Фиби и аз ти пожелавам по-скоро и лесно да се показва на бял свят

Според мен ще искаш всяка секунда да ти е пред очите, особено първия месец и така ще ти е най-спокойно и приятно. Има много време да е сама в стая, сега има нужда от вас 

Честита темичка и леко раждане ти пожелавам!
Относно спането,аз съм с две ръце за отделна стая за бебето и бебефон.Вярно,че ще ти е улеснение,ако е до теб,но си има и минуси.Аз спя много леко и чувах всеки неин шум,което автоматично означаваше никакъв сън за мен и съответно голяма умора.Имаше го и това слухтене,дали няма да се събуди всеки момент и изобщо беше някакъв кошмар.Родих се,откакто я преместихме-заспива си сама,не се чува,ако се обръща и т.н.

Явно си е до човек. Аз също като Мая предпочитам да ми е под око, а като спя отделно постоянно я мисля. Дори тогава спя по-неспокойно сякаш
Ще усетиш какво ти диктува майчинския инстинкт с времето

и аз се надявам като се роди да имам по голяма яснота в желанията и чувствата ми, каквото и да кажа сега или да взема решение, то после е напълно възможно да го промена. 

Таткото се прави на корав, но всъщност е мекошав, вярвам че той първи ще поддаде и ще си направи устата да я вземем при нас.

В неговото семейство и 3-мата сина са били в отделна стая от родителите от самото раждане, в моето - аз и братми сме били с нашите в една стая, но просто е нямало друг вариант и отделна стая

Аз също се притеснявам че ще се будя постоянно ако малката е при нас. (гледах на времето едно момченце на 1 и половина, спеше при мен на спалнята, как помръднеше и аз бях будна, стигнах до положение че сутрин умолявах малкия да ме остави да поспя още малко, а то сядаше на възглавницата ми и започваше да ми гали косата, откъртвах за още 30 мин.)

А сега като си е моето дете

Благодаря Ви дами за пожеланията и за мненията Ви
Аз като по чудо спах през цялата нощ, еее ставах до тоалетната де - то това е неизбежно, но заспивах бързо след това.
Станах в 9 часа изпълнена с енергия или поне чувството е такова, за тялото ще разберем кога ще се предаде, ще се възползвам да направя финалното почистване преди бебка да се появи.

ето, че ми остават 10-на дни до термин и без никакви симптоми, малката е на линия вече настанена дълбоко в таза, обичайните болежки, сутринта чак врата се опита да се схване.
 
Вчера говорих с майчето по скайпа,
милата ми майчица е толкова интусиазирана, една постоянна 24-ри каратова усмивка все едно съм вече в родилното. Приготвя си багажа за идването, припомних и че не пътува този петък, а другия, а тя жената просто не иска да забрави нищо и е почнала от сега.
Викам си, това не е майка ми, тя винаги е приготвяла багажа предната вечер, а не предната седмица.

Всеки покрай мен изперква с наближаването на датата, само чичовците за сега се държат геройски, моя вчера седнал да ме настъвлява ако болките започнат как да му звъня ако е на работа, голяма философия е да звънна по телефона  , повече си мислех как ще шофира до вкъщи с това напрежение.
Свекървата изкара от гардероба 100 годишна бяла рокличка на дантелки за кръщенето, (причастие - незнам как се превежда- викат му "допа") изпра я и я изглади да е готова.
Мъжо говори с църквата, оказа се че няма определен ден след раждането, за да се направи, попа каза когато майката си стъпи на краката сме добре дошли. Правили ги в неделя.
Навремето ги правили след като родиш и естествено майката е нямало как да присъства при положение че е в болница, та си мислех горката жена, 3 сина е родила и на нито един не се е радвала на самото кръщене, та много се радва че ще облека бебка с тази рокличка в която тя самата е лежала и синовете и. Тя милата искаше само да облека бебето и да го снимам, а аз я изненадох с църквата, с моя отдавна го обмисляхме. Дори първо разпитвах в Бълг.църкви, но те много претенциозни, за това ще я кръстим в католическа тук.  Вярваме в един Бог, така че за мен няма значение каква е църквата..

между другото кошчето където бебка ще спи е също ретро, то също гони 100-те години, а колко е запазено. Естествено, че матрачето и перелинките са си новички. 
Утре ще постна снимка на кошарата в хола, през деня бебка ще е в нея (трябва да съм луда да тръгна да катеря стълби до спалнята всеки път щом се размърда или за да я нахраня, сменя),ако изобщо видя "бял ден"

не съм ви показала количките и столчето, ще снимам само някои дрешки, тъй като вече са изпрани и изгладени и не искам да ги въргалям много.

Фиби, аз сигурно малко съм изостанала, но ми стана любопитно и ще попитам къде живеете всъщност?

Хубаво е да се кръсти бебче като малко, моето момче го кръстихме на година и половина в една църква до морето и през цялото време се опитваше да офейка, за да мята камъни във водата

Пожелавам ти все така позитивно и усмихнато да звучиш

живея в Холандия и роднините тук са Холандци, съответно Католици.

Моя вече плещи по малко на Бълг, знае азбуката, дори писмено, дните от седмицата.

Миналата седмица каква издънка стана, нашите звъняли цяла вечер,(аз си бях забравила телефона), а ние на семейна вечеря, като се прибрахме телефона пак звънна, тъкмо си помислих че това са наще (кой друг да звани в 11 вечерта, а в Бг е 12)и чух моя да казва "оооо дядо Румен",
баща ми сигурно получи сърдечен удар, грабнах слушалката, викам ало-ало, най накрая отвърна та му казах че не е дядо все още, моя изобщо не се усети и как го избазика. Те горките си помислили че раждам и не съм им казала, тъй като никой не вдига телефоните, на другиа ден им се показах да видят че съм все още с големия корем.

