ни е в Америка в момента и като се върне, ще го обсъдим.


Другото - кумовете ни се облякоха. Доволна съм от избора им. Сиво е черно са избрали. За него черен костюм с риза в сиво. А тя е с къса рокля, сива с черни презрамки. Олекна ми, малко ме притесняваше техния стил по принцип, ама им казах в тази цветове да се ориентират и не са сбъркали.

Баща ми за сега е без костюм - обикаляли са навсякъде, Андрюс бил по-скъп от Пиер Карден. Днес са за пореден ден на обиколка - да видим.

Остават 4 седмици до по-голямата дандания  

Да ви кажа какво остана

1. Да направя листенцата с имената на госите
2. Да купим шампанско (няма да го украсявам за ресторанта)
3. Да купя уиски за изненадата на Теодор
4. Да се чуя с жената, която ще ми прави питките. (Тя е много стара семейна приятелка, ще бъдат сред госите, живели са в Сф в нашата къща на квартира преди 40години, но са от Шумен. Страхотен човек.)
5. Да поръчаме пробната торта
6. Да направим дегустация и фиксиране на менюто
7. Да направя график на деня
8. Да вземем бъклица
9. Да купим на Теодор обувки, риза и колан.
10. Да доуточним сценария на игрите и въпросите, които ще се задават в тях.
11. Да направя кумските дарове - няма да са пиле и торта, мисля ги още.
12. Да доуточним поздравите за родители/братя/баби/кумове
13. Да си купя Фондьотен и пудра

За кое все още умувам дали и как

1. Подаръчета за гости
2. Кутия за финасовите пожелания и картичките
3. Медена седмица

Това са нещата, за които все още не съм измислила дали ще ги има и ако да - под каква форма.

Чери сигурна съм,че в Бг ще ви е по-тържествено,,,тогава ще се усетите като женени ,а тея английски сухари са си винаги били смотани.Какво разбират те от брак и романтика?????
Чакам да покажеш листенцата

Пфуууу ама много студени хорица наистина  Нищо, тук ще се размажете подобаващо

Радвам се за кумовете ви, мойта кума вчера ходихме на проба на роклята ѝ, ама кума нещо не се е засилил да се облича, ма ще видим  

Това със свидетелството за брак, че има и професиите на бащите ви, ми напомня на една моя приятелка, тръгнала да си вади словенско гражданство или пък за Словакия беше...както и да е, искали ѝ моминското име на майката на мъжа ѝ 

Не знам баща ти къде си търси костюм, ако е в София, вижте в магазина, в който облякохме ММ - Джулидан (Julidan), на бул. Васил Левски, посока Попа, вдясно, малко преди Попа

Последна информация, мерси Хриси, сега се обадиха че и тате е облечен. По Графа са обикаляли, така че може и от там да е.

Хайде Чери ,,,не остана ,,кога си идвате ,,,ако има среща на форума сам За ,,,аз на 31 ще съм в София на проба.Да ти кажа ,че бъклица купихме оня ден от Сватбен център-Младост.Купи си дървена,че керамичните се носят много трудно.Ужасно тежки са.Нашата мисля,че излезе около 30 лв.

И аз съм ЗА среща, по възможност на 31 или след това, че уикенда сме на събор хехе  Браво за татенцетто ти