Много е порастнала Рони, много ме радва колко е самостоятелна. А е и много сладичка. Радвам се, че писа, много е интерсна детската ѝ градина

Принцес,изумена съм какви неща разказваш за Рони.Ами тя е едно пораснало момиченце,гордостта на мама и тате.Гледах клипчето с цифрите ,наистина е прекрасна.Една такава уравновесена и спокойна.Ние с нашите момченца мамини сме далече ,далече от такъв баланс .
С превозните средства и при нас така се получава .Ние си мислим ,че като купим едно е голямо чудо ,а на детето му е нужно съвсем друго.

Краси, мерси много за разказчето. Много полезно е поне за мен. И в Англия ли детските заведения работещи по Монтесори методите са доста скъпи,защото тук в София-детските градини с такава насоченост са по 800-1000лв,което е непосилно. Сега гледам за единички занимания по методите на мария Монтесори,но всичките искат детето да е над 2,6 години. а вкъщи да си призная нямам възможност да му ги измислям,след работа за нищо не остава време. 

Много е пораснала Рони, дори от началото на лятото, когато се видяхме, пак ми изглежда много пораснала 

А колкото до превозните ви средства - ами то всичко чуждо е по-интересно, хаххаха. Моите момичета скутери не обичат, само колелетата. Добре че не се излъгах да им купувам скутери, взех само един от car boot sale и това беше.

Рони, освен че е пораснала е и голяма хубавица!

Много е хубава полянката на училището ви!

Има ли си Рони вече по-специални приятелчета в училище?


Целувки от нас!

Здравейте момичета, радвам се, че ви е било интересно какво се случва с нас и благодаря за хубавите коментари.  Прави сте, че Рони е много спокойна и уравновесена и даже все я мислят за по-голяма.  Но тя си е такава от малка.

Иначе мина вече повече от месец откакто ходи на предучилищната занималня (то не е градина, аз все грешно се изразявам), хем само по 3 часа на седмица, но разлика определено се усеща. В държанието й, в комуникацията с другите деца, естествено започна повече да говори, научила е песнички и много нови неща, които след това вкъщи държи да ни ги демонстрира. Харесва ми как ги занимават и това, че всеки път имат различни активности с естествени материали като събиране на есенни листа, рисуване и лепене, правили са някакви дрънкалки от макарони и зрънца, пресипват различни на консистенция материали през фунии и тем подобни. Като я вземам ми дават задължително да видя с какво са я занимавали, а в тетрадките й за вкъщи учителките рисуват картинки с букви, числа, цветове и геометрични фигури за упражнения. С буквите от азбуката също напредва и знае повечето от тях, чете ги почти без грешка в думите, но отпред назад и назад напред.  И едно лирично отклонение във връзка с азбуката, забелязвам, че ги учат на фонетичната и има разминаване в произношението на някои букви, та не е ли прекалено объркващо за едно малко дете се чудя. Аз не съм учила никога на фонетична азбука. Не знам как е сега в училищата и в градините. Вашите деца на каква азбука ги учат? Иначе учителката в последния си доклад е писала, че Рони определено има голям интерес към буквите и числата и е много добра.  Освен това, че вече се е адаптирала и си имала нейни местенца и предпочитани занимания. Също не съм забелязала да е придобила лоши навици от там като бутане или дърпане на играчки, което е добре. Те там ги учат как да се държат един с друг и сега винаги поздравява със здравей и довиждане, дори и като се събуди след сън първо ми казва Здравей мамо (за мое най-голямо съжаление на английски) независимо, че само й говорим на български с баща й, но се надявам, че и този момент ще дойде. А след един месец ще имаме родителска среща. До вчера сякаш хранех Рони, държах я докато се учи да стъпва, а сега изведнъж родителска среща. Струва ми се като нереалност и ми трябва малко време да го асимилирам. 


Ели, и при нас Монтесорито са по-скъпи, но то тук така или иначе до 3 годишна възраст всички градини, занимални са платени и то не малко, и чак след навършени 3 годинки имаме право на 15 безплатни часа на седмица. Знам колко е важно по какъв начин се представя на детето дадена информация и искам доколкото може да й се създаде желание и интерес към ученето на нови неща по-различен начин от малка. Пък от там нанатък вече си зависи от нея. Аз съм учила в България и по алтернативни методи на обучение, мога да правя разликата с традиционното обучение и затова от много отдавна се бях насочила към методите по Монтесори. Така че, ако имате възможност дори и за по няколко часа на седмица, пробвайте да видите дали ще сте доволни и най-вече дали ще му хареса на Алекс. 


