Охх, така като ми пишете и още по-тъжно ми стана  Тази темичка ми е свързана с най-най-прекрасните моменти през последните 3 години и ми се свива стомаха чак, много емоции много нещо 

Аз го реших от гледна точка на това, че бях чела в правилата, че ако не се пише дълго време в темичките и модераторите ги заключват, а не ми се искаше един ден да вляза и да видя заключена темичката ей така, без да съм казала едно последно Благодаря! и Много ви обичам!
И като нямам достатъчно време да пиша и ми е едно гузно, измъчвам се, че трябва да вляза и да разкажа за нас, а колкото повече време минава, толкова повече неща за разказване има и накрая се получава един страшно дълъг, объркан разказ 

Сега лятото със сигурност ще имам време от дъжд на вятър, но от септември започвам един курс в Англия (за работа с деца, евентуално да работя после в детски център), ще трябва да имам и определен брой часове практика, Сиана тръгва на градина, надявам се да успея да си издействам Елена да е с мен поне по време на практиката, а за лекциите, които са само 3 часа на седмица, ще трябва да намеря някоя приятелка да я гледа.... много вълнения и притеснения и предполагам, че няма да имам никакво време да пиша в нашата тема.

Ето, това са ми мотивите 
Но пък ако все пак седи отключена темичката и не я заключват естествено, че ще разказваме за нас!

Ето една смешка:

Сиана командва баба си, да и дава краставици от салатата (естествено, че може и сама, но така е по-интересно). Баба и (моята майка) и дава, дава краставици, но в един момент решава да я пробва с домат. Докато вилицата се приближава до устата на Сиана, тя я гледа подозрително, после едно хитро и дяволито поглежда майка ми и и вика " Бабооо, май лъжеш!" Майка ми се прави на разсеяна и и казва, че е сбъркала, а пък Сиана отговаря " Ех, тази баба"
Голям смях падна!


Обичаме ви!

Тържествено обещавам да не заключвам темичката  .Когато можеш ще се радваме да четем как растат Лени и Сиси!Успех в начинанието.Ти си точният човек за работа с деца!

Благодаря!!!

Аз в края на деня, но да честитя на всички чудесния детски празник! Нека всеки ден живота ни да е пълен с поне толкова детски усмивки и смях, колкото на 1ви юни. И нека всеки ден да обръщаме поне толкова внимание на децата, колкото на 1ви юни!

Ние днес прекарахме деня страхотно - сутринта бяхме на празник организиран от Община Елена, където имаше песни, танци и игри за децата, а следобед си направихме една абсолютно импровизирана сензорна игра в двора, провокирана изцяло от децата.

Баща ми започна да коси двора и веднага му се намесиха две "помощнички". Оставих ги да му помагат колкото искат 

http://alben4ik.snimka.bg/children/s-miris-na-treva.756355  ПИПИЛОТА

Сиана не спря да мирише тревата!
А криеницата на играчките в тревата я подхвана първа Елена!

Бени,

много са сладки двете помощнички Това се казва весело детство и игри на воля!

Аз също съм фен на вашата темичка и хич не си помисляй да я изоставяш! Щом ти доставя удоволствие да пишеш, винаги ще се намери малко време, дори да не си супер изчерпателна, пак е я приятно и за теб, и за нас да знаем как вървят нещата

И аз мисля, че няма по-подходящ човек от теб за работа с деца, имаш страшно търпение и призвание! А това наистина не е за всеки. Наистина си е притеснително отделянето от децата и напълно те разбирам, но си идва и този момент - всеки си отива в неговата среда за през деня и е важно да се чувства добре там. Мисля, че децата се приспособяват по-бързо с тази раздяла, защото като се залисат не го мислят толкова. Всичко ще е наред, ще видиш! И не го мисли от сега, като наближи, тогава

Прекрасни две госпожици....нека красивите им усмивки да са постоянно на личицата им.В спора за камиона кой победи май е Лени  .Сладурки.Аз пак да се повторя много ще ни е мъчно да гледаме от време на време снимки не е същото и ще се радваме ако имаш възможност да пишеш по някой ред."Гаджето" на Сиси е много сладко скоро и как хубаво се занимават двамата.Скоро ще стават все повече...да му мисли баща им .За начинанието и аз съм убедена, че ти си точният човек за това, спокойна, позитивна, търпелива и креативна.Децата ще са късметлии стискаме палци всичко да се нареди както искаш и Сиси да няма проблеми с адаптацията от септември.Много целувки от нас.

Бени,

Отдавна исках да прочета от игла до конец материала от последните дни, но ето, че чак сега успях (за това служат среднощните будувания).
Прекрасни сте - целият отбор. Не мога да се нарадвам на малките госпожици - на игрите, песните, танците, на думичките...
Как се катерят по леглото и как карат колело заедно само. Браво!
Ти си една много богата майка!

