Как съм изпуснала на красивата Елена рождения ден? 

На патерица пожелавам на малкото ви момиче да е здраво, много щастливо и усмихнато!

Разгледах всички снимки с огромен кеф! Толкова цвят, направо ми напълни и очите, и душата И двечките са прекрасни!
Справила си се меко казано добре с тортата, особено пък частта с многото цветни блатове ме впечатли много! Как намираш време - хем ти се чудя, хем ти се кефя
Пъстрото туту на Елена много ми допадна, като бонбон е в него

Сиана забелязвам не изпуска за миг куклата негърче, явно й е приятелче Много е сладка!

А ти изглеждаш не по-малко свежа и "пролетна", което предвид отглеждането на две деца с малка разлика сигурно е постижение

Сиана на градина ли ходи, че липсва на Елена? Ако да, колко време прекарва там и свикна ли този път? Ако си писала предния път, просто съм забравила, сори.

Благодаря за споделените емоции покрай РД! Целувки!

Един страхотно закъснял отговор... с едно малко лирично отклонение, защото напоследък ми е едно такова хем тъжно, хем напрегнато, хем унило, хем замечтано и сълзливо.... луда работа 

Любовно ме гледат детски очи.
Любовно прегръщат ме малки ръце.
Любовно дъха ми опарва лице,
протегнато, нежно от ласка докоснато.
Любовно звучи в главата ми песничка.
Любовно римуват се думите леснички.
Любовно ми шепне в ухото гласче,
"Обичам те, мамо, обичам те!"

Любовно гореща целувка даряват
две устни кипящи от страст,
за нежност, за близост, за майчина обич
притежаващи цялата власт!

Любовно въздъхвам, любовно поглъщам, жадувам, мечтая, копнея,
да мога да имам, да помня, да пазя тая любов само за нея!

Любовно поглеждам.
Любовно изтръпвам.
Любовно накланям глава.
Любовно изричам "Обичам те
и винаги ще бъде така!"

Любовно любовни мигове сладки и кратки, но винаги
омайващо
галещи,
мамещи,
парещи,
търсещи ..... смелост и вяра, любов, доброта, красота!


П.С. Сиана ходи на градина от януари, втория път добре се приспособи, въпреки че и до ден днешен сутрин иска някой да я гушне, като я посреща. Елена тръгна на градина в началото на август, като първата седмица ходих с нея. Втората седмица не започна добре, защото тя сутрин плачеше, а в градината не искаше нито да яде, нито да ходи до тоалетна. Но... всичко това продължи точно 3 дни, в четвъртък и петък сутринта вече не плачеше, а и си беше искала допълнително ядене на обяд. Вечер не спира да ми говори за градината, за децата и за леличките. Със Сиана се виждат в двора, там играят заедно и после всяка си отива в нейната група. Чувстват се много добре и са щастливи! Като отида да ги взема следобед в 3 часа се сърдят и искат да играят още с децата и редовно стоим по 15-20 минути да се донаиграят, хахахха, че не им стигат по 6 часа 
Нямам никакво време вече да пиша за нашите занимания вкъщи, а са се натрупали толкова много....
А пък и май повече ще посещавам общите темички 

Ааа и нещо за последно - един от малкото записани от мен бисери на Сиана. (Направо ми иде да си сложа главата в торбата, задето не записвах думи и смешки. )

Нещо съм заета, а Сиана иска, както винаги, нещо друго да направя на секундата. Баща и седи до нея и и вика "Сиси, почакай малко, мама не е супермен." Сиана отговаря припряно "Да, да, знам, че не е супермен, знам, тя е супертеб." 

Ох, какво хубаво стихотворение И на мен ми стана едно особено, малко сълзливо и тъжно, преобладаващо остаряващо
Но наистина намирай време да пишеш какво правите, винаги сте наше вдъхновение
Ти какво правиш докато децата са на училище? Започна ли онези курсове?

