За пореден пьт ти се вьзхищавам за куража, спокойствието и позитивното мислене. Умьт ми не побира как си способна да се справяш и от устата ти звучи сьвсем естествено и нормално, аз не спирам изобщо да се оплаквам. Просто ти свалям шапка и заслужаваш медал за "супермама". Евала ! както се казва.

Изумена сьм от всичко, което прави Сиана. Много напреднала ми се струва за вьзрастта си, сьдя по Марта, която ми се струва, че се развива нормално, гледайки и другите деца. Сиси прави страшно повече неща и е супер, че е толкова активна и вьобще поведението й, както си го описала. Много е хубаво, браво !

Две неща ме заинтригуваха: като видях мозайката се запитах Сиси не слага ли всичко в устата ? Марта два пьти се дави с малки играчки, които трябва насила да й изтрьгваме от устата, все още слага и камьчета и ме е страх да й взимам толкова дребни елементи, а мозайката е много хубаво занимание. Та Сиси как е в това отношение? Излезнаха ли й всички (засега) зьби? Може би слагането в уста е свьрзано сьщо и сьс зьбите...

И второто нещо е: как се справяш с лошото време в Англия? Чета, че сте все навьн, а в Париж, както в Англия рьми постоянно и е влажно и мрачно и това за мен е голям проблем. Ти как го решаваш?

За да приключа поста си, казвам още ведньж, че ти за мен си недостижим пример. Ще гледам доколкото мога да те следвам, защото наистина ти се вьзхищавам и малко ме е яд, че не сьм като теб  (имам си няколко майки, като които бих искала да бьда в различни отношения, но уви ! Това пьк не пречи да се стремя натам долкото мога).

И браво за кьрменето !!!

Инка, благодаря за страхотните думи за мен  , но не съм сигурна дали заслужавам чак толкова много похвали. Тази вечер, като приспах децата и като разбутах играчките по пода, за да се добера до дивана и като си погледнах кухнята на какво прилича и си казах, че сигурно съм най-небрежната домакиня, но пък важното е, че дечицата са успокоени, приспани и събират енергия за следващия ден, кухнята ми не е важно как изглежда. Горе-долу така съм и за всичко останало, старая се да гледам през техните очи света около нас и се забавляваме заедно. Грижите ги превръщаме в игри - със Сиана зедно сменяме памперса на Лени, заедно я занимаваме с играчки и песнички, тя ми носи дрешките, които съм приготвила да и обличам и така..... Колкото до грижите свързани със самата нея, пак е същото, заедно приготвяме закуската и обяда, докато обличам Лени тя се мъчи да се облича сама  , аз само "помагам". Моля я да ми помага за всичко, което правя през деня и тя се увлича от това, което правя аз и така нещата ни се получават, поне в повечето случаи де  После пък сядаме и заедно си играем, тоест, тя ме увлича в нейните занимания и така 

За въпросчетата -  Сиана много отдавна не лапа нищо, което не е храна  Това си има много добри страни, но и някои отрицателни - трябва постоянно да я пазя да не издърпа полуизядена бисквита или солета от ръката на някое дете или пък да не ги намери същите по земята. Знае, че не трябва да яде храна, която е била на земята, но понякога го прави. Ако лапне нещо друго, ще е супер рядко и обикновено идва с изплезен език към мен и ми показва какво е налапала и чака да си протегна отдолу ръката, че да го изплюе, защото знае, че не трябва да е в устата и - прави го просто, за да е интересна  С този много дълъг отговор исках да кажа, че не се притеснявам да я оставям да си играе с мозайката, както и с други дребни играчки (то всъщност мозайката сякаш е най-дребното, което имаме). За мозайката - колкото и е интересно да я нарежда,  също толкова, ако не и още по-интересно и е, да я обърне отдолу и да започне да ги натиска, да се извадят. За момента тя ги нарежда, само за да може после да ги избутва 

