С малко закъснение Честит рожден ден на малката принцеса. Истинското щастие се вижда в усмивката на детето 

Хайде и ние да се наредим на опашката!

Честит рожеден ден, мило, прекрасно детенце!!! Нека тази същата усмивка да грее винаги на лицето ти и да прави безкрайно щастливи мама и тате!!!

Весел празник на всички!

Честит рожден ден и тук, макар и с малко закъснение, на принцеска Рони Прекрасна!



Да и е сладък живота, да е здрава, да има приказно детство и много да радва мама и тате

Колко е смела малката Рони, да се спуска от толкова високо.Преди няколко дни гледахме снимките с мъжа ми във фейсбук и си говорехме колко е щастлива.И той казва "Бети ще я е страх да се спусне от там ще има желание да се качи до някъде и ще каже - Сизам, но ако има кой да я "бутне" от там много ще й хареса".
Много целувки от нас!

Здравейте момичета, благодаря на всички още веднъж за страхотните и мили пожелания за рождения ден на Вероника. 

И да разкажа накратко как мина празника, че аз докато седна да пиша, ще дойде следващия й рожден ден. 
Планът беше на самият ден да се почерпим с най-близките роднини, а следобяда да сме само мама, тате и Рони, наше си време на много специален ден. Разходихме се в Морската градина, отидохме да видим и животните в зоологическата градина какво правят и разбира се на батута. Там пускат деца от 2 години, така че тъкмо навреме се оказа. Много смешно беше когато Вероника влезе вътре едно дете й препречи пътя като й каза, че била малка и не можело да се качва там, а Вероника го погледна в очите и му каза: two, two, като посочваше с 2 пръста на колко годинки е вече, заобиколи го и се качи. Голямо момиче вече, сама се оправя. bubi_baby и ние мислехме, че няма да се пусне от такава височина, все пак са си 5-6 метра, но не познахме. Сама се качи след другите деца и се спусна без да се замисли. 
Вероника получи доста подаръци, но като й ги даваха въобще не се впечатляваше от тези неща.  С баща й подарихме дървено балансиращо колело. Харесва й, много е леко и седалката й е точно по мярка.  Аз между другото в поканите към текста бях добавила по закачлив начин на всеки горе долу какво да купи, за да не я затрупат с ненужни или неподходящи играчки. Бях си "поръчала" дървения театър и кукли на Гоки, които си бях заплюла още миналата година, палатка, пъзели, книжки, комплекти за рисуване.
А на следващия ден в съботата направих партито с децата. Исках да е в някое заведение в Морската градина, където да има площадка за игра и да играят навън. Намерих точно такова и останах доволна, тъй като освен пясъчник с пързалки имаше и дървени стълби за катерене като се стигаше до някакво скришно място (хралупа), както и малък зоокът с животни. Децата се забавляваха много. А темата и украсата за партито беше с любимото на Рони коте Анджела. За съжаление не можах да открия украса точно с това коте, само с Hello kitty, но пак нали е коте, Рони се зарадва като видя толкова много балони  с котета. Иначе тортата я поръчах задължително с Анджела.  И въпреки че преди празненството точно се изля хубаво един дъжд с гръмотевици, това не попречи на децата да лудуват и да играят 3 часа. 
Не можахме да направим много сполучливи снимки, даже и липсват такива на украсата, защото с толкова много деца навън си е една малка лудница, а и като домакини е трудно. Но по-важното е, че децата се забавляваха и че имаме запечатани весели моменти. А да, и също едва ли ще видите рожденичка с дизайнерска рокля, туту и бутуши, но не пожела да ги свали до края, когато успяхме да я щракнем в по-приличен вид.
И така мина нашият празник. Много хубаво беше. Вероника сияеше от щастие, от игра, от емоции. 


