добре заварила свекърва, ето и снимчици 2, ама момата се развилня, та продължението после

Цитат на: svekarva в 26.02.2014 12:24

.....и как е омъжена, консумирате ли си брака?

Ще ме умориш!
Фиби,много интересно.Чакам с нетърпение продължението

Хайде ,добре дошли!И аз чакам продължението .......!
Свекърва ,велика си честно

хехе, ама да отговоря и аз....

консумирахме го вече брака, ама омъжена или не, секса си е един и същ, добре че е пръстенът да ми напомня че вече съм заета.
с извинение, ама ми напомни за моето бабче- Бог да я прости, тя все ми повтаряше още като дете че като се омъжа трябва да си лягам гола при мъжът ми (аз бях гнуслива и още съм), като се събуди аз да съм срясана и измита ( да беее,
аз за това не спазвам нито едно от тези неща.\\
ооо и специално за мексиканските сериали, че се олизват като котки, че не било целувка, хаха
на всяка целувка си мислех за баба

Тон ме е виждал във всякакъв нюанс и ме обича такава каквато съм
имаме си разногласията като всяко семейство, но минахме най трудните неща в семейният живот преди да сключим брака, т.е. съжителството и родителството, последното е най голямото изпитание

Хехе, моята баба също ми предаваше уроци на тази тема. Запомнила съм: " При мъж се ляга само с хубаво бельо и красива нощница!". За нея майка ми казваше, че в най- голямото нямане през войната, баба си прела памук сама и после си изплела 4 чифта гащи на ажури /майка ми е била тогава в гимназията/. После ги боядисала зелени, розови и жълти и си ги перяла всяка сутрин.

такааа, да се върна на разказа:
наистина местенцето е много приятно и романтично, нищо общо с Доминикана и горещите ритми, както се казва пълна релаксация.
Действително са прекалено набожни, всеки ден празнуват нещо, дали ден на ориза, ден на водата, ден на еди какво си, за тях всеки ден е празник. Обличат статуите в зависимост колко е важен празника, а те са в изобилие и навсякъде, даже ми идваше малко зловещо, където и да погледнеш само озъбени статуи.
даряват панички със цветя и там още неща (виждала съм дори цигара и бисквити да слагат,дори соев сос) и естествено миризливите къдилки.
Има над 1 милион храмове в Бали, които са разделени на различни видове. Всяко семйство има право на 1 семеен храм, такъв имаше и нашият хотел. Имахме честа да присъстваме на един от големите им празници, той се празнува 2 пъти в годината. Правят дарове на доброто и злото, за съжаление госпожицата не беше на кеф от целият шум и не успяхме да останем до края.

Нашият ескурзовод каза че той самият всеки ден дава над 35  панички с дарове ( ще видите на снимки по късно какво имам напредвид

бяхме в храма на свещената вода, тя извира изпод скалата, стори ми се че е пещера, разделено е на 4- ри сектора 2 за пране и къпане, съответно мъже, жени, едно за молещи се, там влезнахме ние, до чешмичката имаше 2 плочки, беше много хлъзгаво - придържаха ме за едната ръка, а с другата измих Изабел, Тон и себе си. Четвъртата е за свещенниците.
След измиването исках да снимам, но ме хвана срам, от другата страна на стената се бяха съблякли двама по гащи да се перят

Напълно в сватбеният дух, питах за сватбите им. Там нямат точно определен цвят както нали бялото, могат да се омъжват във всеки цвят, само не черно.
Децата ходят на училище до обят, имат униформи, интересното е че за всяко училище униформата е различна, зависило от учителя.
Някъде около 70% от населението се придвижва със скутери, виждала съм и по 4-5 човека накачорени, както и бебенце.
Трудно е да се разказва без снимки, но за съжаление още ги оправям, в неделя се надявам да са готови и да ги пусна.

Изабел отказа яденето там, голям зор беше, единствено от смучещите плодови пюрета хапваше(някой момичета ги знаят) и няколко банана които бях донесла от Холандия. Бях взела доста, но като е единствената храна която поемаше, свършиха много бързо.
2 пъти викахме доктор за нея
много пъъти падаше, разранени коленца, посинено око, но миналият ден се оказа че не може да върви. Докторът каза че изглежда все едно отново прохожда. Няма счупено или изкълчено, на този ден не беше падала дори.
Доктора само бърбореше за посиненото око, да не би да има травма на главата, как да му обясня че при зверчето ми това е нормално, сигурно ни помисли за откачалки, но тук в холандия само те питат дали е изплакала след като се е ударила, слагаш лед и следиш следващите няколко часа.

