10.10.2013 05:32
Краси, надявам се, че вече сте се климатизирали от пътуването и те чакаме скоро да пишеш
. Целувки на Рони и теб!
. Целувки на Рони и теб!
. Целувки на Рони и теб!
И извинявайте, че чак сега се включвам, но докато се климатизираме и адаптираме, есенно чистене, ваксини, а и калпазанката изля малко вода върху лаптопа ми и през таблета се пише по-бавно и свободно време почти никакво.
Какво да ви кажа, денят, в който писах последно беше един много крив ден. Бях стресирана заради пътуването ни с малката на следващия ден, багаж из цялата къща, мъчно ми беше заради раздялата с роднини, приятели....лятото, морето, та бях в едно много особено емоционално състояние, избиваше ме на плач целия ден. И като влязох във форума да прочета седмичната тема (хвърлям око на тази тема, въпреки че не пиша, заради липса на време, но ми е приятно да я чета, защото винаги е много позитивна и с много красиви снимки) и като прочетох коментара за нас и това беше капака за деня.
Ако бях в нормално състояние, то мен щеше да ме досмеши най-вероятно, защото дъщеря ми е родена и живее в държава, в която се празнува Хелоуин и е съвсем нормално детето ми да участва и да го празнува, независимо дали предварително или не. По-скоро неприятно ми стана от това, че споделянето на лични неща са използвани и преекспонирани по такъв начин, но докато аз самата давам лична информация в интернет пространството, трябва да очаквам, че винаги ще има и такива моменти. Така че аз съм си виновна.
Просто не го очаквах специално в този форум, особено в детската ми тема. Но както и да е. Минало заминало. Няма какво да се коментира повече мисля.
Иначе по темата за Хелоуин аз лично никога не съм го празнувала. Като дете сме си правили фенери от диня лятото, а за посрещане на есента си правехме фенер от тиква, който слагахме на външната врата. Нямам представа за български празници, свързани с фенери. А свекърва ми от желание да е съпричастна с виртуалното ни ателие за предстоящия Хелоуин и за това, че й е мъчно, че внучката си заминава и няма да са заедно по празници, ни изненада така. Ако й бях казала, че ще празнуваме Дивали, сигурно щеше да ни направи индийска украса милата.
Но, такава е моята свекърва.
И като заговорих за Хелоуин: подготвила съм няколко занимателни игри, но ще пиша повече в ателието (едната е сместа за вещици на alben4ik), ще пусна и снимки, а Вероника има вече и костюм за партито. Предполагам ще е забавно много за децата.
Какво друго около нас: през седмицата водя Рони по детските центрове и в парка, през останалото време докато сготвя, ошетам и си пусна един сериал и времето свършило. Предполагам и майките от нашата групичка са горе долу по същия начин, гледам, че много рядко вече се включват по темичките си, но е така колкото по-големи стават дечицата, толкова повече внимание изискват.
Имам още за писане, но времето ми изтича, а искам и по другите теми да мина. 





Но все пак у дома си е най-хубаво и съм сигурна, че вече сте много спокойни и щастливи. Браво на свекърва ти, че е толкова ентусиазирана и съпричастна към вашите неща, това показва голямо уважение към теб и методите ти на възпитание и най-вече любов към Рони. Малко ви завиждам, че празнувате Хелуин...това е един от най-веселите празници за децата и съжалявам, че в България се отбелязва само от възрастни по разни партита и барове. Аз съм за спазването на българските традиции, но същевременно, когато нещо западно е хубаво, защо да не се повеселим и ние, без да влагаме нещо кой знае какво.

) Не съм запозната с коментарите за теб, които са те ядосали, но недей моля те. Няма смисъл, това е форум и знаеш, че всеки си пише каквото си иска. Не трябва да те огорчават такива неща. Ние също не празнуваме днешния празник, някакси не съм свикнала да го празнувам, даже на Ади костюм не съм взела, но това не значи, че не се кефя на чуждите дечица и как родителите им ги обличат, подготвят се за празника и се вълнуват! За хората, които го празнуват, това си е нещо като Коледа
Така че, мила - игнороирай това, което си прочела и се забавлявайте много днес! Целувки на Вероника 

