Благодаря ти Мира.  Съвсем обикновено гърне е. Гледах, че има много видове, някои като куфарчета за по-удобно носене. Ето това е нашето: http://www.amazon.co.uk/Babyway-BTP-Travel-Potty/dp/B002HEEGN4/ref=wl_it_dp_o_pC_S_nC?ie=UTF8&colid=3GEDD9QS16V&coliid=I1E1XEBZA8J5Y7

Иначе ние сме добре. Бяхме тази седмица на консултация. Вероника е наддала 450 гр за един месец и на 11 месеца е вече 9250 г, висока 75-76 см. Казаха, че се движим отлично и да продължавам със същия режим на хранене, който в момента е: рано сутрин кърмене, късно сутрин - закуска (100г), междинна закуска: снакс, обяд (200г), следобедна закуска: снакс/плод/бисквита/крем (100 гр), кърмене, вечеря (200г), кърмене преди сън и едно кърмене през нощта. Зъбките продължават да ни мъчат, гледам още един отдолу почти се е показал. Напоследък много зъбчета наведнъж пробиха и нослето й още запушено, но с Baby vac почиствам за секунди слава Богу. И въпреки "зъбния ни период" Вероника е в добро настроение през повечето време, смее се и играе. Научила се е да си клати главата в знак на Не, когато не иска нещо, също достига с ръчички и до по-високи маси и шакове като се повдига на пръсти, така че трябваше да махна разни неща от первази и рафтове, които вече не са безопасни. Както писах и преди продължава да си играе сама и да си измисля игри с разни предмети, които не са играчки, което ме радва, защото знам, че по този начин им се развива фантазията. Друга нови игра, която играе е криеница. Покрива си главата с нещо и стои, не мърда, даже звук не издава и като отида при нея си отвива главата и се смее. Или бяга, бяга и после се скрива под стола. Като отида при нея, бяга, за да не я хвана и се смее. Много е забавно.  Да спомена и как протекоха вчерашните ни сетивни игри, защото беше изключително интересно. Момичето беше направило джунгла. Както бяхме в кръг, всички вдигнахме едно специално покривало във въздуха, а децата сложихме отдолу. От него висяха все едно лиани, а по пода тя беше сложила играчки животни, листа, и други материали наподобяващи растения, имаше и музика. Страхотно беше. След това пък беше приготвила два кашона с всякакви плодове и зеленчуци (истински), които да ги пипат и да си играят. На Вероника най-голямо впечатление й направиха кокосовия орех и ананаса.  Много съм доволна от тези игри и даже се чудех дали правят и за по-големи деца, защото тези са до 1 годишна възраст, но ще разуча.  Това е общо взето около нас. Да пусна и няколко по-смешни снимчици, които съм хващала в последния момент с телефона, че на последните все е издокарана. 

Ако не знаете, но при нас baby walker-a се бута отпред назад.



Защо да не се почерпя с биричка, Великден е все пак. 



И най-новото ми умение: да си бъркам в носа. 



Ето и играта на криеница, за която писах. Вижте как се е покрила, не мърда и ме чака да отида при нея.


И тук вече се открива: 

Страхотна сетивна игра сте имали.Ананаса и кокосовият орех имат по особени повърхности и може би затова се е впечатлила най-много от тях.
Много е сладка с биричката.Всъщност те ,децата много обичат бирата като вкус.
И играта ви на криеница е много забавна явно като я гледам как се залива от смях

Оооо, неее, толкова е сладкаа! Направо ми иде да вляза в екрана и да я намачкам. На тези снимки си хванала истинската Рони, личи си колко е закачлива и весела. Браво, страхотно дете е. Честно казано си мечтая и за едно такова момиченце. Целувки!

Браво, голямо ядене пада! А госпожицата ми звучи е с манекенски мерки.
А пробвала ли си да не отидеш когато е "скрита"? Да изчакаш да видиш какво ще направи като почака? Аз много обичам да пробвам децата.
Казването на "не" със знак ми е близко, но се опитвам да повтарям повече да-та, защото ми се искаше да използва по-често тази дума Знаем децата, като пораснат колко обичат не-то.
Страхотна е!

Благодаря ви момичета за хубавите думи. 

fiibi_bg за бирата като каза ме подсети за едни познати, и то медицински лица, които вечер слагаха в млякото на детето по-малко бира, за да си спи добре в нощите, в които много плачело. 

Roxanne_ пожелавам ти едно момиченце следващия път тогава. 

angel4e много игри, много ядене, така е. Последният месец много си увеличи количеството храна, а и кърма.  За играта, пробвала съм да не отида: първо чака така неподвижно известно време, ако не отида, си открива главата и почва да ме вика на нейния си език, вдига си двете ръчички като все едно: хайде де, няма ли да ди играем. За не-тата знам, че не е хубаво да се казва постоянно, а даже наскоро майка ми каза, че на някакъв курс, на който са били от работата (тя е учител възпитател) психолозите са им казали, че на децата не трябва да им се казва Не прави това или не ходи там, а примерно Престани да правиш това, Спри да ходиш там и т.н, защото в съзнанието им частичката "не" се игнорирала бързо и само следващата част от изречението запомняли и съответно са по-склонни да направят забраната отново, отколкото да не я направят. На мен ми се струва, че с частичка, без частичка, децата са си деца и винаги ще подминават забраните, но кой знае. 

