Да, поплачи си....Силни прегръдки и дано всичко се размине!

Ох, Фиби, поплачи си...много ти се е събрало Въпреки всичко - кураж, дано да се оправи татко ти. Силно гуш от мен.

кураж, мила. дано се оправи баща ти. с тебе сме

Седим си ние и хапваме рибка (имаме си едно специално местенце на морето, прясно докарват рибата на 10 метра от магазина)
На Изабел и остана последната хапка, стиснала юмручето и точно се готвеше да го налапа и една чайка и го клъвна от ръчичката
Ех, не мога да ви опиша каква физиономия беше направила, ама ще опитам, хихи
ама точно, със зяпнала устичка, близо 2 мин не предаваше

Накрая като зацепи, хвърли се на врата на баща и плачейки и много ядосано сочеше чайката и се оплакваше.

От толкова много смях, чайката сви и моето последно парченце рибка

а сега ще ви помоля да стиснете палчета, че в 2 часа - 3 часа ваше време сме при логопеда. Обадиха се че в сряда не можело, та още днес

Стискаме, дано са мили с теб и Изабел.
Ами така правят чайките, хубаво, че не са се изцвъкали на Тон, да завършат серията

имахме чадър Свеки, та бяхме обезопасени от бомбички 

Да се похваля набързо, мина перфектно при логопеда, казаха че са нямали по лесен преглед до сега, за 20мин бяхме готови. Нищо и няма на госпожицата, слухът е перфектен, общителна е и че изглежда че се опитва да говори, значи все пак бебешкото бръщолевене не е чак бръщолевене.
Обаче пак казаха че и е беден речника за 2 год детенце и ще имаме пак преглед след 3 месеца, да видят как върви с думичките и съответно изречения 

Вече нямам търпение да отидем на почивка, още седмицааа  , броя дните, часовете, пускам превантивно последни перални от седмица насам, а сега момата е в пищяща и стряскаща криза и се чудя как ще стегна багажите ако не поотихне поне малко.

Утре сме на вечеря с приятели, но заради кризата решихме Изабел да си остане в къщи и чичо и (+бъдещата леля) ще я гледат.
Ама да Ви кажа хич не ми е гузно, ушите ми пищят вече, даже татито не се противи и веднага звънна да го уреди.

Пуснах бомбата за татко и знам че не съм писала информация все още, но и ние не знаем много. Още е в интензивното, станаха повече от 20дни. Дават малко информация, доктора който ходи да поглежда татко е в почивка и сега сме абсолютно изолирани.

Тон се ядосва и възмущава че не позволяват да се влиза в интензивното (тук при нас може), отгоре на това инфо дават само от 12 до 1 на обяд, ами ако си на работа както майка дава целодневни дежурства или нощна. Кога да работиш и спиш, малоумна работа. Горката ми майчица ходи да им се моли на кретените за информация, тя пропуска обедната почивка за да отиде да получи такава, абе нямам думи.

Благодарение на компютаризирането на болниците, майка отваря и гледа какви изследвания са му правили и съгласува резултатите с докторите при нея.

Не стига че не може да диша татко и непозволението  за външни обекти в интензивното, то татко се сдоби с нов бацил, от постоянното интубиране в началото, бацила поразява белите дробове и рядка болест, най често срещана в болниците. Сега е на няколко антибиотика и го упояват постоянно откакто е влязъл, майка вече се притеснява дали ще се събуди изобщо.

Миналият ден докторка която майка вижда за първи път я уверявала че татко е буден и адекватен, дано да е така.
Още не може да диша самостоятелно, а и със сигурност цял живот ще е с кислородна бутилка под ръка, тъй като белите му дробове не функционират добре и въздух няма да има достатъчно.
ето това е цигарена драма

По лошото е, че я взеха майка за подбив, през два дни и искат мокри кърпички да им носи и памперси.
С извинение но татко е упоен, не се храни, ми тогава какво изхожда, с катетър е.

