Всичко е просто прекрасно Мога да напиша цял пост със суперлативи, но каквото и да напиша, няма да е достатъчно да изрази удоволствието, което изпитвам, като вляза да чета вашата тема Бени Не спирай да пишеш , не си "малко луда" , а си "супермама", както пише Мири
И аз се върнах към детството си с прожектираните филмчета. Много целувки на двете госпожици и ще чакам да пишеш след партито в неделя.

Останаха ми очите в къта за четене.Прекрасно подреден.Лени не ги ли разхвърля тези книжки?Не ги ли къса?И Явката има някои от вашите книжки.
За плочите завиждам и да знаеш ще взема да го приложа този проект вкъщи.Татко се занимава с реставриране на стари апарати и определно ще го измоля за един грамофон.Плочи сигурно има при баба.Ще разровя.Не може да се забрави любимия пукот от плочата.
За проектора и ние имаме такъв,но филмчетата сме ги позагубили май 
Далече от родният дом съм сигурна ,че всички тези неща имат още по сантиментална стойност.А и двете принцеси ще бъдат по близо до детството на мама и тате така.
Отново страхотно решение за таблото и всички ,всичко е прекрасно.Чакам с нетърпение другото празнуване на РД на Сиси и разбира се след това РД на Лени.

Бъдете все така прекрасни ,а аз се заравям в старата ви тема

Бени, наистина мисля, че си най-вдъхновяващата мама тук, поне за мен И аз като теб спя броени часове - не повече от 4-5 часа, заради ходене на работа, та вечер съм толкова изморена, че не успявам да направя нищо за Ели Поне не през делничните дни...
Ти съумяваш с две деца да правиш това, което правеше и само със Сиана, браво, мамче!
С Миро се влюбихме в детската стая, а Миро на снимката от къта за четене реагира така: "Представяш ли си ги двечките как си четат заедно?
Харесва ми че сте избрали бяло за цвят, както и общото легълце. Много е готино всичко!
А двете принцеси така сияят на снимката с микрофона и китарата. Най-важно е децата да са щастливи, пък това че от време на време ще има някоя пластмасория не е болка за умиране

Целувки!

Искам да попитам за игрите върху огледало, виждат ми се много интересни с пяната и дървените кубчета, сигулно имате и други варианти, как стои въпроса с безопасноста?
Много ми харесаха, но някак се притеснявам оставя моя малък "бам-бам" да си играе върху огледало.
Вероятно не е толкова опасно колкото ми изглежда?

Изключително много се радвам, че стаята ви хареса и на вас 

Има някои неща за довършване още - трябва да закачим картините, както и търся хубаво покривало за леглото. Иска ми се да е нещо в червено и оранжево. Много харесвам тези, които са тип пачуърк, но досега не съм намерила подходящо или пък са много скъпи. Ако ня бях толкова вързана в ръцете сама щях да си ушия. Тук покрай нас доста хора се  занимават с това, но никой не иска да шие по идея на клиента, имат си някакви готови модели и това е  Една пък ми каза, че щяло да ми излезе между 600-800 паунда 

Сега се сещам, че пропуснах да отговоря на въпросчето за предучилището - тук от 3 години започва предуичилището, а от 5 вече ходят на училище, подготвителна година. 5 е задължителната възраст, на която трябва да тръгнат, по закон, а от 4, който иска може да си пусне детето - реално се получава така, че от 4 се тръгва в тази подготвителна година, защото никой не иска детето му да изостава. Аз нямам проблем с това, защото Сиана ще е на 4 години и 9 месеца, когато трябва да тръгне на училище, тоест ще е от по-големите. Ако беше родена, обаче август и да е току що навършила 4 сигурно нямаше да я пусна, не знам. Получава се така, че има "ученици" с биберони и памперси 

Мари, с огледалата игрите са страхотни, правили сме още някои - разпилявала съм върху огледалото цветни камъчета, както и цветен пясък и сме рисували с бои (не всичко навъднъж, това са отделни игри  ). Нашето огледало е обикновено и доста кубчета са събаряни върху него, засега издръжа, ще видим до кога. Иначе продават едни - acrylic mirrors (акрилни предполагам, че е на български), които са нещо като пластмасови и не се чупят. По детските центрове при нас са такива огледалата, защото са съвсем безопасни, можеш да потърсиш такова 

