никнещи зъби , нали бяха само 20, колко още
тя ги изкара отдавна, но ми прави впечатление че много си хапе ръцете и неща около нея.

Това "мързелуване" е още преди температурата, а за апетита, напоследък си е капризна - пак отпреди, ама защото се оттучваме от купешките бурканчета и караме само на домашна кухня

мина ми през ума че може да е умора от ваканциите, дано да е така

Ами тогава може наистина да е в период на адаптация още

оф, забравих да пусна снимки от първата подстрижка на момата. Ама да Ви кажа, само където се притеснявахме, Тон трябваше да е първи, а тя втора. В момента в който мина през вратата се нагласи на първият стол и хвана пръскалото на фризьорката

решихме тя да е първа, и изобщо не гъкна и не шавна през цялото време, еее не позволи да и изсушат косата, ама за какво, то вън лято, след 5 мин беше изсъхнала. Аз никога не съм и сушала косата, а и нея я е страх от всякакъв вид бръмчене.

ето снимки:





Иначе голяма фръцла е станала, вчера си взе четката и огледалото и седна на масата, опитва се да се реши, но заради къдриците четката се оплита и идва с рев при мен милата.

После я гледам със сватбената диадема, мъчи се да си я сложи - не успя, помогнах и, и тя веднага отиде да се оглежда и каза "мооой", демек че е хубава 

сладурана  и ти се чудиш после що е кротичка напоследък, ми тя си е момиче, а вече става и дама, ще иска с кукли да играе и да глези и издокарва а не да тича като разбойник 

Браво за подстрижката! Много е сладка.   И аз се каня да заведа Вероника, но все си мисля, че няма да стои, ама кой знае. Виж Изабел колко е послушна само.  
За зъбките, кътниците напълно излезнали ли са, защото аз доколкото знам, излизат доста късно те между 2 и 2 години и половина и понякога отнема повече време. Примерно при Вероника доста време мястото беше подуто, но чак преди няколко седмици пробиха самите кътници. През този период тя си лапаше ръцете постоянно, както и други неща, което по принцип вече не го прави. Не искаше да яде всичко, предпочиташе супи, беше раздразнителна, вдигна леко температура и също се будеше през нощта с писъци и си сочеше в устата. Но вече премина и това. Ако са пробили напълно при вас, те доста рано ви излязоха всички зъбки, може просто да е от вируса. Лятото Вероника го изкара само с висока температура 2 дена, но после възстановяването отне поне седмица и беше раздразнителна, не искаше да яде всичко.
Иначе кога започва Изабел предучилищната група? Ако не се лъжа и ти я записа в предучилищна. Подготвяш ли я, мислиш ли че е готова вече?

Мариола, липсва ми разбойничката, все още куклите са на заден план, количките и влака ги обожава и все повече ми кисне в ръцете, пак я хвана днес някакъв стряскащ период и едва я облякох, като ми скача пищейки  всяка секунда. Много се плюнчи, ама нарочно, лигите и се стичат по брадичката, не знам какъв кеф и доставя, а още по малко от къде го е видяла.

Станах лоша и строга  , какви номера ми върти с храната. При мен това не яде, онова не яде, а като отидем на гости всичко яде. Така ли, Оооо 
Проблема е че не иска дори да опита храната, а аз от страх да не остане гладна и давам друго да яде, това вече не е така.

От вчера обърнах страницата, ако опита нещо и не и хареса, няма да я натискам да яде. Ако не иска да опита, то няма да яде, на следващото ядене ще дам нещо което пак не иска да опита.
Тя е ината, ама аз съм още по ината, тези номера при мен няма да ги прави, аз да стоя с часове в кухнята, да се старая, а тя дори да не иска да опита, а после най безцеремонно да яде същото на друго място.
Зеленчуци не иска да яде, мюсли не яде, кисело мляко не яде и т.н. На торти и пилешки бутчета с ориз не се живее.

Вчера имахме прогрес, на обяд имахме пица, нейната беше с кашкавал, а нашата с пеперони (пикантна), тя хапна няколко хапки от нейната и като се заинати че иска моята, дори след като си изядох пицата продължаваше да се цупи и циври. Много се ядосах, хванах и парчето и го зафучих в коша, оттам в леглото гладна.
Като се събуди дадох мюсли с кисело мляко, съответно пак се цупи, ама като е гладна, само ги поглеждаше тайничко. По едно време реши да опита, нацупи се. Добавих малко мед, опита пак и омете цялата купичка.
Вечерята. бях сготвила къри с пилешко и ориз. Сложих и ориз в купичката. 24-ри каратовата усмивка се измести в пищене и сълзи в момента в който го полях с кърито. Страшно беше, казах и че ако не спре да пищи, ще я кача в леглото да пищи колкото си иска. Спря, ние с Тон си хапвахме, пожела да опита от моята чиния, хареса и и продължи да нагъва от чинията ми, после се премести на нейната. Зора е докато опита, ама тази сутрин пак с инат. За закуска и направих пак мюсли с кисело мляко и пак не иска да опита. Ей така стоят на масата, ама на обяд ще и дам пак същото, защото ги яде, а номерата ще ги забрави... вече не ми минават такива

Краси, зъбките са си на лице, аз и ги мия все още - та ги гледам,  не е от зъбите. При нас последните 2 кътника пробиха на 1,7г, но като цяло това ни беше трудният период, след това при израстването не беше тежко положението. Сутринта погледнах и са 2-3мм някъде, колко трябва да растат. Аз сега като се замисля може да съм спряла капките по рано и от там да е започнало хапането на ноктите, и сега вече да е навик.