Желая успех във всички нови начинания и ще се радвам да чета за вас тук, дори и да е рядко. Благодаря за удоволствието!

И аз се радвам, че няма да си заключвате темичката. Определено щяхте да ни липсвате.  
С голямо удоволстие разгледах последните снимки на Лени и Сиси. Следя ви и във фейсбук. Толкова са сладки двечките като си играят. И само мога да предполагам колко още игри и лудории сте сътворили от последния път, когато си писала.  
За курса, който си решила да караш и аз смятам, че си точният човек за това. Успех Бени.  

Здравейте момичета, ето ме и мен.

Бени, за Коледа на Изи съм пожелала като вашият дядо! Страшно хубаво ни беше да се видим, а двете буболечки са разкошни!

Нямаме търпение вече да се прибирате обратно, въпреки че на вас може и да не ви се иска.

Целувки за всички в къщи!

ПП. Въпреки че рядко намирам време да пиша, чета редовно! Хубави са темички като вашата. Дано имаш време да я запълваш с хубави неща пък било то и на рядко.

ППП. Забравих да се похваля, че и Изи вече е без памперс! И вече "Сиси и Изи са големи момичета, щото пишкат в таолетната"  Страшно бързо стана, напук на всички баби и овещания, че "голям зор" ще видя.

До скоро!

Мая, Миме, Миналина, Краси, Павличка  

Павличка, много ме разсмя вашето коледно пожелание, освен тате Жоро да запретне ръкави друг вариант май не виждам. А иначе баща ми наистина е върхът просто  

Остана ми мъничко време да поразкажа и за нас.

При нас са забавления и лудории всеки ден. По цял ден прекарваме навън, разходки, срещи с други майки с дечица, срещи с роднини и приятели и така нататък. Ходихме на моренце за 3 дни с моите родители, малка тренировка за морето ни с Данчо, на което също скоро ще му дойде времето. Нямаме търпение вече той да си дойде при нас и да сме всички заедно  
Успяхме да се видим с няколко форумски мами и дечица - Ваня и Явчето, Павличка и Изи, Поли и Ники, както и Додо и Дари - с всичките тях времето ни мина много неусетно и забавно и само можем безкрайно да съжаляваме, че не сме по-близичко, за да се виждаме по-честичко (с изключение на милите ни другарчета Павличка и Изи, които вече ни чакат сигурно да се приберем, цун). Добре, че е форумът, за да можем, макар и виртуално да се "виждаме" и да си говорим.

Искам изключително много да си похваля малката щерка - развива се с невероятна скорост, не знам дали си е до човече или покрай Сиана, но е едно малко осъзнато същество, което ни изумява всеки божи ден. Само на година и 4 месеца е, а вече има около 70 думи в речника си, постоянно прави изречения от по 2, а много често и 3 думи, а също така и членува   . Записвам и всички думички засега и днес броят стигна 70, но това са само най-употребяваните и думи, иначе с охота повтаря почти всичко, което чуе и то много правилно. Винаги говори за себе си в 1л, ед. ч., тоест "аз", нещо, което дори Сиана не прави, защото тя винаги казва "Сиси иска", Сиси може" и тн. Даже щях да пиша в друга темичка, да питам при вашите дечица как е и кога заместиха името си с местоимението "аз". Елена винаги казва, "Аз искам" , "Аз мога" и тн. Много се гордея с нея и осъзнавам, че някой, като ми прочете написано ще си каже, "да бе, да, тая май се поувлича с похвалите", но просто не мога да се сдържа да не го напиша, защото от сърце я слушам и и се радвам и се прехласвам по думичките и и по хитрия и поглед. Тя се очертава и като малкият разбойник вкъщи, който върши повечето пакости и въобще толкова порасна за последните 2 месеца, че самата аз не мога да повярвам.

Сиана също порасна и също много говори. Винаги слуша какво си приказваме, дори да не си личи на пръв поглед и след това, в определени ситуации, прави връзка към стари разговори, които чак се чудя как е запомнила и проумяла така, че да направи съвсем логическа връзка в новата ситуация. Много объркано го написах, но в общи линии исках да кажа, че не само повтаря нещата, които сме говорили, а ги преосмисля, преобръща ги през нейното си  мозъче и после ги използва съвсем уместно.
Не умее да казва буквата "ф" и винаги я замества с "х", така имаме думички като - коха, пух-пах, кухар, нахта, юхка и тн.
С охота разделя всичките си играчки с други деца, при условие, че ще се редуват и като поиграят малко ще и ги върнат. Не се сърди, когато на площадката децата и карат колелото или пък и бутат количката, дори сама им ги дава. Това всъщност не е ново нещо, от много месеци го прави, може би около 2рата си годинка започна, но досега май не съм го писала. Когато започна да го прави малко по малко за мен беше голяма радост, защото преди винаги се сърдеше и плачеше, когато някой поискаше да вземе нещо нейно или пък ако не и дадеше нещо свое.
Много ме е яд, че все се каня, а още не съм започнала да записвам на Сиана "бисерите", когато говори. Уж си казвам, че ще запомня, а пък се оказва, че забравям и много ме е яд на себе си, защото някой път сме се заливали от смях на нейните приказки, а си спомням много малко от тях.

