така е  svekarva , всичко е Божа работа, радвам се че сме добре.
Josephine изобщо не съм смела мила, беше ме страх през цялото време, много плаках, когато ме подготвяха за операцията пак не спрях да рева, не ме е срам че го признавам,  никога не съм твърдяла че съм смела.
Няма човек който да каже със сигурност как ще издържи в дадена ситуация.
pkara страшничко си беше, но вече свърши, сега ще се радвам на бебка

Снимките и разказьт ти са много истински и трогателни !!! 

Посьвземаш ли се вече?

fibi, честита рожба! Да ви е жива и здрава, много щастие и успехи!

Поздравления за съпруга ти, малко мъже биха издържали.

от както ми заявиха акошерките да помисля за отказване от борбата за кърмата се отчаях, 2 дни ревах и взех решение да прекратя, все пак много деца са пораснали с адаптирано мляко и са здрави и прави, но все още ми е много виновно.
Никога не съм мислила че ще се случи на мен, винаги съм си представяла че ще кърмя поне 6 месеца, четох като бях бременна Кърмаческата тема и се възхищавах че има мамчета които кърмат дори по дълго.
Акошерките винаги подканят за кърмене, направо ме шокира щом те ми предлагат да се откажа, "че живота бил не справедлив", дори жената която е специализирана за лактацията не беше оптимистично настроена,но честно казано като извърна глава през изминалата седмица бях единствено затворена между четирите стени на стаята, кърмех, цедях, ревях от болка и пак наново, кърмех, цедях, ревях и това денонощно, недоспана, гледах малката ми и пак ревях че нямам кърма. Трябваше да сложа точка, иначе щях да психясам.
сега съм по добре, имам време да се порадвам и нагушкам беба, разкараха апарата за цедене, майка ме изстиква с ръка от време навреме и го даваме на бебка и чакам да спре кранчето което успях малко да отворя

Четох преди за една форумка Капризче, стана ми неприятно че семейството и не я подкрепяше, а аз сега имам същото но на обратно, майка мърмори че ще имам кърма и защо се отказвам, та им се ядосва че са ме отчаяли, но в крайна сметка тя ще си замине на края на месеца, а аз ще остана сама и кой знае до кога  ще се боря и дали ще стигна до така мечтаното кърмене.

Благодаря Даниела ще му предам, все пак той е героя.

Мисля, че ти усещаш най-добре кое е правилното решение за теб.

При майките чувството за вина е хронично и е по всякакви поводи, така че
За бебето е важно да има спокойна и щастлива майка. Следвай сьрцето си 

Фиби, ти си герой, усетила си и от двете раждания ... сега имаш да разказваш страшни истории Но разбира се най-важното е, че и двете сте добре. И аз бях на косъм да мина от нормално към секцио, даже по едно време ги молих за секцио, но се размина ...

Фиби, пробвай колкото можеш с кърмене, дори малко да капе и така като не е фикс идея току виж се получило. И съвестта ти ще е чиста!!! (виждам, че се измъчваш).
Аз също не мисля, че трябва да се кърми на всяка цена и ще ти дам пример с момичето, с което раждахме заедно. Тя така се беше вманиачила да кърми, че поне 1 месец го държа гладно бебето, дори като видя че не наддава пак се пъна, мъчи и накрая минаха на АМ. Сега си има здраво, красиво и пораснало момиченце.
Симеон го кърмих 8 месеца и спрях по мое желание и мога да ти кажа, че пак си изкара доста вирусчета покрай никненето на зъбите, първата година в яслата разни хреми, трета сливица и т.н. т.е. кърменето не е гаранция за някакъв върховен имунитет, много е желателно разбира се, но пак казвам не на всяка цена.

Цитат на: inaxastra в 14.07.2012 18:38

При майките чувството за вина е хронично и е по всякакви поводи, така че
За бебето е важно да има спокойна и щастлива майка. Следвай сьрцето си 

Точно така, с допълнение "Малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове". Гушкай бебка и от нас и ни разкажи за нея.

Покрай моето пътуване в Бг ,съм пропуснала всичко,сега прочетох фиби,честита рожба ,бъдте живи и здрави,гледайте се и не се притснявай за къррмата,колкото,толкова ,важното е ,че всичко е минало ,вече сте у дома .....
Името е много хубаво ! И използвай ,че майка ти е при теб и ти помага,почивай и с настройвай положително ,после идват етапите зъбки,захранване,прохождане и този период  ще ти липсва.
Бързо възстановяване!

Честито на цялото ви семейство! На Изабел пожелавам здраве и живот изпълнен с много вдъхновение! На теб Фиби, бързо възстановяване и само щастливи мигове с дъщеричката ви!

Благодаря за подкрепата Ви мамчета

maya_bunny, аз все още и давам гърда, предните дни по често, имах малка надежда че ще тръгне тъй като гърдите ми течаха малко, но това е защото срях цеденето. Сега вече доста намаля, слагам я сутрин и вечер и гледам да се възползвам докато не е спряло окончателно

Да ти кажа честно изобщо не искам да си спомням за раждането, но как може да се забрави когато е свързано с любимото същество

Какво да ви кажа за малката, аз сега се запознавам с нея (единственото време когато я виждах предната седмица беше когато се цедях и кърмих- оставяха я пред мен за да ми стимулира мозъка и да предавал импулси и двете ми ръце бяха заети та не можех дори да я погаля), последните 3-4 дни съм много щастлива, гушкам я и я наблюдавам без да се притеснявам че ще закъснея за цеденето

Изабел е много спокойно дете, плаче рядко, когато суче и и говоря, показва една дяволита усмивчица, следи ме с очички и чак си извърта главичката. Пълни си памперсчетата и най вече когато са тъкмо сменени и чисти, пръцка доста звучно и мазно в повечето случаи когато я храним, от горе влиза, отдоло излиза.  Радва се много когато се къпе във ваничката, пъпчето вече падна, но не знаем къде да го хвърлим, моя мисли да го запазим.