Времето при нас, през последните две седмици е страхотно - първата седмица температурата стигаше докъм 29-30 градуса, а сега втората е малко по-дъждовна, но са само летни дъждове, които бързо отминават и пак е слънчево. Като дойдат по-дъждовни дни ще му мислим тогава. Засега програмата ни е следната - сутрин успяваме докъм 9 или 9 и половина да се оправим и излизаме с количката (ако вали бих излязла с колата) Ходим до библиотеката или до различни детски центрове, в зависимост какво ни се прави, някъде има песнички със знаци, някъде само игри, а сега вече ще има и танци, защото Сиана стана на година и половина и можем и на танци да ходим  Всички тези занимания са на закрито, така че времето въобще не ни пречи. Прибираме се около 12 и половина - един и Сиана ляга да спи. Обикновено спи около час и половина, напоследък даже и по 2 часа и се случва, което обаче е буквално от няколко дни и съм много щастлива. Истинско щастие пък изпитвам, ако успея да приспя и Елена по същото време  , можете да си представите, че тогава вкъщи цари пълна тишина и спокойствие и мама успява да седне, да си протегне краката на масата и да поеме дълбоко въздух  . Е, това удоволствие е само за 5 до 10 минути, че после нали трябва да се готви и да се чисти, докато "помощниците" спят  . Като се събудят следва кърмене на едното и хранене на другото после се мятаме на количката и излизаме на площадките, редуваме ги, че да не ни омръзват. Предполагам, че когато започне да вали повече ще заместим площадките със закрити центрове за игри. Миналата година беше лесно, сега ще е малко по-трудно, защото с Лени ще трябва да сме в бебешкия кът, но пък от там няма как да наблюдавам Сиана... но ще го измислим като му дойде времето 

Това е в общи линии. Общо взето го караме ден за ден в момента, без да планираме каквото и да било. Хубавото на детските центрове и другите подобни, е, че мога да отида когато си поискам, не гоним никакви часове и не сме притиснати от времето, денят си го разполагаме така ,че на нас да ни е удобно 

Целуваме теб и Марта мноооого 

Цитат на: inaxastra в 05.08.2012 15:21

За пореден пьт ти се вьзхищавам за куража, спокойствието и позитивното мислене. Просто ти свалям шапка и заслужаваш медал за "супермама".

И аз с огромно възхищение бих ти връчила всички медали, грамоти, купи и статуетки! Разгледах и снимките - всяка е интересна и трябва да бъде коментирана. Как успяхте да направите толкова хубави сандвичи, онзи кактус във вашия двор ли е, козленцето, котаракът, птиченцето чии са.........? Да не говорим за роклите на двете принцеси и колко е хубава мама  .

Свекърва, благодаря и на теб  , чувствам се чак неудобно от хубавите ви коментари  Не смятам, че правя нещо по-различно от това, което всяка мама прави за детето си. Опитвам се просто да ни е забавно заедно  , останалото си е дело на децата!

Забравих да пиша за зъбите - 12 броя до тук, остават кучешките и кътниците. Мисля, че ни предстои тежък момент с избиването на зъбите, но ще видим кога ще е.

