Момичета, радвам се, че сте намерили временце да прочете разказа ми (знам колко е оскъдно). Благодаря за хубавите коментари както винаги.   Наистина беше незабравим първи рожден ден на Рони, а след време ще й показваме снимките и ще й разказваме къде е била на първия си рожден ден.   И толкова ентусиазирана бях, че чак взех да замислям неща за догодина.  


А за теглото не съм притеснена, а само това, че последния месец не е наддала колкото по принцип наддава, но като гледам таблицата за средни норми между 1-вата и 2-рата годинка е нормално да се наддаде общо 2 кг за 12 месеца, така че отсега нататък по-малко ще се качва. Иначе Рони е по-скоро нормална, не е много слаба и по линия на развитие сме над нормалните за нея килограми. Те гледат килограмите при раждане и така смятат, а тя се роди 2600, после падна до 2200 и за тези килограми на 12 месеца дават да е 7 кг, а тя е 9500, също е и по-висока и даже ни преместиха в графа родени с по-големи килограми.  

Roxanne_ на този колаж не съм аз.   Това е първи братовчед на Рони по бащина линия. Като две капки вода са, даже Тон на Fibi е помислил, че са близнаци. Невероятна прилика.   По принцип братовчедчето прилича на вуйчо си (мъжът ми), а Рони прилича на него и затова такава прилика между двамата, силен ген явно. От мен засега нищо, освен както си забелязала излъчването. Надяваме се да вземе височината и любовта към ученето от мен.  


И две скорошни снимчици. Опитвам се да й махна уолкер-а, но тя си го търси, чак се сби с едно момченце оня ден, искаше да й го взема и не дава, и го бута, и реве...абе  
п.с Добавям и снимката да видите за какъв рев става въпрос.

Хайде едно бързо включване и от нас 

Денят на партито ви наистина е бил много емоционален и леко напрегнат, но сте овладели ситуацията и сте се забавлявали, което е най-важното 

Вероника е прекрасна, ама вие си го знаете това! 

Давам идея за колело за Рони, не е нито триколка, нито кола на Хелоу кити, но е много готино http://eshop-gorgona.com/bg/velosipedi/detski-velosipedi/detski-velosiped-pukylino.html

Това е първата крачка към колелетата за бутане.

Елена има такова, а пък Сиана има от по-големите за балансиране, но не е на Пуки, а е дървено, бяхме го взели от Англия преди време и ни го докараха тук. Не слиза от него!

Още нещо щях да пиша, но трябва да ставам, като се сетя пак ще се включа 

Страхотни снимки си постнала,ама Рони на живо е още по-сладка и кротичка.И в твоята темичка ще кажа,че ми беше много приятно с вас и нямам търпение пак да се видим.Исках да те питам за крема за комари,ти коя марка взе?Аз днес гледах,ама все бяха за над 12 месеца...

Успях да изчета всичко около рожденния ден и благодаря за прекрасните снимки и емоции, които споделяш с нас. Малко е било напрегнато, но важното е че за всичко се е намерило решение. Тортата на Рони е прекрасна. В тази връзка ми е интересно какъв е първоначалния модел, който си искала - верочтно трябва да е нещо уникално . За  уолкер-а май всички деца много си го обичат, направо ми се сви сърцето като я гледам как плаче за него на последната снимка. Ти искаш да и махаш уолкер-а, а ние тепърва ще го въвеждаме . Ще питам наши приятели как се случи при тях откзването и ще споделя. Много прегръдки от нас!

Благодаря момичета за включването и за хубавите коментари.  


Бени, страхотна идея с това колело.   Аз съм си мислела, че те са за по-големи дечица и не съм се замисляла по-подробно да ги разглеждам, а те са за над 1 годинка. Със сигурност ще го взема, виждам, че и доставка правят даже. Друго си е да се включи мама с по-големи деца.


