Цоп... с хубавата снимка! Браво, браво!
Фибче, бързо да изпишеш и тази темичка! Има кой да коментира и чете.

Fibs,аз докато дочета предишната тема и хоп нова. Да ти е честита и да разказвате със здраве във нея.Направо как ти остава време да пишеш,незнам.....
Много сте хубави на снимките и Изабел е станала една прекрасна малка калпазанка. За прощъпулника -браво,браво,така така пръстена,ако може да оцели златно находище.....

Благодаря ти мила Гери за новата темичка , с тези мили думи вчера направо ме просълзи.
От умора музата ми липсва, но с няколко думи.

щастлива съм че намерих толкова много приятели от този Форум, с някои вече се познаваме лично, с други предстои да се запознаем, но и дори да не успеем пак Ви чувствам близки и не зависимо от разтоянията които ни делят, то тук ще сме винаги заедно .

Рокси мила, благодаря за комплимента за косичката ми, ама миналият ден ми пресветна че с дълга съм по добре и за това ще я пускам пак. Късата коса се оказа по трудна за поддържане от дългата, а и главната причина за да се пострижа бяха нервите и косопада....

Обаче на Сноуче много, ама много и отива, тя си е родена за къса коса.

хаха, фийби, това дистанционно си е нейно, облепихме го за да не се дели при ударите, но определено действа и остави нашите дистационни на мира

Ели, повече гледам да слагам снимки, за съжаление не мога да пиша толкова често колкото ми се иска, забравям постоянно постиженията на госпожицата и се ядосвам след това.

Решихме да отидем с момата по магазините в съседното градче, а те се оказаха затворени. Било празник и всяка година правели конни състезания. Насред центъра купища пясък, големи шатри с музика и бира, изкушаваща миризма на печени наденички.
Веднага обърнах количката и офейках преди да се изкуша.







Отидохме и вечерта на лунапарк, возихме се на въртележка, толкова много и хареса че ревеше и не искаше да слезе

Колко весело е било! Браво на вас, умеете да си намирате занимания. Забелязвам дългия ръкав на момата, явно при вас е хладно. Завиждам ви. Тук е ад.
Ти да не си на диета, че бягаш от наденичките?
За късата коса и аз така знам, че иска повече поддръжка, но от друга страна сигурно е голям кеф да се изкъпеш и изсушиш за отрицателно време. На Сноу и отива, но и на теб също страшно много. Явно ти е омръзнало и затова обмисляш да я пускаш. Моята цял живот е дълга, все съм се канила да я урежда, но нямам смелост. Сега след второто раждане и очаквания косопад може и да се реша.

Хаха, да ви кажа, след определена възраст, с подстригването на косата късо, падат и годинки . Носете дълга коса, докато сте млади и не ви трябва оптическо подмладяване.
fibi, някъде из предишната тема споменаваше за разглезени дивачета. Изобщо, ама изобщо не си и мисля, че точно ти ще разглезиш Изабел . Лично на мен ми допада трезвото ти отношение към детето, без да се префантосваш и залиташ в ненужни детайли и главоблъсканици. Зная, че никак не ти е леко сама, но се справяш чудесно . Не съм те питала на какъв език и говориш и дали тя има предпочитания към някой от двата?

хехе Рокси, аз и диета, че тя диетата бяга по бързо дори от мен и наденичките....

Да ти кажа честно, то аз навремето бях много, ама мноооого ревнива спрямо косата ми, скандали вдигах ако ми паднеше повече от 5 мм от косата. Открих моя си фризьор и години ходих само при него, докато не се преместих да живея при Тон.
Отидохме на почивка в Мексико, първите 12 дни изминаха в пътувания, от град в град, различни басейни, русата ми, дълга косичка се боядиса синя, в комбинация на горещината и влагата на въздуха започна страшно много да капе, мнооого, направо на кичури.
Следващата ми грешка беше че я направих на плитки, мислех че така ще я опазя (много глупаво от моя страна), не ми се приказва след това, постригах се сама пред огледалото на чартичка, а като се прибрахме отидох на фризьор и там ме постригаха много късо, дали имах 1см.
Толкова рев изревах тогава, беше превратна точка в живота ми, оттогава нещо се пречупи в мен.
Косата расте, докато я има, ще продължава да расте

Свекърва, нямаш си представа колко много значат за мен тези твои думи, направо ме трогна.

Много майки заслужават медали, защото наистина са родени за майки. Аз не се състезавам да съм добра, а да отгледам едно добро дете.
Има много тънка граница на възпитанието, на това което е позволено и не е. Децата постоянно преминават границата, пробват да видят колко далеч могат да стигнат.
На мнение съм, че колкото повече им се позволява, то толкова повече ще навлизат в непозволеното, а ти ще отстъпваш.

Накрая както стана с приятелката ми, синът и е без никакъв контрол, на 2 години обикаляше къщите около нас и чукаше по стъклата, а у нас, все едно е мое дете, обикаляше без срам и опипваше всичко. Накрая си хареса колекцията от самолети на Тон, а те бяха на високо, искам та искам, естествено че няма да ги получи. Та сигурно това е първият му отказ в живота защото това дете подивя.

Нещо реши ли се да не се дава, то не трябва да се отстъпва колкото и комично или изобретателно да е детето в опит да го докопа.
Както аз с масата, първо и се скарах че се е качила, а после даже я снимах. Така не бива
Повече не се е качвала обаче, оставих я да се помъче със слизането, еее под мой контрол де....
Та да се сети че качи ли се, трябва и да слезе.
Децата са умни, може да не говорят, но разбират...
Гледат те в очите и прекрачват границата с усмивка

Сега е заета да покорява нови върхове, като шкафа на телевизора и дивана. Оставила съм я, не и забранявам нещо което не е успяла да направи.

