Нещо углопявам съвсем, как да си сложа снимки в галерията, миналия път направо си излезна, а сега гледам, търся и не откривам. Какво не виждам?

Мила fibi желая ти леки финални метри и на финала една малка здрава и усмихната принцеска
Болницата ,която си избрала е невероятна !

Благодаря за пожеланията Bibsi8792
Открих Америка, от наближаването на термина ли незнам, направо изключвам, много ми е глупаво, това за снимките ми е било пред очите.
Открих червената стая в болницата за която ви казах че ми действа депресивно и я пускам веднага.

Принтера ми обаче отказа категорично да сканира и ще трябва да изчакам мъжо да си свърши работата горе и да сканира снимката от фотографа от неговия принтер (неговия е по модерен и хич не го чаткам)

Много се радвам, довечера легълцето на бебка пристига, нали бъдещия чичо го направи, отдавна е готово де, но го доизкусоряваше, чаршавчетата са изпрани и изгладени.
Нямам търпение да му намерим местенце в стаята и да направим финалните размествания за да я завършим.
То май ще го преместим в спалнята за в началото, тук препоръчват бебчето да спи първите 6 месеца при родителите.
Ще видим, все пак и майка ще е тук, едва ли на моя ще му е приятно да влиза постоянно в спалнята, ще му мислим като дойде времето.

ето я снимката от фотографа, моя така я смали, под лупа да я гледаш.
Нищо, все пак се вижда какво кюфтенце съм

Много ти е хубаво коремчето, изглежда бебка няма да е джобно гадже  . Аз бих си избрала червената стая, много е динамична и ведра. Но нали хората сме различни, важното е, че са се опитали да има за различни вкусове. Между другото, роклята ти е в подобни цветове и е страшно свежарска.

fibi голям си сладур.Мен също ми действа подтискащо челвената ,но другата е прекрасна.

За хубаво не знам, върви метър пред мен, а аз се клатушкам като патенце, огромен е и тежичък, някой път имам чувството че имам камък вътре, а не 3 кг бебе. Вече трябва да е към 3300гр.
Предната вечер дали от моята радост по легълцето, принцесата все едно бе глътнала 20 кафета, как ли не шава, подскача (добре че не правеше салта, тогава щях да се видя в чудо), а като фраснеше някой нерв и аз подскачах с нея (все едно ток ме удря- ужасно е)
В 1 часа през ноща, след много музикални играчки, хареса една та успяхме да я приспим. Нямате си на идея каква бесня беше цялата вечер, щом дори не ми дойде на ъкъла да снимам с видеото как ми се вихреше корема (а казват че са кротки в 9-ти месец, то при мен май нищо не е като в нормална бременност).
Като говорим за легълцето ето го и него

Чудесно кошче! Тъкмо да не се чудиш как ще влиза майка ти във вашата стая - местиш го! Сигурно е много леко. Аз махнах драпериите за да виждам бебето без да ставам. Ти му се порадвай, пък после ще решиш как ти е удобно. Хехе, верно всичко е като за малка принцеска, както се казва и темата.

Заслужаваха си нервите и цялото чакане, ремонта и ламината. Стаята стана много хубава, поне на мен си ми харесва.
Дано малката да я хареса също!

Между другото аз харесвам червеното като цвят, в хола и трапезарията по цялата стена (9 метра) се редуват ленти тъмно и светло червено, дивана ни е също тъмно червен, а останалите стени са бели на светло червени цветя, съчетано с прекрасните дървени мебели, които покойния му баща на моя е изработил ръчно, е повече от прекрасно.

Но самата родилна стая както са я направили и съчетали ми действа прекалено.....
Едва ли ще има "концерт пожелание" като ида в болницата, та просто се надявам да не ми дадат нея, ако стане ще си направя устата за друга стая, все пак може да се наложи да я дзяпам с часове стената

Радвам се че ти харесва svekarva, ние си говорихме с моя по този въпрос, но той мисли че е по добре малката да спи в нейната си стая, за да свикне от началото, че някой му казал че трудно отвиквали ако спят при родителите. Аз казвам последната дума, аз съм я носила тези 9 месеца и аз ще се мъча докато я родя, ще постъпя така както ми подсказва сърцето на момента.

fibi  миличка, последната дума я казва бебето. Така ще ви завърти на пръст, че няма да се усетите. Има тема тук във форума точно за спането в отделна стая. Все пак я прочети, има разни становища.

Като каза че си махнала драпериите, за да виждаш бебо по добре, се сетих че аз няма да имам този проблем, спалнята ми е толкова висока сега, че ми трябват стълбички за да си легна. 

Цели 80 см, тук като почнат контракциите и не ходиш на прегледи, те идват при теб да те преглеждат за разкритие и т.н. След като родиш нали идва пак жена да помага, та за това задължават леглата да се издигат на определен размер, за да не ги боли кръста от навеждане.
Помислили са хората и са се улеснили, разбирам ги и не мисля че на някой му пречи да си вдига леглото на платформи за известно време. Трябва да го снимам и него за спомен.