Свекърва тези сандвичи са дело на баща ми и леля ми, всички останали неща ги е правила майка ми, а сладките неща ги бяхме поръчали. Това е за "питката" на Елена, която си е традиция в нашия край. Обикновено се прави на 40тия ден, но при нас беше малко след това. На Сиана, поради различни обстоятелства и я направихме чак когато беше на 7 месеца.
Вкъщи всички наистина се бяха постарали страхотно. Радвам се, че този път успяхме да наснимаме всичко, защото от празника на Сиана нямаме нито една снимка.
За животинките - яренцето, заедно с няколко кози и още няколко ярета са на селото на Данчо, където живеят баба му и чичо му. Там Сиана се запозна на живо с много кокошки, пиленца, петли и тн и тн. Козленцата особено я впечатлиха, но тях много ги беше страх от нея, защото тя тичаше след тях с диви викове и те бягаха. Затова трябваше някой да държи едното, за да може тя да го милва - буквално си напъха ръчичката в муцунката му.
Котаракът е на вуйчо и, заедно с още един, който е същия като този, но чисто черен. Бялото коте се казва Шайя, а черното Демон - Сиана ги обожаваше просто. Брат ми трябваше да заминат за няколко месеца с приятелката му в друг град и котетата ги гледахме ние. Слава богу, оцеляха след целия терор на който  бяха подложени 
Врабченцето е бебе още, явно при опит да лети беше паднало в нашия двор, та го гледахме 2 дни, докато успее да отлети 
Кактусът е в нашия двор, да! Майка ми и баща ми много обичат цветя и дворът ни е много пъстър  Аз също много обичам цветя, но в момента освен няколко стайни нямам никакви други, не ми остава време и за тях 

Забравих предния път да разкажа още нещо. Сиана мина през един период за около 2-3 седмици, през който на всеки въпрос ми отговаряше с "не". Дори когато искаше нещо пак казваше "не", а после естествено протяга ръце, за да го получи или пък го прави. Сега е точно обратното - каквото и да я попитам, на всичко ми отговаря с "да". Някой път я провокирам заради това постоянно "да". Например когато сме на площадката и сме пристигнали сравнително скоро я питам "Сиси, искаш ли да си ходим вкъщи?" Тя казва "да" и аз се правя, че се приготвям за тръгване. Тогава тя естествено започва да се сърди и да вика "не, не" и аз я питам "Защо тогава ми каза, че искаш да си тръгваме?". Същото е за спането, както и за други неща, които знам, че не ги иска в момента, но ми отговаря с "да" Въпреки това е страшно сладка и предпочитам да ми отговаря с "да", отколкото с "не"

Бени, винаги ви чета и не само ми е интересно, но и наистина заслужаваш всички хвалебствия, които получаваш от нас! Най-хубавото е че си спокойна, уверена, за да растат и дечицата такива

Видях всички снимки в албума, бързах да не смениш паролата. По ммного неща оприличавам Сиана на Ели. Закачките и липсата на страх от животните, било то е непознати. Как постоянно търчи - по онази сцена (там баща ти е меко казано притеснен като му гледам изражението ), по пейките. Личи й че е много будна, чевръста и любопитна за всичко! Прекрасна е Сиси просто!

Мъничката красива Елена все още не я коментираме толкова, но след някой и друг месец и тя ще блесне с нейните си номерца

Като гледах снимките, на които са родителите ти, се замислих колко хем щастливо и еуфорично, хем и мъчно им е че после пак няма да са с вас. Как няма да се стараят така при подготовката на празниците, та те за тези моменти сигурно живеят

Ти изглеждаш невероятно - за фигурата ти няма какво да коментирам - страхотна си! Но и, въпреки умората, изглеждаш така свежа, поздравявам те

Много се смях на снимките, където Сиси малтретира котката! Както и на тези с препаската и ножа.
Очарователна е на една, където наднича от една дървена къщурка, както и на тези, на които гуши малката Лени като истинска кака!

Браво и за кърменето! Продължавай в същия дух! Целувки и на трите ви от нас!

Ето сега и един въпрос, който аз много мразя - Кое дете обичаш повече? Интересно, никой не пита, ако децата са разнополови...обаче на такива, с две еднакви, редовно го задават и чакат с хитра усмивка за реакция. Ей, направо побеснявах......ама на баби роднини само това им трябва  .