И последно да кажа, че с превозните средства вече имаме успех, явно дойде времето. Вече месец откакто й купих пре-балансиращият мотор, като излезем не слиза от него (така че успешна покупка). Освен това започна да проявява и все по-голям интерес към тротинетката и задобрява с всеки изминат ден. Лошото, че и обувките много бързо се късат отред, но няма как. 

Ето снимка с мотора и две кратки клипчета как се учи да кара тротинетката.

И това е от нас засега. Добре, че влизате да четете и пишете от време на време, иначе да съм заключила темата досега. 

https://www.youtube.com/watch?v=iek9_tLfRiw&feature=em-upload_owner

https://www.youtube.com/watch?v=i90gTWC7gp0&feature=em-upload_owner

ех, много е добра Рони и какви засилки прави  , голямо момиче, само да не стане фен на високите скорости, че са опасни.
Ние също имаме безплатна предучилищна занималня, но тъй като сме многоезични има специална градина която наблягат на езика, та нямаме голям избор, даже нямаме избор изобщо, само една е при нас
целувки

Страхотна е малката Рони и е наистина уникално колко бързо учат в тази възраст. Принцес, малката вкъщи някога говорили ли сте й на английски, чудя се с двама българи, нашата госпожица как ще научи и английски.

Ей Краси, радвам се, че Рони така лесно и добре се адаптира в градината! И в нашата ги учат да си делят играчките и да не се удрят и бутат. Забелязвам, че Изи е много по-склонна да даде на някой нещо сега отколкото преди. Иначе, да тук започват с фонетичните звуци, но аз си мисля, че е по-лесно да запомниш 'и' отколкото 'ай'(примерно) или спела на 'сат' с фонетични например. За английският аз никога съм нямала проблем. Знае, че у дома се говори български, а навън английски и рядко ги смесва. Иначе говори български с английски акцент  понякога. Имам доста приятелки, чийто деца говорят английски вкъщи,а  с баби и дядовци е абсурд да се разберат. За мен е важен и този контакт ( колкото и на различни полюси да сме на тема отглеждане на деца). Продължавайте да й говорите на български, английският супер бързо ще го научи.

Целувки от нас!

Здравейте момичета,
Тази вечер ми е свободна и реших да направя малко включване.  

fibi при нас такъв лукс като безплатна занималня няма.   До 3 годишна възраст на децата си плащаме, след това имаме право на 15 безплатни часа на седмица. Примерно в занималнята на Рони - 3 часа са 18 лири или 22 евро, от 9 до 4 е около 50 лири или 63 евро.

Vivi20 вкъщи, а и навън й говорим само на български. Освен това всяка година прекарваме по 4-5 месеца в България. Английският го учат много бързо, затова никога не съм се притеснявала.  

aprilka абсолютно съм съгласна с твоето мнение. Силно се надявам да научи българския така като английския, пък макар и с акцент. Забелязвам, че Рони има трудности с произнасянето на буквата "ъ", която я няма в английския, примерно не казва "аз съм сънчо", а "аз сам санчо".  

Иначе Вероника е добре, след една седмица става на 2 годинки и половина, кога мина това време не знам. С голямо удоволствие ходи в занималнята и е много щастлива там, затова от януари месец ще я пускам по-често. Всеки път когато отида да я взема и поглеждам през прозореца какво правят. Всички деца са седнали в кръг по столчетата и пеят, а Вероника в средата пее, танцува и пляска много ентусиазирано.   Също вече знае много нови неща, говори все повече и повече, знае песнички, може да чете думичките буква по буква, знае цялата азбука, както и много думи, които започват със съответната буква, брои до 20, след 20 още ги обърква. На български също може да брои до 10. Знае всички цветове и когато иска нещо, но не му знае името го казва с цвят: искам червеното, искам зеленото. Има голям интерес към букви, числа, желание да ги учи и да ги повтаряме и сама ме кара да го правим, сяда си на масичката и чака да започнем. Затова общо взето вечерите са ни като на училище: време за рисуване и творене, време за лудуване и скачане, време за букви и числа, време за песни, а останалото време за колички и влакове.   В тази връзка започнах да й показвам елементарни математически задачи като 1+1=2, 1+1+1=3, за да прави връзката, давам й логически занимания да открива разни неща, да ги свърза по цвят, форма и т.н. Тя постоянно иска нещо ново и ново и понякога ми е трудно да смогна да измислям, а не искам да я претоварвам с много информация (или аз поне си мисля, че е много). Също така като всяко дете много обича да рисува и декорира. В момента сме естествено на коледна вълна и правим коледни картички за роднините и за учителките. Тъй като нямам време да изрязвам фигурки намерих такива комплекти за декориране с много коледни фигурки и блясък. Тя ги лепи и прави по неин вкус. Рисува ги допълнително, ако се наложи.   Също любимо занимание е да нарисува един лист в най-различни цветове. После го изрязвам на фигурки (трябва да й поръчам и на нея детска ножица) и след това тя ги лепи на картон. А като нарисува или направи нещо, после ми го носи, пляска си и си казва Браво, Рони и Well done, Ronnie на двата езика за всеки случай.   Това го е научила от градината. Последният път са правили някакви свещници от специална смес и са ги декорирали. Като се прибра първата й работа беше да ми го покаже и да се похвали.   Има си вече и приятелчета там Каролина, Ян и Виктор. За Коледа ще правят пиеса и още отсега се вълнувам. Първата пиеса, в която ще участва Вероника. Каква ли роля ще има, дали ще се представи добре. Нямам търпение.   А в парка най-добрият й приятел е Дани, те са с 1 седмица разлика и са като близначета. Навсякъде неразделни, имат си техни игри.