Здравейте прекрасни
Беше ми мъчно за вас и за нещата случващи се около вас. Радвам се, че Ели и Сиси са се адаптирали добре в градината. И аз се присъединявам към въпроса на svekarva, ти какво правиш когато си сама? Пиши когато можеш, много целувки от нас с Цецко

Много красиво и трогателно Албенче 

Радвам се, че добре е минала адаптацията този пьт. Труден момент и за майките е този. Май на нас ни е по-трудно да се адаптираме  Сигурно дупка ти се е отворила в дните, поне в началото.

Ако смогнеш някога да пишеш за заминанията ви ще се радвам много. Всичко си записвам от вашата тема (и за сьжаление много малко прилиагам всьщност).

А за супермена се смях сьс сьлзи просто 

Целувам ви и трите

Бени, и аз чак днес намирам време да попиша из личните теми. Радвам, се че този път адаптацията с Лени мина по-добре и най-важното, че двете принцеси са щастливи.  Следя ви във Фейсбук и се надявам на някоя среща с вас. 

Малеее, паяжина хванала нашата темичка, много, много съм несериозна. То като се включвам 3 пъти в годината и е много трудно да успея да разкажа какво се случва, но в общи линии ще опитам, че скоро идва следващата година и разни нови ангажименти и съвсем ще опустее тук.
И все пак да поразкажа, в най-най-общи линии 
Децата се чувстват страхотно в градината, имат много приятели и ходят там с огромно желание. Получавам само похвали и за двете. Сиана нали по принцип е много приказлива, та въобще не усеща никаква езикова бариера, казват, че не спира да говори, къде правилно, къде не, но не и млъкват устата. Постоянно учи всички учителки на български, частите на тялото, да поздравяват, пее песни на български. Не бърка въобще двата езика, въпреки че, когато в градината ги учат на нещо, или пък им разкават истории, на нея и е по-лесно понякога да ми го каже на английски, но това е само в пърия момент, защото аз веднага я моля да ми го разкаже и на български и тя превежда всичко абсолютно точно. За всяка дума, която знае на английски, а не се сеща на български ме пита, както и обратното. Страшно много помни и запомня всичко за отрицателно време. Знае много песнички и на двата езика. Обича да пише букви и цифри и се справя много добре. Познава и българската и английската азбука, но и от двете има букви, които все още не знае и я затрудняват, особено пък тези, които се пишат еднакво, а се произнасят различно. Не съм аз тази, която настоява да учи всичко от сега, но тя постоянно пита и си избира букви, които иска да знае и настоява да ги пишем и на двата езика. Последната и любима буква беше „Ч”.

Сиана обожава народни песни и танци, имаме диск с детски народни песни и като го пуснем си слага ръчичките на кръста и започва да играе ръченица, разтапя ми се сърцето направо. От януари ще я водя на народни танци в българското училище в нашия град. Като за начало ще пробваме, защото по принцип не взимат 4ри годишни, но понеже ще е само за танците, се съгласиха да пробваме, дали ще и хареса с по-големите деца и дали ще се справя. Нямам търпение да отидем за пръв път. Бях я записала на балет, защото тя много искаше ,но след като ходихме 2 пъти  се отказа, защото не и давали да танцува. Много настоятелно се опитвах да я убедя, че чрез всички упражнения, които правят, всъщност ще се научи да танцува, но тя не пожела да ходи повече и се отказа. Много се надявам да не се повтори и с народните танци същото, но ще видим скоро, първият и час е на 10ти януари, та ще си проличи тогава.