Мира, и аз много се радвам, че се видяхме на живо. Живот и здраве пак във Варна и с другите мами.   А Рони наистина е кротка, само да не й спи, тогава голямо мрънкане пада.   За лосиона съм купила на Jungle, но нашият е за 12 месеца. Има и за над 6 месеца, но потърси из Boots или Superdrug. Ето този: http://www.amazon.co.uk/Jungle-Formula-Insect-Repellent-Family/dp/B000KU72LA


Дори за уолкера най-лесно е да го махна да не го вижда пред очите и хич няма да се сети, но така или иначе още малко време сме тук, за България няма да го вземам и ще забрави. Пускам ти снимка на тортата,, която бях харесала от този форум. Може би за догодина, ако намеря някой, който да ми я направи.  




И да се оплача и аз: снощи много тежка вечер имахме.   Вероника вчера имаше на няколко пъти разстройство, но аз си мислех, че е от плодовете, обикновено така й действат и от топлото време и не обърнах много внимание, но вечерта се събуди към 12 часа с рев и разстройство няколко пъти. После заспа, сложих я при мен на голямото легло. По едно време се събуждам, тя се дави. Беше повръщала, без да чуя нищо, хем спя много леко. Направо така се притесних какво можеше да стане.   Поплаках си едно хубаво като заспа. Сутринта като се събудихме пак разстройство, отидохме на лекар. Каза, че е най-вероятно някой летен вирус, имаше и малко температура. Каза да й давам само течности, кисело мляко, сок, плодове, вода и най-вече да я кърмя. Най-важно да не я дехидратирам. Дадоха ми й прахчета, но тя след като опита една глътка не иска и не иска, хем са някакви плодови. Пробвах и с лъжичка, и със спринцовка и смесвах, не иска. Някой ако има идея как мога да я подлъжа да го пие, да каже моля.   Иначе се храни що годе, днес изяде един банан и половин бурканче с кисело мляко с 4 бишкоти. Вода и сок пие по малко обаче, но пък я кърмя начесто и суче. Купих и солети да й давам, но ми се струват много солени. Незнам какво друго да й давам да яде. Казаха така да я държа поне няколко дена, никаква друга храна. Иначе е весела, играе си. Сега ще я изведа малко в парка на въздух.  Дано вече утре да е по-добре стискайте палци. За първи път се разболява и ми е едно притеснено, хем знам, че отсега нататък ще е така, но все пак.  

ох мила, какво си преживяла, дано не се повтаря вече и Вероника да се оправи бързо.
Незнам какво да направиш, ти викаш че си го смесвала вече, нямат ли прахчета които са без вкус за да слагаш в киселото мляко.
Може просто да не харесва вкуса на плодчетата.
Бързо вазстановяване и много гушки от нас

Дано да се оправите по-бързо 

На мен не ми се струва много удачно да и даваш сок, но пък можеш да я кърмиш повече, дори и да не иска нищо друго да яде кърмата пак ще и бъде достатъчна  , все пак става въпрос само за 2-3 дни, със сигурност до  тогава ще се подобри положението и ще и се възвърне апетита!

Елена също много ми се дърпа когато се наложи нещо да пие (зимата беше това де) Аз тогава давах със спринцовка малко насила, но се бях научила да го правя много бързо и така сърденето беше по-малко. Просто насочваш спринцовката или капкомера към бузата на детето, отвътре, да не е към гърлото, за да не я задавиш и стискаш бързо и готово. Въпроса е да го направиш от първия път, докато не се е усетила, че тогава съпротивата става невъзможна за преодоляване, предполагам, поне така е при нас.

