Айде смених ти и заглавието на темичката.Ако искаш нещо по различно като заглавия пусни ми е едно ЛС!

Честита ви рожба, мила fibi! Голяма сладурана е малката Изабел! Да е жива и здрава и да ви радва много! 

На теб пожелавам бързо възстановяване, справила си се чудесно! За разранените зърна на гърдите, аз също ползвах 2-3 дни силиконови предпазители и след всяко кърмене се мажех /и все още се мажа/ с Ланолин.

fibi,Честита дъщеричка. Да ви е жива и здрава и след всички мъки през които премина само радост и усмивки да ви носи. А ти колкото си по спокойна и близо до бебка, толкова по -бързо ще се възстановиш. 

Фиби  честито дъщеричка мила 
Да ви е жива и здрава малката прекрасна Изабел ( че и хубаво име )
Мамче ,а на теб бързо въстановяване- силна си и ще се справиш.Забрави за болката и се радвай на малката принцеска.
За тати мога да кажа само едно браво!!!!Справя се явно великолепно !

сядам на бързо да благодаря за пожеланията, снимки ще гледам утре да вкарам повече, но таткото трябва да ги смали първо.

БЛАГОДАРЯ

имам силиконово зърно от болницата, но от него още повече ме боли

използвам професионална машина (Медела) за изпомпване от болницата, само в началото не е особено приятно и усещаш сякаш от гърба те задърпва, но на 5-тата мин се свиква и вече имам малък прогрес, но не и мляко.
В понеделник се радвах на капчица коластра, сега на всеки 3 часа за 30 мин изстискване докарвам 10мл на гърда, които добавям към фалшивото мляко
На мен от болницата ми препоръчаха /purelan/, но определено ще изпратя моя да търси тази мазилка "ланолин".
днес кърмих 2 пъти, сега за през ноща пак съм само на цедене
зърната започнаха да се възстановяват, но все още много боли

Благодаря gucci , така ми харесва
а за името ще и викаме Изабел
трябва да ставам, лека вечер Ви желая

Purelan-а, който са ти препорьчали от болницата, вроятно е чист ланолин (pure lanolin) т.е точно това, за което говорим. Странно е, че от силиконьт те боли повече.

За повишаване на лактацията най-доброто е бебето и да почиваш колкото можеш. За сьжаление колкото и да е мощна една помпа (твоята е от най-добрите) не е толкова ефикасна, колкото сукането на детето.

Болката в зьрната е нормална в началото. Малко са майките, които не я прежияват. Теб те боли повече, защото са ти разранени.

Дано да ти мине вьзможно най-бьрзо !!! Да посипваш с нишесте сьщо помага за заздравяването, защото регулира pH-а (доколкото си спомням).

Сега е най-трудното вьзможно, колкото повече дни минават, толкова по-добре ще става 

fibi, честита ви дъщеричка! Да ви е жива и здрава малката Изабел и много да ви радва! На теб пожелавам по- бързо възтановяване!

Оказа се че мехлема е същия, току що акошерката ми беше на посещение, за да видим как да продължим борбата за мляко.

Странно е, че от силиконьт те боли повече.

Може би защото зърната са на рани и за това да ме боли повече, а на беба и трябва повече сила за да засмуче и комбинацията е убийствена.
Снощи имах бели капчици т.е. мляко, но все още продължава да тече коластра. Изписа ми шпрей за нос които съдържа окситоцин, от този хормон зависила кърмата или нещо подобно каза, та трябва да се пръскам 5-10 мин преди цедене или кърмене.
Знам че от Изабел по добра помпичка няма, за това гледам колкото се може повече да я слагам на гърда, но няма да спечеля ако зърната започнат пак да кървят, за това внимавам.
Малката си възстанови изгубените грамажи, беше паднала с 240грама, но сега си тежи пак 3640, та ми отпуснаха нощния режим, мога да пропусна хранене(помпене) и да се наспя, иначе съм стриктно на 3 часа(2,30 и 30 мин помпене)денонощно.
Заради секциото и изгубената кръв не ми идва кърмата, обясняват ми че всичко което организма ми поема го задържа за себе си, а не за да стимулира млечните жлези. За сега все още съм в рамките на нормалното, казват че може да отнеме 10 дни, но ако мина 2 седмици да помисля "да тегля чертата".