Докато беше топло всеки следобед бяхме по площадките с колелетата. От ранна пролет Елена кара балансиращото колело на Сиана, а пък тогава на Сиана и купихме по-голямо колело. Доста информация изчетох тогава какво е необходимо за първо колело и май се справих с покупката, защото тя точно за половин час се научи да го кара. Крепителите така и не се наложи да ги слагаме. Тогава бях много горда с нея, после пък ми стана много трудно като излизахме, защото с това колело вече е мисия невъзможна да я настигна, още повече, че Елена с нейното е значително по-бавна. Но обикновено ходим по места, където  мога да я виждам надалеч и не е близо до пътища, така че се справяхме.  Имахме и инцидент с колелото, като аз бях виновна, че се забавихме да купим каска, та в резултат на това Сиана имаше огромна синина на челото  , но за разлика от прогнозите на доктора, който каза, че щяла да стане от  лилава до тъмно синя и да и стои един месец на лицето, на нея за около седмица и мина. Беше обаче голям стрес падането и висенето в спешна помощ. Не че нямахме смешна ситуация и в чакалнята. Това е един от пътите, когато съм била благодарна, че не ни разбират като говорим. Седи до нас една по-възрастна жена и Сиана ми вика „Мамо, гледай каква сбръчкана бабичка”, аз, въпреки че знам, че не я разбират, направо имам чувството, че почервенях от срам и и обяснявам, че така не бива да говори, а пък тя си настоява „ Ама тя наистина е стара”. Продължавам аз да обяснявам, че да, стара е, но ако я разбере какво говори, ще и стане неприятно и започнахме да си говорим за нещо друго. След малко Сиана „Мамо, а тя кога ще умре?”

Също така задава всякакви въпроси, за всичко - кое от какво е направено (пътища, къщи, хора, дървета, чинии, дрехи, книги, кремове, пита за АБСОЛЮТНО всичко), особено се вълнува от раждане, младост, старост, смърт, както и от различните сезони, какво правят хората в различните държави и тн и тн, задава по 1млн. въпроса на ден 

Елена е малкият ми сладък, пакостлив бонбон. В градината се справя страхотно и има много приятелчета. И тя бръщолеви много, но въпреки че започна много рано да говори, думите не ги произнася съвсем правилно. Тоест има думи, които произнася перфектно, но има и много, които не казва добре и трудно и се разбира от други хора, въпреки че е почти на 3. Не се притеснявам, ще видим по-нататък как ще се справя. Научава и тя доста думички на английски, както и песнички и понеже по-рано тръгна от Сиана на градина, предполагам, че това ще окаже влияние върху говора и. Обича много да пише и рисува, но не умее да държи добре химикала. Това за мен беше много странно в началото, защото Сиана държеше правилно химикала още като беше на 1на година.... това пусто сравняване, хахххаха. Но пък и за това си казвам, че има време да се научи. Тя играе много с пластилин, имаме игра с големи пинсети, играем с щипки, всичко това се предполага, че ще и помогне за правилното хващане на химикала. Но пък ще я забави малко в научаването да пише разни неща, защото не и е достатъчно удобна позицията, в която го хваща в момента. (Това го написах миналата седмица и точно 2 дена след това забелязах, че тя започна да хваща химикала точно както трябва  , ще и трябва време да стане по-добра, но първата стъпка вече я направи 

Много е активна, обожава да танцува, но няма как да я запиша на каквото и да било, защото тя няма да се отдели от мен, пробвахме да ходи със Сиана на балета, но тя въобще не пожела. Общо взето е доста залепена за мен, когато аз съм наоколо. Постоянно ме прегръща, казва ми колко много ме обича, целуваме се по безброй път (както и със Сиана  Тези моменти са ми толкова безценни, че мога да живея само заради тях 

Елена много обича и да пее, да рисува с боички и маркери и да се омазва цялата.
И двете обичат да играят с кукли и бебета, постоянната им игра е на майка и бебе. Много обичат също да им правя най-различни игри. Толкова са свикнали с това, че постоянно ме питат,  дали няма да играем на нещо ново 

Обожават детски филмчета, като гледам да не прекаляваме много с тях, но събота и неделя умеят да изнудват баща си добре и си наваксват тогава. Едно от най-любимите им е Замръзналото кралство и това ще е темата и за двата им рождени дни, нищо друго не желаят  На мен ми е все едно, щом на тях им харесва и са щастливи и аз съм щастлива 

Организацията за РД на Сиана съм я започнала, но остават доста неща и за последната седмица, а тогава ще ми е малко притеснено, защото най-накрая, след едни измъчени 4 месеца, през които кандидатствах ли кандидатствах за работа, на 5ти януари започвааам  Радостна съм, нервна също така, но едновременно с това съм и много по-спокойна, отколкото бях, докато си търсех работа и вече бях решила, че за нищо не ставам и никой не ме иска 