Стискаме палци да се оправите бързо!!!

fibi, Бени мерси момичета. 
Рони вече е добре.  Слава Богу много бързо й мина, за един ден общо взето и вече на същата вечер играеше, имаше апетит да се храни. Но все още й давам лека храна за коремчето, само солети, припечен хляб, кисело мляко, плодове. Бени, аз също сокове не й давам въобще, но от гледна точка, ако не иска да приема никакви течности, каквото и да е, е по-добре от нищо. А през деня толкова много кърма нямам, защото по принцип не суче през деня, но я слагах по-често колкото има толкова. Тя през деня не искаше нито вода, въпреки че обикновено обича да пие, а сока не искаше и да погледне. И затова се притеснявах и бих дала всякаква течност само да не се дехидратира. Но кърменето май ни спаси в случая и толкова бързо се възстанови. Права си, че дори само да е на кърма, ще й е достатъчно.  Със спринцовката, става за един път да я прилъжа, но това прахче се разтваря във 200 мл вода и това е много да се дава по този начин, защото тя след като се прилъже един път, после не иска да отваря устата. Даже реших по едно време аз да пия прахчетата, та през кърмата да й подейства поне малко от малко, но изпих една глътка и аз самата щях да повърна (камо ли то да очаквам да пие) и дотам си останахме с тези прахове.

Краси,много кофти че ви е хванал този вирус ,горката Рони...РАдвам се,че е било само за ден и сега сладурката е по-добре.Прегръдка и целувки.

Привет момичета и от нас! 

Реших днес да отделя малко временце и на форума, за да разкажа новости около нас.  Както знаете ние сме от 2 седмици в България. От 2 години не сме се прибирали и вече доста ми беше домъчняло честно казано. Още от първия ден се чувстваме отлично на родна земя. Вероника се климатизира и адаптира много бързо.  В момента се подвизаваме в района Велинград-Ракитово-Цигов чарк и един месец ще сме тук. Планинският въздух се отразяват много добре и на двете ни. Аз гледам да се ограничавам от храна, тъкмо съм вече във форма, но за съжаление тук всичко ми се иска.  И на Рони така й се отвори апетитът, че чак се чудя дали да я ограничавам по малко. За един месец имам чувството, че се е издължила и натежала доста. Тя по принцип винаги си се е хранила добре, но тук явно въздухът й действа, а и храната е по-вкусна. Записах я на детска кухня през седмицата, а уикенда се храни от нашата храна. Плодовете и зеленчуци са от градината, пресни яйца, мляко, страхотно е тук.  Прекарваме повечето време на въздух сред природата и на игри. Много й е интересно всичко, особено животните. Кучета, котки всички са нейни приятели и много им се радва и им говори. За първи път също видя крави, кон, качулата кокошка и много се впечатли. Няма нужда даже да й измислям игри, защото има толкова нови места да разучава, че един месец не знам дали ще стигне. Имаме доста голяма градина, къде е виждала тя такова нещо. 

Иначе Рони не ходи още самостоятелно. Много е стабилна и крачи постоянно, но не иска да се пусне. Прави не повече от 2-3 стъпки сама и веднага търси да се хване за нещо. А когато се държи за мен да ходи, почти бяга, и даже ме държи само за единия пръст и то даже не се държи, а просто имам чувството, че иска да знае, че съм там. Майка ми каза, че аз съм проходила на годинка и 2-3 месеца, така че може и тя да е така. Иначе лази бягайки и полуизправена. Опитва се и да се вдигне от седнало в право положение без да се държи за нищо, обича да прави предно кълбо, качва, слиза стълби, легла, колички, бута голямата количка. Не ме притеснява, че не ходи още сама. Когато стане, стане. Тъкмо още малко спокойствие за мен.    Рони продължава също така да е изключително музикална. Не знам дали са така всички деца, но тя чуе ли музика веднага започва да танцува и да пляска с ръчички. Много е смешно когато сме навън, примерно в заведение и като чуе музиката започва ритмично да се клати и всички почват да й се радват.  С гърнето също върви добре. Голямата нужда е винаги в гърнето и даже ако сме някъде навън във времето, когато й се ходи, чака да се приберем или да я сложа на гърне и тогава. Понякога я слагам и на голямата тоалетна чиния. През деня я оставям и по гащички, за да свиква. Друго интересно е, че като излезем тук понеже е по-малък град, не като Варна и хората те заговарят. 3-те неща, които чувам постоянно са: Много голо държиш детето. Ама ти още ли кърмиш и не знам защо, но им е много интересно на какъв език говоря на детето си. Не знам как може да ме питат такъв въпрос, но явно може.  Ох, още много мога да пиша, но за съжаление времето не стига. А исках и из другите темички да пиша. Но за завършек да пиша каква й е най-новата игра, която си е измислила. Отива до един кабел, който знае, че не трябва да дърпа. Слага си ръката на него, все едно аха да го дръпне, но не го дърпа и поглежда дяволито към мен и аз като кажа: Не, тя умира от смях и почва да бяга. Е, на това, може да играем и по един час и не й омръзва. Та в тоя ред на мисли, когато й казвам Не и си променям интонацията на строга, тя се смее, вместо да слуша. Какво да правя? 