Тази година изкарахме много интересно и вълнуващо празника, въпреки че аз никога не съм го празнувала или обличала с костюм. Но тук в Англия си е голям празник, подготовката започва месец преди това, децата го чакат с нетърпение. Най-интересно е вечер, когато тръгнат всички, облечени в костюми. Особено по центъра и заведенията можете да видите наистина страхотни костюми и грим. На който му е интересно може да види няколко такива снимки отпреди няколко години, когато обикалях все още нощните клубове.
http://imageshack.us/g/1/10379059/
Запалих малки фенерчета тикви, които сложих около ваната, по стената залепих цветни гумени прилепчета и звездички. Направих и няколко бели духчета, които висяха над банята. А във ваната сложих малко канела за мирис. Приготвих и пяна за бръснене, оцветена в оранжев цвят за игра. Когато заведох Рони към банята, отвътре се чуваха страшни звуци, които специално бях подбрала. Като отворих вратата духчетата се разклатиха, а пламъчетата от свещниците заиграха по тавана на банята. Направо мен ме достраша както и бяхме двете сами в къщата.
Рони се спря на вратата и не искаше да пристъпи. Чудеше се какво става. Но когато я сложих във ваната, нещата си дойдоха на място. Започна голямата игра. 

И скоро ще пиша пак.





Много сте сладки с Рони! Радвам се ,че сте забавлявали,а на теб браво ,за забавленията,кото измисляш и сътворяваш за да забавляваш и изненадваш малката!Прекрасни сте! Много целувки от нас с Вики! 

Вероника е добре. От няколко дена ни мъчат зъбки, но няма как. Доколкото успявам да видя (тя не ми дава много) има пробили 14 зъбчета и в момента още на едно място е подуто и червено. Отидохме и най-накрая на преглед, че от почти 6 месеца не е теглена. Тежи 10 400, височината не й измериха, аз доколкото успях е към 81-82 см. Движим се много добре по нашата линия на развитие казаха, което ме радва. Вероника се храни добре, но не много като количество, за сметка на това се храни по-често по малко. Готвя й разнообразно, всеки ден различно, задължително супа, основно и десерт. Малко ме притеснява това, че в таблиците пишат, че дневният прием на захар за деца 1-3 годишна възраст е 40-45 гр, което ми се струва много. И аз много внимавам да се вмествам в това като горе долу на ден общата захар е от десерта като мляко с ориз, грис, кисел, крем - 15 гр, плодово мляко - 8 гр и останалите 15-20 гр захар от плодове и зеленчуци. С тръшкането и хапането вече е много по-умерено. Когато се случи да се тръшне на земята и да не иска да ходи или игнорирам и се отдалечавам, но така да ме вижда или й обяснявам защо не й давам да отиде където иска и засега има ефект. Като гледам момчето на моята приятелка за какво пищене и тръшкане става въпрос, хем е по-малък от Вероника ми се изправя косата. Тя даже започна консултации към нашия център за съвети какво да го прави.
Когато дойде време за ядене, отива до мивката, знае, че първо се мият ръчичките, после сама се качва на стола за хранене. Опитва се да се облича сама като си закопчава копчетата, както и да си слага обувките, да си слага фиба на косата. Вкъщи играем различни игри, като все още сред любимите й са криеница, гоненица. Редим пъзли, кули, лего, сортираме предмети. Обича да рисува с пастели и бои. Знае, че се топи четката в боята и после се рисува. Сега смятам да й купя и флумастери за баня, които позволяват да се рисува по плочките на банята. Също голяма мания са й книжките. Всеки ден си ги разлиства и разглежда, даже нещо си говори като разлиства страничките. Знае някои от приказките и ми ги носи да й чета, показва джуджетата на Снежанка, феята Тинкер Бел и мечето Пух. Също се учим да показва кое животно кое е. Като й кажа: Хайде покажи ми котето, отива и взема книжката с животните да ми го покаже. Познава и казва коте, куче, мече, пате. На маймуната каза уу-аа. И на тигъра казва коте.
Много обича и книжките със звуци. Продават се книжни такива, особено ми харесват на Беатрикс Потер, като на всяка страничка има бутон и се чуват различни звуци. Продължава и да е много музикална, може да пее някои песнички като казва оп, оп, пуска си ги сама и танцува. От детския център е научила и как се танцува на някои песнички, примерно като чуе Twinkle, twinkle и започва да покзва звездичките в небето, The wheels on the bus и други известни английски песнички. Всеки ден отделям време, в което да наблягам на образователните игри. Знам, че като тръгне на градина, там тези неща ще ги усвои за една седмица, но все пак според мен колкото от по-малки се учат на тези неща, впоследствие ще обичат и да четат книжки, и да учат. Надявам се. 
Иначе на няколко места прочетох, че навън трябвало да се говори на детето на езика, на който се говори в държавата, но аз й говоря само на български, просто защото съм сигурна, че тръгне ли на ясла и постепенно българският език ще й стане втори и се опитвам колкото мога максимално да й го говоря. Замислям се само на някои важни команди да я науча на английски, за да я разбират като тръгне на градина. А като отворих дума за градина, засега плановете ни са да прекараме пак цяло лято в България живот и здраве и от есента да я пусна на градина. Обмислям обаче от пролет да я пускам по 1-2 дена в седмицата за няколко часа, за да свиква, но това още не е решено със сигурност. Ще видим като му дойде времето както се казва. 
А уж щях да правя кратко включване. 


