Много често аз се ядосвам и мъжа ми или баща ми казва " Успокой се, тя е само на 2". Идва момент в който те се ядосват и аз им натривам носа. Всеки от нас има нужда да си го напомня, май много очакваме от тях, поне аз съм се хващала че понякога искам тя да се държи като на 5. Защото тя в някой отношения се държи като на 5. Ама истината е че е на 2 и трябва да слезем на тяхното ниво, за да се разберем.
И аз купих ножица на Мони. Пууу, то не можеш нищо да и покажеш, хем не може , хем "аз,аз,аз".
Да не се разплачеш на пиесата!  Ще се чуди детето как плачеш и се смееш едновременно.

Сигурна съм ,че ще е страхотно изживяване пиесата.За теб ,за Рони ,за всички.А Ангелче направо ми взе думите от устата.И моят мъж и майка ми казват същото.Ама човек си му става трудно понякога.
Как успяваш да я преоблечеш в крайна сметка като не иска ,че и аз го срещам този проблем често.
Най-лошото е,че като им обещаем нещо трябва да го изпълним ,Задължително!

Ангелче ме разсмя.
Много е красива Вероника    За поведението не коментирам, просто защото не знам какво да кажа.

Но за по вьпроса за ножиците искам да ви споделя какво видях в училището на Марта. Те са още дребни вашите де, но за по-нататьк, а и предполагам че бьрзо ще напреднат в рязането.
Та в училището имат на разположение няколко малки ножици и до всяка купча с квадратни листчета. На едните има направени с химикал прави линии, на едните зигзаг, на другите вьлнообразни линии, после крьг, на последните спирала. Сьвсем явно за да изрязват децата по нарисуването и явно е за развиване на фината моторика   Може да ви даде идея.

Цитат на: fiibi_bg в 11.12.2014 23:04

Най-лошото е,че като им обещаем нещо трябва да го изпълним ,Задължително!

Писала си по сьщото време като мен. Това сьвсем не е най-лошото. Това е чудесен начин за изграждане на доверие между вас и детето. Като вижда, че си дьржите на думата то се чувства в ситуация на сигурност и знае, че може да разчита на вас и няма да го предадете.
Трудно е, но много хубаво правите и е много важно за доброто развитие на децата 

Ох, смогнах и тук да изчета 

Краси това, където го описваш за обличането и ние го имахме със Сиана, но беше отдавна, (хахахха, как звучи само, все едно ми е на 10 детето). Но наистина, беше не миналата, а по-миналата зима, значи точно преди да направи 2 и малко след това. Беше трудно, защото аз исках да се съобразявам с нея, а не можех. Тя хем искаше да излизаме на групички, хем не искаше да се облича. Даже един ден си спомням как бях решила да я взема по пижама, като не ще да се облича, не ще, нямаше да сме първите отишли по пижама. А тя такава истерия направи, че не иска да излиза по пижама, тогава чак се разсмях, спомням си, защото просто нямаше какво друго да направя, всеки ден се повтаряше това с обличането. Да ти кажа и аз като теб, чак като излезех на вратата и казвах, че излизам, чак тогава идваше при мен да я обличам 
А пък за другите инати, те при нас са много, просто обяснявам и това е, повтарям няколко пъти, като обикновено това не помага тя да се успокои, но поне знам, че е чула и разбрала какво и казвам. После я оставям да се насърди, колкото си иска и после пак си говорим и така... Ако много силно пищи (което отдавна не ѝ се е случвало) оставям обясненията за после. Гледам да я гушна винаги, въпреки че някой път съм и сърдита и не ми е до гушкане... Някой път я карам да излезе да се нареве в другата стая и като реши защо точно се сърди да дойде и да ми каже... Но Сиана е по-голяма вече и това го разбира, защото наистина си излиза и след минутка влиза и обяснява защо се сърди. Аз естествено знам защо тя е заревала, но постоянно и повтарям, че тя е много умна и може да говори и да каже всичко, което мисли и че като плаче, аз не разбирам тя защо плаче, а искам да ми го каже с думи, за да мога да я разбера.
Може и да не са правилни тия неща, не знам, никакво време не ми остава да чета книжки за детското  възпитание, но така постъпвам 

Много ми стана мило, като прочетох, че ще имате коледна пиеса, задължително да пишеш как е минало! Нашата е другата седмица и аз много се вълнувам, така че представям си и на теб какво ти е 
Тя Сиана вече ми я е разказала цялата, така че няма да е изненада, както искаха учителките, ама като ми е приказливо детето какво да правя, хахахах Те я репетират отдавна и тя много се радва и ми разказва всичко вкъщи 

Много е умна Рони, браво на нея! Елена познава само няколко букви, дума не може да става за четене, браво на вас 

Страхотна е снимката с приятелчето на Рони!

Целувки!

Разкошна е Рони, има толкова красива коса- не е сигурно дали в пубертета няма да се накъдри отново (при мен точно това се случи). Възхитена съм какви неща умее. Дори се учудвам, че е възможно да прави истерии, винаги ми е изглеждала като голямо много спокойно и уравновесено дете. Явно всички мъници тук преминават в периода на "АЗ-а" и подобни ситуации са често срещани. Макар и по-малка, и Ема, все още рядко, но изпада в такива състояния, а аз май не винаги съм достатъчно адекватна.

Чакам с нетърпение да разкажеш за пиесата, а ако снимаш, и да покажеш