Пускам и няколко снимчици. Съжалявам за качестото, от телефона са, тъй като не можах да взема фотоапарата. Нямах място и за него. 60 кг багаж изпратих предварително и аз пътувах с един куфар и пак не ми стигна. 


С двете братовчедчета на Рони, които много й се радват и искат да си играят с нея постоянно.



Така се спи в България. Кеф. 









Много обича да вършее в градината, за ужас на баба й.  Любимото й място са доматите, защото има колчета.

Добре сте дошли в БГ-то! (представи си иконка с момиче в народна носия, което държи питка и шарена сол
Много се радвам, че се чувствате добре тук, ма то душицата си тежи на мястото
Рони си е направо една малка хала, толкова е пораснала и е толкова хубава...сякаш вече прилича повече на теб отпреди 

Цитат на: Princess_of_the_Dawn в 09.07.2013 20:13

Друго интересно е, че като излезем тук понеже е по-малък град, не като Варна и хората те заговарят. 3-те неща, които чувам постоянно са: Много голо държиш детето. Ама ти още ли кърмиш и не знам защо, но им е много интересно на какъв език говоря на детето си. Не знам как може да ме питат такъв въпрос, но явно може. 

Като изключим третия въпрос и мен постоянно ме питат същото като се прибера при нашите.  Босите крака на децата са трън в очите на всяка леля/баба 

Да си починете добре на планината, че морето ви зове

О,добре ви се отразява почивката в България.Чист въздух ,безкрайни зеленини и игри.
Колкото до въпросите не мога да разбера кое е толкова неразбираемо тук.Аз не кърмя ,но подкрепям кърменето и точно днес имах разговор ,в който се споменаваше ,че кърмене след годинка било лудост.Незнам защо са така закостенели разбиранията.А едно време са кърмили даже и по дълго отсега.
За босите крака какво да коментирам,И на нас ни правят постоянно забележка .и за бодитата без ръкав и защо не му топля водата и т.н.Но ти се справяш чудесно и Вероника е едно щастливо и най-вече здраво дете.Щом е толкова музикална ,стимулирай я.Предполагам имате много пеещи и свирещи играчки.
Само и аз да задам третия въпрос:На английски ли й говориш?

Какво прави Рони?

И аз се нареждам за новини.

Привет момичета от Варна!  

Добре, че angel4e и Roxanne решиха да ми вдигнат темата, че кой знае кога щях да пиша.   Но в интерес  на истината все по-малко и малко имам време да пиша, а и се случват толкова неща, че е невъзможно май да водя подробни записки.  


