Олеее милата ми тя  Толкова се радвам, че този път не си се мъчила толкова много. Ти си за рекордите на Гинес. Ами ако решете да си имате трето бебче, то ще се роди още във вас  Това в кръга на майтапа. Пожелавам ви, с цялато си сърце, всичко най - най добро.
  Добре, че си се развикала на акушерката. Има някой, който просто не стават за тази работа с всичките си действия и коментари. Важно е обаче, че всичко е минало добре и все пак са те сложили в стая, а не са ти казали да чакаш в коридора (с Диляна се случи точно така, висяли се часове наред в коридора). Когато се обадихте на майка ти т.е. около 2 часа след като сте тръгнали от вас за болницата, че си родила, тя можа ли повярва? Как реагира? Защото аз сигурно няма да мога да повярвам. За шевовете, много неприятно, но бързо ще се оправиш, ще видиш. А за къмето, няма по - хубаво и сладко нещо. В началото е някакъв ад, найстина. Никакви мехлемчета и кремчета не сами помагали. Просто трябва да свикнат зърната. Иначе помня колко ме болеше, направо като дойдеше време за хранене (в началото) и свят ми се завиваше, а като го сложех на гърдата ... ужас чак мисе дореваваше.
Всички снимки, който си показали са страхотни. На първата, където сте още в болницата,Лени страшно много ми прилича на Данчо. Направо му е одрала кожата. Но на друга където е самичка, ми прилича на Сиси като малко бебенце.Направо все едно гледам снимка на Сиси. Много сладка усмивка има, пу пу. А пък на снимката където какато целува Лени, направо се разтапя. Как толкова бързо е пораснала, че да разбира и усеща. Направо за часове се е променила.
Много целувки на всички ви. Прелесни сте! А ти .... неверотно е как добре изглеждаш. Ама какво ли се учудвам като ти беше качила минимални килограмчета и то само на коремчето.

Оле, от кога не съм влизала във форума и какво да видя-Честита втора рожба, Бени.Да расте здраво и щастливо дете, за радост на мама и тати Изглеждаш чудестно, а каката колко е пораснала  да са ти живи и здрави

Да ви е жива и здрава хубавата Елена,също и кака Сиана,да радват много мама и тате.

Кокиченце, Гери, bejkite, Мария, Мая, Ели, Вени, Преси - благодаря на всички за комплиментите  Малкото ни Лени наистина е много сладко бебенце  /на мама хубавото гардже/.

Чувството, когато се роди Елена беше съвсем, съвсем същото, както когато родих Сиана, с изключение на това, че сега се чувствам много по-уверена и спокойна във всичко, което правя. Новото ни малко попълнение в семейството просто влезе и си зае мястото по най-естествения начин 
Сиана и обръща много внимание, предимно докато я къпем, докато сменяме памперса и я кърмя - тогава идва, пипа и крачетата и ръчичките, гали я по главичката и я целува, а аз се разтапям от щастие, като ги гледам  През другото време пък, постоянно проверява в кошчето и винаги като кажем бебето това, бебето онова, и тя ходи да наднича в кошчето. Постоянно ме имитира и в резултат на това идва и люлее бебка, слага и шапка на главата и и и маже дупето със зехтин /съответно омазва и всичко наоколо де/. Майка ми онзи ден я пита "искаш ли да гушнеш бебето" и тя веднага си протегна и двете ръчички напред. Нямаше как да не и го дадем просто  . Когато мъничкото плаче, Сиана гледа супер озадачено и малко стреснато.

Общо взето удома в момента е една въртележка от грижи за децата, една малка лудница... аз обаче за нищо на този свят не заменям и една минута от прекрасния хаос, в който живеем в момента 

Мая, знаеха акушерките, че ми е второ раждане, ама....

*mama:

   Когато се обадихте на майка ти т.е. около 2 часа след като сте тръгнали от вас за болницата, че си родила, тя можа ли повярва? Как реагира?

Ели, да ти кажа, сигурно точно майка ми е най-голямата причина бебето да се роди в болницата, а не някъде по пътя, защото откакто е дошла постоянно ми повтаря, че втория път става много бързо /разликата между мен и брат ми е същата и тя него го е родила супер бързо/. Аз нали съм си малък инат /а пък и понеже Сиана се роди много бавно/ бях супер спокойна и си казвах, че просто няма как при мен да стане толкова  бързо, но все пак нали "мама казва" реших за по-сигурно да отида в болницата навреме. Ако беше станало преди тя да е дошла сигурно щях да си чакам до последно вкъщи и... не знам къде щях да родя, по пътя  , но нали мамите са за това - да дават добри съвети и да ги повтарят, повтарят, докато ги чуем 

Лично аз си мисля, че Сиси и Лени не си приличат особено  Но пък не знам, може и вие да сте прави, че има прилика .