Да направя седмичния ни отчет и аз. 

Последните две седмица много зъбчета пробиха наведнъж и вече сме със 7.  От предните горни и долни остава само едно, което и то почти тръгнало. Сравнително леко пробиха и почти не съм усетила, освен запушения нос. Предполагам, че гелчето в комбинация с хомеопатичните капки успокояват до някаква степен положението. Иначе аз съм в трескава подготовка за пътуването ни за рождения ден на Вероника в Париж, детското парти и пътуването ни за България. И времето ми минава много бързо. Не се смейте, но съм направила списък на нещата и са запазени на 3 места: на телефона, на лаптопа и на лист. Накъдето се обърна да ги гледам.  Мъжът ми се смее, казва голямо планиране и организиране, ама какво разбира той.  Също започвам да се нагласям, че скоро ще има много роднини около мен.  А както съм свикнала една година да сме си сами с мъжът ми и никой да не ми се меси за нищо, сигурно ще ми е малко странно в началото и ще се дразня, но пък от друга страна ще има винаги на кой да оставя Вероника където се казва и за 5 минути дори и ще имам много повече свободно време и за други неща. 


С приспиването сме горе долу на същото положение, но поне не го мисля вече този въпрос. Заспива в количката като е навън без проблем, а вкъщи е или след кърмене, или до мен като си легне и ми хване косата. Опитвам се да я науча да си прегръща някоя от играчките, но тя предпочита моята коса. Но пък за сметка на това заспиването е лесно и бързо, за 5-10 минути. Затова и спрях да се тормозя, че не може да заспива винаги сама все още, но рано или късно и това ще стане. 


А предната вечер излизах. За почти една година вечерните ми излизания се броят на пръсти. Този път ме нямаше за 6 часа. Баща й ми пише как се качвала по стълбите нагоре (там ни е спалнята) и викала мам, мам, мам. Не е плакала, но ме е викала. Сигурно е мислела, че съм горе. Аз си изпотроших краката да се прибера по-бързо.


Това е общо взето какво се случва с нас. А, да: днес заквасих мляко за първи път и ако е станало утре ще й дам да опита с малко плод.

Ето и две скорошни снимчици: 

На любимата люлка:


Да ни видите къдриците и най-новата муцунка:

за подготовката мила, никога нищо не е излишно, направи и се подготви така че на теб да ти е спокойно.
Тон на ваканцията чак е снимал храната за Изабел която помъкнах, еее прибрах половината, но поне ми беше спокойно.
Какво подготвяте за рожденният ден на кукличката. Страхотни са снимките, как хубаво си играете, моята госпожичка не отразява криеницата все още.

п.п кога започнахте да ползвате лолкъра, нашата не ще да стои на земята, за всичко се хваща и изправя, стомаха ми постоянно се обръща че ще падне

Муцката ви е уникална, а за къдриците нямам думи. Я разкажи за рождения ден? Ще има ли тема? Колко дечица. Храната ти ли ще приготвиш?

Страхотни снимки, а как сладко се смее след играта на криеница. И мен ми е интересно за рожденния ден.

И аз се интересувам от рожденният ден.Нормално е да правиш хиляди списъци и да се вълнуваш за всичко.Добре,че сега поне човек лесно организира събитията ,защото всичко е на едн аръка разстояние.Тематика измислили ли сте?
Със сигурност ще се дразниш от споделените грижи ,но от опит казвам - преглъщайко и се усмихвай.Няма да успееш да промениш нищо,просто си казвай ,че това е сега ,временно и използвай всички плюсове на ситуацията.

Здравейте момичета и благодаря много за хубавите коментари.   Ние сме добре с изключение на времето, което е като зима – между 6 и 8 градуса и дъжд.   Но от утре прогнозата е обещаваща. С подготовката за голямото ни пътуване съм почти готова. От по-големите неща мисля единствено да взема столчето за кола и сгъваемо столче за ядене и дрехи. Всичко останало може да се вземе от там така или иначе. Fibi уолкера ползваме от месец насам. И й е любимото занимание, като го види усмивката до ушите. Най-вече в парка ни е много удобно, защото вкъщи не може добре да взема завоите все още. С него по баира върви ли, върви, чак подтичвам да я стигам  (клипът във ФБ). Иначе вкъщи вече много често взе да се пуска и да стои само на два крака, без да се държи за нищо и да пляска с две ръце или да гризе храна в същото време, което си е постижение. И е много смешна като говори, защото ползва интонация и като обяснява нещо си вдига едната ръка все едно реч ще държи.