Стига за мен - ето снимки с част от нещата, които сме правили с децата (за който има търпение да разглежда). Това са смесени снимки от пролетта до есента, само летни почти няма, тях, ако ви е интересно, ще ви ги пусна следващия път 

http://alben4ik.snimka.bg/children/razni-igri.818782
http://alben4ik.snimka.bg/children/eksperimenti.820003
http://alben4ik.snimka.bg/children/oshte-igri.847305
парола - ПИПИЛОТА

Както винаги нямам думи колко сте прекрасни и колко добра майка си. Иска ми се да ти дам Марта, ти да си й майка, че не се чувствам достойна   Комплименти, комплименти и комплименти !!!!

Какво ще работиш?

Черния пяськ на огледалото какво е? Дьрвения разделител кьде го намери? Фигурките ламинирани ли са? Откьде ги взе? Играта с пьтните знаци какво представлява?

Ако някога намериш малко време, пиши информация за това как се избира колело.

Хайде да обясниш експериментите  
Откьде намираш идеите? Голямата пяна какво е? Как ми обясняваш какво трябва да направят? Или просто правиш invitation to play и ги оставяш сами да откриват какво да правят?

Аз сьм ужасна, ако правим нещо такова се побьрквам и почвам: "Не пипай, дай аз, ще се изцапаш, вмимавай" и накрая няма смисьл да правим нищо. Сьзнавам колко сьм отвратителна и колко е безсмислено това ми дьржание но е по-силно от мен.

Продьлжавам да гледам и да си допьлвам коментара: при вас е Раят !!! Всьщност и аз искам да сьм ти дете.  

Децата са прекрасни  И ти си прекрасна !!! Заслужавате се, направо ми пьлните сьрцето и душата като ви гледам и ми давате пример и желание.

Благодаря ти, че намери време да споделиш с нас 

Ще ги изям!
Щастливи деца-щастлива майка-щастливи деца!

Ина, благодаря, ама чак толкова не съм.... даже на моменти се чувствам доста виновна, защото момичетата са големи драки и аз все им се карам за това  Имаха един период, в който доста се заиграваха заедно, точно лятото и есента, а сега от известно време, буквално последните седмици се карат за всяко нещо. Ако едната иска да правят нещо заедно, другата не иска и после обратното, състезават се за всяко нещо, всяка иска да е първа за ВСИЧКО, карат се за играчки, наддумват се, когато едната започне да пее, другата крещи, за да я надвика, едната си избира приказка, другата реве, че не иска тая приказка, а друга (без значение, че така или иначе и другата ще я прочетем). Елена щипе и дърпа Сиана ей така, без причина, само защото знае, че тя ще започне да вика, Сиана пък постоянно я дразни, като и казва, че е малка и това не може да прави, онова не може да прави..... И в крайна сметка, каквото и да се случи, все тичат при мен и всяка казва, че другата е виновна и е започнала  , иде ми да викам.... и викам де  Ама те тичат и ме прегръщат и се извиняват и аз се извинявам и всичко заминава.... 

А пък идеите за игрите повечето са ми от интернет, някои сама си измислям, от подръчни материали, брашно, царевично нишесте и вода, пудра захар и вода и тн.
Черния пясък си е точно черен пясък, с Павлинка си го купихме от Икеа веднъж като ходихме. А мидичките сами сме си ги събирали лятото.
Разделителя го имам много отдавна и даже не помня откъде 
Фигурите на човечетата ли имаш предвид? Ламинирани са, да! За да лепне по-добре отгоре, а пък и да ги използваме повече пъти, иначе трябва всеки път да принтирам нови. Имам ги някъде запаметени надявам се, ако искаш ще ги потърся и ще ти ги пратя.
А с пътните знаци не е нищо особено. Събрах из къщи каквито подходящи неща имахме за играта, изпринтирах пътни знаци и път и един камион и седнахме да играем. Говорихме си за това, че всички трябва да спазват правилата на пътя, че пътните знаци са за това (Ние всеки ден пътуваме с колата с тях, така че те знаят много неща за движението на пътя). Питах ги какво е натоварил камиона, да ми нарисуват, къде отива, ей такива неща, нищо особено.