И малко снимки да ви пусна, направих ги на колаж да не става дълъг пост. И се извинявам за качеството, но фотоапаратът ми е хванал паяжини и само с телефона снимам.

Рони и Дани - най-добрите приятелчета



Няколко снимки от тазгодишната ни Хелуоинска дискотека. Голям зор видях с обличането на Вероника. Точно тогава беше в такъв период, че не иска да я обличам или да й връзвам косата. Сутрин си стои с пижамата и за да я накарам да облече нещо друго трябва да изляза на вратата, готова за излизане и да я заплаша, че излизам, а тя ще остане сама и чак тогава ми позволяваше да я обличам. Съответно за Хелоуин беше пак така. Едва успях да сложа дяволската рокличка. Нито рогца, нито отдолу черна блузка, нито грим, както мислех, но пък си прекара много добре там голямо скачане и игра.  



И как твори, разбира се:

Помагайте със съвет моля. Вероника е много трудна напоследък, всичко е "не", всичко трябва да е на нейното. Тръшканиците са на нов етап. Преди бяха за нещо, което не й се позволява или вижда на момента и го иска, а сега е само за невъзможни неща. Примерно иска да играе с дете, което си е тръгнало или за това, че сме слезли от влака или автобуса. Крещи, реве...Обяснявам, говоря й, обаче в този момент много трудно възприема, дразни се още повече като говоря, изпада в истерия понякога и се държи така сякаш не знае какво иска примерно иска банан, обснявам, че трябва да влезем в магазина да го купим, а тя стои на вратата на магазина и не иска да влезе и крещи банан, банан. Никакво залъгване не помага, дори с неща, които обича. С обличането и събличането е даже от няколко седмици вече. Иска да си стои с пижамата, с голям зор я обличам вече на вратата като тръгваме. А после пък не иска да се съблече. Винаги й давам избор за нещата, правя го като игра, обяснявам, или игнорирам, съпричастна съм към чувствата, яда й, емоцията й, непрекъснато говоря. Понякога има ефект един метод, понякога друг, понякога нищо не помага. Оня ден се прибрахме от един рожден ден и като слязохме от колата, не искаше да се прибира. Рев, взе да бяга по тротоара в обратната посока, в тъмното крещейки, трябваше на рамо да я нося, насилствено да я прибирам, а тя крещи все едно я колят. От всички къщи погледнаха през прозореца да ни видят сеира. Как не са ме обадили в социалното не знам. Много е трудно. Мислех, че с приближаване към 3-те годинки става по-лесно.  Кажете ми, че е кратък период това.

Ами Симона има същите проблеми, може би една идея по-рядко. Пробвам изброените от теб варианти-избор, обещание за нещо което обича...И Симона онзи ден искаше да си играе с дете с което си игра преди месец, а то живее на 300км от нас. Сравнително бързо разбра колко далече е детето. А пък преди няколко вечери крещя защото искаше да "пуши цигарка", дърпа цигарата, лапа я и иска запалка Няма един отговор за всички деца, но и , ще те разочаровам, характеристиките на 3-годишните са още по-страшни- не приемат, че може да има друга гледна точка. Натам вървим, изграждат се като личности децата. Успокой се, че всички минават през това и не си сама!

Да ти кажа честно до скоро беше само трудностите с обличането. И от десетина дена има няма се започна с това ядосване и рев за невъзможни неща и сега като те чета за характеристиките на 3 годишни деца (не съм ги чела все още, а трябва) май точно това се случва с Вероника: отказва да приема, че има друга гледна точка, отказва да приема, че има неща, които не са възможни да станат на момента и се разочарова, не знае как да се справи с това чувство на разочарование, измама дори го чувства може би, но как да й помогна? Обяснявам страшно много, говоря, но както писах горе, не винаги помага. Понякога разбира бързо, примерно като тръгвахме от самото парти оня ден като й казах, че тръгваме, тя каза, не, но след 5 минути, сама стана и тръгна, а друг път както случая с детето, което си тръгна, отказваше да приеме истината. То на нас, като възрастни понякога не ни се иска да приемем истината и е трудно, та камо ли едно малко детенце, което още нищо не знае за живота. Но както казваш и това ще мине, друго ще дойде.

