Не знам какьв сьвет да ти дам. Явно и двете не сте готови за раздялата. Казват, че децата усещали и ако ти си притеснена или примерно не ти харесва мястото или имаш някакви сьмнения, те го усещат и плачат повече и се дьрпат. Не мога да кажа дали е истина, но всички го твьрдят.

Може би тя като е видяла, че ако плаче достатьчно ще я вземеш, това я кара да драматизира допьлнително, а може и сьвсем да не е така. Не знам какво би станало, ако си била по-твьрда и я оставиш все пак, но виждам че не си готова за това.

Усещам, че вече си взела решение и имаш нужда просто някой да ти потвьрди, че постьпваш правилно. Направи това, което ти усещаш, сьс сигурност за вас двете това е най-доброто вьзможно, защото е продиктувано от усета и интуицията ти, които едва ли те льжат.

Прегрьдки

оф мила, представям си колко ти е трудно.
Свекърва беше споменала в мякоя тема, как подкупвали сина си навремето за да отиде на градина. По някоя стотинка и той си ги събирал.
Дано бързо свикне за да ти е по спокойно, а Елена вкъщи ли си стои?

Хехе, да, давахме стотинки на големия, но той не пророни и сълза. Ние се притеснявахме, че не го бяхме подготвили /тръгна 3 месеца по-рано от предвиденото. Той беше горд, че печели пари и толкова. Но я ме питай за малкия.......Тръгна на 4 навършени. В градината виел /сам си признаваше/ и го оставяли да седи на стол. По пътя за градината пък ме работеше на тема "каква лоша майка съм". Позволявам си да пълня с глупости темата, просто за да се знае, какви чудеса стават по белия свят. Той беше /и е/ много по- едър от останалите, пък и има силен глас, представете си как е вбесявал учителките  с виенето си. Спомням си го, застанал на прозореца на 3-тия етаж да ми казва:"Ти каква майка си, не вземеш едно братче да ми родиш и да си останеш вкъщи да ни гледаш, а си тръгнала да работиш по митниците /обмитявах билки за износ/!" Да потънеш в земята от срам Не искаше да е под режим и това си е. Още в първите дни ни постави условия, имам ги записани. Сега ми е смешно, но тогава се побърквах. Ето няколко от нещата. 1. Няма да яде буламачите там - водех го закусил и наистина не хапвал нищо. Съответно беше ненавиждан от майки и учителки, че дава лош пример. 2. Няма да пее песни, докато не ги научи. Първите дни го карали да си отваря устата, все едно пее. 3. Няма да спи следобед. Това вече беше върхът за учителките. Тук да вметна, че в същото време аз бях учителка в близкия техникум и синът на директорката на градината ми беше ученик - представете си що за авторитет можех да имам, като собственото си л... не можех да оправя. Записах го във всички занимания на по- големите /компромис само за него и отново лош пример/ като английски и рисуване, които се провеждаха следобяд и децата в предучилищна не спяха. Четири дни оправихме, остана вторникът, когато можех да го спася само с групата по художествена гимнастика на момиченцата  и нямаше как. Отново спечели той и във вторниците майка ми го взимаше към 12ч. И не си мислете, че макар и да спазвахме условията МУ , виенето спря....нищо подобно - до последния ден виел. В края на годината едната учителка, която по- хващаше от майтап и ми беше по- близка, ми каза хич да не и давам букет за благодарност, защото те трябвало да ни изкажат благодарност, че си го взимаме. След това, проблеми не сме имали - отличен ученик, в националния отбор по баскетбол за деца и юноши, любимец на учителите, с купища приятели, които го чакат и до ден днешен на летището по късните нощи. Спечели си пълна стипендия в Щатите, веднага го приеха за магистратура...Само да ми е жив и здрав, много радост и гордост ни носи сега. Ама имала глава да пати.... Нямам обяснение и вече не го търся, защо е правил така. Преди бях убедена, че просто е лъвски инат  /който трябваше обаче да се бори с моя овнешки/. Сега съм само щастлива, че тези години минаха.
Много съжалявам за  . Аз постъпих така, защото така смятах, че е редно. Мисля също като Ина, ти трябва да действаш така, както решиш, че е редно. Силни прегръдки, съмненията за взетите решения идват след 25 години  . Пести си сега силите, за да можеш да ги понесеш тогава .
П.П. С това отговарям и на Ина от нейната тема.