Сиана днес ми каза, че не иска да ходи на предучилище.... усеща, че наближава и се започва, стискайте ни палци да се справим този път 

Здравей, alben4ik,
благодаря ти за съвета, ще потърся такива огледала.
За предучилищната си мислех, няма ли вариант за адаптационен период, примерно една седмица да ходи по 2 часа и постепенно да се увеличава времето, просто да се климатизира. При много деца, които нямат никакво желание да ходят, този метод помага.
Или пък преди този момент, посещение на места, така наречините групи за игри, където да остава без мама, за 1-2 часа, няколко пъти седмично?
Моето дете ходи вече цяла година в такива групи, два пъти седмично, а след Коледната ваканция, вече е на три пъти седмично по два часа. Тук е задължително преди да се тръгне на градина, да са посещавани такива групи и детето да няма проблем с адаптацията и липсата на родителите.
На някои деца им помага присъствието на родителите няколко посещения, при нас е напълно забранено, поне в тази група за игра, където ходим, още отначало искат да се установят правилата и да се знае, че там са без родители.

Бени, всичко е прекрасно И аз като Фийби се влюбих в къта за четене. Може ли да споделиш от къде взехте фотьойлчетата? Целувки от нас, следя ви с интерес 

И аз най-накрая да се престраша да се покажа наяве във вашата чудна темичка, Албенчик 
Няма думи, които да опишат възхищението ми към теб - ти си Жената Чудо!!!
Честит рожден ден на патерици на Сиси! Да е здрава и все така любознателна, чаровна, ученолюбива и сърдечно ти пожелавам да се адаптира бързо и лесно в детската градина
Всичките ви занимания са страхотни, откъде намираш толкова енергия!?

Стаята на госпожиците е приказна - и аз се влюбих в къта за четене 

Благодаря от цялото си сърце, момичета, за всички прекрасни думи за мен.... не знам дали заслужавам и половината от тях  

Едно голямо Добре дошли в нашата темичка на всички, които сега за пръв път пишат и на тези, които отдавна не са ни посещавали също    

Всичко в стаята е купено от Икеа, защото бяха най-нормални цените. Иначе по разни детски сайтове се бях влюбила в най-различни детски стаи, но цените бяха зашеметяващи, та се спряхме на компромисен вариант, който всъщност се оказа много сполучлив   Само пейката - скринче не е от Икеа, нея отдавна сме я купили, сега просто я пребоядисахме в бяло.

Рожденият ден на Сиана премина много весело и много неусетно, с много деца, родители, музика, игри и смях - точно както се полага на един детски рожден ден.
Украсата горе-долу се получи, музиката беше специално избрана за случая. Бях организирала няколко занимания за децата, всички в темата на принцеското ни парти. Едната ни масичка беше за творчество - там всяко дете можеше да си направи корона, да си украси вълшебна пръчица или меч за момчетата. Тази масичка се оказа страхотно забавление и попадение, защото в продължение на 4 часа тя постоянно беше заобиколена от децата, които не спираха да творят и да се трудят.
На друга масичка бях сложила рисунки за оцветяване с принцове и принцеси, а на трета един рицарски пъзел, на който един рицар спасява принцесата от змей  
Като се добави и това, че мястото, на което празнуваме, е стая от детска градина, тоест пълно е с играчки, разбирате, че децата прото бяха в стихията си  

Има едно нещо, за което съжалявам - нямаме обща снимка на всички деца (точно както и миналата година), но май се оказа, че не е възможно 27 деца да бъдат събрани за снимка   Какво да се прави, някой ден и специален фотограф ще си имаме, дотогава сме безкрайно благодарни на снимките от приятелите ни!!!
Ето и част от тях, за който е любопитен - http://alben4ik.snimka.bg/other/siana-na-3.800543.32467451 ПИПИЛОТА