Тази прекрасна Рони. Много я харесвам с това бретонче и буклички. Браво за броенето, за буквите, за всичко.
Михаил много често се държи точно така. Въпреки, че смея да твърдя, че сякаш този период поотмина. Сега рядко прави така, тъкмо си мислех как отдавна не е истерясвал за глупости, но ето, че снощи плака да спи с едно горнище. По мои наблюдения тези прояви се засилват,когато му е било много весело, хубаво и се е преуморил. Сякаш натрупва някакво разочарование, че трябва да се върне към обичайното ежедневие. Също така говоря, обяснявам, обещавам, но често нищо не помага и ей така като с магическа пръчка спира и всичко е ок.
Поздрави на вашите красиви момичета. Нямам време да пиша и при Ангелче.

Краси, при нас е същото само че съпроводено с няма и мое. Всичко е на Алекс и мн трудно можем да се разберем да ми даде нещо което не е за него а е стигнал преди мен до него. Тръшка се за всичко и на всеки,но пред мен забелязвам че това положение е някак засилено,по театрално да кажем.  Клякам обяснявам,говоря,но понякога получам и шамар по бузата в отговор на моите опити.Тогава започвам да повтарям ние не се удряме и го гушкам,но ефект никакъв. Признавам си,че имам моменти  в които ме изкарва извън баланс. Четох че е период,но при нас най-трудно е това че всичко е мое... И за това четох че е етап,но не виждам измъкване от етапа за сега.

Благодаря ви момичета за коментарите. 
Ели, за съжаление къдричките заминават и расте права косичка, но жива и здрава да е. И без това се чудехме откъде се взеха тези къдрички, като никой не е с къдрава коса в семейството.  За четенето и буквичките говорих с една учителка по въпроса. Тя ми каза, че щом детето има интерес и иска да учи трябва да продължавам да й давам предизвикателства, а не просто да я оставям на нивото, на което е. Тъй като моят въпрос беше да не би да затормозявам детето, как мога да преценя какво да й показвам, след като не съм педагог, а не искам да натоварвам детето излишно. А то си имало специални книжки и система, която е съобразена и с възрастта и с нивото на самото дете. Но с това ще се занимая повече след Нова година мисля.

А за периода, в който е Вероника, angel4e се оказа права. Май навлизаме към 3-те. Оня ден писах и в една друга група и поне 70 майки се включиха със съвети, добре се и посмях на някои коментари също. Но с две думи повечето майки казаха, че при тях 3-те годинки (а при някои дори и 4-те) са много по-трудни от "лошите 2". А аз се бях отпуснала, защото тя тръшканици отдавна не правеше, много рядко се случваше, а сега изведнъж коренно различно поведение. Оказва се, че вече е с много по-силно изразено мнение от преди и не иска да приеме друга гледна точка, разочарова се бързо, ядосва се и прави неща много по-целенасочено и манипулативно в сравнение отпреди няколко месеца и т.н.. Освен това разбира всичко, не е както преди облечеш я, излизате, сега като знае къде ще се ходи, ако не иска, въобще не ми позволява да я облека. Или вървим по един път, а тя иска да мине по друг, или да не слезе на еди коя си спирка. Също и хитрее с отговорите, например днес не иска да си обува гащите, затова и давам избор: кои искаш да облечеш розовите или сините, отговор: жълтите...И ако нямах жълти да й дам, щеше да е рев до небесата, защото иска такива. И понякога това е много изнервящо и трудно, особено когато трябва да излезем в определено време. Дадоха ми много и различни съвети, ясно е, че понякога един метод работи, понякога друг, но трябва да се пробва всичко в един такъв момент, в който особено когато си навън и хем трябва да успокоиш детето си, хем трябва и ти да си спокоен. Но търпение, търпение и пак търпение. В такъв момент си казвам това е едно дете, я се стягай бързо, майките с две как се справят, та това ми действа много мотивиращо. 

А утре е коледната пиеса на Рони, страшно много се вълнувам. Дано да разрешат да се правят снимки. 
И малко коледно настроение и в нашата темичка: Вижте колко гордо Вероника закача декорираните от нея снежинки на елхата (едното е венеца за вратата, но тя прецени, че и на елхата стои добре). А от вчера я уча да реже с ножица. Има голямо желание, но все още не й се отдава особено добре.
Това е засега от нас.