Инка и аз съм го чела това, че емоциите се предават от майката на детето, но аз всъщност в началото бях супер спокойна. Още от лятото смятах, че тя вече е готова, защото не спираше да ми повтаря, че иска да ходи на детска градина, с децата (често минавахме покрай една градина в нашия град).
Градината дълго я избирах и от тези, които имаме в района, нея я харесах най-много, а още втория ден като отидохме и като ми казаха коя учителка ще отговаря за Сиана супер много се зарадвах, защото точно нея си бях харесала и съвсем случайно се падна така, че Сиана да е "причислена" към нейната групичка деца. В групата са 16 деца, като за тях се грижат 4 учителки. Не знам....в началото всичко ми изглеждаше добре организирано и точно навреме, но вече взех да си мисля, че явно не е готова още.... или просто ме манипулира много успешно, не знам  

Цитат на: fibi в 26.09.2013 18:20

а Елена вкъщи ли си стои?

Елена през това време е с нас и докато Сиана реве та се къса, тя играе с другите деца и се закача с леличките   Но това е, защото знае, че тя идва с мен, а не остава там  

Свекърва, много ме разведри поста ти, благодаря   Голям характер сте си гледали вкъщи! Да ви е жив и здрав!!!
Аз също обяснявам на Сиана как следобедите ще са си наши и ще правим каквото поискаме, измислям разни интересни неща да правим всеки следобед. Дните, в които отидох да я взема, след като беше стояла и бях купила книжки със стикери, които тя много обича, а единия ден правихме домашен сладолед и други подобни неща, които са и много любими, но.... за съжаление това не помага особено. А в градината не я насилват да прави абсолютно нищо, което не иска. Нито ще спи там, ако не иска да яде, просто ми казват, че не е яла и това е. Първия път, когато стоя сама за обяд там нищо не беше яла и учителката ми предложи да и взема храната, тя си изяде всичко, до последната хапка вкъщи. Следващия път, когато стоя там за обяд, отново нищо не беше яла и като ме видя първите и думи бях " Мамо, вземи храната и млякото за вкъщи!", беше много гладна, ама инат - не яде. Освен това не ходи до тоалетна и не си мие ръцете - все неща, които явно смята за по-лични и не разрешава никой друг освен мен да и помага за това. Аз съм ги предупредила, че тя може сама да ходи до тоалетна и да си мие ръцете и въобще всичко, но явно някой все пак се опитва да и помага и това я дразни  
Каза ми днес, че не била още пораснала достатъчно и щяла да ходи на градина след един месец, като и казах, че един месец бързо ще мине срока се увеличи на два месеца, после на 3, а после на 5  

ПП. Заради проблемите с детската градина и курсът ми, за който ви бях споменала, също се отлага за неопределено време  .

Оххх миличките ми 

Предполагам с Данчо "номера" не е минал. Не знам какво да ти кажа и посъветвам. Може би ще свикне скоро, просто да и трябва още малко време. Еххх малко козирогче, ще й изям жирафа да й кажеш! Бих ти казала просто да я оставиш, колкото и да плаче, но съм сигурна, че едва ли ще го направиш. От друга страна си късметлийка и имаш възможността да си позволите да си ги гледаш. Даваш им достатачно възможности да се смесват и контактуват с деца (слава Богу тук не е в България от тази гледна точка). Осигуряваш й достатачно ресурси и внимание да се развиват идеално и без да ходят на градина. Дори и да не тръгне веднага не мисля, че би "пострадала" от това.

Прегръщам ви!

Цитат на: alben4ik в 26.09.2013 23:50

Каза ми днес, че не била още пораснала достатъчно и щяла да ходи на градина след един месец, като и казах, че един месец бързо ще мине срока се увеличи на два месеца, после на 3, а после на 5  

Марта сьщо ми го е казвала многократно, че е още малка и затова не иска да ходи сега. 

Жалко за курса 

Пак сме ние 
Официално детската градина се отлага за след 3 РД на Сиана. Новата ни начална дата е 13ти януари, този път понеделник, а не петък, както беше този път (13ти септември). Не съм суеверна, просто ми стана смешно, че пак на 13ти ще тръгва на градина. Този път всъщност няма да е на градина, а ще е в предучилищната група, така че ще ни е направо ученичка 