Тя буквално обслужва цялата болница и дори е гузна че е имала работа и не е могла да отиде да им занесе поръчката. Изабел ака 3 пъти на ден (тя си хапва доста), никога не съм щадяла кърпичките, ама това си е рекорд през 2 дни пакет кърпички, сигурно шкафовете им са пълни вече

от толкова нерви дори пропуснах да отбележа че всъщност дъщеря ни казва изречения

дай файв
ейн твей, ъпс акей

вчера го осъзнах като ги слушах да играят двамата с Тон

много постове ми станаха, но като не мога да допълня горния, а няма как да не похваля зверчето:

много ми е разбрано детенцето, еее ако изключа че ме накара да потичам в магазина. Реши да играе на гоненица, имаме кошове с колела в тукашните магазини ако имаш по малко за пазаруване. Кога се научи да бяга толкова бързо с коша - не разбрах , тя ми се хили дяволито и продължава да тича из колоните. Спрях се и зачаках, естествено, дойде, ухили ми се и тръгна на другата страна. Най сериозно и подвикнах да дойде, наистина взе да идва, хаха и точно на една крачка от мен се ухили и дим да я няма.
Хайде пак бегом, докопах я на един щанд, кой знае как ще се смеят на камерите, трябва да следя тукашните смешни клипове, току виж се сканирам.

На връщане от магазина ме хвана за ръчичка да отидем на катерушките, казах и за малко защото пилешкото трябва да го сложим в хладилника.
Пусна се няколко пъти, обясних и че трябва да си ходим и за първи път без драми си тръгнахме, дори си откъсна едно цветенце наподобяващо лайка и през целият път си го гледкаше  и душеше.
По пътя и казах че трябва да завием на ляво, тя спря и показа с ръчичка към уличката, направо ме удиви - и преди съм казвала ляво, дясно, но не съм и мислила че го разбира все още.  Може да е познала улицата, но идвахме от друга страна, а не от тази която по принцип вървим.

Май просто си подценявам детето

иначе тя познава нашата кола измежду много коли, дори колите на братята на Тон познава. нашата кола беше на ремонт и той караше колата на големият за 2 седмици, Изабел само да види колата и търчеше папа, папа

Обожава коли, ама не обикновени, а Полицейска, горките батерии не оцеляват дълго, само сирени се чуваха в къщи и Изабел им преглася

п.п Забравих да кажа че момата постоянно звъни на баща и от телефона ми, дори в момента говори с него, ОПАСНА Е

Фиби, надявам се нещата с баща ти да имат положително разбитие, с вас сме 

А Изабел си става голямо момиче вече, представям си колко те радва, да виждаш колко е разумна 

Още 4-ри дни и ваканцияяяяя  ,
много съм щастлива, нямам търпение вече.
С багажа съм до никъде, даже не е почнат, и пералните не са пуснати, но живота е толкова розов днес.
Предните 2 дни се карахме с мъжо, но като нервите са опънати от двете страни, а и в семейството е нормално да има неразбирателства.
Изабел отказа да спи следобед предните 2 дни та още повече обтегна положението, вечер е непоносима, но заспива бързо, то от умора как иначе.

Татко казват че е по добре, ама още е в интензивното, та да вярваш или да не вярваш, като не можеш да видиш. Жалко че няма да дойде с нас на морето както беше планувано, на когато капарирах никой не знаеше че ще влезе в болница. То и нашето море е още под въпрос, ще видим като си отидем

Госпожицата приказва все повече, сякаш изведнъж се отвори да говори (не на бебешки), и иска да знае кое как се казва. Лошото е че избира все думи които само ще я объркат, като са сходни на произношение.

тей - чай
ейте - яж
тон - език (за езика в устата става дума)

иначе една от думите за която се сещам веднага е ватър - вода. Нея си употребява постоянно и е нова в речника.

Голям дивак е, пак с ожулени колена и дори дланта, но отгоре. Нали трябва да опази курабийката, та си е обърнала ръката като е паднала 

няма да мина без снимки на зверчето:
вчера на разходка





Една много обичана снимка на зверчето