Дани 
Там на сцената след Сиана търчи свекър ми, баща ми е мъжът с дългата коса  Иначе, да, голямо търчене падаше след нея  , ама тъкмо и та да разберат що е това внуче 
А там, където е облечена с препаската, стана съвсем случайно - бяхме си на вилата и тя се намокри цялата, винаги взимах нещо за обличане ама тогава бях забравила. Не че не беше достатъчно горещо и гола да си тича, ама майка ми се поразрови в гардероба и намери две кърпи, с които я увързахме така. На мен лично много ми прилича на Пебълс  Ножът, естествено, го добави баща ми 

Свекърва, много ме смая въпросът ти, досега не се бях замисляла за това  Не мисля, че някога ще мога да обичам една от тях повече. Не знам обаче и какво означава да обичаш някого "поравно", вероятно ще обичам всяка по различен начин с времето, когато все повече започнат да се изяват като личности, но едва ли едната повече, а другата по-малко, в съзнанието ми те представяват едно и също нещо - моето дете  Казвам, че ще ги обичам в бъдеще време, защото засега все още съм влюбена в тях и ги обожавам, като им се наситя на тези две емоции, вероятно ще започна да ги обичам 

Баща ти е мьжьт с дьлгата коса???!!! 

(може би нещо не сьм разбрала правилно  )

Снимките са жестоки. Много ми беше хубаво да ги разгледам. Разгледах ги всичките заедно сьс свекьрвата. Показах й бьлгарското море (аз с идеята колко в по0хубаво от тук, тя с коментара "аа, то е горе-долу като нашето" хихи). Отдавна й разправях, че в Бг дечицата щькат голи и това си е нормално. Сега като го видя нагледно поцька, погледа и констатира "колко са различни нравите".

Кьщите ви (не знам коя чия е, но всичките) са просто нямам думи. Падна ми шапката. Вярвам, че с удоволствие се прибираш в Бг. На мен условията у дома са ми един от най-големите проблеми. Вижда се, че сте изкарали страхотно лято.

Кога планирате следващо прибиране?

И все забравям да те питам - детските ви клубове платени ли са? Близо ли са до вас? Пеша ли ходите? Условията ви за децата са по-добри от нашите. Блазе ви! Я ми кажи пак в кой град сте (може и на лични).

Целувки на куклите

Инка, права си, с огромно удоволствие се прибирам там... и всички много ми липсват  Вкъщи майка ми и баща ми се постараха да имам абсолютно всичко, което ми е необходимо за децата, при свекърите ми е малко по-слаба организацията, но ние и без друго там седим по-малко като се приберем.
Много се смях на реакцията на твоята свекърва  На нея наистина и се вижда много странно, а? Не се бях замисляла за това. А пък иначе в двора Сиана почти постоянно си беше голичка, басейнът беше винаги пълен, както и няколко кофи, за да се топлят от слънцето и то нямаше смисъл да я обличам, тъй като тя постоянно беше натопена или в басейна или в някоя от кофите, или поливаше цветята с едно канче, или помагаше на баща ми с маркуча.... общо взето все мокри работи... Да не говорим, че беше много по-лесно така да и връча в ръката диня или пъпеш или праскова и да се плеска донасита 
Сигурно чак следващото лято ще успеем да се приберем. Междувременно очакваме гости за рождените дни на дечицата.

Живеем в Рочестър, на около 50 мили южно от Лондон. Наистина има много разнообразни занимания за децата тук. Ние ходим на различни детски центрове, най-често пеш, за да мога и аз да се разхождам. Един от тях е на 10 минути пеш от вкъщи, всички останали са на около 30-35 минути бързичко ходене. Когато вали на по-далечните сигурно ще ходим с колата, че няма да ми е приятно да ме вали през цялото време, а пък и децата едва ли ще издържат затворени под дъждобрана на количката. Засега обаче се наслаждаваме на времето, днес пак беше 30 градуса  Повечето занимания са безплатни, има и изключения, но те пък са евтини - по 1 или 2 паунда на семейство.
При вас как е? Плаща ли се? Има ли много плей-групи (или както се наричат там, не знам  )? Отдавна се каня да те питам - вашите знаци, на които ходите от френския език на знаците ли са или този, който уж го водят общ за Европа? Нашите уж са от втория, ама много често май ни показват от английския, че жената, която ни води групата била по-добра в него 

А ето това са баща ми и бащата на Данчо - този с по-дългата коса е моят 

Баща ти е супер младолик (той сигурно си е млад де), аз мислех, че е някакьв чичо или нещо от рода.

