Днес е много лош ден, тежи ми на гърдите, Изабел усеща и настроението и е ужасно, хем е миличка, хем не знае какво иска, дори не си изяде обяда, което за нея не е присъщо, абе крив ден.
Стана от сън с усмивка, което също напоследък е дефицит при госпожицата, по предната вечер не спахме цялата нощ, но как се спи на 30 градуса, не сме виждали такава жега от точно "никога", поне не през последните 8 години.
Седим си доло, но чувам че вали мнооого силно, поглеждам навън - не вали, отивам на другият прозорец и там не вали

, какво е това, вече си представях потопи, беше ужасен шум и ставаше по силен. Допрях ухо до бебефона (прозореца на Изабел беше отворен и реших че шума идва от там), нищо. Реших че някой си е пуснал душа, абе прогоних веднага тази мисъл защото е невъзможно.
Обаче долетя друга, да не би Изабел да е пуснала чешмата или ваната, което пак е малко трудно за нея без да я усетя.
Отварям вратата на коридора и буквално дъжд във вкъщи, веднага затворих вратата и отидох пак да проверя за потоп, няма вода.
Пак в коридора, страшен шум, проливен дъжд, чух пералнята, реших че се е продънила и за това тече тавана. Качих се на горе и бях права, водата идваше от пералнята на трети етаж, изкарах щепсела, дъжда продължаваше, Изабел ревеше на втория етаж истерично, слезнах, мокета беше бухнал от водата, постлах всички хавлии под ръка, лампата на вторият етаж мигаше непрекъснато, понечих да я изгася, а тя взе че светна, просто в изгасено състояние беше като в дискотека. Тока трябва да изгася, слезнах на бърза ръка с ревящото дете, звъннах на Тон да се прибира, изгасих тока в цялата къща защото не знаех кой е за коридора и зачакахме.
Чудих се колко пари ще фръкнат сега за нова пералня, Тон признава само Миле.
Прибра се и намусено ми съобщи, че знае какъв е проблема, изкарвал някакви дъски и е забравил да сложи обратно тръбата за отточната вода

, след като се увери че е така ми съобщи хубавата новина, че не се налага да купуваме нова пералня

, идваше ми да го удуша, но ръцете ми бяха заети да държа Изабел. Слезнахме на вторият етаж, аз обаче стоях на стълбите, Тон оправяше кърпите по пода, затвори вратата и се чу "кръц", Тон почервеня и се разтрепи, Изабел започна да реве пак истерично изкарвайки пръстчетата от вратата, тогава се светнах какво беше това "кръц", всичко за секунди.
Погледнах пак Тон, той трепереше готов да ревне, наредих му да легне на спалнята, Изабел рева 5 мин, много се притесних да не са счупени, започна да ги мърда и не мога да ви опиша как ми олекна, разплаках се от облекчение, милото ми детенце
изобщо не бях видяла кога си е мушнала двете пръстчета , малкият дявол както се казва.
Сега се жалва миличката, сочи вратата и после пръстчетата и се обяснява на бебешки, много ми е мъчно, много
