Приказни са нещата.  Бебешките нещица ми създават такова прекрасно усещане за спокойствие и щастие.

Радвам се че Ви харесват.
Между другото свекърва, моя избра възглавничката, (от сега я глези малката), аз чак на касата я видях.
В магазина се пръснахме, аз на едната страна, той на другата, кой каквото хареса да слага в количката и после ще видим какво ще вземем. Като се засякохме моя предложи направо да бягаме към касата, вкъщи разбрах защо.
Беше купил нощна лампа за 65евро, но па е много сладка. Както се казва татковците си тачат дъщеричките, дори още като са в коремчето на мама.
Като поставим лампата ще я снимам.

За дрешките и аз колко ги гушках и ги мачках, но сега като са прани и изгладени не смея да ги докосна.

За родата нямам думи, вчера получавам скайп от лелката, да съм питала с какво мляко дохранват бебетата тук, че щяла да прати по майка някакво си NAN 1,призля ми.  Аз още не съм родила, дори не съм почнала да кърмя, тя за дохранване, казах че няма да дърпам дявола за упашката и няма да питам. Ако не дай се Боже се наложи да дохранвам тогава сами ще ми дадат тази информация.
Аз писах навремето как леля ми се опитваше да ми се налага за име което вече бях избрала, но самата мисъл че после ще каже, "видя ли добре че ме послуша" ме отказа от него. Опитвам се да я разбера, все пак са близначки с майка ми, но понякога прекалява, казва че е втора баба, но според мен се има за първа баба.

Имам по голям брат, но той все още няма приятелка, камоли да чакаме бебета.
"Лудата" ми леля има 2-ма сина, но ако имаше внуци едва ли щеше да е толкова вманиачена в моето бебе. Предната седмица сина и ми пише дали съм могла да отида до Германия до някъв магазин, казах му че единственото място където ще ходя е родилното отделение в болницата, оказа се че той дори не знае че съм бременна, лудо семейство.
По голямата сестра на майка живеят от години в Канада, децата им са доста по големи, но всеки гони кариера и естествено бебетата са на заден план.
Така че ще е първото бебе (внуче) както в нашето семейство, така и в тукашното.

А аз да си се оплача какво главоболие ме е налегнало от снощи, но тази сутрин е по силно от вчера, не ще да минава, сега пак ще полегна да подрема, дано като стана да няма вече помен от него

още ме боли главата, като отворих очи огледах се наоколо, като че ли беше минало главоболието, но като понечих да стана и започна пак да ми пулсира главата. Минах през тоалетната, разстройство, тъй като се бях разчела из темите на другите майчета предните дни, първата ми мисъл беше за естествената клизма, а втората че е съвпадение, просто винаги като ме заболи нещо ме избива на разстройство.
Сега като че ли е по търпимо, ще видим до кога.

Гледам какво съм писала, понечих да го редактирам, но то файда след 3 часа, няма значение, не съм писала нищо невярно, вие сами преценете кой как се вълнува и като съм почнала поне да довърша.

Лелята откача покрай бебето,а децата и не знаят че братовчедка им е бременна.
Беше накупила толкова много дрешки за беба, майка ги докара като идва предния път, чак на мен ми стана неудобно, а Тон много се ядоса че не се съобразява, не искаше дори да ги погледне.
незнам на милата ми майчица как и е било. Баща ми е безработен, баба ми е стара и болна, цялата и пенсия отива за лекарства, за брат ми нямам думи, но в крайна сметка всички чакат на заплатата на майка, за сметки, ядене, майка не може да си позволи да купува дрешки, но аз и не искам, стига ми да е тук и да ми помага. Мамчето се скъса да плете терлички, шапчици и елечета, като я гледах миналия ден на скайпа с тази доволна усмивка, а терличките изглеждаха божествено, никога не е имала претенции за нищо. Голяма ревла съм станала
бях ги снимала терличките от скайпа, но не мога да открия къде скайпа ги складира, довечера моя ще ги потърси и ще ви ги покажа.

Татко се сърди че не го искам, нали уж и той щял да става дядо и той искал да гушне беба, като че ли майка на почивка идва. Обясних му че тук се чака до последния момент преди да идеш в болницата и че болките могат да продължат с часове, дори дни.
Той много обича да се заяжда с мен, ще ми каже нещо не на място и ще го изпратя в гаража или на палатка в двора без дори да ми мигне окото, а само мисълта да ме гледа как ме боли, МЕРСИ, по добре далеч, далеч от мен.