Толкова много неща са се натрупали за разказване и показване, че направо не знам откъде да започна.
Бях споменала, мисля че в темата на Ина, че Сиана е на вълна въпроси и най-вече въпросът "Защо?" - в момента вкъщи всичо е "Защо?", като на моя отговор автоматично следва отново "Защо?". Забавно ми е, не ме дразни ни най-малко за момента, дори ми доставя удоволствие да отговарям, защото така самата аз се замислям за някои неща  . Сиана е много любопитна, както предполагам всяко дете на нейната възраст. В момента и е много интересно да задава въпроси за деня и нощта (с това е свързано новото ни табло, най-накрая открихме сезона на таблата, дано музата не ме напусне пак). Започва да разбира вече за дните от седмицата, знае да ги казва повечето от тях. Всичко идва от това, че всеки ден ходим на различно място и всяка сутрин като се събуди ме пита днес къде ще ходим. Аз и казвам примерно, че днес е понеделник и тя знае, че сме на танци и тн. Много обича да четем приказки и да пеем песни, да танцуваме, както да излизаме навън, да кара колело, да играе с пластилин, да реди пъзели, кубчета, да готвим, да си правим сензорни игри.... въобще не ми е трудно да измислям с какво да я занимавам, стига да участвам и аз е способна часове наред да играе без да и омръзне.
Елена е по-трудна. Първо, че е още мъничка и не всичко, което е интересно на Сиана може да и привлече вниманието. Когато Сиана реди пъзел или кубчета, тя само минава и ги събаря, което много дразни Сиана (напълно разбираемо), съответно аз започвам да се обяснявам, но малкия дявол се прави, че не чува и винаги се стига и до скарване. Въобще караниците са се увеличили доста при нас, защото момичетата много се драчат една друга, аз и преди съм го споменавала. Карат се, дърпат се, поне с хапането и драскането засега приключихме, дано да е за по-дълго.
Наред с това, обаче, все по-често и се заиграват заедно. Това са любимите ми моменти и се разтапям от любов като ги гледам... не знам на кой свят се намирам и се чувствам най-щастливия човек на света. Обожавам да ги слушам, когато си говорят. Сиана разбира всичко, което Елена казва, поняга дори по-добре от мен и я приема като напълно равностойна на нея. Винаги я пита дали иска нещо за ядене, или пиене, ако самата тя е поискала първа, вика я да си избират играчки, да играят. Когато иска да си вземе нещо за ядене от нейната чиния, винаги я пита (жалко, че това не важи за играчките)! Между двете няма (поне аз не забелязвам) и капчица ревност, което много ме радва и ме кара да се чувствам спокойна за това, че никоя не се смята за пренебрегната. Абсолютно всичко правим и трите заедно, а когато те играят винаги всяка си има ред, който държим да се спазва. Давам си сметка, че на Елена от съвсем малка се налага да се съобразява с тези неща, когато Сиси беше мъничка винаги и всичко беше само за нея, но какво да се прави, няма как да го променя това, така че се справяме със ситуацията такава, каквато е 
Двете много се обичат и като казвам това, смятам че това беше основната причина, поради която Сиана не искаше да ходи на градина. Последния ден, когато се опитах да я оставя, тя през сълзи ми каза, че иска да оставя и Елена, тогава чак всичко ми просветна  Обмислям един вариант да тръгнат в смесена група двете заедно, но това трябва да е чак през март, когато Елена ще е на 2 години. Това, обаче, е по-скоро като много силно желание да стане, отколкото като реална възможност да се осъществи, но ще видим.... имаме няколко месеца отсрочка, да видим как ще се развият нещата.
Имам огромен снимков материал за всичко, което сме правили напоследък, но го оставям за следващия пост, който ще бъде разказ в картинки 

Ето и обещаното разказче в картинки и понеже от лятото съм изоставила нещата, сега наваксвам, като започна с няколко любими летни снимчици
Това се казва доволна физиономия, когато Елена тероризира някой, в случая - баща си  




Данчо е готов да хване Елена, защото това беше още в периода и на хапане и никога не се знаеше кога ще целуне Сиси, кога ще я ухапе  

На ферибота от Тасос за Керамоти, беше супер спокойно и... вълшебно, много мил момент



Летните ни игри задължително включваха ледени забавления, ето някои от тях








Когато се прибрахме в Англия временцето се задържа  дълго време хубаво и успяхме да си обиколим всичките паркове и плащдки за игра, както и да си намерим нови. Ето няколко снимчици от един от любимите ни  паркове






Тук се закачат, приказват и се смеят, безценни моменти са ми тези, сякаш времето спира да се движи...


Дебют на Сиана във фотографията


И ето няколко много успешни наши занимания, които ни станаха любими всички и всичките ще ги правим отново  , когато пак им дойде реда  

Гигантски балони





Gelli Baff



Само забележете концентрацията  


А Елена е хала, на нея и дай да цапа, хахахах


Цветни дръвчета









Облаци от пяна





Отпечатъци от листа







Табло "Ден и Нощ"







Сиана върти Земното кълбо и показва кога при нас е ден и кога нощ и си разказваме какво правим през  деня и през нощта и ме разпитва другите хора какво правят през деня и през нощта, хахаха Супер аматьорско, но пък правено с голямо желание  





Страшно дълъг пост, но като се бавя с писането и се натрупват хиляди неща....