Все пак съм изгубила почти половината ми кръв, преляха ми 100мл в болницата защото хемоглобина ми е бил много нисък и все още е, разбирам напълно че глупавия ми организъм иска да се възстанови, но аз вече се чувствам добре и искам бебка да си се храни нормално, с моето си мляко.

Стана ми много мъчно като ми казаха за тази вероятност, като погледна мишленцето ми и сърцето ми се къса, като изплези езиче и замлящи звучно

Фиби, нямаше ме за малко и чак сега научавам прекрасната новина. Честито ви слънчице, да е жива и здрава и много да ви радва! А на теб пожелавам леко възстановяване и дано всичко с кърменето тръгне като хората 

Цитат на: fibi в 12.07.2012 15:25

Може би защото зърната са на рани и за това да ме боли повече, а на беба и трябва повече сила за да засмуче и комбинацията е убийствена.

Аааа, ясно, разбирам.

Цитат на: fibi в 12.07.2012 15:25

Знам че от Изабел по добра помпичка няма, за това гледам колкото се може повече да я слагам на гърда, но няма да спечеля ако зърната започнат пак да кървят, за това внимавам.

Напьлно си права 

Виждам, че правиш най-доброто, което е вьзможно в тази ситуация. Направо ти се вьзхищавам, казано честно.
Не се ядосвай сега за проблем, който още не е вьзникнал. Като виждам колко си мотивирана, мисля че имаш всички шансове да започнеш да кьрмиш нормално. Понякога адаптираното мляко спасява кьрменето и ти пожелавам от сьрце такьв да е твоят случай.
Защо са ти казали, ако минат две седмици да теглиш чертата?
На мен ми се струва, че постепенно може да се премине кьм пьлно кьрмене. Колкото повече се вьзстановяваш ти, ще ти се оправят и зьрната, ще слагаш бебето все повече на гьрда, постепенно ще ти се засили лактацията и лека - полека може да се откажеш от биберона, ако всичко вьрви добре.

Засега не го мисли какво ще стане. Прави, това което правиш досега, почивай колкото можеш, яж силна храна и нещата ще се наредят 

Да допьлня само, че е много важно цеденето/кьрменето между 3 и 5 сутринта, защото тогава секрецията на пролактин (друг хормон, който образува кьрмата) е най-силна 

така, ето и моя разказ. Писах го на части, че иначе няма време.

Да се върна към сряда вечерта. Писах че започнаха контракции и цяла нощ не спах, а сутринта бяхме на гинеколог и за сърдечно филмче на Изабел. Гинеколога без дори да ме прегледа заяви че това не са контракции и че все още съм трябвало да чакам истинските. Прибрахме се и аз доста разочарована, защото тези които имах бяха на 7-8 мин интервал и доста болезнени, вече си мислех какво ме очаква тогава. Обаче те продължиха през целия ден още по болезнени и продължителни към 2-3мин всяка. Вечерта в 19:00 вече не издържах, стенех като пребито куче и се превивах, как се чака така до сутринта. Казах на Тон да звъни на акошерките да дойдат да ме прегледат, да видим до къде съм изобщо.
Те ме изпратиха директно в болницата и да си взема багажа, че те ще ме чакат там.
Моя идва и ми вика че колата не пали, при което помислих че се шегува. Братята му в рамките на 2 мин бяха пред вкъщи, та имахме транспорт.
Стигнахме в болницата, прегледаха ме за разкритие 2см, сърдечното филмче на бебка изглеждаше идеално, контракциите си бяха истински.
В 22:00 Решиха да ме оставят в болницата и да ме стимулират за да родя, тъй като вече не бях спала от 30 часа и вече съм преуморена. Настаниха ме в моята стая (познайте коя- тази с маковете, напушиме на смях, голям съм карък).