Готова, не готова, при нас е задължително предучилищната занималня, ще ходи 4-ри дни в седмицата до обяд. Какво да я подготвям, на мен от консултациите са ми забранили да и говоря на Холандски, че така или иначе ще го научи в училище, броим пръстчета, пеем песнички, за това е предучилищна, те ще я подготвят там, аз си нямам на идея, търсих в сайта, но нищо не открих
Чакаме да се освободи място, но казаха че няма да е по рано от 2,4годинки и по късно от 2,6г. Така че скоро могат да ни повикат, дните са: понеделник, вторник, четвъртък и петък

Карай смело с Рони на фризьор, като гледам колко е самостоятелна, може да те изненада както мен Изабел. Аз нямах избор, не бях постригвала изобщо момата и ме беше страх да не и цъфне косата

Да пусна снимчици от разходката, ако на някой му е интересно

Началото













На много места раздаваха за ядене, плодове, бисквити, питки със стафиди
Беше хубаво организирано, музика и цели оркестри по пътя.



Маршрута





Масажи за желаещи

https://scontent-a-ams.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/10354163_303905579796148_5137391340674627349_n.jpg?oh=236fbfdf41cf4853104e0cd6e13dffd3&oe=5489B0F8

Я разкажи за тази разходка,че аз нещо недоразбрах.Гледах и тук и във ФБ ,интересно ми се видя ,ама не съвсем ясно
За яденето незнам какво да ти кажа.Ти си родител и си преценяваш.Важно е да поемеш една стратегия и да си я следваш.Татето също

Ваня, какво да ти кажа.
Правят го за здравето на хората, всяка година организират разходка от Дам до Дам/ 9км/18км/26км. Всеки желаещ си купува билетче за съответните километри, според възможностите им. Ние избрахме 18км-вата отсечка.
На нас ни беше за първи път и не знаехме какво да очакваме. Получихме писмо обратно и билета се оказа също карта за печати и информация за маршрута, макар че си беше ясно показано със знаци, а и просто следваш редичката. Хиляди хора участват в разходката.
на определени километри от началото има поставени маси и ти слагат печати че си минал. По пътя раздаваха храна, имаше музика, по магистралата камионите и колите бибкаха, абе беше забавно, догодина пак!

Иначе тук редовно организират разходки, 3 дневни, 4 дневни, в различни региони на държавата.
А от училищата организират 4-ри дневни разходки, но вечерни, та Изабел като започне даскало, няма да се разминем с вечерните разходки.

Ако има нещо не ясно, питай!

Браво на вас, 18км не са шега работа! Какви са тези вечерни разходки, много интересни ми се виждат. Ти и медал си имаш, догодина още един . Ами букетите в количката на Изабел за вас ли бяха?

Свеки, нямам представа, като тръгнем на училище ще разбера в последствие. Сега мога да кажа само, че са по няколко км вечерно време (след вечеря), това е към градчето което живея (всеки град го прави това), след 4-ри дневният поход пак получаваш медал. Правят го за децата, движението е здраве, а и те се забавляват тъй като съученици участват с родителите им и можеш да си представиш какви колконки от дечурлига стават.

Дааа, цветята бяха за нас, прекрасни са

да пусна снимка на окиченото ми детенце

Мдааа,  след като започна нашата криза с неяденето, момата започна да си събира багажа



-моята мама ме държи гладна, ще си намеря нова!

Ама да Ви кажа Тон не си подрежда така добре чантата от нея. Бира + курабийки и купички за тях. Вода, ееееее не може без нея. Четка за коса, лъвчо, памперси и кърпички, а отдоло открих пингвин скътан



Нашият татко си взе екстра почивен ден и имахме дълъг уикенд. Четвъртък бяхме на един остров, да видим тюлени. момата много се забавляваше на рибките, които определено я харесаха, постоянно ни се лепяха на стъклото













следващият ден беше отреден за търсене на звънци за входната врата, че нащият беше отврат, а по лошото е че Изабел се стряскаше от него и пищеше. Брей, че това се оказа много трудно, никъде няма звънци, колко града обиколихме, ама и нашият тати специален, иска някакъв марков звънец.
Звънец не купихме, но пък се сдобихме с легло за принцесата.
Съвсем случайно попаднахме на магазина, решихме да влезем и само да разгледаме....