ПП Ако някой иска да разгледа целите албуми, нека ми пише на ЛС, ще му пусна линкове

Много прегръдки!

Леле,колко много усмивки.
Надявам се вторият опит в детската на Сиси да е успешен.Сигурна съм,че ще се справи.Но я разбирам  - трудно е да се отделиш от такава забавна и креативна мама.
Много ми харесаха снимките на ферибота ,целувката и въобще всички ,всички са толкова усмихнати.Имат щастливо детство тези малки чаровници.
Моля те дай ми повече информация за желираната игра.

Ваня, желираната вана не е мое дело, а си я купихме готова  Това е една смес, която се казва точно така - Gelli Baff и която само се разтваря във водата, много е лесно, предпочетох го, отколкото да правя истинско желе и да го изсипвам във ваната, а след това да се чудя как да го махам от там. Към това си има едно прахче, което после втечнява желето и то си изтича през канала  , за мързеливи мами! Не знам обаче дали го има в Бг?!

Ако искаш да пробваш с Явката и ако ти се занимава можеш да пробваш следното. Не знам дали си ми гледала старите снимки и дали си спомняш от миналата зима бях правила "сняг" за малките. Този сняг всъщност го бях взела от вътрешността на няколко памперса (само ги срязвам и изсипвам ситните топченца), а после им сипвам вода и те набъбват. Тогава, заради ефекта "сняг" бях изстудила всичко в камерата за 2-3 часа.
Е, тази желирана вана има абсолютно същата консистенция, само че е оцветена после. Доколкото си спомням тогава бях използвала 4 или 5 памперса и беше станало доста голямо количество, не за цяла вана де, но един леген бях напълнила 

Целувки!

Да,помня я тази сетивна игра с разтворените памперси.Този готов желиран вариант по ми харесва и ще потърся тук или да поръчам по интернет някак си.Ако няма премианвам към варианта с памперсите.Благодаря ти!

много ми хареса тази желирана вана, чак ми се прииска и аз да цамбурна вътре.
и аз като мързелива мама ще потърся готово желе.

Здравейте мили момичета, които все още надничате в нашата запустяла темичка  

Все не остава време, но понеже сега си имаме повод и реших да напиша няколко реда за нас  

Сиана е вече на 3 години   Не мога да го повярвам, въпреки че всеки ден, час и минутка съм била с нея и не сме се разделяли никога, въпреки всичко това, сякаш тези три години не ги е имало и все едно вчера беше две шепички бебе  
Днес е едно пораснало момиче, което не спира да говори, да пее, да пита и разпитва за света около нея... Постоянно ни изумява какви неща знае, някой път се чудим откъде въобще ги е научила. Няколко пъти останах потресена от това как помни. Спомням си един от тези случаи - бяхме чели една книжка, един единствен път пролетта, преди още да заминем за България, значи началото на април някъде. След това края на септември, началото на октомври отидохме веднъж пак на същото място и от цял куп книги, някои от които сме чели доста повече пъти, тя ми носи точно тази книжка и ми казва, "мамо, хайде да ми прочетеш книжката за куклите в детската градина, където ги оставиха сами и едни мишки им изядоха яденето..." Не можах да повярвам, като ми го каза това  
Иначе дните са ни все същите, ходим по много детски групи, измисляме си много и различни игри и занимания, всеки ден ни е нов и различен и интересен  
Като казвам това, да не си помислите, че при нас е спокойно и момичетата са спрели да се карат, хахахха, неее, ни най-малко, всеки ден по много пъти водят войни за най-различни неща, като накрая всичко завършва със скубане, щипане и рев на два гласа. Понякога се намесвам от самото начало, друг път, чак като стане много напечено, понякога им се ядосвам, понякога не мога да се сдържа и направо им се смея с глас и те се чудят какво ми става  