Фийби ,чудесно е ,че ще използвате рокличката и легълцето.За свекърва ти сигурно е много мил жест.Хубаво е,че го оценява.Звучиш много спокойно и уверено ,въпреки болките и малкото оставащо време.Извинявай ,ако си казала но бъдещият татко ще присъства ли на раждането?

рокличката въпреки годинките (не и личат изобщо, бяла е като сняг) е много хубава, шита е от пра баба фактически по майчина линия. Да си призная бях гледала за роклички за кръщене по сайтовете, но те ряпа да ядат пред тази, нямат чар, някакси изглеждаха обикновени, така че аз се радвам че я предложи.

Тя така се притесняваше докато я предложи, трепереше и за малко да заплаче, аз вече си мислих какви ли не лоши неща от сорта че пак е паднала (седеше на стола - няма как да е пaднала) и какво ли още не ми мина през ъкъла.
Аз и преди съм казвала, че свекърва ми е за милиони.

Таткото още като забременях заяви че ще присъства на раждането, не даваше и дума да се обели за обратното, в началото ми беше объркано - не исках, но сега се радвам че иска да е с мен и малката.  ще кажа на акошерките да снимат като реже пъпа, за да докаже после че не е припаднал 
Мога да се похваля че не е пропуснал нито един преглед през бременността, дори на плуването за бременни идваше с мен, чакаше в съседния басейн, направи кръгче плуване, па погледа какво правим ние и пак кръгче, но беше единственият бъдещ татко в групата който придружава бъдещата мама, после се излежавахме малко в джакузито и се пребирахме..

За болките, обещах си да не им отдавам толкова голямо значение и власт над настроенията ми, така че гледам да съм позитивна, то се вижда по ранния час че пак имам неуспешно спане, от 5 часа съм будна, а успях да заспа чак в 1 след полунощ. Малко остана, ще се изтърпи

8 дни, вече си мисля как ще стигна датата и дори ще я подмина.

Малката е като по часовник, как стане 5 часа и се почва "сутрешна гимнастика", към 9 се укротява та лягам за поредната дрямка до обяд, за вечерта нямам думи, беснее та се къса, вчера дори и споменах че 15-сти е хубава дата, не иска ли да ни зарадва, вместо това получих поредната порция ритници, а вагината ми горката беше бомбандирана от ножове (такова е чувството и бях като латерна, все те хващат неподготвен)и се чудех каква поза да заема, за да я усмиря поне малко.

Бях казала че няма да чета как е било при другите, но го направих. Виждам че почти всяка бъдеща мама (вече мами)(поне тези които изчетох) е страдала по същия начин, недоспиване и хипер активност на бебето, болежките изобщо не ги споменавам, те са плънката

fibi, Природата си знае работата. Все едно и ние трябва да му кажем на бебето "хайде, излизай, вече ми е доста трудно да се клатушкаме заедно!" Всички тези неудобства, допълнени с летни горещини /раждала съм август и началото на септември/ ми са и на мен познати, но се забравят, все едно нищо не е било. Даже първите дни след раждане се чудиш защо в корема нищо не мърда и си чакаш ритниците. Най- интересно е като си видиш пръстите на краката, без да се навеждаш  .
Онова, дългото име ли остава за бебка? Представям си, как ще ахнат всички, като я видят в рокличката. Много хубаво, че ще я кръщавате по техните канони. Иначе няма да може да отиде с другите на нейна възраст на Първо причастие, когато пак ги обличат в бели рокли и са много сладки. Права си, дали католици или източно православни, все сме християни и Бог е един. Свекърва ти е много щастлива с теб, хубаво е, че и ти я чувстваш близка. Казвам го, защото моя първа приятелка се омъжи за австриец и точно свекърва и беше човекът, който "накара" родата и общността там да я приемат като равноправна.
Леко бременеене и се разхождайте, сигурно при вас не е толкова топло.

fibi, всеки ден влизам с интерес да прочета какво си написала. Пожелавам ти леки дни до финала и най-сладкото малко момиченце, което ще те накара да забравиш всички несгоди от бременността. 

Малеее, добре че наистина не се налага да търпя и горещини, тук е 20 градуса за сега, само 1 седмица беше към 30-те, но честно казано ми беше добре, нито краката ми бяха отекли, само дето се потях доста и трябваше да се пременям доста често.

Доста се посмях за пръстите на краката (приятелката ми тамън вчера ми оправи педикюра и ги лакира, че аз не мога да ги стигна), не бях се замислила за това. Тя ми вика че после като си барна корема, ще имам чувството че барам гърба, толкова празен ще го чувствам.

Да свекърва, дългото име си остава, радвам се че помниш, това е хубавата част на католиците - многото имена. Ще и викаме обаче както до сега, Изабел, без съкращения и галено, след време ако тя си пожелае друго, добре.

Благодаря за пожеланията Roxanne и на теб ти го желая от сърце, дано да ти е леко до края на бременността.
А сега снимките за които писах



това е кошарката, още не сме я оправили. А с това ще си играе малката



някои дрешки




столчето за кола, поставено на количката


и количката



да не забравим ваничката

Всичко е прекрасно.

То всичко като за една малка кукла! Много ми харесва възглавничката със сърничката, аз имах някаква подобна в детството. Цветът на столчето е супер модерен  . И кошарката е сигурно удобна, гледам, че има нива за регулиране. Идва ми да намачкам дрешките, все едно бубулечката е в тях. Само да знаеш как приятно миришат бебетата /когато не повръщат, де/. Това ти са много специални дни, радвайте им се с таткото. Представям си майка ти и българската рода как се вълнуват. Ти имаш ли братя или сестри?