С малко закъснение, честит рожден ден и тук на малката сладка Вероника!

Със закъснение, за което поднасям извинение ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на малката ти пораснала дъщеря! Нека е много здрава и живота и да е изпълнен с много щастие! А на вас с баща и пожелавам много усмивки и сълзи от щастие, благодарение на нея!

Честит рожден ден на Вероника, със закъснение, но от сърце!  Нека бъде здрава, щастлива и обичана и да ви радва много!

Мили момичета, много благодаря за страхотните пожелания за първия рожден ден на Вероника тук и във Фейсбук.  Прочетох ги няколко пъти признавам, много се вълнувах.  Благодаря още веднъж за това, че бяхте и сте част от тази наша радост и въобще с всичките ни истории през изминалата година: fibi, Miravarna, dorina79, Snow_White, Roxanne_, fiibi_bg, elliminik, Капризче, angel4e, carol, Bibsi8792, alben4ik, La_Fleur.  Много сте мили!    


И да разкажа как мина пътуването за рождения ден на Вероника до Париж: 


Денят преди пътуването ми беше много нервно, дали ще взема всичко необходимо, дали всичко ще е наред. Уж кратко пътуване, но си е пътуване. Приготвих големия куфар с багаж. Мъжът ми каза представям си, ако отивахме за повече време.  Вечерта малко преди да сложа Вероника да спи, видях, че нещо е дъвкала като бяла хартия, бръкнах в устата й да извадя, а тя като почна да повръща 3 пъти и на фонтан. Много се притесних, първо си помислих дали не е болна и то точно преди пътуването. След паникьосването, реших, че най-вероятно, защото съм бръкнала в устата й, но за всеки случай щях да видя как е през нощта и ако пак нещо такова се случи никъде няма да ходим. Тя заспа, но малко след това се будеше често, плачеше, неспокойна беше и така до 3.30, тя спеше на пресекулки, а аз хич. След това заспахме, но в 5.30 трябваше да станем. И така малко не ни тръгна както трябва, но си помислих с малко дете на път е така: трябва да си готов на всякакви изненади - добри и лоши и трябва да се свиква. Тъй като не си беше доспала, се надявах да поспи във влака, но не стана и чак след като пристигнахме и излязохме от хотела, тя заспа. Предполагах, че първият ден няма да е много добре, защото тя си е свикнала на точен режим на ставане, спане, храна. Но след като се наспа, вече беше в настроение. В Париж времето беше повече от чудесно - слънчево и много топло. Първият ден решихме да отидем до панорамната кула Монпарснас, откъдето се разкрива прекрасна гледка към цял Париж. След това се върнахме да се освежим в хотела и се разходихме до Триумфалната арка, Трокадейро и Айфеловата кула. Там се видяхме с един наш познат французин. Той страшно много се учуди, че все още кърмя. Каза, че това не е често срещано там и че не дават голяма подкрепа относно кърменето на майките като родят, а веднага ги информират какви адаптирани млека да купят. Стана ми много странно, но той каза, че такава е културата им. Както и да е, това беше малко лирично  отклонение. А, да, също така ми направи впечатление колко трудно е придвижването с количка в метрото: никакви асансьори и много стълби и дълги коридори. Преди никога не съм обръщала внимание на това, но нали сме били все без дете.  Прибрахме се в хотела доста уморени. Вероника съответно заспа веднага бързо и лесно, та чак до 9 часа сутринта. Още със събуждането й, й изпяхме песента за рождения ден и си я нацелувахме. Толкова хубаво ни беше цял ден, а и все още ми е празнично.  Закусихме добре в хотела, облякох я празнично в официалния й тоалет за деня: рокличка на Армани, подарък от една моя приятелка и отидохме за фотосесия пред Айфеловата кула. Вероника дори не я и забеляза.  Също така голям зор беше със снимките, тя не стои на едно място, не иска и да я вдигаме на ръце за снимки, беше и доста топло и сигурно това я изнервяше. След това се разходиме по Сена и по Шан-з-елизе. Там се отбихме до Дисни магазина, за да й купим подарък. Повечето неща бяха като за по-големи дечица, но се спрях на два Мини Мауса, като тя си хареса едната веднага и много й се радва. Не знам дали съм споменавала, но Вероника се смее на глас постоянно, особено като види нещо ново, направо се залива.  И така да продължа с разказа: след като си получи подаръка, седнахме на едно от бистрата на Шан-з-елизе. Поръчахме си два десерта и сложихме свещичката, малко импровизирано беше. Вероника се зае да гаси свещичката с ръка, та набързо я загасихме. И трябваше да тръгваме наобратно. Много бързо ни мина времето и оределено е различно когато си с дете. Различно, но хубаво.  В сряда ще е партито за рождения ден, така че още вълнения ни предстоят. 