И малко снимчици (за тези, които не успяха да ги видят във Фейсбук)

Спускане по батута:


Рожденичка с официален тоалет на Готие и гумени БУТУШИ

Краси,много се радвам,че разказа за вашия празник.Снимките са супер,много е смела Рони как се пуска само.На мен любима ми е снимката преди да се пусне по батута(от ФБ) където вика усмихната Невероятна снимка!Излъчва истинско детско щастие! Много практична идея за списака с подаръци 
Тортата е много хубава отново чудесна работа на Силвия Николова Аз съм сташно запалена по сладкарството и по декорация на торти Вие доволни ли сте?Вкусна ли беше?Тя предлага толкова многооо вкусове!Ние също имаме запазена дата при нея

Благодаря Кали за включването.  За подаръците наистина съм много доволна, защото аз по принцип не съм фен на купуването на много играчки, а дрехи пък въобще не искам да купуват, така че горе долу разпределението беше няколко играчки, повече занимателни неща и останалата част в пари, защото искам да й направя детски кът като се приберем в Англия като за по-голямо момиче и съм си харесала доста неща от Икеа. 
За тортата вече от личен опит мога да ти кажа само едно: Определено има защо хората да си запазват дата при нея месеци преди това. Аз поръчах домашно приготвените блатове и да ти кажа усеща се разликата веднага от готовите, за пълнеж предпочетохме нещо по-лятно: ягодов мус с маскарпоне и парченца от ягоди. Така че, ще останете доволни със сигурност. 

Голяма веселба е паднала!Много хубав РД е имала Рони.Важното е ,че тя е видимо щастлива

Честит Рожден Ден на патерица на малката госпожица.  Много е яка с ботушите,  авангардно съчетание. Завиждам ви за дългата почивка на слънце в България

Здравейте момичета, много отдавна не съм се разписвала в нашата тема май, но за съжаление нямам много свободно време за писане и четене както преди. Нямаше и да пиша, но понеже Ели се поинтересува да разкажа по-подробно за Монтесори, реших да направя включване тук, пък и да не ни забравите съвсем.  

Вероника е добре, расте и лудее. Бяга, катери се, спуска се без страх от високи пързалки като всяко дете на нейната възраст. В тази връзка й купихме скутер и балансиращо колело, защото постоянно вземаше чуждите на площадката, но откакто й ги купихме интересът й изведнъж стана нулев. Много странно, но да се надявам, че с времето ще прояви отново интерес. Иначе в момента любимата й играчка е един балансиращ мотор, чужд естествено, но самите му колела са по-масивни, отколкото на колелото й. Може би й е по-удобно. Също предпочита да играе с момчешки играчки, дай й коли, писти, камьони и влакове. По-рядко играе с кукли и кухни. Знае и разпознава цифрите до 10 (сега учим числата след 10), както и много от буквите, обича да "чете" книжки, като сочи в думите буквите, които знае и се опитва да спелува. Но броенете й е мания, постояно брои всичко, което вижда наоколо, знае и, че 1 + 1 = 2. Също обича много да пее и танцува. Затова я записах на балет, а от другата седмица започва и плуване. Започна да ходи и в предучилищно училище по метода на Монтесори. При нас предучилищните започват от 2 до 4 годишна възраст. Няма да я пускам по 5 дена все още, само 1 или 2. Реших, че й е време, защото по площадките постоянно търси да играе с други деца, за мен не се сеща дори и ако няма деца й става скучно и иска да си тръгваме. Просто виждам, че детето иска и е готово. И не сгреших в преценката си, защото още от първият път й хареса в градината и въобще не е плакала или да ме е търсила. Засега ходи по половин ден на седмица (3 часа и половина), но мисля да я запиша още един ден за половин ден. Много е ентусиазирана винаги за градината и като знае къде отиваме пляска с ръце и "бай, бай мама". И досега е ходила 2 дена само, обаче виждам разлика в поведението й, някак още по-уверена, по-различна. Все пак това й ги учат там, наблягат и на личностното развитие на всяко дете. Тя свикна бързо с градината, да, аз още не съм май. Първият ден бях със свито сърце през цялото време, като я оставих се помотах около градината, поплаках си малко, а после като ми казаха, че не е плакала, чак малко се разочаровах в интерес на истината. Прибрах се вкъщи и ми стана много самотно като го няма детето около мен. Изведнъж усетих и осъзнах по-скоро, че Вероника вече не е бебе и няма да съм все около нея и ми стана тъжно.  