Миналата седмица как се смях, момиченцата от улицата се криеха и ми дзяпаха коремчето докато се прибирах от магазина, шушукаха си и се хихикаха, правех се че не ги виждам, като погледнех се скриваха и се подава оченце на проверка, та па на ново шушу-мушу. Малки момиченца от 5 до 10 год, интересно им е.
Преди няколко дни се бяха насъбрали пред вкъщи, насядали по земята ни хванаха на разпит.
-Тон какво ще е бебето, момче или момиче-  при което моя се направи че не ги чува и всички главички и очички се врътнаха към мен със същия въпрос. Без дори да се замисля ги излъгах че не знаем, какво да им кажа на децата че знаем но няма да им кажем. Както се вика Благородна лъжа.
Та всяко едно от децата се изказа какво иска да е, момиченцата естествено си пожелаха момиченце, имаше едно момченце между тях което заяви че иска момче. От някъде се чу заявка за близнаци.
Много са забавни лапетата, ще има да я подхвърлят малката като кукла
А на съседката дъщерята като се прибрала и заявила
-Мамо днес пак видях корема на Фиданка- не мен, а корема ми видяла
то вярно че е огромен, фръкнал напред и набива на очи, всички съседи си мислят че ще е момче

Благодаря svekarva, сега ще я разгледам тази тема за спането

и таз седмичния преглед мина добре,
малката е слезнала достатъчно в таза и е на чакаща позиция.
Акошерката пак изяде един ритник или по точно колянце, малката ми принцеса ще се окаже побойничка

Аз май подминах чакащата позиция, вече не издържам, много ми е тежко и боли.
Не мога да спя, заради болки в гърба, станала съм от 3 часа през ноща, по точно опитах да спя и в 6 се предадох и станах.
Какво да правя, някой случайно да има идея, ако от сега не си доспивам как ще имам сили да изкарам това бебе.

Моя каза на акошерката че бях задрямала на дивана преди да тръгнем за прегледа, та тя каза че няма значение по кое време на денонощието спя и си записа в отчетната че не мога да спя, интересно ми е защо
сигурно го имат напредвид като тръгна да раждам
Отивам да подремна че ми се зави свят

Цитат на: fibi в 12.06.2012 13:07

Не мога да спя, заради болки в гърба, станала съм от 3 часа през ноща, по точно опитах да спя и в 6 се предадох и станах.
Какво да правя, някой случайно да има идея, ако от сега не си доспивам как ще имам сили да изкарам това бебе.

Моя каза на акошерката че бях задрямала на дивана преди да тръгнем за прегледа, та тя каза че няма значение по кое време на денонощието спя и си записа в отчетната че не мога да спя, интересно ми е защо
сигурно го имат напредвид като тръгна да раждам

Не съм чувала да има значение колко спиш, та затова да си записват.

Аз от 6-7 месец на бременността бях така - болки в кръста и в гърба. Въртях се, ставах, лягах - понякога ми се плачеше, защото ми се спеше, а не можех да се наместя от болка (а коремът ми не беше голям, между другото). Заспивах на разсъмване...Така си и откарах до раждането недоспала, но това не даде никакво отражение на самия родилен процес. Намират се сили и още как. Направо ще забравиш колко си недоспала и уморена, а и нямаш друг избор, де Откакто пък се роди Елица пак съм недоспала, вече по обясними причини. Но това да ни е - само да са здрави децата!

Четох, че от самото начало мислите бебето да е отделно. Не знам - струва ми се непосилно за теб най-вече. Ако кърмиш това означава мноого сноване до стаята, после полусънена да се връщаш във вашата. А и не е само кърменето. Понякога са неспокойни. Освен това бебенцата имат крещяща нужда от това да усещат, помирисват мама и някак си липсата й около тях, би ги травмирала. Това знам аз и напълно вярвам, че е така. Просто помислете добре. Има време да се отдели едно детенце от родителите си - когато отдели своето "АЗ" от това на мама.

Късмет! 

Май няма отърване от болежките, не ми е първото недоспиване, предната вечер в 4-ри сутринта си взимах горещ душ, мъжо ми прави масажи, но за съжаление облекчават временно. По принцип обичам да си поспивам, но както казваш това ще е само началото, като дойде беба ще има доста безсънни нощи.

Смятам да кърмя, това е най доброто за бебка, а и за мен също.

Много ми е объркано за това със спането, и двата варианта си имат своите плюсове и минуси. През първия месец ще имам помощ, така че ще има кой да ми донася бебето, за да не търча постоянно, стаята е на 2 метра от нашата, коридора сме го освободили за спринтове (прочетох съветите на свекърва).
леглото в спалнята е огромно, с нощните шкафчета и гардероба има място за да минаваш, ако сложем кошчето с беба ще е доста тясно, ще се минава, но гардероба няма да можем да отваряме, мислих да махна нощното шкафче
Незнам, много ми е трудно, надявам се малката като се роди да ме улесни

успях да дремна 1 час, та си заредих малко батериите, пуснах пералня, приготвих вечеря и пак съм преуморена