И да започна с новината, че Рони проходи на 27.07, на годинка месец и половина. Имахме гости вкъщи, а тя играеше до телевизора и по едно време взе дистационното в ръка и като се втурна да бяга през цялата стая мина, чак до средата на коридора. Веднъж като разбра колко по-интересно е да ходи, няма спиране вече. Още с пускането от ръката започна да си ходи доста стабилно, прави завои, въобще ходи си където иска. Също много се притеснявах, че ще пада по лице и даже все я хващах, за да не падне, но след първите дни тя сама се научи като ходи, ходи и после си сяда на дупето, а не пада напред, вдига се. Сега виждам колко лесно ми е било допреди да проходи.   Прощъпулника ще го направим малко преди кръщенето, когато успеем да съберем повечето роднини. А Рони продължава да е страшно музикална, като свирят нейните песнички понякога пее по мелодиите, използва думата Нан или нян като пее, тактува си с тяло, танцува. Има барабани и свирка, която надува постоянно. Също за последния един месец се научи на много нови неща. Познава всички и ги посочва като казва мама, тата, дядя, баба. Като кажа къде е котето, го посочва и казва мау мау. Посочва всичко, което й направи впечатление. Когато не иска нещо, казва Не и клати главата отрицателно. Казва още думичките айде де, дай и аз. Имитира абсолютно всичко, което й покажеш и го прави веднага, независимо дали някаква физиономия или движение. Примерно ако й среша косата с гребена и го оставя, тя го взема и започва да се опитва да се реше, слага си шапката на главата опитва се и дрехи да промушва през главата, но не й се отдава това умение все още.  Светва и изгасва тока, пуска си телевизора, таблета и т.н. И така с повечето действия, които вижда. Може и да се храни понякога сама с лъжичката, ако поиска. Веднъж като я хранех, спрях за секунда, че се загледах в онази реклама с възрастните, които се виждат в прозореца като деца и след малко поглеждам към нея, тя си взела лъжицата и яде. Какво ще чака детето със заблятата си майка.  

Тук, в България й е страшно хубаво както писах преди, много игри в градината и навън. Палува си на воля, като види котето търчи към него и много обича да го дърпа за опашката. Постоянно си измисля нейни си игри. Продължава да играе на криеница, като се крие зад пердетата, прави си кулички и купчинки с разни предмети, като ги сортира по някаква си нейна схема. Също забелязах, че има предпочитание към определени цветове: синьо и жълто. По въпросите по-горе какво да кажа: лекарите ме вземат на подбив с това кърмене, а свекър ми, педиатър (за съжаление от старата школа) ми каза: ти до 3-ти клас ли смяташ да кърмиш в голямото междучасие. Добре, че приемам нещата с хумор.  


fiibi_bg на детето си говоря на майчин език: български.   При двама родители българи мисля, че това е най-правилното. Държа Рони да говори и разбира майчиния си език. Знам, че ще му е втори език, но ще се опитам доколкото мога да го науча.


Много неща още мога да пиша, но хайде да не ви доскучавам. Ще пусна няколко снимчици, а скоро (надявам се да не е пак след един месец) очаквайте снимки и разкази от моренцето и как Рони реагира като видя за първи път морето. Тази седмица още се климатизираме и от другата вече сме свободни за разходки с другите варненски майки от форума в Морската.  


А да, и последно, се сещам и за няколко въпроса, ако някой има желание да отговори: За прощъпулника съм чувала от тук, че майката трябва да меси питката. Това задължително ли е според вас? И ако да, моля някой да пусне някоя лесна рецепта като за неопитни. Не съм месила питка никога. Има ли някакви специфични неща, които да се правят по време на прощупулника? Питката се пуска по бяла пътечка, по която детето да мине и да стиге до наредените неща. Само това знам. И другият въпрос: във Варна заради жегата, а и влагата, на Рони косичката й е постоянно мокра, дори и след като я изсуша и след 5 минути мокра, страшно много се поти, дори и на климатик вечер. Дали да не я пострижа? Не е ли много малка? Хич не ми се иска да постригвам тези къдрички?  
И последен въпрос, малко е   , но не знам в коя друга тема да попитам: Вие какво направихте с булченския си букет? Понеже сестра ми го хвана, и ми го върна след 1 година, както казвало поверието, но после какво се прави?