По принцип игрите им гледам да ги правя така, че аз да не участвам в тях, освен малко да поснимам и после си върша нещо друго. Слагам им нещата на масата и те си решават какво да си правят. Измислям само име на играта, което им казвам и то ги насочва до известна степен. Например "Сапунена фабрика", "Ароматни чашки", "Захарни фигурки" (които в крайна сметка те правиха на мъфини, а накрая пожелаха и да оцветим), "Пролетна полянка" и  тн. Гледам цапащите да ги правим вън, и тогава ми е все едно, дрехите така или иначе заминават директно в пералнята, а на двора няма какво друго да нацапат. Но сега, като е студено, понякога и вътре се престрашавам, въпреки че тогава ги ограничавам, защото им постилам в едната стая и ги моля мръсотията да си остане там, хахахха. Те много ги обичат тези игри и постоянно си ги искат. Случва се понякога едната по-бързо да загуби интерес или пък да отидат да правят и нещо друго и после да се върнат пак да играят или пък да играят по-кратко отколкото на мен ми се иска, хахахха. Тогава сядам при тях и играем заедно, защото винаги с мама е по-интересно 

Когато правим експерименти, което не е толкова често, колкото ми се иска, тогава вече няма как да ги оставя сами, някой седи до тях и им обяснява и помага. Те са малки още обаче и така или иначе не могат да разберат всичко, но пак разбират, че различните неща си взаимодействат, за да се получи резултата, който имаме 
Това с пяната е Elephant toothpaste - http://www.funathomewithkids.com/2013/08/fun-science-experiment-for-kids.html
Другото беше със сода и оцет.
Имам си още няколко набелязани, ама не сме ги правили, не ни остава време, защото те през повечето дни следобед, като ги взема са изморени и обикновено само си рисуват и си оцветяват разни неща, четем приказки, пускам им филмчета.

Забравих да кажа, че също така много често готвим заедно - пици, мъфини, салати, солени и сладки бисквитки - почти нищо не минава без тяхното участие 

Моята работа - Teaching assistant на подготвителен клас - Reception. Едновременно съм доволна и притеснена дали ще се справя 

Ето още снимки, повечето летни. Единият албум ми е много, много любим и специален  , защото децата са облечени с мои рокли, като съм била аз самата на 2-3 години. Майка ми е запазила един куп неща, за което съм и много благодарна.

http://alben4ik.snimka.bg/children/razni-letni.847816
http://alben4ik.snimka.bg/children/s-roklite-na-mama.847836
ПИПИЛОТА

Заставам зад хвалебствията, защото са напълно заслужени. Прекрасни деца имаш, а ти си невероятна майка!
От деството си най-красивите ми спомени са останали игрите/ателиетата/експериментите с мама, а даже ги нямам запечатани на снимка
Ти си такъв извор на идеи и такова вдъхновение, че изобщо не се съмнявай в новата работа. Тя си ти е направо признание.
Да са ти живи и здрави куклите и все такива усмивки на лицата им да греят! 

Честита Нова Година ! Много усмивки, здраве и любов .Прекрасни сте.Откога влизам и и се надявам да си писала прочетох всичко на един дъх и после пак и пак  .Много са красиви принцесите и Лени с баща си и двамата къдрави на снимката която се целуват и вие трите....и така всички снимки.Експериментът със содата и оцета и ние го правихме, но нещо не ни се получи много  за формите от мъфините не се бях сетила, а това с буквите и пластелина е много добра идея.Ива много обича букви за разлика от числа.И ние уж бяхме в период на едни хубави игри , а сега и те постоянно се дразнят единият ме дърпа да му чета една книжка другият иска друга.Марти не дава да гушкам и целувам сестра му само се държи за мен.Тя го дразни, че е малък и той и отговаря със същотоедно блъскане и дърпане  .И ние много сме впечатлени от Замръзнало кралство и Олаф и са едни рокли и корони и така. Марти е точно като Лени с химикалката и с думите по този повод ще ми кажеш ли нещо за игрите с пинсети и други подобни.Ако може и за колелотона Сиси, защото и ние ще търсим.А да за разлика от Ива и  Марти като Лени обича да се изявява с боите по себе си стените вратите, диваните и тн..на листа не му е особено забавно.Дървената къща е много хубава да не би да я е правил баща ти ?Занимават ли се с тези кубчета с които правят фигурки защото се чудя дали да взема и аз нас не че това ще означава нещо.
За работата мисля, че е точно за теб незнам дали ще има по подходящ човек .Тя на смени ли е ?Кой ще взима момичетата от училище?
Много целувки успех на 5-ти и ще чакаме с нетърпение снимки и разказче за 4-я рожден ден на по-голямата принцеса.