Рони е доста самостоятелна с почти всичко: храни се с прибори от доста отдавна, мие си зъбите сама, вече ходи на голямата тоалетна, защото "гърнето за бебета". Като й се приходи когато сме вкъщи, даже вече не ме вика, а сама отива в тоалетната, събува си гащичките, върши работа, избърсва се с хартия и пак си обува гащичките. Голямо момиче вече си имам.   Иначе все още не може сама да се облича както трябва. Чорапи и обувки няма проблем, но блузки и клинчета й е трудно. В говорно отношение се отпусна да казва повече думи след 2 годишна възраст, но все още не мога да кажа, че говори сложни изречения. Иначе някои думи ги членува или слага множествено число. И също говори смесено като падна fish, дай monkey и за мое съжаление преобладава английският отколкото българският.   Аз й говоря само на български, освен когато сме на площадките, защото има и други деца, но ако й кажа нещо на английски, винаги го казвам и на български. Надявам се, че макар да не повтаря или казва всички думи на български, то те да остават като пасивен речник.


Да пусна няколко снимчици от лятото и една от първия ден на градина.  

Ели, и да ти разкажа за Монтесори градината. На мен много ми хареса мястото още първият път като го посетих, има си някаква негова атмосфера. Постройката се намира в един малък парк, вътре са няколко зали за различните групи. Много ми хареса, че имат дворче, което отгоре има заслон и дори да вали децата могат да играят навън. Казаха ми, че ги извеждат всеки ден, което за мен е важно. Вътре подредбата е по-различна от детските градини, които съм виждала. Трудно ми е да го обясня, но някак е по-абстрактно. Имат различни кътове като кът с планетите например. Няма много играчки. Има доста панери с различни неща като камъчета, макарони, мидички и други подобни. Също доста пъзели и играчки за редене по цветове, форми и т.н. Също така има месечна програма, като всяка седмица е тематична. Примерно миналата седмица беше Потрети - където децата се учат да откриват прилики и разлики на лицето, да рисуват портрети, да се учат как различните лица изразяват различни емоции, а другата ще е за някакъв есенен фестивал, ще ги учат да месят хляб, а украсата ще е на есенна тематика. После имат седмица на тялото, на здравето, на различните сетива и т.н. Учат и втори език френски, както и музика. При започване на денят децата и родителите се събират в една зала. Там има табло с имената на децата и всяко дете трябва да отиде и да си вземе името (или да му се показва кое е неговото име докато се научи). После влизаме в съблекалнята там се слага името над закачалката или шкафчето и там се прибират нещата на детето. Родителите си тръгват. В началото събират децата в кръг на столчета и им казват как ще премине денят, също ако децата искат да разкажат нещо. След това имат занимания според програмата като на всяко дете му се обръща индивидуално внимание. След това задължително игра навън. После имат закуска, която включва плодове и мляко или вода по избор. На всяко дете му се дава негова чантичка куфар, където се слагат неща, които детето е правило през деня. Също така дават и материали за занимания вкъщи, които са само по желание. В края на сесията пак събират децата в кръг да разкажат кой каквото иска и пеят. Когато родителят отива да вземе детето пак има определен ред. Децата се извикват едно по едно, те трябва да кажат довиждане, благодаря на учителя и да се ръкуват с него (ако искат), а на родителя се дава отчет с какво се е занимавало детето, как се е справило и т.н. Също така в градината "живеят" две мечета Дейзи и Бърти с куфарче и дневник като всяко дете ги взема в къщи и след това трябва да се напише в дневника какво са правили мечетата. (какво е правило детето с тях)
В общи линии това е.

И снимка от първия ден.  

Краси, прекрасна е Рони!

Много нови неща при вас! Радвам се, че Рони с желание ходи на детска градина! Те май с Изи доста неща почнаха по едно и също време  Изи и тя тръгна на градина и засега и харесва. И аз като теб си поплаках, много мъчно ми беше. Мен Изи ми каза, да си ходя. Влезна и отиде при другите деца да си играе, не пожела да ме целуне само помаха с ръчичка  . Разплака се като ме видя, защото не искала още да се прибира. Явно съм й супер отегчителна  . Мен не ме пуснаха на балета, там учителката я хвана и я заведе при другите деца. Питах я какво са правили и каза, че са скачали и пляскали с ръце. После са слушали и музика хахаха каза, че да ще ходи. Искат й специална униформа, която струва колкото курса за срока  и искам, не искам ще трябва да взимам. Те всички са облечени по един и същи начин.