А Вероника още не е проходила сама, с изключение на 1-2 крачици, все се държи за нещо, но за сметка на това от известно време вече не лази на 4 крака, а полуизправена на ръце и крака като маймун и се придвижва много бързо, чак бяга. Така че явно минаваме през всички фази до превръщането й в човек ( пълно изправяне) и ще почакаме още. 

Ето и няколко от обещаните снимки:

Ох,че хубаво е било.След трудното начало ето ,че сте имали един страхотен РД.Мама и татко и те са се чувствали прекрасни ,а и така трябва ,защото това е и ваш празник.

И аз се развълнувах, докато ти четях разказчето 
Представям си колко ти е било притеснено предишната вечер, но важното е, че после сте се забавлявали добре и сте изкарали чудесен празник на едно приказно място!

Първата снимчица, с Айфеловата кула за фон на Вероника е много сладка!!!

Ще чакаме нетърпение снимки и от другия празник!

Рони, тоалетите й, Париж, снимките....всичко е повече от прекрасно. Много се радвам за вас и да знаете, че ни липсвахте. 

Благодаря ви, момичета. Радвам се, че ви хареса разказа за пътуването ни.   Забравила съм да спомена само, че Вероника си загуби едната обувчица в Париж като една истинска Пепеляшка. Но казват, че ако оставиш нещо, значи, че ще се върнеш там.  


Влизам в темичката си с втори разказ за партито за рождения ден на Рони. Уж не беше някаква кой знае каква организация, но пак се получиха някои неуредици. Първо се започна с тортата: моя приятелка изяви желание да я направи от много отдавна, но впоследствие тя забременя и не се чувстваше много добре и почти в последния момент каза, че няма да успее. Заех се да търся сладкари, но или не искаха толкова скорошна поръчка, или пък не правеха доставка, но накрая мой приятел сладкар обеща да я направи, но не този модел, който бях харесала, защото бил много сложен и само фигурката отгоре щяла да се прави 2 седмици (обеща за догодина). Но обеща, че ще ми направи красива, семпла торта, каквато исках. И така...на денят на партито се успахме сутринта (типично). По принцип Вероника се събужда към 8 часа, но точно на този ден защо да не си поспи детето до 9.30 и цялата къща барабар с нея.   Трябваше да си направя алармата аз, но си мислех, че алармата Рони ще се включи.   Отварям си очите, след шока от това колко е часа, виждам на телефона войсмейл от фирмата, от която съм поръчала канапетата за партито, които трябва да пристигнат на самия ден. Разсъних се на секундата. Имало проблем и щели много по-късно да ги доставят, което за мен не е вариант, но поне можели да ми предложат алтернатива с друг вид канапета пак толкова на брой безплатно. Успокоих се, че храна поне ще има.   След това ми се обадиха от работата да свърша нещо спешно за тях. Помислих си може ли всичко днес точно да се случва. Явно може за мой късмет. Та с едната ръка работя на лаптопа, с другата се гримирам и закусвам едновременно, защото няма да ми стигне времето. Мъжът ми храни малката, но пак повечето неща са си на мен да подготвя. После слагам малката да си играе в кошарата, аз да се лакирам през това време на спокойствие. Тъкмо се лакирах, чакам да изсъхне лака, тя започна да се напъва и трябваше да я сложа в гърнето, размаза се лака. Хайде отначало.   След като направихме украсата и всичките поръчки пристигнаха по план, вече нещата се поуспокоиха. Както знаете, украсата беше семпла: надпис за рождения ден, балони и масата подредена по темата. Мисля вече следващата година живот и здраве, когато Вероника разбира какво става, а и канените дечица са по-големи да вложа повече време в по-голяма и специална украса. И така, всичко беше подготвено, облякохме се официално. Вероника беше в тоалет в жълто на цветя, рокличката e Oilily, подарък за рождения ден. Тъй като цветът е ярко жълт, ми беше трудно да намеря тиара в същия цвят, но попаднах наскоро на едни много талантливи българки тук в Лондон, които правят подобни неща. Така тоалетът стана завършен.   Всички гости дойдоха навреме, имаше много цветя, балони, подаръци. Специална картичка със снимки на Вероника, с нейното име и пожелание на български са поръчали за нея чак от България. Много се трогнах от този жест. И партито започна, слушахме детски песнички на български, танци, много игра (и ревове от време на време)   Беше много весело и времето ни мина много бързо. Вероника се забавляваше, като най-много я впечатли бенгалския огън на тортата. За подарък получи един голям дървен куб, с много дейности по него: има часовник, разни играчки за промушване и други. Страхотен е. Останалите ми дадоха пари, защото така ги бях помолила. Тъй като ако получи много подаръци, после трябва да ги транспортирам в България, нали ще сме там цялото лято и прецених, че по-добре направо там да ги купя. Искам да купя триколка, розова кола на Hello kitty и люлка за градината. (Ако някой има по-добри идеи да казва). Също ще купя и дървени образователни играчки, набелязала съм няколко. И така мина нашият празник - много весело, с много положителни емоции с приятни хора. Ще пусна и няколко снимчици тук, предполагам, че повечето от вас вече ги видяха във Фейсбук. Нямах търпение и още вчера ги пуснах.  