или хормоните бушуват прекалено или Балг. емоции се оказаха болна тема

Хахаха, така е! Първото бебе в рода събира интереса на всички. И аз бях първата в три рода. Като се роди момче, малко постихнаха страстите, защото много се надяваха за момиче. Второто бебе, след 7 години, вече мина съвсем незабелязано - всички си имаха внуци. От първото събрах толкова дрехи, че се изгледаха и останалите деца и пак имаше необличани. То много трудно се нацелва размер и сезон за носене. Но всички се радват от сърце, пък и ти си далече и сигурно и за теб им е мъчно. Да не се хванала някакво лятно грипче с главоболие и разхлабен стомах? Пази се!
По повод татковците. За второто бебе беше купил ДВЕ колички - синя и червена, за всеки случай /тогава не се знаеше за пола предварително/. Те така пазаруват, без да му мислят много.  Пък и до ден днешен нашият татко е даващият пари. Вчера в Америка празнували деня на бащата и нашите синове официално го поздравиха и му пожелаха да е жив и здрав, че да печели пари и да им ги дава  . Мене за 8-ми март редовно ме подминават  .
Хайде, да ти минава главата, че да можеш да се разхождаш.

fibi мила, хайде не остана. Страхотни са нещата на бебка. 
Стискам палци всичко да мине леко. 

ето, който дреме през деня, будува през ноща.
Аз и бебка дежурим, решихме да слезем доло за да не събудим татито, колко сладко си похърква.
добре че поне принцесата ми кротуваше когато мама я болеше главата.
Спря да ме боли вечерта, незнам какво ми беше, но не мисля че е грип, нямам други симптоми.
Аз по принцип боледувам много рядко, всъщност ако татито не ме зарази изобщо не боледувам, до преди 3 години дори нямах личен лекар. Но аз съм си подвижна аптека, майка постоянно ме снабдява с лекарства и антибиотици и ми ги подновява редовно защото не ги пия, знае че съм скарана с хапчетата, не мога да ги гълтам и повръщам.

Нали съм си шубе, мислех си в леглото дали като ти слагат катетър боли или едва ли от контракциите ще усетиш нещо.
Винаги ме е било страх от игли, макар че имам всички възможни ваксини и съм давала треперейки кръв (навремето ме гонеха сестрите из цялото даскало, после се изхитряваха и слагаха пост на вратата - демек никакво излизане), та тази упойка в гръбнака ми докара доста кошмари, да видим кое ще надделее повече, болката от контракциите или страха от иглите

Утре съм на преглед, на обяд, последния преди термина, да видим какво ще ми кажат. Тук доколкото разбрах не те гледат за разкритие ако не са почнали контракции. Всеки се оплаква от тези прегледи, какво толкова правят, някой може ли да обясни по нагледно, поне да знам какво ме очаква

Свекърва и тук беше вчера денят на бащата 17 юни, но моя дефакто още не е татко, до година да сме живи и здрави ще го празнуваме и ние.
Каква разходка, аз съм като тежкотоварно добиче, една костинурка ще върви по бързо от мен, моя се оплаква че кръста го заболявал като върви толкова бавно.
2 дни се скъсах от чистене, така че пак се води движение, а и сега къщата свети и е готова да приеме новия член на семейството. Останаха няколко перални да пусна, но нали цял ден лежах заради главоболието.
Мерси Princess

ето че и този преглед премина, момичето се учуди че съм все още цяла, нищо ново не каза, тоновете на бебка са идеални, малката е готова да излиза (ама кога само тя си знае).

Все пак ми направи час и за другата седмица, официално ще преносвам, за сега нищо не е казала какво ще следва, предполагам че като дойде другата седмица ще се види.

Имам 4 дни и половина до термин, ох това чакане е ужасно 

Цитат на: fibi в 19.06.2012 03:27

та тази упойка в гръбнака ми докара доста кошмари, да видим кое ще надделее повече, болката от контракциите или страха от иглите

Няма да е страха, повярвай ми Мен ме бодоха за епидурална, в гръбнака, нищо че така и не ми вляха обезболяващото в крайна сметка. Е, не боли. Хем още нямах почти никакви контракции (говоря за момента, когато ми подхогтивах и боднаха мястото за вливането на упойката после).
За катетър нищо не мога да кажа - не са ми слагали. Мисля, че слагат при секцио, не при естественото раждане.
Аз много се чудех дали клизмата ще ми е гадна, но и това е нищо на фона на цялостния родилен процес.
Не се притеснявай излишно - просто тогава ще мислиш само как да слушаш и изпълняваш това, което ти кажат, и как искаш всичко да задърши добре. Така че тези междинни болки, неразположения, процедурки, са просто стъпките по пътя, за да гушнеш дъщеря си. Мисли за края, за прегръдката.

fibi, за прегледите за разкритие, на мен ми направиха 2 пъти такива след като ме приеха. Просто като гинекологични прегледи, не са особено приятни и боли като те пипат.