За рождения ден изключително много се вълнувам.   Малкото ни момиченце ще стане на цяла една годинка след по-малко от 2 седмици. А планът е следния: На самият рожден ден ще сме в Париж. Решихме там да я заведем, защото с баща й много обичаме този град, а и ни е много близо – само на 2 часа път с влак. Ясно ми е, че Вероника нищо няма да разбира, но ще е хубаво пътуване, а и разнообразие за нея (а и за нас). Ще я снимаме на Айфеловата кула и подарък ще й купим от големия магазин на Дисни на Шан-з-елизе. Тоалетите са приготвени също - няколко дизайнерски роклички (подарък), с които ще дефилираме из парижките улици. Все пак ще сме в европейската столица на модата, няма да се излагаме я.   А детското парти ще е през следващата седмицата. Тъй като дечицата, които ще поканим са много малки между 6 и 10 месеца реших, че няма смисъл да наемам зала. Те са още много малки и не разбират, нито детска храна мога да приготвя и общо взето първия рожден ден е по-скоро за родителите, отколкото за децата.  Също и за тема май сме много малки, тъй като Вероника има няколко любими песнички, но не проявява кой знае какъв специален интерес към нещо конретно: филм или анимационен герой. Затова украсата ще е като за момиченце и много семпла: цветя, пеперудки и калинки в нежни цветове в тази тема: http://ecx.images-amazon.com/images/I/41-Phk5UxgL.jpg Украсата ще я купувам, защото не съм толкова сръчна, а и физически нямам време да майсторя. През повечето време съм сама с Вероника и като прекараме няколко часа навън и в парка, плюс домакинската работа, плюс работата ми от вкъщи, съвсем няма как да стане. Украсата ще включва тематични покривка, салфетки, чинийки и прибори, надписи и балони. Тортата също ще е съобразена с това. Между другото моделчето на тортата харесах от тук. Не помня в коя тема, където честитихме рожден ден на детенце и някой я беше пуснал. Веднага ми взе погледа и си я запазих. После гледах и много други модели, но не ме впечатлиха толкова. Както споменах на партито ще са няколко приятелчета на Вероника, но са все бебчовци, затова храната ще е за родителите. Ще е шведска маса с канапета и дребни сладки и десерти. Измислила съм менюто, интересни неща ще има. Повечето неща ще поръчам, защото ще е много играчка аз да се занимавам, освен това имам доста познати, които това им е професията и със сигурност ще ги направят много по-добре от мен.   За поканите по принцип харесвам традиционните, на хартия, но в случая тъй като са малки дечицата и не разбират, ще е точно обратното и ще сме от модерните със събитие във Фейсбук.   Лелята ще измайстори колаж със снимка на Вероника пак в тематика на рождения ден. И така, това засега е каквото съм намислила, дано всичко мине по планувано и да е забавно.  

И една снимка на Вероника как устремено върви:  

Продължение, че ми стана дълъг поста:

И да спомена само, че киселото мляко ми стана малко рядко, но втория път го докарах идеално.   На Рони много й харесва и си го чака всеки ден. И също така да ви кажа една много хубава рецепта (по Анабел Кармел), подходяща е за деца 9 -12 месеца. Вероника много го обича, както и аз:  
Ризото с тиква
В малко мазнина (аз ползвам био масло без мазнина) се запържва съвсем малко лук, (може и без запържване, но така става по-вкусно), добавя се бял ориз басмати, долива се с гореща вода и се вари за около 8 минути, после се добавя на дребно нарязана тиква (от тези малките, при нас са butternut squash, но аз си мисля, че и с друг вид зеленчук/ци да се направи пак ще е вкусно, примерно морков) и се вари така за около 12 минути. Оризът се разварява, все пак трябва да е мек за дъвчене, но може и да пасирате, ако искате. Отделно в друг тиган се слагат нарязани домати или доматен сок да поври и към него се добавя настърган кашквал чедар, докато се разтопи. С този сос се полива ориза. Много вкусно става. Препоръчвам.  

ооооо, колко много неща сме изпуснали при вас  Страхотна е Вероника  Много ми хареса идеята за рождения ден, особено пътуването. Въпреки, че е много малка, един ден ще има прекрасни спомени от красивия Париж с мама и тати. Поздравления за идеята!
Принцес, аз писах в моята темичка, но ако ни си видяла, искам и тук да ти благодаря за съветите. Поръчах си книжката и съм много доволна.
А в България ще си ходите ли?

Краси,много добре си замислила първият рожден ден.Пътуването до Париж е страхотна идея,пък даже и за малката госпожица ще е запомнящо се,сигурна съм.Децата колкото и да са малки разбират!
Мерси за споделената рецепта,определено звучи вкусно,трябва да се пробва
Много смело крачи Вероника,мале...браво и за опитите да се пуска у дома,скоро ще се пусне и ще хукне да тича.
При вас тези дни си е зима,надявам се докато ние дойдем да се постопли,че ще е голям температурен шок за нас.Вие кога тръгвахте на Бг?

И на мен много ми хареса идеята за Париж.Така ще бъде възпитана в приключенски дух.И дори един ден да не си спомня ,то поне ще има снимки от там.Аз също понякога за събития не мога да майсторя и поръчвам всичко.Според мен е въпрос на това дали човек разполага с време или не.Желанието е ясно ,че го има - все пак е първи РД.Така ,че и това е чудесно решено.И цветовете ми харесат.А рецептата за яденето си я записвам за дните ,в които и ние ще можем да хапваме така приготвени неща.