Ехх, защо не писахте по-рано за балансиращото колело ..... Ние имаме, но Изабел хич не е заинтересувана да го кара и така си стой. Яд ме е, че е розово на цветя и второто бебе няма как да го използва. Дано вашето му дойде времето.

Прегръдки

Краси, изключително много се радвам, че сподели приключенията ви с Рони. Браво на малката порастнала Рони, ще ми се и моят разказ за тръгването на ясла да е подобен (ще поживеем, ще видим)
Ти ходиш ли вече на работа?

П.П. Забелязала ли си дали самостоятелността на Рони има връзка с отбиването?

Браво и на Изи за детската градина.  Кога порастнаха тези деца.  Наистина и аз така се почувствах. Разочаровах се как бързо ме "забрави" и като влезе вътре даже не се обръща да ме види, че тръгвам. Аз между другото не мислех да я пускам още и да изчакам пролетта или другата есен, но виждах, че й вече скучно с мен (въпреки, че и аз като теб доста я занимавам, постоянно ходим на различни групи и активности още от бебе), но тя търси някакви нови предизвикателства постоянно, неща и места, които не са й познати, обича да е с други деца, да е в група, да участва в игри, чак понякога ми става неудобно на площадката, защото "преследва" децата, а те не винаги искат да играят с нея, особено ако са по-малки или доста по-големи, и ако я водя в един и същи парк или площадка й омръзва, не е като беше по-малка където я заведа да играе, там играе. И реших да я пусна за половин ден да видя как ще се чувства, дали ще й хареса, ето й предизвикателство. Ако не й беше харесало, щях да я отложа. Иначе мисля да не я пускам 5 дена тази година. Ще е засега половин ден един път в седмицата и после 2 пъти по половин или цял ден може би. И вече другата есен като е на 3 живот и здраве ще е по цяла седмица. Засега такъв е плана. 

За балета вие сте в групата за по-големи деца, щом без родители. Супер. Мисля, че за момиченцата това е много хубав курс за гъвкавост и движение.  И за костюмчетата няма как, ще купуваш. Не може балерина без костюм и цвички.  Нас не ни задължават за костюма още, защото са по-малки, но догодина и ние няма да се разминем. Стига тя да иска да ходи разбира се.  За колелото и нашето е розово на цветя, дървено и много красиво. хаха До скоро стоя в коридора и като видях, че няма смисъл да го мъкнем нахалос до парка, сега е прибрано в килера. Докато (ако) му дойде времето въобще. Но в крайна сметка ако иска, може би просто не й е интересно. И с тротинетката така се подлъгах, все вземаше на другите деца и искаше да кара и реших, че иска, пък като й взехме загуби интерес. Сега поръчах моторчето, да видим дали ще го кара, след като няма да е чуждото. Те го водят като интро за балансиращото колело, защото както писах е с две гуми, но са по-дебели и някак е по-леко и предполагам й е по-удобно. Като фурия е с него, по 1 час не иска да слиза. 
Хайде стискам ти палци за леко раждане и като му дойде времето да се похвалите с хубавата новина. А после ще разказваш как се справяш с бебок и 3 годишна кака. 

Искре, не ходя още на работа. От време на време замествам или работя от вкъщи. Ако Рони започне по 2 цели дена (9 до 4) от втория срок, тогава може би ще започна и аз. За отбиването и самостоятелността, да ти кажа честно не знам дали има някаква зависимост. Не съм се замисляла в интерес на истината. Отбих Рони месец преди 2-рата си годинка (имахме 4 кърмения за денонощие), защото тя просто висеше на гърдите и ме ползваше само за залъгалка. По това време махна и памперса и постепенно започна да се държи все по-самостоятелно и като голямо дете. За последните 3 месеца след навършването на 2-рата годинка забелязвам голям скок в растежа и промяна в поведението й. Стискам палци и при вас адаптирането да мине лесно (доколкото е възможно и за двете ви) и ще следя във вашата темичка за последните подвизи на Ема. 

Рони е голямо момиченце вече, колко неща може да прави сама, много хубаво
И на мен градината ми е големият "страх", познавам си детето и съм убедена че дори няма да ми махне за довиждане, а още по страшното е как ще си я прибера.