Забравих да питам кой прави питката? (аз нали все питките гледам на хората) И забравих да направя комплименти за масата - жестока е!! 

Супер е, че са евтини заниманията и са толкова много и разнообразни. При нас знаците са платени ателиета и струват 15е. Френски са, а не международни. Детския клуб е безплатен, но е само два пьти в седмицата за по 2 часа. В него реално няма занимания освен играчките и деца, с които да се играе. Преди да дойдем тук установих, че и в близките градове има такива клубове и може би ще я водя и там понякога, ако вали и не издьржам. Ние нямаме кола и сьм с транспорта (а и аз не карам).

Иначе в Бг и ние имахме басейн на двора, ама само гледах Марта да е с бански сакьн да не я хванем на някоя снимка гола и свекьрвата да каже, че в Бг не сме я гледали добре. Те банските не са поради морални задрьжки, а по хигиенни причини (ми поясни тя).

А у нас в Бг кьщата е много вехта и понеже всичко е старо и износено изглежда мрьсно (пьк и майка няма време и физика да чисти в дьлбочина и не свети като в Ит). Пьлно е с витринки и разни всякакви опасни предмети, което значи постоянно да се ходи по детето да не пипа тук и там (нещо което аз ненавиждам) т.е няма я т.нар "подготвена среда". Тук в Ит в това отношение ми е много по-лесно и това плюс сложни семейни отношения за мен е причина да избягвам да се прибирам често в родината.

Като чета какви яки работи имате ми се приидва на гости. Да водя и Марта с твоите красавици на занимания и да играят заедно. Сьс сигурност има bed аnd breakf, ама пьтуването ми се вижда твьрде сложно (не че си ни поканила  и не че ще дойдем наистина де, така в мечтите от рода "колко би било хубаво, ако...").

Инаа, поканени сте по всяко време, удома има къде да се спи, с удоволствие ще ви разведем по нашите ежедневни маршрути 

За витринките и тичането след детето - така беше при свекърите ми, но аз помолих свекърва ми всичко, което държи да не се счупи или което е опасно, да го премести и тя го направи, така че и там нагодихме нещата така, че да може да се пипа навсякъде.

В нашите детски центрове нещата са комбинирани, играчките малко остават на заден план, най-вече се набляга на кътовете  за  различни занимания - 90 процента от тях ги има изброени в сайта от твоята темичка . http://www.playcreateexplore.com/p/activites-for-ages-1-3.html  Всеки път сменят заниманията - някой път има боички за рисуване на маса, друг път постилат огромен лист хартия и децата "рисуват" с ръце и крата, както и с разни четки, гъбички и тн приспособени за рисуване неща. Почти винаги има sensory bin - един или два, както и маса за творчество - с лепило и всякакви неща, които могат да бъдат залепени.Там правим всевъзможни пана.  Винаги заниманията имат тема - когато сме близо до празници е свързано с празниците, когато не сме измислят други интересни неща. Има и контейнер с вода или изкуствен сняг или пък лед - всеки  път различно. Оцветявали сме макарони, които после правим на бижута, с оцветен ориз правим пана, има дори часове по готварство  , но на тях ходим по-рядко, защото са с предварително записване, а пък на нас ни е много плаваща програмата  и тн и тн, не мога да изброя всичко, но е много разнообразно.
Темата на днешния ни детски център например бяха числата и всичко се въртеше около тях. Имаше кули от дървени кубчета, като всяко беше номерирано от 1 до 9, имаше 9 кошнички като на всяка беше написано съответното число и вътре трябваше да има толкова предмети, колкото е числото на кошничката. Изрязвахме числа от пластелин, както и от цветна хартия. Оцветявахме числа и тн и тн. Във външния двор, за по-палавите, естествено имаше обръчи, топки, триколки, скутерчета, пясък с кофички и лопатки, вода с корабчета, сапунена вода за балони, багери с камъчета, тунели, огромни пъзели, спрей за рисуване по платно и тн. Ние май обикновено се причисляваме към по-палавите, та вътре рядко ни свърта, но и на числата обърнахме малко внимание днес 

