Ами на мен доктори ми казват, че тичането не е най-препоръчително...Натоварва се колянната става и става още по- кофти. Ходене, каране на колело или поне бягане по пътечка-уред /там е по- меко/.
Момата е готова за ученичка щом така усърдно си стяга багажа

Свекърва е права за тичането. Аз редовно ходех (много) години подред да бягам на стадион. После тичах две години редовно на Гребната и е ужас на бетон - нищо общо с пистата. Ако имаш възможност, пробвай с кростренажор - страхотен ефект има.
А я аз да питам - ти защо надничаш в чужди чанти
Стаята се е получила приказка

Всъщност чантата беше на Тон, беше я оставил да я закърпя 

Аз нямам толкова голям проблем с колената, проблема дойде защото в продължение на месец, всеки ден правих упражнения за долната част на тялото -талия и бедра, смятай много клекове с гирички и подскоци.
Бягането тепърва го включваме, все още нямаме кондиция за това ходим 1мин и бягаме 1 мин и така ще продължим известно време, постепенно ще увеличаваме.
Благодаря Ви много дами за информацията
няма къде да оставяме Изабел, за това фитнес зали не са удачни, последният път като тренирахме горе на нашите уреди, Изабел си затисна ръката на крос трейнера. Та можем да тренираме единствено вечер като е заспала, както си мислите е невъзможно защото вече съм капнала и гледам само да се намърдам в леглото, снощи легнахме в 21:30

Изабел е страшно ревлива и дразнеща.

На обяд я ударих през лицето, не я ударих силно, но беше достатъчно да залитне и падне от стола, хванах я малко преди да тупне по лице на пода. Много ми е виновно, стана толкова бързо,  за психиатрия съм. захлупих ръце на масата ревейки, тя дойде и взе да ме милва по ръката, цупеше устнички напред за целувка.

Нямам оправдание, търпях много, за да не пречупвам личността и..... Скъса синджирчето което ми подариха за Р.Д. - нищо не казах, оставих го на масата, счупи поставката за крачета на колелото - дори не знам каква сила е използвала - сигурно е скачала - сега ще си го бута с крачета, а няма да се вози.

Продължава да не яде, но рови в боклука за корички хляб

Прекрачих границата и постъпих агресивно към детето, нямам оправдание и не искам повече младите майки да ме четат.

Темата се заключва, Благодаря на всички които ни следяха

Фиби,мила спокойно!Не е нужно да заключваш темата.Това са нещата от живота.Той не е само розов изпълнен само с хубави моменти.На всеки човек му се случва да изгуби контрол,да му падне пердето и да не знае какво прави.Вярно никой не е за физическото наказание,но ти не го правиш системно,случило ти се е веднъж за 2г и отгоре.Моя син също е буен и те разбирам.Има моменти в които ми се искало да го плясна и едвам съм се сдържавала.Когато си сам,няма кой да го вземе за няколко часа,а детето реве за всичко,тръшка се и проявява агресия и към самата теб е много трудно.Има моменти в които си на ръба.Успокой се,няма човек който да я обича повече от теб!Прегърни я и я целуни.Знам,че се чувстваш виновна,но ти се е натрупало много.С теб сме мила!Не си лоша майка,а ЧОВЕК!
Прегръщам те силно!!!

Мерси Miauka, имала съм фалшиви документи, водя се криминално проявена заради тях, платих си пред закона, но никога не съм се чувствала като престъпничка, не съм крала или убивала, ползвах ги за да работя.
Но сега се чувствам като престъпничка, защото ударих дъщеря ми. Вярно е, и преди съм я шляпвала по дупето и през ръцете, но това беше друго, не биваше да изпускам нервите, бях си обещала да не я бия, никога.
Аз израснах с побоища и знам колко страх ме беше, знам и когато стигнах дъното и инстинкта ти за самосъхранение трябва да избере да остане на дъното или да се пребори със страховете. Аз изплувах, тогава станах силна личност и започнах да се боря...

Не искам дъщеря ми да израсне в страх, искам да е щастлива и уверена, да споделя с нас болката и нещастия (не дай се Боже).

Твърдата ръка, милионите обяснения не помогнаха, станах истерична и ударих дъщеря ми. Непукизъм също не действа, трябва да намеря изход от ситуацията, не знам как, или Господ да ме дари с Търпение, защото цял живот ме осъжда, няма да страдам повече

сега да кажа защо стигнах до там да я ударя: не се оневинявам, аз самата не мога
Обядвахме, направих и любимата чеснова супа, дори в криза винаги я хапва с кеф. Тя започна да дроби залци и да бърка силно и плиска супата, направих и забележка няколко пъти да не играе с храната, не искаше и да яде. Капака беше когато с лъжицата започна да я плиска във въздуха, както броях до 100 и ръката ми се протегна. Всичко стана толкова бързо, видях как пада, хванах краката и тя увисна на стола, гушнах я и целунах, после взех да бърша пода, дивана, а тя ревеше, много се стресна, и аз също

Миличката  
Самият факт, че имаш смелост да си признаеш чувствата говори, че просто си била "на ръба" с търпението в дадения момент и че това се случва рядко. Аз на твое място  не бих изтраяла и толкова . Знам ли, вероятно защото съм по- припряна във всичко, бих те посъветвала да опиташ да не изчакваш толкова, щом видиш накъде отиват нещата...Броенето до 100 помага, ама понякога и до три е достатъчно за да и издърпаш лъжицата от ръката. Тогава и събраният гняв не е толкова, колкото би се натрупал за още 60 секунди /примерно, за да броиш до 100 и да изчакваш/. Лесно е като гледаш отстрани, ама друго е да ти е на главата. На всички вас, които сте в чужбина ви е много по- трудно. Изабел вече е голяма и изпробва до къде е границата, колко може да си позволи да не е послушна. Ако ходи на градина, там е ясно, правилата са определени много преди нейното идване и трябва да ги приеме. Вкъщи е съвсем друго, там за всяко дете е "опит - грешка", та няма начин да не направим по няколко грешки, каквато и теоретична или житейска подготовка да имаме. Аз много пъти съм казвала, че първото ми дете беше еталон за послушно, добро и умно дете. Като гледах как другите дечица се инатят, тръшкат, реват и лигавят, си казвах "тези пък майки, как може да допускат това". Ама като се роди второто, направо ми разказа играта. Когато си сигурна, че действаш в името на неговото добро, не бива да се упрекваш и да се притесняваш, че няма да те обича, ако сложиш чертата "до тук с...". Е, за всеки е индивидуално до къде е тази пуста черта . Аз на тема ядене /пак за втория/ доста бързо разбрах, че е безсмислено да водя битки. Ние ядем едно, той - друго. Всичко се забравя, но когато пораснат, ти оставаш и трябва да се съхраниш максимално, защото няма да искаш те да поемат грижите за теб. Та така, силни прегръдки и никакви черни мисли и самообвинения.

Броях до 100 не за успокоение, броях за да и дам време да започне да яде, след това щях да и взема чинията и да я сложа да спи, изглежда подцених търпението си

По време на играта си "хапва малко", миналата седмица хапна така от кръглият зелен фасул, не е правилно храната да се обръща в игра, не беше правилно да го допускам

Боря се с чувствата ми, но е факт че не мога да си позволя да пиша с чиста съвест след случилото се, може да съжалявам след време че затварям темата, но сега най правилното решение е да си дам почивка от компютри и форуми, да се отдам на детето, да намерим начин да общуваме на общ език, да осмисля ситуацията и да си дадем ясни граници, за да не се стига до там отново....

Благодаря Ви за подкрепата