Излезе ни вече кътника, днес го видях или по точно той мен видя. Направо ме ослепи с белотата докато сменях памперса (тя надуваше гайдата), ама веднага щом се загледах за други зъбки забрави че реве и затвори ченето. Като казах реве, то само това прави последните 3 дни + 1-2 часа игра. и гушкане. Та пак сме в някаква фаза. Намали спането с 2 часа, буди се с рев, но като цяло е здрава, има апетит, храни се повече от идеално.
Спрях да ходя да я меря, за да не се вкарвам повече в филми за това колко и дали наддава

оф, стига съм писала че супата ще ми изври.
Малко снимчици

Та мисълта ми с по горният роман беше, че ме е страх да не "изпусна" момата, каквато е хипер активна и обича всичко забранено, прави белички и ми се усмихва дяволито, бяга и се смее.

Искам да отрасне добро момиченце,  да не е побойничка, но да умее да се отбранява.
за това ще я уча - да уважава дечицата и околните, но някой удари ли я - да удря и тя, без страх и сълзи.

Иначе момата е направо като Худини.
Любимото и място за игра е кухнята, отваря шкафовете, вади всичко и както и да барикадирам входа, то тя ще намери начин да се промъкне и да продължи да ровичка.
Мести мебелите, откъде намира тази сила, незнам

Спокойно, децата се променят много бързо....Сега ровичка и прави бели, после ще се кротне, но пък ще има други изненади . Всяка ситуация е различна и ще решаваш в момента как да постъпиш и какво да я учиш. Което почти не означава, че ще го прави, ако не го "припознае" като свое виждане след години . Ама тогава ще му мислиш, има време....

Хайде и ние сме готови с багажчето и утре живот и здраве потегляме на ваканцията ни в Австрия.

Вече покори и дивана, момата е във вихъра си.....
Много трудно се стягат багажи особено с диваче като Изабел, аз слагам, тя изкарва. На няколко пъти се усамотяваше в кухнята и навреме я хващах с картоф в устата
Пак ни мъчат зъбки, кой ли е сега наред, не ми дава да погледна, ама хапе жестоко и навсякаде, днес пострада рамото на Тон.

Та така, да хода да лягам че ни чака дълъг път.
гушки от нас

Весело изкарване, Фибс! Дано зъбките не ви тормозят по време на почивката. Да е весела и добричка момата и вие да починете малко.

Весело изкарване.Чакаме ви с разказче и снимки.Малката е все по красива и по пораснала.Явно вече много ви харесват въртележките.Дано да ви избиват леко зъбките и да не ви мъчат.целувки на малката принцеса.
Страшно ми хареса това изречение
Децата са умни, може да не говорят, но разбират...

Здравейте дами от нас
Ние снощи се прибрахме в малките часове, имаше страшни задръствания из цяла Германия и то без видими причини (то и по добре да няма видими такива)

Момата се представи добре по пътя, спирахме за кратички разходки, към 22:30 заспа и в 02:00 часа само я пренесох в легълцето.

Днес за мое учудване е невероятно спокойна, няма драми, играе си самичка, одеве даже ми даде да я гушна за 10мин. Спа цели 3 часа следобед. Незнам колко ще продължи това спокойствие, свикнала съм да ми търчи наоколо, да рита топката, а сега я вдига с ръчички и си я подхвърля. Единственото и прегрешение е че 2 пъти я свалях от масата.

Иначе ваканцията мина чудесно, отидохме на дъжд и се върнахме на дъжд, в промеждутъка хубаво слънчево време. Бяхме на плаж и на разходки из планината. Моминката си поигра в снега с чичовците

Изкарваме 10-то зъбче, пак горен кътник, т.е. пада се същото зъбче но от другата страна, едно връхче се е показало вече. Отдоло венеца е също много подут от едната страна, та и от там чакам, да видим кога ще е.

Помните моята леличка
та Моята луда Леличка ще става баба всеки момент, приятелката на братовчед ми е в болницата и чакам с нетърпение да драсне редче с хубавата новина

Ще гледам скоро да постна снимчиците, а за в фейса имам много клипчета

Сетих се, сега като я видях да лапа ключа, играем си на гоненица, вече може да бяга, слава Богу не е още бърза и я стигам лесно.
Постоянно се усмихва, пее си или тананика и танцува едновременно, в хотела я обявиха за следващата Мадона....
Хапна си и първото цяло сладоледче в фунийка, много, ама много и хареса

Ей такива почивки ти пожелавам все да имате и така положителна и спокойна да звучиш след това.Чакам снимки.

В къщи цари мир и любов.
хаха започнах деня с хубавата новина че племенничката ми се е родила сутринта и се казва Виктория.
Моята принцеска е все така спокойна, снощи само малко се разфуча татито като се прибра от работа, но заспа като бебе във вечерният и час.
Тази сутрин е все така любвеобилна и иска само да ми се гуши
хихи, the time of my life
толкова ми е хубаво като обвие ръчички около вратлето ми и сгуши главичка, времето сякаш спира 















Момата се успа, в 08:00 часа я щракнах снимката


в 08:30 отидох да я събудя, а тя изненада, чакаше ни седнала.
ставаме с усмивка