Целувки на всички от нас 

Здравейте прекрасно трио
Много се радвам да чета разказче за вас и благодаря, че отделяш от ценното си време за да споделиш радостта и емоциите си  .
Бени да са ти живи и здрави милите рожби и цял живот да се обичате.
За да не те болят зърната /доколкото  е възможно/ е хубаво когато имаш възможност да оставаш на въздух след кърмене. А още по-хубаво на слънце полегнала, ако имаш слънчева стая . И мажи с Лансонох, той определено е много ефективен и облекчава дори и да нямаш рагади.
Ти споделяш, че сега си по-уверена. А има ли неща за които си забравила или не знаеш какво да правиш. Казват, че всяко детенце е различно.
Споделяй всичко свързано с вас  с удоволствие ви чета

Влизам да видя дали има новини от малката Лени и от кака Сиси.Разкажи ни нещо.Какво е положението с гърдите още ли те болят толкова.В Англия ходите ли на консултация преди първият месец?Лени има ли колики,каката с какво ново те изненадва.Ще ни е приятно, когато имаш време да ни разкажеш за вас.Много прегръдки на малките принцеси

Бени, радвам се ,че намери време предвид колко си ангажирана сега, да ни разкажеш как ви протича ежедневието и пуснеш снимки на Лени. Малката е прелестна, толкова нежна. А за теб нямам думи просто,    колко свежа изглеждаш няколко часа след раждането! Много едно такова мило ми стана  като разказваш как Сисика се грижи за сестричката си и се опитва да ти помага. Радвам се ,че се кърмите успешно, за да е успееш , лично за себе си установих, че подкрепата на близките , както и на ЛЛЛ е много важна. Също сън и добра храна  . Много хубаво, че майка ти е дошла да помага, та дори и да е само с домакинска работа. Искрено ти се възхищавам, на смелостта да имаш толкова скоро дете. Аз също имах някакви такива намерения, но покрай тази следродилна депресия, която изкарах, все още ме е страх да не се повтори историята. Та ще почакаме още малко, въпреки че то не се знае нищо  . Специални прегръдки и целувки за вас тричките!

Бени,Бени-препрочитам разказа ти за n-ти път и пак ми се разтуптява сърцето!
Определено бързичко си родила,направо ме смая,но останах изненадана,че си имала шевове.
И аз да отбележа,че изглеждаш прекрасно на първата снимка!

Лени,е просто прелест!А кака Сиси колко е нежна към нея-гледам снимката и си представям как я гали и целува!
Силно се надявам да ти спори кърменето-от моя опит,смятам,че иска много време и усилия.Дано Лени е усложлива и да суче добре!

Много целувки и на трите ви 

Ех, че прекрасна атмосфера цари в тази тема 
Албенчик, и двете ви деца са толкова красиви и с прекрасни имена  Толкова е мило как Сиана се грижи за Лени, а ти звучиш много спокойна и щастлива в своя прекрасен хаос

За гърдите мога да ти споделя моя скорошен опит с нещата, които аз правех (а и все още правя): Мазане с лансинох; Оставяне на въздух за известно време(то и е трудно при болка да търпиш дрехи); Предлагане само на едната гърда на едно хранене - така другата има достатъчно време /примерно 5-6 часа/ за да си почине и да позарастнат раните; Смяна на позите, така че да не се деформира на едно и също място; Силиконови/каучукови накрайници - тях обаче не смея много да ги препоръчвам, защото /въпреки че помогнаха за болката/ сега не успявам да отуча бебка от тях 

Хей Бени къде изчезна.Разкажи ни за двете малки принцеси...когато имаш малко време 

Бени, от доста време се каня да пиша в темата ви, но нямам много време с моя пакостник
Радвам се, че раждането ти е минало бързо този път. Ели е една прекрасна малка душица и двете ти дечица са като изписани просто, пупупу…..да са ти живи и здрави А кака Сиси, как само се радва на малката си сестричка, пълни ми душата просто
Ти изглеждаш прекрасно на снимката на която сте тримата, толкова усмихната и лъчезарна.
Как сте, как се справяш с двете госпожици, кърмите ли се, ще правите ли скоро питка, как минават дните ви, каката помага ли?

ЧЕСТИТА 1-ВА МЕСЕЧИНКА НА ЕЛИ
Да е здрава и много да ви радва. Целувки от нас

Кокиче, Мария, Мири, Диде, Слънце, Боги,

Благодаря на всички за хубавите думи и съжалявам, че ми отнема толкова много време, докато се добера до лаптопа.
Реших да седна да попиша малко сега, защото точно след 10 дни отпътуваме за Бг и имам огромни съмнения, че там ще ми остава време да се отчитам и да разказвам за нас.

Имам огромна купчина с неща за разказване, едва ли ще успея да се сетя за всичко, още по-малко пък ще имам времето да го напиша, но все пак....