Благодаря момичета, за хубавите думи  

За колелото - най-основните неща са три - 1. кормилото трябва да е изправено, за да може детето като го кара гърбът му да е изправен, а не да заляга напред и 2. трябва височината на седалката да е такава, че детето като седне да може да стъпва с ходило на земята, тоест като залитне лесно да се подпре с крак и 3. да е леко. Някъде казват и да няма контра спирачка, но нашето колело има и на Сиана това никога не и е пречело, даже обратното, тя само с нея спира (когато не спира с крака, де), защото ръчната и е по-малко удобна. Големината на нашите гуми е 12 цола. В магазина ни съветваха да и вземем следващия размер - 14 цола, защото бързо щяла да израсте това колело, но тя като го пробва онова въобще не отговаряше на две от горните условия (стъпваше едва на пръсти и колелото, поради размера си, за нея беше прекалено тежко). Затова реших да вземем по малкото, за да и е по-удобно, без значение, че ще може да го кара по-кратко, преди да вземем ново. Надявам се, че и това лято ще може да го кара, но тя е доста висока, така че не се знае. Все пак седалката още не сме я вдигали, така че може и да имаме късмет  

Къщичката ни беше подарък за втория рожден ден на Сиана и е много готина, защото е изцяло дървена, както и мебелите вътре и ще можем всичко да си боядисаме сами, само ги чакам още малко да пораснат, че да могат да го правят повечето те, а не ние с баща им  

За укрепване на мускулите на пръстите и на китката се препоръчва да се играе много с пластилин и пинсети (тук му казват даже пластилинена гимнастика). Пинсетите са големи и са специално за деца. Ние имаме ето тази игра от миналата Коледа и децата много играят с нея, като плодовете ги използват за най-различни неща. А пък с пинсетите могат да си хващат каквото си поискат, не е казано само с плодовете от играта да се използват   Пинсетите са пластмасови, а плодовете са гумени.


Дървените форми ги имаме пак от миналата Коледа и с тях също обичат да играят, но по-бързо загубват интерес отколкото с плодовете. Елена обича да прави фигурите, които съм им приготвила (животни, превозни средства, цветя), докато Сиана обича да си измисля свои фигури, най-често симетрични, които приличат на цветя  

А иначе работата ще мога да я съчетавам с децата идеално (То това ми беше основният критерий, с който се съобразявах, докато си търсех работа). Сутрин ще се налага да ги оставям с 1 час по-рано, към 8, а следобед свършвам в три и петнайсет и ми трябват около 15 минути да стигна до градината да ги взема. От септември Сиана ще започне най-вероятно в моето училище, но още се моткам с подаването на документите, а крайния срок е 15ти януари  , колебая се дали да я запиша при мен или в друго близко училище, не знам как ще е най-добре за нея ??   (и за Елена в последствие също    )

А иначе утре официално започвам и стомахът ми е свит на топка, а аз цялата съм кълбо от нерви - две неща, които никак няма да ми помогнат през първите дни  

Успех с работата! Нормално е да си притеснена първите месеци и да ти се свива гърлото. Аз имам почти четири години учителски стаж и според мен, не е добре детето да е в твоето училище. Поне за българските условия е така, все си мисля, че и детето и майката поемат по- големи отговорности и се гледат под лупа от другите /и учители, и деца/.