Много е сладка с тези розови ботуши
Много хубаво,че планувате да изкарате цяло лято на родна земя!


Основно заради липсата на време, знаете колкото по-големи са дечицата, все повече и повече време изискват. Освен това аз също започнах работа на старото място, но ходя общо взето когато реша и за колкото време искам. Веднъж се наложи даже с Вероника да ходя за 3 дена и се чудех как ще се държи детето, но беше много послушна. Освен това и нов бизнес започнах с персонализирани детски нещица, както повечето от вас знаят от Фейсбук, имам и още много нови идеи за доразвиване, само време ми трябва. (Между другото форумските мами винаги ще се ползват с отстъпка, така че ако се интересувате ми пишете на лична
). Така че с тези две работи, плюс готвене, домакинска работа, излизане по детски центрове и паркове, можете да си представите с колко свободно време оставам, но не се оплаквам. Аз съм човек на действието и ако не се занимавам с минимум две неща поне, не съм аз. Единствено ми е гузно, когато детето идва с книжката и иска да й чета, а аз съм затрупана с работа. Чувствам се мноооого виновно, но ще организирам по-добре времето си (надявам се). А разбира се обръщам внимание на Рони, и играем, и се учим на разни неща, но времето, в което правя друго, а не съм с нея, тогава се чувствам виновна.
Но предполагам това е нормално чувство и се свиква с времето.
Вече знае и няколко думи на английски и на български в същото време. Примерно казва чао, но казва и бай бай и знае значението. Броим числа също, аз казвам едно, а тя казва де или две. Отговаря ми на въпроси като гладна ли си, спи ли ти се и има ли аки с да или не. Нейната дума за акито обаче е таки, не знам поради каква причина го казва така (може би от тука аки), но важното е, че си казва детето. Пиш не иска да казва все още, но я уча. Също така нарича себе си папа. И това нямам представа откъде й е дошло на ум, но когато се види на снимка или в огледалото се сочи и казва папа. Все още любимата й игра е на криеница, като обожава да се крие в гардероба, склада или зад пердето и да ме чака да я открия. Основните й игри са нареждане на кубчета, строене на кули, транспортира неща до места и си ги събира и подрежда по някакви си нейни начини. За Коледа получи само няколко играчки, аз не разрешавам повече, като фаворит в момента е дървената писта с колички, както и люлка за двора. Към куклите не проявява голям интерес (да ги храни, облича). Обича само да гушка плюшените играчки когато й се спи. Като цяло е много кротка и послушна, честно казано рядко се удря или пада, да не дърпам дявола за опашката. Помня, че след като проходи поне около месец все се удряше, падаше, залиташе, но сега е много внимателна, все гледа да се държи и хваща за нещо стабилно, когато се катери или слиза и примерно ако е баир спира да бяга и започва да ходи бавно, за да не падне. Определено разбира командата внимавай, когато й казвам. Телевизия гледа, но избягвам анимираните детски телевизии, най ми харесват образователните детски предавания по ББС.
За съжаление клипче нямам, защото аз бях с нея на дансинга и нямаше кой да ни снима. Наградата беше книжки.
Това е общо взето около нас, ето и няколко коледни снимки, ако сте ги пропуснали във Фейсбук. 






Супер е това, с кеото си се захванала. Да ти вьрви и да ти спори ! Да имаш предприемачески дух е завидно качество.
