Предполагам,че мненията,които ще получиш ще са доста сходни,както се вижда и от горните две.Аз също се присъединявам към тях и причините са тези,които Мария добре е изброила.Да не говорим ако си се кърмите денонощно през 3-4 часа колко по-удобно ще ти е да е наблизо бебчо.Точно така постъпихме и ние-с прибирането вкъщи малката си спеше в креватчето,разположено непосредствено до нашата спалня,а през деня-в кошарката във всекидневната,където аз можех да си върша и разни други нещо,освен да спя с нея

Не се будеше ни от прахосмукачка,нито от тропкане,но това беше до към 2-3 месец (когато започна и да си спи по цяла нощ,никога не се е будила нощем)-впоследствие си я отнасяхме в спалнята,пускахме видеобебефона,където освен че чувахме ако има нещо я и виждахме, и спокойно си оставахме в другата стая,но после пак лягахме при нея.В първите седмици се държах малко странно-просто исках денем и нощем щом отворя очи да мога да я виждам моментално,една нощ се събудих и не я видях в легълцето,скочих като ужилена,а тя се беше смъкнала под завивката цялата (тогава държахме матрачето под лек наклон заради повръщането,а одеалцето-прещипано отстрани,за да не го изритва лесно),изхлузила се надолу...що рев му изревах,леле

Отделихме я самичка в стая след годинката и тя сама ни даде да разберем,че така й е по-добре,но както е казала Мария-според детето си е,а и от родителите,де.Имам приятелка,чиято дъщеричка от самото раждане си спи в стаята с батко си до тяхната (ама кротки деца,ейй

).Честно казано мен ме е страх,поне в първите месеци и живи и здрави и второто ще си е при нас в спалнята