След огромното вълнение по рождения ден следваше още едно - Училището.
Честно да си призная със свит стомах излязох от вкъщи, голяма буца ми беше заседнала. Още преди да пристигнем Сиана вече лееше крокодилски сълзи, като наближихме едва влезе през вратата и половин час я убеждавах да се качим по стълбите, до стаите, които са за нейната възрастова група. През цялото време  плачеше неутешимо. Аз обаче този път бях решила, че я оставям и тръгвам. Защото ви бях разказвала, че септември месец стоях с нея, уж за да свикне, да се адаптира, а тя така и не успя, така че бях решила този път да е различно. Не се притеснявах, защото макар и в друга стая, всичо останало и беше познато, включително и някои от учителките, защото те се заместват и работят и в детската градина и в предучилището. Знаеше и реда, по който се извършват нещата. Както си бях решила, така и направих - оставих я с една от учителките. Точно тази беше нова за нея, но трябваше тя да я поеме, защото така си бяха разпределили децата вече. След като я оставих тръгнахме с Елена и след 15 минути звъннах да проверя Сиана как е (разрешават ми и по 10 пъти да звъня, ако това ще ме направи по-спокойна, но не ми се наложи, по 1 път ми беше достатъчно, хаххахаха). Като прехвърлиха разговора към предучилището, направо зяпнах от изумление - чувах по телефона как Сиана се смее от сърце - бяха и пуснали някаква компютърна игра и тя се радваше, че успява да направи някакви фигури, не знам точно какви и да пише букви   Заля ме вълна от облекчение, не мога да го опиша.... Следващите няколко дни продължи да плаче сутрин при разделянето ни, но едновременно с плача се обръщаше и  влизаше сама в стаята, нямаше нищо общо с поведението и няколко месеца по-рано, когато се вкопчваше в мен и не искаше да ме пусне и пищеше "мамо не ме оставяй". Когато я взимах на обяд винаги беше безкрайно щастлива, обикаляше стаите и ми показваше къде, какво е правила, заведе ме в тоалетните да ми покаже, че имат розов сапун и в коя тоалетна е ходила, хахахах. Още от  първия ден беше започнала да яде всичко, да си иска вода, да разрешава да и помагат в тоалетната, ако има нужда и тн - все неща, за които през септември и дума не можеше да става  
На петия ден Сиана влезе като само леко мрънкаше, а после с учителката и ми махаха през прореза, докато тръгвахме с Елена с колата  
През втората седмица се наложи да пропусне два дни, защото я хвана някакъв стомашен вирус и беше доста зле. След тези два дни нещата тръгнаха малко по-трудно, с повече рев сутрин, и е била по-неспокойна през деня...
Днес и започна третата седмица, отново с рев сутринта, но супер щастлива на обед, когато отидох да я взема и въобще не бързаше да си тръгне, около 15 минути я чаках да стане готова - искаше да си доизяде плодовете от обяда, да отиде на мивките да се измие с розовия сапун, да си измие зъбите и разни други неща, с две думи не и се тръгваше още   Тъкмо имах време да си поговоря с учителката и и тя ми разказа, как не спира да бърбори (на български, тя не и разбира). Постоянно и сочи разни неща, да и ги каже тя на английски и Сиана ги повтаря след нея и само за тези няколко дни вече знае много думички. Въобще нещата са повече от отлични, а аз съм много щастлива  
Учителката, която ни посрещна първия ден, стана любимата учителка на Сиана и заради това решиха да я сложат в нейната група дечица, въпреки че първоначално и бяха набелязали друга учителка, до която обаче Сиана не искаше и да припари даже, хахахха. Сега вече малко по малко свиква и с останалите, но тази и е любима, казва се Джени и със Сиана си рецитираме постоянно "Джени в цъфналата ръж". Тя вкъщи постоянно играе на училище и познайте аз кой съм, хаххаха, ами Джени естествено  

И така и така съм заговорила за училище нека да разкажа за новите и не толкова нови умения на Сиана, защото май отдавна не съм го правила.
Сиана обожава да брои и въобще цифрите я омагьосват. Тя отдавна познава числата до 10, от скоро и до 20. Съответно брои до 20, а и по-нагоре, защото то нали всичко става аналогично, днес сама започна 21, 22, до 29. В началото, когато се учеше да брои до двайсет, двайсет не беше двайсет, а десетнайсет,хахах, много ми беше смешно, дори сега понякога като не се замисли след деветнайсет следва десетнайсет  
Много успешно започна да изважда, събирането не я влече толкова, но до 10 изважда без  проблем, нарежда си едни клечици и сама си решава задачи. Не че въобще ми беше хрумнало да я уча на това, но има един детски лаптоп с разни игри по него и там има събиране и изваждане, тя постоянно си  пуска играта с изваждането и сама си чете условията на задачите, аз само и помогнах, като и дадох клечки, че иначе трябваше все на пръсти, тоест моите пръсти да използва   Като и омръзне това ще пробваме да събираме, аз съм намислила един интересен начин за събиране, ще ви го покажа следващия път, че трябва да измисля как да го направя.
От сравнително скоро обожава и пъзелите, преди също ги обичаше, но сякаш не и достигаше търпение и концентрация да ги нарежда, а сега вече ги обожава и нарежда пъзели всеки ден. Максимумът за сега са и пъзелите с 35 парченца, тоест те са и като предизвикателство, с което се справя, но не супер лесно, тъкмо за да е интересно. Защото с 20-25 парчета ги нарежда буквално за минутки.
Друга страст са и Мемори игрите. Тези, на които се нареждат карти, захлупени надолу и тя трябва да ги отваря две по две, докато намери двете еднакви и тогава ги прибира. Не знам дали го обясних добре. На тази игра до сега играехме с 30 карти, но точно днес установих, че вече на са и достатъчно, защото много бързо намира двойките карти.