Дните ни протичат предимно навън, по площадките, в двора и тн и много сме занемарили предишните си творчески занимания, за което се чувствам малко виновна, но си казвам, че ще наваксваме после, като се застудее времето  

Следва продължение...

Ето няколко идейки от нас от рубриката "От нищо нещо", които обаче се оказаха голямо забавление, поне за моите деца.

Детски простор с щипки и един леген пълен с дрехи за пране:












Четки за боядисване и кофа пълна с вода









Когато им омръзна да боядисват с четките, започнаха да си топят ръцете и краката, да правят отпечатъци с тях и да сравняват кои са по-големи и кои по-малки  
А за финал топяха четките и пръскаха навсякъде  

Басейн пълен с рибки и други неща и мрежичка за лов на пеперуди













С тази игра си упражняваме още цветовете, защото рибките ни са шарени, а след като ги хване Сиана, ги подреждаме на плочките и тя брои колко рибки и други животинки е хванала  

А ето за финал и една морска, да видите кой е шефчето



Ааа, за малко да забравя - ако догодина ДФС Чумерна - Елена е в А-група, да не се чудите, ето кой ще бъде отговорен за това






ПП Вдъхновени от Поли и Ники си направихме няколко морски игри, но снимките още не съм ги качвала на лаптопа, така че те ще са следващия път, дано да не е чак за Коледа, хахахахах


Прегръщаме ви!

Ето и обещаното моренце
Водата е оцветена с боя за яйца и е полужелирана.







За любопитковците за повече снимки - http://alben4ik.snimka.bg/children/morence.765748  ПИПИЛОТА

Малката е станала като шоколад, дланите и белеят като на цветнокож . Вторите в повечето случаи са по- оправни и бързат да настигнат големите, макар да си остават "малките" цял живот. Много са ви хубяви и двете морета /в бутилката и тестото/. Че и водна костенурка чак имате . Хихи, много са сладки как простират. С тези сушилни има големи, които не са и чували за простиране.

Бени, прекрасни са двете кукли и колко съсредоточено простира Ели. Много и е хубав тена на шефката, много искам и Цецко да "почернее" толкова, но ме е страх. Браво за интересните занимания, които им измисляш. Много се смях на историята с домата, не можеш да ги надхитриш малките дяволчета и това
Успех в начинанието, ти си най-подходяща за работа с деца. Когато имаш време ще пишеш, много обичам да надничам във вашата тема. Целувки на девойките   

Чакаме!

Здравейте, момичета 

Отдавна се каня да намеря време да разкажа за нас, да пусна снимчици с игрите, които си правим и тн., ама нещо все не ми оставаше време, а пък сега нещо и желание, защото минаваме през труден период...
Сиана не може да свикне с детската градина и това е. Вече втора седмица се опитвам Ходих с нея в началото (тоест двете с Елена ходихме с нея), за да може да се запознае с обстановката, с децата, с леличките. Всичко беше супер, играше с тях, ядеше с тях, даже искаше да остане да спи с тях... до момента, в който и казах, че аз вече не мога да оставам с нея. Тогава се започна един рев, молби да не я оставям и тн. Стоях още два дни с нея, като постоянно и обяснявах, че оставам само докато свикне и че не мога да стоя там, защото това е място само за деца и тн и тн. Точно на 5 тия ден видях сякаш светлинка в тунела, защото и казах, че излизам за малко и тя не се възпротиви и се върнах чак след обяд да я взема и тя не изглеждаше разстроена, разказа ми само, че плакала, защото си загубила някъде жирафчето (има си любимо жирафче). Помислих си, че на другия ден ще поиска да остане, но не, всичко започна отначало. Имаше после още един успешен ден, последван от други неуспешни, а последните два дни отпора е просто тотален, застава до вратата и крачка не можеш да я накараш да направи навътре или се гушва в мен и се хваща с ръце и крака и край. Аз пък като я гледам такава и не мога да я оставя, а си я прибирам. На два пъти пробвах да я оставя, с надеждата, че ще успеят да я успокоят, стоях и чаках на местенце, където тя не може да ме види, но след половин час сълзи и сополи отивах и си я взимах.... Това е! Аз съм на път да се откажа и да пробвам пак след 3 месеца, като стане на 3 години. Чувствам се много безсилна в момента и не знам как да постъпя