Нека първо мъничко за малката дребка /имаме си вкъщи вече голяма дребка и малка дребка  /.  Елена основно спи и яде, като изключим гадните колики, които я мъчат, а и нас покрай нея, най-вече защото такъв сърцераздирателен плач от Сиана, когато беше като нея, никога не бях чувала... Много го боли коремчето милото, но се надявам скоро това да отмине. Нагрявам и коремчето със сешоар и това мнооого помага, дали от топлинката, дали от шума, но се успокоява.
Все още е само на кърма, за което се радвам и ако трябва да съм честна нямах вяра в себе си, че ще се справим дори дотук, но ето на   Теглих я точно на 4ри седмици и беше качила цял килограм от раждането   Другата седмица пак ще я тегля, но вече ми е много по-спокойно  
Когато беше на 2 седмици я заразихме /Сиана, аз и майка ми бяхме болни/ и изкара едноседмична хрема, която много измъчи всички. Сега, две седмици по-късно Сиана и аз отново сме болни /явно пролетта не ни се отразява добре/ и много ме е страх да не се отрази всичко отново върху Лени. По повод това, че и тя беше болна, не пропуснаха да ме уведомят, че аз съм била виновна, защото нали я кърмя, та аз съм я заразила  
Лени вече има паспорт, макар и временен и багажът и за България е готов, остава само да успеем да го сместим в куфара  

Сиана просто нямам думи да я опиша....Всеки ден, всеки час, всяка минутка ме изненадва с нови неща, радва ме, учудва ме, кара ме да се смея и гордея и да не мога да си откъсна погледа от нея. Постоянно учи нови и нови неща - от нас, от приятелите ни, от детския център, в който ходим.... От ежедневието ни разбира абсолютно всичко и когато и казвам донеси ми това или онова, няма смисъл да го посочвам, защото тя знае за какво става въпрос и ми го носи. Данчо естествено се възползва от това и я научи да му носи бира от хладилника   Тя хладилника много отдавна си го отваря сама, рови в него и си избира какво да си вземе, но сега вече и някой друг се възползва от това  .
Обожава да "рисува" - драска с  химикали и пастели където намери. В детския център пък цапоти с боички за рисуване и в резултат на това вече имаме два захабени панталона   Е, няма как - просто вече като отидем там и обличам само тези панталонки.
Пие сама от чаша, но това го умее от съвсем скоро и съответно го прави от време на време и малко неумело все още. Просто покрай моето кърмене всеки ден пия по ен на брой чаши чай и съответно си имам компания - винаги правя една чаша с чай и за нея /в нормална чаша за чай и го сипвам/ и то пада едно ровене вътре с лъжичката, преливане от чаша в чаша и накрая - преди няколко дни тя сама си надигна чашата и започна да пие  
Изключително успешно се храни сама с вилица /с лъжицата също добре действа, но плесканицата е страхотна/. Вечер и слагам купичка с месце и зеленчуци и тя сама си ги боде, от време на време само се включвам да насочвам вилицата към някой зеленчук, защото иначе изяжда само месото   Ако има грах го яде с пръсти.
Постоянно си измисля нови игри - Обича да се върти в кръг, това е от една играчка на детската площадка, на която сядаш и някой те върти или ти сам се избутваш. И явно защото е кръгла и метална, като се разхождаме, спира на всяка шахта по пътя, застава върху нея и започва да се върти в кръг  .
Обича да си сложи нещо на главата, но така, че да си покрие плътно очите, после си протяга ръчичките напред и започва бавничко да се движи из стаята без нищо да вижда. Някой път се блъска в разни неща или се спъва, но понеже върви бавно не се удря и не пада - страшно и е интересно това !!!

Друга щуротия е да върви на заден ход. Стига до средата на стаята, обръща се и започва да се връща към мен на заден ход и като стигне до мен си намества сладко дупето и ми сяда в скута /аз обикновено съм на земята седнала, да ми е по-лесно да си играем и съм и точно на правилната височина за да си поседне в мен/. Е, някой път не уцелва и се тупва на земята, защото докато върви назад леко изкривява посоката, но тогава и е още по-забавно и само се кикоти 
Още нещо - това я научи баба и - понеже преди на разходките ни постоянно събираше разни неща по земята и ги лапаше и тя я научи, че това са боклуци и се хвърлят в коша. В резултат сега правим оборки на детските площадки и всичко отива в коша  .

Наистина не мога просто да изредя всичко, което прави, а пък и то няма смисъл, сигурна съм, че всички малчовци на нейната възраст ги правят тези неща, но понеже това си е моето малко чудо и аз му се радвам безкрайно...

Ето малко снимчици, които показват още разни неща и умения:

Ето как Сиси се радва на малкото Лени - гали я и вика "Оооо", целува я, люлее я /като ми бута моите ръце, когато аз посегна да я люлея/, завива я и тн итн

Една от най-новите и игри - чашки пълни с вода и капкомер - така прелива от чашка в чашка, пийва си, опитва се и в капкомера да пълни водичка, понякога успешно, понякога не, но се занимава много  дълго време с тази игра, сигурно защото и е нова 

А тези чашки се  пъхат една в друга или пък се слагат една върху друга и тя също много го обича това!

Тук се преструват, че говорят по телефона. Тя много обича да се преструва - например, че ме храни /но в чинията няма никаква храна/ или, че ми подава нещо да изхвърля, когато всъщност нищо не ми подава и куп други неща - огромно въображение има  В същото време наистина обича да ме храни с разни неща и наистина ми подава боклуци за изхвърляне, но много по-интересно и е, когато се преструва и тогава не спира да се подхилва едно хитро хитро