Ако е като обикновен преглед защо всеки се оплаква.
На мен са ми правили гинекологични прегледи, мушкали са ми едно желязно, разтварят го за да огледат вътре по хубаво, взимат проби и го махат.
Все едни пичове готини ми се падаха да ме гледат, та умирах от срам, един път гинеколога така ме разсмя че желязото изхвръкна от мен и го удари по гърдите, добре че не беше се навел да ме гледа. 

Но като се замисля никога не ме е боляло, освен като ми взимаха проба от пикочната тръбичка, което ме навежда на мисълта че катетъра няма да е приятен определено.

Та за това ми стана интересно за разкритието нещо друго ли ти правят, бъркат ли те, разтварят ли те, няколко човека да кажат че боли, добре, ми то болшенството ги боли и още по стряскащо ти става.

Много искам вече да я гушна, да и видя личицето и да нацелувам крачетата които все ме ръчкаха. 

Моя след прегледа вика че усещал как скоро ще се свърши

Имам 4 дни до термина, естествено че ще се свърши, но на него му е лесно, за мен всяка минута е като час

Нямам спомен да ме е боляло при преглед. Може на тези, които се оплакват да са им правили масажи. Поставянето на катетър също не ми е било болезнено, беше с фина тръбичка. Предполагам, че зависи и от човека, който го слага.
Спокойно, всичко ще е нормално. Наистина, най- вано е да слушаш и изпълняваш каквото ти казват в момента. Хайде, не се оправдавай, излизай на разходка!

Мен си ме боляха прегледите за разкритие, признавам си А не са ми правили никакви масажи и тем подобни. Не зная от какво зависи. Но като чета, явно пак си е до човек.

Фиби, успокой топката, хубавия момент почти е дошъл 

Сънрей чудесно ти е казала как придружаващите процедури изобщо няма да ги усетиш, защото вниманието е насочено към нещо много по-важно!!!

Не помня да ме е боляло при прегледа за разкритие, явно пак при всеки различно.

Още един ден мина,
значи няма да се притеснявам за прегледа, щом не правят нищо по различно, то сега може и наистина да си поболява, тъй като ще е по чувствително от вътре.
Ако има изобщо вътре, доколкото разбрах така се слягаш че накрая нямаш канал, поне като ни го показваха нагледно. Тук само от показните могат да ти докарат кошмари

Така е намирам си оправдания, пак ме хвана мързела нещо, а имам няколко перални да пусна още, но само мисълта да изкачвам 2 етажа и ми призлява.
все пак ми е позволено да помързелувам, после като се появи бебка ще  има да си мечтая за това.

много ми тежи, като стана усещам как ме притиска отдоло и чувството че ми се пишка постоянно се засилва.
Ако излезна къде ще търся тоалетна, а и мускула на левия крак и вагината все още ме болят ужасно, вече едва го вдигам, за да си обуя бременлийските гащички, а при ходене гледам да не го товара много та се почва кръста и задника.

Като почнат контракциите, едва ли наистина ще мисля за такива неща, но тъй като не са все още, мозъка те надхитрява и колкото да не искаш да мислиш, то те отвежда там.

Ще си направя огромна тенджера с пуканки и ще гледам филмче, така поне няма да му мисля.
Да ви кажа как ме е налегнало желанието за сладолед, вече от месец всеки ден ям по 2 дори 3, на клечка (по специално Магнум класик) или направо от кутията със супена лъжица.
Чичото ме бъзика, че малката като се роди ще гука "Ола,Ола" 
вече си мисля как ще си замразявам кърмата на клечка.

Хахаха, "ближи си сладоледа", както се пее в песента.
Да ти кажа, верна си е приказката, че ситият на гладния вяра не хваща. Ходех като кон и през последните дни на двете бремености. Нищо не ме болеше, нищо не ми тежеше, хич не ме свърташе вкъщи. Е, верно, трудно се качвах по рейсове и все ми беше топло, но съм си мислила, че другите преиграват. Една приятелка за малко не ми се разсърди, че след като ми се оплака, че мъжът и не я "извеждал на разходка" и отговорих "ти да не си куче, та да те извеждат на разходка, ходи си сама...". После обаче, за компенсация на леката бременност, ми се паднаха ревриви деца  . Същата приятелка ме питаше "ти какво ги правиш, та ако не спят или ядат, вечно рават?". Ами щипя ги, да не ми е скучно....Тя имаше една кротуша, не и се чуваше гласчето. Може и при теб да е така - сега по- тежко, но гледането да е лесно.