Контракциите станаха непоносими, влезнах в банята, но и топлата вода не помогна, казах че искам някаква упойка.
В 00:00 главната акошерка се появи (беше на друго раждане)
Спукаха ми водите, почуствах как топлата вода се изтича и веднага разкритието ми стана 4-ри см, а контракциите още по жестоки, питаха ме каква упойка искам, - хич не ми пукаше каква само болката да спре, първата която споменаха беше епидуралната, казаха че няма да чувствам никаква болка, питах до кога ще ме държи и те казаха докато родя. Избрах нея, обаче упойката все не идваше.
В отчета пише че в 01:25 съм била много стресирана, че съм треперела и потяла.
Как да не съм, как човек може да се отпусне от такива болки, вече не различавах кога почват и кога свършват контракциите, всичко беше слято, а от стягане на мускулите треперех цялата, стигнах до 5 см разкритие, а опойката все не идваше, нестезиолога правел Цезарово на друга родилка та съм трябвало да почакам
След 2 часа най накрая ме качиха горе за епидоралната, доста време мина докато ме приготвяха, бях седнала на леглото и фактически игла ли не знам какво трябва да мине между прешлените на гръбнака и съответно не бива да мърдаш, та мъжо и още един ме държаха и ми повтаряха да се отпусна, първо ми сложиха някаква спинална за да обезболят мястото и после същинската (което според мен е нещо като инфузата която слагат на ръката, кабелче се качва на горе и мястото от което ме дозираха беше залепено на врата ми.)
усетих как болката намалява, след 10мин вече не чувствах нищо, цяло блаженство, тогава за пръв път осъзнах колко близо съм до срещата с малката и дори се усмихвах. Донесоха нещо ледено и почнаха да го долепят за да видят докъде се разпростира упойката, оказа се малко над пъпа, сложиха ми катетър (можеш да ходиш, но не го препоръчват, тъй като краката са изтръпнали, за това е катетара)
В 3:30 ме свалиха в стаята и ни оставиха с моя да поспим 2 часа и тогава ще ме прегледат как вървя. Към 7 часа ни събудиха и се оказа че съм стигнала 7 см, сложиха ме на окситоцин за да забързат разкритието, но до 12 на обяд нямаше подобрение

Казаха че ще ме режат и както го казаха вече ме изнасяха по коридора, 12:05 бях в операционната, на моя му дадоха един син гащиризон и маска
Мен ме разпънаха като Исус Христос и от всякаде висяха жички, не ми сложиха друга упойка, а увеличиха дозата на тази която имах, така че чувствах абсолютно всичко, само че без болка

Разпънаха един параван като по филмите. Тъкмо настаниха моя до главата ми, усетих натиска на скалпела и като се започна едно ръчкане, дърпане, натискане и по едно време опа, подскочих помислих че натискат някакъв нерв, заболя ме, а те тъкмо се канели да срежат матката. Анестезиолога им нареди да спрат, не била  достатъчно силна упойката, та изпрати да донесат някаква друга която действала веднага и била много силна, трябваше да се почака 5-10мин тъй като се оказа че я нямат в наличност, взели от аптеката и пак се почна с натискане, дърпане, нямам думи, кошмар

усетих как я издърпват и радост за ушите ми, малката даде 3 откъслечни рева сякаш им се кара и видях как отнасят една кървава топчица, викнаха и моя да ги последва.
Останах сама с анестезиолога и една от акошерките, бутнаха ми апарат за дишане пред устата, всичко сякаш стана хаотично, всеки бързаше и подвикваше нещо

Помислих да не би да е нещо с беба, поисках си бебето, моя се появи с нея, опитваше се да ми я покаже, но проклетия апарат за дишане ми скриваше очите, блъснах и ръката, но пак не можех да я видя заради одеялцето, колкото да си извъртам главата.
Анестезиолога извика че така не може да продължава и че трябвало да ме преспат. Пак изкараха моя, а аз докато гъкна и се събудих в предоперационна, попитах за бебето ми и какво стана. Казаха че моя е доло в стаята и сега ще се качи.
И той нямаше представа какво беше станало, малката обаче беше добре, после разбрахме от рапорта че  се е родила 3 пъти увита в пъпната връв и за това я преглеждал педиатър и не са и мерили размера.
За мен анестезиолога ни каза за кръвоизлива, а акошерките по късно поясниха.
Иронията е че гинеколога който не ме прегледа сутринта всъщност извърши операцията.
та това е историята ми, снимките сами говорят
моето малко съкровище се появи и остави ясен спомен със щастието и любовта която изпитах като ги видях да идват, когато я положи върху мен и за първи път засука

Звучи страшничко,но.....резултатът си заслужава!!!

И какво излиза - където и да раждаш, колкото и добро да е медицинското обслужване, как ще се развият събитията е Божа работа....
Малката е много чаровна, май няма да е тъмнокоса, а ще е светла, като тати.
Стискам палци вече да има само хубави новини и да се гледате лесно.

фиби, направо ме просълзи, не знам дали аз бих изживяла такова нещо, но ако се наложи се надявам да съм силна колкото и ти си била!
Важното е че сега всичко е отминало и резултата е налице с една хубава малка принцеса!