На следващият ден се събуди с висока температура момата 39,6. Рев голям и голяма борба с тази температура, давам сироп и не иска да спада. Хайде пак доктор, той даде друг сироп и каза че ако до 3 дни температурата не мине, то трябва да я изследваме за тропическа болест Денги, хващала се от комарите.
Даде и антибиотик, след консултация с майка по телефона и след 24 часа смяна сиропите без резултат, спадаше и се покачваше, започнах да давам антибиотика

на следващият ден вече беше без температура, на този ден си заминавахме, топнахме се за последно тримката в басейна, дадох сиропче превантивно и оттогава няма помен от температура.  Още 2 дни трябва да давам антибиотика обаче.
Крачето и се оправя, започна вече да тича, но все още го криви

каза и първата си истинска дума, съзнателно и много пъти, "куки"
означава курабийка, сладка
започна и да се тръшка на пода, ама е много сладка, като не и одисва ляга и изписква все едно е паднала, демек да се затичам да я гушна. Като види че не действа става и пак ляга и пак писка, начумерва се и като актриса оу, ноу- ноу- ноу

още не можем да се климатизираме, умората е голяма, спим безразборно, поне Изабел си възвърна апетита, каква беше тази стачка там не ми стана ясно.
аз май не казах че и аз се върнах болна, сополива, започна ме течащият нос в самолета, Тон обикновено първи, но този път удържа фронта и геройски ходи дори на работа.
Аз започвам от утре, само петък и събота. Носът ми вече се оправя, само гласът ми подсказва, че не съм все още ok.
предната вечер имах крамп на единият крак, куцуках цял ден, а вечерта на другият, ъъъ трябва ми количка, едва ходих вчера, а и няма как да куцукаш с 2 крака.
След няколко масажчета на  съпруга (хихи как звучи),  днес вече съм по добре

Ехе ,нова дума ,ами така де .Браво!
Хубаво звучи почивката ,само не разбрах доктора истински доктор ли беше,че се консултира по телефона с майка ?
И това да отидеш на работа след като си бил на такова място е много неприятно значи .Да се върнеш обратно в реалността .Пууууууу.
Важното е ,че Изабел е по-добре.Това да се чува да хапва и белички да прави.

истински доктор разбира се, там си имат техните болести и за това децата като вдигнат температура, започват антибиотик. Аз нали не съм фен на лекарствата, било то хомеопатични или химии, та за антибиотика изобщо, за това се консултирах с майка. За Изабел това е първото приемане и можеше да е алергична, не е слава Богу.
Зверчето и болна се скъсва от бели, цял ден вървя след нея че разпилява документи, а обича и да къса, където и да ги кача ги докопва, ама аз все казвам на баща и да си ги прибира, та за това съм като падар по цял ден

О,аз не съм разбрала.Помислих ,че техният доктор се е консултирал с някоя майка .Сори

Ти просто си герой...Аз без дете се страхувам от подобни дестинации и дълги полети....

да бе герой, даже ме е срам да си призная, ама ще го направя.

Аз исках да отидем на близка дестинация, без госпожицата, за няколко дни, да се видим, по-гушим,да пийнем по някое коктейлче на водният бар, да разпусна
без да мисля какво и дали ще яде, време ли е за спане, оф започна много да пече - пак да я намажа, ей звяр престани да хапеш (щипеш), защо ревеш сега - какво искаш; внимавай мами.  Изабел спри се вече, ще паднеш и ще се одариш. и още мнооого от този сорт реплики, които ги повтарям всекидневно по милион пъти.
Вече не помня какво беше преди да се появи госпожицата, сякаш е било в друг живот.

Щастлива съм с нея, не мога да живея без нея, всичко бих направила за нея....
Не ми липсват барове и дискотеки, наживях се когато трябваше, просто исках няколко дни да заредя батериите.
Ама на таткото му се свидеше да я остави та избра тази дестинация, аз да му мисля и да се притеснявам, така че свекърва нямах избор

Наздраве от нас
Сега снимките от Бали и пояснения към тях



на плажа: пясакът им оранжевее, а като е мокър и в зависимост от слънцето дори червенееше, прилича на кал







ето как се вози бебе на скутер



във храма на свещената вода. Може само с техните одежди да влизаш, за това всички сме с кърпи (без Изабел). Много е красиво



паничките с дарове за които писах





все-известните оризови тераси

естествено не пропуснахме и най интересно добитото кафе в света, ето от това животинче, това е бебче все още

първата целувчица на госпожицата, ето от това момченце.

Хвана я за рамената и цунка върха на носленцето... оооо, няма да Ви кажа колко мила гледка беше, а момата остана втрещена, веднага изпратих Тон за камерата, но уви целувката не се повтори