Последните няколко месеца ни бяха много интересни, изпълнени с много рождени дни, пътувания, срещи с приятели, изминаха ни просто неусетно.... за финал естествено дойдоха Коледа и Нова година, а покрай тях още няколко рождени дни. Почти не мога въздух вече да си поема от организации на празници, покупки на подаръци и тн. Но нямам никакъв избор, защото най-важният ни празник предстои тепърва да се случи. Утре ще е много вълнуващ ден, но сравнително спокоен, защото празникът с приятелчетата на Сиана ще го направим в неделя. Утре ще има балони и торта със свещичка, както и подаръкът от нас, а в неделя ще е голямото тържество. Честно казано мислех да се размина с голяма организация и просто да съберем децата да поиграят заедно, без тема на партито и тн. Сиана обаче ми развали плановете, като каза, че на нейния рожден ден щяла да бъде принцеса и не отстъпи, докато не се съгласих. Съответно сега ще имаме принцески рожден ден, като организацията ми няма да бъде перфектна, защото всичко се реши в последния момент и просто няма да ми достигне времето. Много беше смешно, когато си говориха веднъж Сиана и баба и и Сиана и разказва как всички щели да се облекат като принцеси и явно изведнъж и просветва в главичката, че момчетата не носят рокли и ми казва - "мамо, аз не искам момчета на парти-то" - много се смяхме с майка ми. Има и още едни проблем - Сиана иска и аз да съм принцеса заедно с нея   Гледах рокли за възрастни, но са прекалено скъпи и няма да си купувам, сега търся по магазинчетата за втора употреба (при нас има много такива) нещо, което да става за обличане, дано да имам късмет, защото това ще я направи безкрайно щастлива  
Веднага след празника за рождения и ден, тоест на 13ти, отново 13ти, но този път януари, а не септември, Сиана тръгва на училище (предучилищна група). Имам нужда от много положителна енергия и се опитвам да се заредя със спокойствие и търпение. Сиана говори изключително позитивно за училището и за това как ще ходи и ще играе с децата и ако не знаех как завърши всичко миналия път щях да съм много спокойна. Но предишния път, тя също говореше с голямо желание за градината, а в крайна сметка, когато дойде момента да остане сама и се изплаши много. Не знам дали сега ще е пак така, но имам усещането, че ще е същото... Ще видим, не останаха още много дни и ще разберем и двете с какво ще се сблъскаме, дано този път да го преодолеем успешно, стискайте ни палци, защото е много важен момент за нас  

Следва още - не ми достигнаха символите  

От около два месеца вече момичетата си имат собствена стая. Правихме я малко по малко и все още има дреболии, които трябва да се довършат, но в общи линии е готова и аз много я харесвам. Те също много я харесват и без проблеми спят в нея, но... когато ме извикат винаги трябва да съм насреща   Ето как се започна едно кръстосване между двете стаи по цяла нощ. Не че са далеч, напротив, врата до  врата са, но все пак на третото ставане се предавам и оставам да си доспя при тях - сложили сме легълцата им едно до друго, така че има място и за мен   Можеше още известно време да спим в една стая, но всяка нощ уж си лягахме всеки на своето легло, а по средата на нощта и двете момичета се озоваваха на нашето и понеже вече не са малки бебета ставаше много тясно за четирима ни и Данчо не успяваше да се наспива, а той става в 5 часа всяка сутрин, така че решихме, че е важно да може да се наспи на спокойствие и им направихме стаята. Аз се радвах като малко дете на всяко нещо, което купувахме за тях. Трябва да ви покажа снимки от стаята, но още не съм я снимала, само отделни снимки май имам от там. Някои нощи има и разместване на спящите, защото Сиана по някое време решава, че и е мъчно за баща и и отива при него   Събужда се и ми казва " мамо, тати е сам, тъжно ми е"   Първия път си помислих, че сънува, но си беше съвсем будна, после отива при него и си спят двамата. Дори снощи пак така спаха, а аз оставам при Елена  

За Елена не разказах много този път, а трябва да ставам, но следващия път, като покажа и снимчици от стаята, ще ви разкажа, ако искате и за нея  

Сега си пожелавам утре да е един прекрасен ден, а на Сиана пожелавам да е най-щастливото дете на света  

Ако някой иска да гледа снимчици - в този албума има всичко, за което просто нямам време да разкажа, съвсем наслуки съм избирала снимките, но се вижда какво сме правили и с какво сме се занимавали през последните месеци - http://alben4ik.snimka.bg/children/razni-3.796588 Парола: ПИПИЛОТА

Прегръщаме ви!

Леле, по кое време си писала, защо не спиш?
Пожелавам на Сияна да е жива и здрава, да е много щастлива и да има прекрасен принцески рожден ден!
Не се и съмнявам, че е щастлива, затова пожелавам и на теб да си щастлива, гледайки щастието и.
Стискам палци за тръгването на градинка, дано този път и ти си достатъчно смела. 
Нямам време да гледам сега снимките и много, ама много ми е любопитно