Аз отдавна искам да и махна кошарата, Изабел ясно показа че може да я прехвърли и макар че има акъл в главата, то не се знае кога може да я прещрака и да го направи, не е нужно да чакаме белята за да вземем мерки.

Изабел започна като цветарче да обикаля по леглата, завиваше се, отвиваше се, на второто,на третото, и си тръгнахме с легло и всичките му принадлежности.

На връщане открихме прословутия звънец и то в селското ни магазинче  

Вечерта не беше въодушевена от новото легло, нищо че помагаше на Тон при сглобяването. Отне ни 1,30ч. за да я приспим, чак в 22:00 заспа.
Първо не искаше да легне, колкото пъти се опитам да я прехвърля, толкова пъти се пробуждаше и ме стискаше за врата. Реших че така няма да стане, седнах на леглото с нея и и пъхнах крачетата под юрганчето, внимателно с течение на времето успях да и напъхам телцето, а главичката сама си премести като осъзна че не и е удобно, седнах до нея и и държах ръчичката докато заспи.
Сутринта рев в 05:00 часа, така се ошашавих че не можех да открия дръжката на вратата, сънена, обарвам вратата, дръжка няма, Плача се усилва, отчаяно разширявам периметъра и я докопвам дръжката. Отварям стаята, тя нашата седнала на пода и плаче, крачетата студени. Пъхнах я под завивката, не се оплака. Държах и ръката цял час. В 06:00 си бях в леглото, спахме до 08:10. Сутринта си беше седнала в леглото и викаше Мама, Мама.

От първата нощ вече не е ставала
Втората нощ се преспахме за 40мин, пак държейки се за ръчичка. Събуди се в 6:00, 40 мин докато заспи пак, ама беше само за 20 мин.

Снощи, пак ми отне 40 мин, но сравнително по леко я пъхнах в леглото, но този път спинка цялата нощ, до 7:00 сутринта. Много се притеснявах за следобеда как ще заспи, сетих се че като купувахме леглото и дадоха нова плюшка мече, подарък. Реших че това е знак, че може би е време да си има приятелче в леглото и за сега май познах, заспа за 10мин, намести си мечо върху гърдичките и дори ми пусна ръката сама. Вече спинка 1,40ч.
Имам снимки на леглото, но изглежда нашият тати не ги е вкарал в компа. Като стане момата ще го щракна на бързо с телефона и покажа.
Големи премеждия с това легло, но да Ви кажа спи много по спокойно, съдя по това че косичката отзад не е толкова оплетена. Вече е голямо момиченце, вече е време да се държим с нея като голяма.
Събудихме се, та имаме снимки:

По този повод, днес каза още едно малко изречение:
фор май - "за мен", бях и направила принцеси за обяд, тя хвана парченцата в ръчичките и ясно каза "фор май"
иначе имаме още думички
облякох и клинче на цветя и цял преди обед повтаря и сочи - блюмен (цветя), блюмен и т.н.
нещо като падне на земята е "баа"
тейдук - кърпа за бърсане
и още много думички, които ми избягаха от ума. Има си напредък детето и то доста, изглежда че знае повече отколкото показва, а и колко не мога да оприлича.... Тези думи ги казва отчетливо и просто няма как да ги объркаш.

Бяхме до Батавия стад, бях писала вече за него, купих си маратонки и вчера ходихме да бягаме в парка. Време е да отслабна Дъто, но само с ограничаване не става, от упражненията много започнаха да ме болят коленете, за това прибягнахме към различни натоварвания. За съжаление не се започва така лесно, трябва да добием първо кондиция.
Та малкият брат ни беше казал че е започнал с минута бягане, минута ходене и постепенно увеличавал, сега бяга по 18 и кусур км. Аз не мечтая до там хаха, а просто да поотслабна че не се чувствам добре в кожата, бързо се изнервям и т.н.
2км ги взехме за 20 мин ходене-бягане. на 6-тата минута бягане вече издъхвах и се чудих как 1 минута почивка минава толкова бързо. Хората се смееха, ама защото бягах с количката, Изабел обаче се кефеше на скоростта и без да гледа Титаник беше разперила ръчички и косата и се вееше на вятъра. като станеше време за минутката почивка, тя дори даваше зор да бягаме  . Ама пък хората ни се смееха, но пък бягащите които преминаваха ни поздравяваха, почуствах се като от друга порода  .....





и още една покорена пързалка, направо е учудващо как се сеща как да се катери, има акъл и най вече го използва

Много е хубаво новото легло на Изабел Да и е честито!

Добре си го измислила бягане с количка - и двете да се забавлявате

Благодаря Пандичке
Като няма друг вариант, ще бягам с количката.
Тон е много ентусиазиран, от дни приказва че ще бягаме целият уикенд,  . ще е само петък и неделя обаче, трябва да има ден почивка между каквато и да е тренировка, че не искам пак да започнат да ме болят колената.

Мислим къде да отидем, за да оползотворим прекрасният уикенд, че току виж ни е последен без дъжд....