Ето и обещаните снимки към разказа:  

И последно да разкажа как мина консултацията ни вчера. Вероника на 12 месеца тежи 9480 г, висока 77 см. Има 8 зъбчета. За съжаление този месец е наддала по-малко - 240 гр. Последните месеци винаги стабилно си качваше по 400-500 гр на месец, но консултантката ми каза, че се движим в нормални граници по нашата линия на развитие и да не очаквам да качва по много всеки месец вече. Освен това и активността си казва думата. А да, каза, че и понеже върви по-висока и затова също. С две думи не било за притеснение. Друго около Вероника е, че продължава да си измисля разни игри сама, като примерно хвърля една топка или топче до някъде, отива при него, после пак го хвърля и пак отива до него и така може и половин час. Или хваща една пръчка или стик и бута топчето, взема определени предмети и ги носи до място, после ги връща, после пак ги носи. И така. Интересно, че аз не съм й показвала нищо. Използва определени думички и интонация, когато иска или не иска нещо: като не, когато не иска, ам ам като иска да яде. Започнах да я уча да казва кога й се пишка или ака, но на английски, защото една позната латвийка беше научила детето си на нейния език и после в градината лелките не го разбирали. Когато нещо й взема, или не й давам, започва да се лиготи с плач, вчера чак се тръшна на пода и риташе с крака. Но аз не отстъпих. След известно време спря да плаче. Знам, че се опитва вече съвсем съзнателно да ме манипулира. Не е ли още рано за тръшкането? Също така продължава да е много музикална. Пуска си песничките на нейните играчки и танцува по следния начин: застава си на коленете, двете ръце ги разперва настрани и започва да се клати нагоре, надолу в такт и да "пее", също пляска. Много искам да направя клипче, обаче като насоча камерата и започва да ми се смее и спира. Трябва да измисля някаква скрита камера.   Това са май новостите около нас.

Краси,страхотни разкази и снимки.Определено първият рожден ден е запомнящ се,всичко е било повече от прекрасно!Рожденичката сияе,а тоалетите са невероятни.Браво за мерките и вие сте стройни мадами.Напиши ми на лично съобщение къде живеете,за да видя колко сме далеч от вас?,остави ми кординати за връзка,за да се разберем за другата седмица и кога ви е удобно разбира се.

Охо,имали сте много интензивен РД.За сметка на това пък емоционален.И ще има какво да разказвате един ден на Рони.
С нетърпение ще чакам клипчето с танца.И Явката много позира като види камера.Опасни са.
И на мен ми се струва рано за тръшакнето ,но щом детето е овладяло този метод на манипулация ,няма начин ще трябва да се бориш с това

оооо и Изабел много се тръшка и се опитва да манипулира, така че хич не мислиа че са малки, напротив, всичко разбират, знаят че не трябва, ама пробват и те гледат в очите и бавничко посягат към забраненото нещо. Миналият ден ми изрита купата с ядене от ръцете.
За игрите мисля че им е заложено, защото Изабел на морето, така ми подхварляше чехлата и лазеше до нея, пак хварляше.
В стаята с един балон пак така, ха даже имам клипче.
Аз се притеснявах че моята мома е слабичка, ама и Вероника не е много на килограмчета.

Тортата е прекрасна, браво на човека че е поел ангажимента, след толкова перипетии....
Аз съм още в чуденка за нашият, а време няма

Краси, как съм пропуснала да се разпиша. Изчетох ви и сигурно малкият терорист ме е ангажирал. Всичко е прекрасно, имах невероятен усет към детайлите и красотата. Принцесата е просто страхотна. За малките несгоди в началото няма да коментирам, това е по закона на Мърфи. Снимките им се радвах още във фейсбук, но исках да те питам специално за един колаж с твоя снимка и на Рони. Приликата е невероятна. В първия момент не разбрах, че си ти. Качи я и тук, много е интересна. Все ми се струваше, че повече прилича на татко си Рони, но цялостното излъчване, което е много характерно при нея явно е изцяло от теб. Да ви пожелая весело изкарване в БГ, че загубих представа кога си идвате.

Изчетох на куп и двата разказа и много се развълнувах за вас. Прекрасен първи рожден ден сте имали. И в Париж и в Лондон. Мисля, че ще бъде страхотен спомен за теб и таткото на Вероника, а тя с удоволствие ще гледа снимките някой ден. Роклята и диадемата и са много красиви. И тортата е чудна. Не знам каква точно си искала, но мисля, че тази се е получила много добре. За кг и ръста, мисля, че сте супер. Няма от какво да се притесняваш. Никола беше 80 см на годинка и 9кг и малко. Мисля, че сте си идеални Прегръдки и на двете.