Такааа, нахвалих си голямото гардже  
За малкото следващия път, за да не ви стане много скучно.
Само да кажа за Лени-Елени, че вече 2ра седмица е окончателно без памперс. След като още през ноември сама започна да казва за а-то и да ходи в гърнето или в тоалетната, миналата седмица окончателно отказа да и слагам паперс, защото иска да ходи с "гачи" като кака "Суса". И това без въобще да я слагам на гърне.... единствено, когато някой път е пожелавала да седне, като гледа кака си и после отвъднъж хоп - без памперс,  чак не мога да повярвам колко ми е лесно   Остана ми една голяма торба с памперси, толкова изненадващо стана всичко, сега ще търсим някой да ги подаряваме  


Ама се нахвалих, а  

Прегръдки!

Направете си от желираните вани, това си беше твоя идея (ако не намериш на кой да ги дадеш).
Ще чакам разказче и за Лени, браво на порастналото момиченце
Майка ми само се оплаква че Изабел е с памперси все още, само мърмори да я слага на куко.

Ама да ти кажа и на мен пъзелите и мемори игрите са ми любими и съм се заредила, само чакам да порасне. Нашите мемори карти са с животни, много са готини, опитвам се да я запознаиа с тях, ама тя само ги мачка и ги прибрах.

Браво на Сиана за училището, и на нас ни сервираха че като стане на 2год ще я пращаме за 4-ри дни до обяд на игрална зала го водят

Еха, какви принцеси сте само! Тортата е страхотна...на децата им светят очичките. Много са красиви и короните, браво за идеята сами да си ги украсяват. Само дето принцове трудно се намират, гледам момченцата не се вълнуват много от темата . В замяна на това пък сте си имали Спайдермени /то пак същото почти/.
Сиса и Лени заслужават похвалите . много са хубави на последните снимки, когато сваляте вече украсата  - личи, колко са изморени и щастливи.

Ех, откога надничам тук  .Не знам откъде да започна стаята на момичетата е разкошна и Ива много се забавлява с тези столчета от Икеа. Много е хубава и пейката и кътчета  въобще всичко. Рожденият ден е много хубав, прекрасно е и идеята за короните и мечовете много е подходящо за тях накрая наистина са много сладки и изморени..много са красиви двете принцеси.Браво на Сиси за училището явно сега е бил момента, много е хубаво, че толкова ги занимават и ние имаме проблем с градината и ще видим как ще го решаваме. Тук нямат такива занимания както при вас. За броенето и изваждането  ...СТРАХОТНА наистина нямам думи. И разбира се едно голямоо БРАВО на Лени за памперса много е хубаво като има от кой да гледа и да бърза да я стигне браво няма нищо по хубаво лесно и бързо и по желание без памперс. Аз от сега се чудя младежа какво ще го правя, че те са малко по други... . Имах още много неща да напиша, но шефчетата ме викат  .Следващият път чакаме подробен разказ за Лени и какво става с твоите курсове ще започваш ли ?
Много целувки на прекрасните девойки.

Браво и на двете госпожици за постиженията
И на теб за организацията, много интересни игри са ти хрумнали за децата на рождения ден, от къде черпиш идеи....
Сега сядам да гледам снимки. Следващият път да ни разкажеш повече за Ели, целувки от нас

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Пп.прекрасни сте Истински принцески рожден ден и тортата много ми хареса.
Много мила снимка накрая, една малка принцеса е уморена и спинка сладко, сладко