Май всеки път съм доста подробна, ама май не мога да се изразявам по-накратко 

Целувки от нас. Няма ми ги емотиконите затова цун и гуш!

alben4ik двете ти принцеси са като картинка. Браво на теб, като чета как ти минава ежедневието с две деца, а аз си мисля, че ми е трудно с едно.  Следя ти темата с интерес и като спомена за детските центрове, исках да те попитам дали сте ходили в групите за бебета, понеже аз отидох на една, която се води от 0 до 18 месеца, но ние бяхме най-малките. Всички останали деца бяха около годинка и имаше навсякъде играчки, като родителите занимаваха децата си с играчките, а накрая всички пяха песни. Аз не мисля, че беше много подходящо за бебета. Но сега ще се местим в друг район и мисля да поразуча групите . Вие ходили ли сте и какви са ти впечатленията?

Албенче, от много време не съм се разпсивала, но ви следя редовно и тук и във ФБ. Двете ти принцески са невероятно красиви ! Когато чета твоята темичка, черпя страшно много позитивизъмз за това как се справяш с две деца. Мен последните няколко седмици ме е налегнал един страх, но като ви видя снимките и прочета нещо за вас и ми вдъхва много кураж. Много целувки от нас на Сиска и Лени!

Принцес, да, със Сиана много ходехме по бебешки групи, но те тук при нас са от 0-9 месеца. Страшно разнообразие ни бяха тези групи и много доволни се прибирахме после - и аз, че съм поприказвала с други мами и тя, че не е гледала по цял ден само мен  . Освен това там всичко беше организирано така, че да е подходящо точно за тяхната възраст и много идеи и съвети ни даваше персонала какво да им измисляме за разнообразие на мъниците и вкъщи  Дано да намериш подходяща групичка и за вас, защото наистина са много полезни. Можеш да пообиколиш няколко детски центъра, все в някой ще има такава само бебешка група, сигурна съм!

Мири, и аз на моменти се страхувах, особено като се върнах с малкото беззащитно Лени при порасналия вече дявол Сиана, но нещата толкова нормално си влязоха в ритъм, че сега се чувствам по-уверена от всякога  Е, без едно нещичко никога нямаше да се справим - слинга. Малката е закачена за мен почти навсякъде, особено когато сме навън, за да мога свободно да търча след Сиана. Бях писала, че не иска да заспива в него, но напоследък и това се промени, заспива си там и спи много сладко даже, което за мен е голямо улеснение. Без никакъв страх се наслаждавай на бременността, стига веднъж само да ти премине периодът на неразположение, а ще видиш, че като се появи бебчето на бях свят всичко ще си дойде на мястото 

Много целувки от нас на твоя изключително чаровен младеж 

alben4ik, сега наваксвам с последните ти разкази и снимки. Децата ти са просто прекрасни!!! Лени е едно усмихнато слънчице, а Сиси изглежда много умна и сякаш замисля някое ново приключение на всяка снимка За спокойствието и позитивизма, с които се грижиш за двете, а също така и за домакинството, не знам дори какво да кажа  Дано мъжът ти осъзнава какъв щастливец е.
Чудесно е, че имате толкова много организирани занимания за децата (а и за техните майки  ). В България опциите са доста по-малко.

Не можах да разгледам албума преди смяната на паролата, но ще те потърся във ФБ