Еха чудесни новини! Дано си остане все така спокойна и усмихната, да си хапва и да пълни пампите. Таткото радва ли се, бабите как се чувстват? А, забравям да питам за съседите.....Те идваха ли да поздравят бебка?

Здравейте от нас
При нас всичко е горе-доло наред, малката имаше крампчета, след като я похвалих предния път започна доста да поплаква след хранене, личицето почервеняваше, виждаше се как се напъва, риташе с крачета и един лъвски рев.
Казаха ни от консултацията по хранене за едни капчици които се дават преди ядене, те са просто чудо, малката не е проплакала от 2 дни, поне не от болка. Иначе обявява като и е нацапан памперса.

Още я слагам на гърдите, но вече се цупи, не пускат много, но гледам да поизцеда с ръка 3-4 мл. общо от двете и това е за цял ден, меки са ми, не се усещат млечни бучици вече. скоро ще спрат, но дотогава ще и давам с лъжичка всичко което изкарам.
Снощи за пръв път повърна, та си изкарах ангелите, цялото мляко отиде по мен и по пода. Дигнах майка на пожар, а моя се нацупи че за всичко търся майка, а не се справям сама.
легна си с празно коремче, но милата заспа веднага, сигурно повръщането я е изтощило, до 3 спа и се събуди гладна, направих и само половината от лимита и за хранене, но не и стигна беше още гладна, риташе с крачета, звучно ми засмукваше ръката и млящеше, набързо си свалих нощницата и дадох гърдите, действат и като приспиватено (това бях забелязала преди)и помогна, заспа, та спа до 7 сутринта без повече инциденти. Поне гърдите ми да служат за нещо, след като не пускат мляко.

Като споменах цупенето на моя "май него го гони някаква следродилна депресия, мен от заетостта по цеденето май ме пропусна", много ревнува от майка, ако може няма дори да и го даде да я гушне. Скарах му се миналия ден, направо и го дръпна бебето от ръцете, лошо ми стана, викам му аз така ли правя с неговата майка и тя го гушка и тя го храни,казах че майка утре ще си замине и няма да може да я гушка в следващите 2 месеца.
Казах му че няма да търпя фасони, оперирана съм, все още едва ходя, нямам кърма, малката плаче от болки, няма да търпя и неговите капризи, иска всичко сам да си върши по Изабел, да я сменя, храни и т.н., няма да спи ако малката плаче, само и само за да не отиде в другата стая при майка, но проблема е че и аз не мога да спя, когато се цедях бях убийствено изморена, казах му да я даде на майка за да  поспя, той се нацупи и слезе доло в хола.
Работата е че и той самия е много изморен, бях писала че ми позволиха да пропусна едно цедене за да поспя, бях инструктирала моя за храненето, той дори не чул алармата и проспал яденето, малката сутринта ни събуди, малко преди моята аларма за следващото цедене и кърмене. Не му се скарах, все пак и малката не е проплакала от глад, но от тогава и тази вина се прибави към ревността, като кажа дай я на майка за да поспим, все едно му бъркам в душата.


Мислех че тази част ще премине, но уви не е, незнам какво да правя вече, като му се скарам за 2 дни е миличък, дори сам и дава малката на майка, но на 3-тия старата песен на нов глас. Майка си тръгва на 30-ти, та ще изтърпя някакси седмицата.

Иначе нашия тати е много щастлив, бабите, чичовците също, идват през ден да и се радват и гушкат.
Мислех да празнуваме появата на малката в един ден, да ги съберем всички роднини и приятели на едно, но не стана както исках, Тон им писа че съм оперирана и че трябва да се възстановя, но те нямаха търпение и на 10-тия ден имахме гост, та сега всички роднини се изредиха. Вчера събрахме съседите, но 3 семейства не можаха да дойдат, та те остават за тази седмица,
в неделя ще ни е кръщенето

Иначе съседите как ни посрещнаха с бебка, по цялата улица, всички къщи бяха изкарали знамената, майка помислила че има нациолнален празник, а те бяха за Изабел.
Докато бях в болницата братята му са ги снимали, за да ми ги покажат, макар че те стояха 10 дни преди да ги махнат, трябва да я смали татито преди да Ви я покажа, че съм пропуснала.

това е от нас, ако се сетя още нещо ще пиша, в главата ми е все още хаос

фиби, толкова съм ошашавена, че нямам спомен дали ти честитих прекрасната дъщеричка! Да ти в жива и здрава. Като те чета и наистина ти си възхищавам, че те е пропуснала депресията. Моето раждане е доста подобно на твоето и наистина възстановяването е по-трудно. Аз се радвам, че бързо излязох от депресията благодарение на близките ми. Моята се състоеше в това, че докато бях в болницата не можах да заспя повече от 40 часа. Като ми донесоха бебо и сякаш мозъкът ми включи на режим "свръх сили" и после няма успокояване. Малкият си спи, а аз само лежа и не мога дори за минута да се успокоя. Накрая лекарите искаха да ми дават диазепан, но аз отказах и с помощта на разговорите с една мила акушерка успях да поспя 30 мин. Добре, че на другия ден ни изписваха. Голяма тъпотия е, че няма психолог или някой квалифициран да поговори с родилките. Всичките 4-5 момичета, които бяхме се мъчили естествено и после секцио ревяхме по цял ден.

Гледам снимките ти в личната галерия, на които сте ти, бебето и бащата и ми се пълнят очите със сълзи. Толкова мили моменти запечатани на снимка. Честито! Да сте живи и здрави всички!