някой ми беше казал че бебетата в днешно време се раждат с висше образование
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
моята бебка не спира да ме изумява
нещо пак я бяха хванали лудите снощи и не искаше да спи, взех я при нас на спалнята, та спахме. Сутринта изпратихме тати на работа, изпихме си млякото и пак легнахме та мама да си доспи(като е при мен на леглото спах кажи речи с едно око). по едно време усещам нещо драпа по завивката и усещам как се смъква. Бях легнала на една страна, ръцете свити пред гърдите и съответно се бях завила до темето, Изабел лежеше пред мен. Отварям очи и гледам как с длани бута завивката надоло чак под лактите, постави ръчичките си върху моите, погледна ме право в очите и започна бавно и сладко да ми приказва и обяснява нещо. спря, обърна се по гръбче, огледа стаята, пак се извъртя към мен, пак постави ръчички върху моите и пак ми се обясняваше.
Почувствах се все едно аз съм бебето

това беше напълно съзнателно (просто няма начин да повтори некоординирано движение 2 пъти, даже не помня кога последно е правила такива движения- некоординирани). Като сме в магазин или на разходка вече отказва да е в количката, иска да е в ръцете на мама и тати и гледа в захлас големия свят около нея
Казва съвсем съзнателно вече "мамма", вижда се просто кога го употребява, буквално ме вика, и не е само на мен да ми се струва, всички около нас дори съседката я чу, плачкаше и викаше мамма (уплаши се от котката и). Даже тя каза че ще проговори много рано, 8-9 месеца (ще видим), с 2 езика ми е чудно как ще стане.
имитира колата - вика "брум, бруум"
Цитат на: Princess_of_the_Dawn в 30.10.2012 00:52
fibi как така държахте малката при вас отпред в колата? Това си е опасно. Даже как не сте отнесли някоя глоба за това.
знам че е опасно и вярвай ми шофирали сме колкото се може по разумно и постоянно я слагахме в столчето при всеки случай, но тя просто ореваваше колата, като спреш и отвориш вратата се усмихваше до ушите. Така никога нямаше да стигнем, с рев най много да катострофираме (да не дава Господ), за това взехме това решение и хич не беше лесно.
Тон се притесняваше че никога повече няма да иска да се вози в него, но сега сякаш нищо не е било. Вози се в него и не се оплаква, незнам тогава какво и стана.